Решение № 6701 от 06.10.2017, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ … гр. София,

6.10.2017г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-Б въззивен състав, в публично съдебно заседание, проведено на осми юни две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

РЕНИ КОДЖАБАШЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА

АНДРЕЕВА

ПОЛИНА ХАДЖИМАРИНСКА при участието на секретаря Наташа Мерева, като разгледа докладваното от съдия Хаджимаринска в.гр.д.№ 5539 по описа за 2010г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 196 и сл. ГПК /отм./ вр. пар. 2, ал. 1 ПЗР на ГПК.

С решение от 18.01.2010г., постановено по гр.д.№

21277/2007г. по описа на СРС, 29 с-в, е признато за установено по предявени от С.С.К., Й.С.К. и С.С.К. срещу „Г.и.Б.“ ЕООД субективно съединени искове с правна квалификация чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./, че ищците притежават на основание наследствено правоприемство и земеделска реституция правото на собственост върху поземлен имот с пл.№ 510056 по КВС, м. Ленището, землище на Горубляне, съставляващ съгласно актуалния му териториално-устройствен статут реална част с площ от 209 кв.м. от УПИ I-204, кв. 21А по плана на гр. София, м. „******“, целият с площ от 10,495 дка, при граници на целия имот: от четири страни улици, с граници на процесната реална част по точки 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 1 съгласно скица на в.л. Р. П. към прието заключение на съдебно-техническа експертиза /л. 173 от първоинстанционното дело/, представляваща неразделна част от решението, като са оставени без разглеждане предявените при условия на евентуалност искове с правна квалификация чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ за признаване правото на собственост на ищците на същото основание върху 209/10495 ид.ч. от описания имот. С решението ответникът е осъден да заплати, на основание чл. 64, ал. 1 ГПК /отм./, в полза на ищците общо сумата от 183,05 лв. – разноски за държавна такса и депозити за вещи лица, а в полза на ищцата С.С.К. – и сумата от 300 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение.

Срещу така постановеното първоинстанционно решение е постъпила въззивна жалба от ответника „Г.и.Б.“ ЕООД, който обжалва решението в цялост.

С въззивната жалба са наведени доводи за недопустимост, а по същество и за неправилност на атакувания съдебен акт. Преди всичко, въззивникът поддържа, че първоинстанционният съд не е съобразил сезиращото го искане за защита, като вместо по иск за признаване правото на собственост на ищците върху идеални части от спорния недвижим имот се е произнесъл по иск, касаещ реална част от имота, поради което намира обжалваното решението за недопустимо. На следващо място, по същество на спора, твърди, че материалната легитимация на ищците като собственици на процесния имот остава недоказана. Излага съображения за материална незаконосъобразност на решението на органа по поземлена собственост, на което се позовават ищците, поради което счита, че същото не е произвело реституционното си действие. Посочва, че това решение е постановено в противоречие с чл. 2, ал. 1 ЗСПЗЗ, чл. 11, ал. 2 ППЗСПЗЗ и чл. 18ж ППЗСПЗЗ, както и при неспазване на процедурата, предвидена в чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ вр. чл. 13, ал. 4, 5 и 6 ППЗСПЗЗ. Навежда и довод за нищожност на решението, поради липса на пълна индивидуализация на имота. Възразява също, че на основание § 6, ал. 6 от ПЗР на ЗППДОП (отм.) реституционният акт му е непротивопоставим, тъй като черпи правата си от приключила процедура по приватизация на дружество, в чийто капитал е бил включен имотът. С тези доводи моли въззивникът моли настоящата инстанция да обезсили обжалваното първоинстанционно решение като недопустимо, респ. да го отмени като неправилно и вместо него постанови решение за отхвърляне на исковите претенции. Претендира да му бъдат присъдени направените деловодни разноски.

Въззиваемите страни С.С.К., Й.С.К. и С.С.К. не са депозирали писмени възражения по въззивната жалба в предоставения им за това срок по чл. 201, ал. 1 ГПК /отм./. В проведените съдебни заседания пред въззивния съд поддържат неоснователност на жалбата и молят за оставяне в сила на обжалваното решение. Правят искане за присъждане на сторените по делото разноски.

Софийски градски съд, като обсъди становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, формира следните изводи:

Въззивната жалба е депозирана от легитимирана страна, в срока по чл. 197 ГПК /отм./ и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, въззивната жалба е основателна.

