Разпореждане № 116025 от 20.09.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Частно гражданско дело 28985/2023
- Вид
- Разпореждане № 116025
- Подписан
- 20.09.2023
- Състав
- ДЕСИСЛАВА СТОЯНОВА ВЛАЙКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 2, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 2, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 10а, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 116025 гр. София, 20.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Д.СТ.В като разгледа докладваното от Д.СТ.В Частно гражданско дело № 20231110128985 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление с вх. № 150057/30.05.2023 г. на „П К Б“ ЕООД, ЕИК **********, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу Д. А. М. с ЕГН: **********.
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е издадена за главница, възнаградителна и законна лихва, обезщетение за забава по договора за потребителски кредит, както и за разноските съразмерно с уважената част на претенциите, но съдът намира, че следва да откаже издаването на заповед за сумата от 90.00 лева- неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“, както и за сумата от 150.00 лева- неплатено възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ по Договор за потребителски кредит № 40003998535/28.04.2021г.
В хипотезата на подадено заявление за издаване на заповед за парично задължение по чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка за съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, което задължение му е вменено изрично с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т.
2 ГПК /в този смисъл е и Определение № 974 от 07.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II т. о., ВКС/. Наред с това, съдът, по аргумент от разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, при разглеждане на заявлението следи служебно и за наличието на неравноправни клаузи, на които кредиторът основава претенциите си.
Съгласно изявленията на заявителя възнаграждението за услугата „Фаст“ се дължи за приоритетно становище по искането за потребителски кредит, както и за изплащане на потребителския кредит с предимство преди клиентите, които не са закупили услугата „Фаст“, а услугата „Флекси“ предоставя право за едностранна промяна на погасителния план от страна на клиента, като именно в този смисъл са уговорките в общите условия на заявителя към договорите за потребителски кредити. В раздел V I от договора за кредит е уговорена дължимост на възнаграждение за тези „услуги“ в конкретен размер.
Съдът намира уговорката от договора за потребителски кредит, вменяваща задължение на потребителя да заплаща възнаграждение за предоставяне на услуги „Фаст“ и „Флекси“, за противоречаща на закона, в частност на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, доколкото с нея се въвежда дължимост на комисионни за дейности, съставляващи по своята правна същност такива по усвояване и управление на кредита. Наред с това, чрез коментираната клауза се достига до непозволен от закона- императиваната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, резултат, тъй като наред с уговорения годишен процент на разходите, възлизащ на 48.42 %, се уговаря „възнаграждение“, чрез което на практика се достига до размер на годишните разходи, 1 надвишаващ допустимия петкратен размер на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. С това възнаграждение се достига до необосновано оскъпяване на предоставения паричен заем, което води и до съществено неравновесие между интересите на заемодателя и тези на потребителя- още едно допълнително основание за нищожност на коментираната клауза- поради нейната неравноправност по смисъла на чл. 146, ал. 1 ЗЗП. А такова неравносвесие е налице и доколкото се касае за „възнаграждение“, което се дължи безусловно (независимо от това как ще се развият отношенията между страните по договора и дали потребителят ще се ползва фактически от предоставените му възможности), а и, както бе изяснено по- горе, за дейности, които не представляват насрещна престация от заемодателя, а действия по усвояване и управление на кредита.
При тези съображения съдът намира, че заявлението следва да бъде отхвърлено в посочените части.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 150057/30.05.2023 г. на „П К Б“ ЕООД, ЕИК **********, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу Д. А. М. с ЕГН: **********, в частта, с която е поискано издаване на заповед за изпълнение за сумата от 199.98 лева- неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“, както и за сумата от 90.00 лева- неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“, както и за сумата от 150.00 лева- неплатено възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ по Договор за потребителски кредит № 40003998535/28.04.2021г.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от връчване на препис от него на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2