Съдът при извършена проверка на първоинстанционното решение в рамките на правомощията си за въззивен съдебен контрол по чл. 208 и чл. 209 ГПК /отм./ намира, че решението е валидно, както и допустимо.

Наведените във въззивната жалба доводи за недопустимост на обжалваното решение са неоснователни. Първоинстанционният съд е бил сезиран със субективно и обективно съединени в условия на евентуалност искове по чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ за признаване правото на собственост на ищците върху реална част или идеални части от недвижим имот, като евентуалните искове са били приети за разглеждане след допуснато с протоколно определение от 16.04.2008г. изменение на исковата претенция по реда на чл. 116 ГПК /отм./, направено от ищците с молба от 18.03.2008г. С обжалваното решение съдът се е произнесъл съобразявайки първоначално заявения и прибавения впоследствие петитум, определящ търсената искова защита, като доколкото е уважил главните искове, не е разгледал евентуалните такива поради несбъдване на процесуалното условие за което. Поради това крайният съдебен акт е постановен при спазване принципа на диспозитивното начало в исковия процес и следователно допустим, а възраженията на въззивника относно решаващите изводи на съда, мотивирали по същество уважаването на главните искове, касаят правилността на акта.

При проверка правилността на първоинстанционното решение настоящият въззивен състав намира същото за неправилно.

Със сезиращата съда искова молба ищците С.С.К., Й.С.К. и С.С.К. се легитимират като съсобственици на процесния имот на основание наследствено правоприемство от В.П.С.и реституция по реда на ЗСПЗЗ, при твърдения, че в качеството им на наследници на посоченото лице, им е възстановено правото на собственост върху имота.

От представено по делото удостоверение за наследници изх.№ 000108/10.06.2003г., издадено от Столична община, р-н „М.“, се установява твърдяното от ищците правоприемство от В.П.С., бивш жител ***, починал на 28.10.1970г., когото С.С.К., Й.С.К. и С.С.К. са наследили по закон в качеството си на негови низходящи.

За установяване на соченото придобивно основание за претендираното право на собственост върху процесния имот ищците представят съдебно решение от 14.04.2006г. на СРС, 51 с-в, по гр.д.№ 6875/2005г., влязло в сила на 23.05.2006г., постановено в производство по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ, с което на наследниците на В.П.С.е възстановена собствеността във възстановими на място стари реални граници върху нива от 0,209 дка, находяща се в строителните граници на гр. София, кв. Горубляне, представляваща новообразуван имот № 56 от кадастрален район 551 по ПНИ на кв. Горубляне, м. Ленището, идентичен с имот с пл.№ 510056 по плана на възстановимите стари реални граници на кв. Горубляне, м.

Ленището, при съседи: имот пл.№ 5510067 на Б.Я.М./П./, имот пл.№ 5510066 на М.Х.Б., имот пл.№ 5510072 на С.В.Л.и имот пл.№ 5510511 на М.П.Д., съгласно скица № 40/8.04.2003г. по чл. 13, ал. 4 и 6 ППЗСПЗЗ, изготвена от Техническата служба на р-н „Искър“, неразделна част от решението. Въз основа на съдебния акт е издадено Решение № 12 от 28.06.2006г. от ОСЗГ „Панчарево“ за възстановяване правото на собственост на наследниците на В.П.С.върху описания имот, което видно от отбелязването върху него е влязло в сила на 27.07.2006г.

От прието в първоинстанционното производство заключение на съдебно-техническа експертиза, изготвено от в.л. Р. П. /на л. 172 от делото на СРС/, което настоящият състав кредитира като компетентно и обосновано, както и неоспорено от страните, се установява, че реституираният имот с пл.№ 510056 изцяло попада в имот с пл.№ 204, нанесен в кадастралния план, от който са образувани УПИ I-204, кв. 21А, и УПИ XII-204,192,1260,730,1521, кв. 9, по регулационния план на м. „******“, гр. София, съгласно изменението на РП със Заповед № РД-09-50-1165/9.11.2005г. В рамките на УПИ I-204, кв. 21А, с отреждане за обществено обслужване и озеленяване, попада част от процесния имот с площ от 168 кв.м., а останалата му част с площ от 41 кв.м. попада върху нереализирана улица.

Ответникът, от своя страна, оспорва правото на собственост на ищците върху процесния имот, заявявайки свои собственически права върху УПИ I-204, кв. 21А по плана на гр.

София, м. „******“, на основание договор за покупко-продажба от 30.08.2006г., обективиран в Нотариален акт № 73, том IV, рег.№ 7746, нот.дело № 921/2006г. на нотариус С.Т..

Видно от посочения нотариален акт, представен по делото, „Г.и.Б.“ ЕООД е закупило от „К енд К електроникс“ ЕООД УПИ I-204, кв. 21А, и УПИ XII-204,192,1260,730,1521, кв. 9, по регулационния план на м. „******“, гр. София. От описаните в нотариалния акт документи, послужили на нотариуса за проверка на собствеността, се установява, че продавачът по сделката „К енд К електроникс“ ЕООД се е легитимирал като собственик на продадените имоти на основание Нотариален акт № 26, том I, рег.№ 366, нот.дело № 18/2004г. на нотариус С.Т., също представен като доказателство, обективиращ договор за покупко-продажба, сключен с „Д.-**“ ЕООД на 22.01.2004г., с предмет дворно място в гр. София, р-н „Искър“, кв. „Д.“, с площ от 42055 кв.м., съставляващо реална част от поземлен имот с пл.№ 159, целият с площ от 238222 кв.м. по скица, а по документ за собственост 220000 кв.м., нанесен в к.л. 653, 654 и 673 от неодобрения кадастрален план на гр. София, м. „К.Б.“. За продаваемата реална част е посочено, че ще бъде нанесена с нов № 204 в кадастралния план, а като съседи са указани: юг – път София-Пловдив, запад – черен път и напоителен канал, изток – останалата част от имот с пл.№ 159. Според констатациите на допълнителното експертно заключение на в.л. Р. П. /на л. 225 от делото на СРС/ от описания в този нотариален акт имот с пл.№ 159 са били образувани два имота – имот с пл.№ 204 с площ от 42055 кв.м., който е предмет на покупко-продажбата и в който попада възстановеният на ищците имот, и имот с пл.№ 159-нов с площ от 196167 кв.м.

Правото на собственост на дружеството-продавач „Д.-**“

ЕООД е установено в нотариалното производство въз основа на Договор за продажба от

16.02.2000г. С посочения договор, представен по делото, Министърът на икономиката по реда на чл. 34, ал. 1, т.

4, ал. 2 и ал. 3 ЗППДОбП /отм./ и на основание негова Заповед № РД-Т-21-96/28.01.2000г., като принципал на собствеността, е прехвърлил в полза на

„Д.-**“ ЕООД недвижим имот – къмпинг „Врана“, обособена част от „С.“ АД, находящ се в гр. София, землището на с. Горубляне, м. „Врана“, представляващ имот с обща площ от 220000 кв.м., вкл. 790 кв.м. застроена, при граници: изток – път, запад – напоителен канал и черен път, юг – път София-Пловдив, север – площадка на „Паркстрой“, който имот е актуван с АЧДС № 00260/25.06.1997г.

Видно от посочения акт, в него като бивш собственик на актувания имот, описан със същата площ и граници, фигурира Учебно-опитно държавно земеделско стопанство,

Горубляне, като е указано, че имотът е бил предоставен за стопанисване и управление на „С.“ АД с Разпореждане № 114/29.03.1968г. на МС и включен в капитала на акционерното дружество на основание

Заповед № 14401/1991г. на СГС. В АЧДС е посочено, че имотът е станал държавна собственост на основание чл. 15 ЗПДОП и чл. 146 ЗДС. Към приватизационния договор няма описана и приложена официално издадена скица, а само неподписана скица-заснемане на терен с графично изображение на територията на къмпинга /на лист 53 от делото на СРС/.

От така събраните доказателства се установява идентичност на имотите, по отношение на които всяка от страните в процеса се легитимира с титул за собственост, съответно ищците – с акт за осъществена земеделска реституция, а ответникът – с договор за покупко-продажба. Разрешаването на конкуренцията на права е обусловено от изследване на основното спорно обстоятелство по делото, а именно дали имотът попада в рамките на територията на къмпинг „Врана“, предмет на Договора за продажба от 16.02.2000г., предвид възраженията на ответника, че праводателят му е придобил прехвърленото право на собственост от приобретател по приватизационна сделка, поради което реституционното решение, от което ищците черпят правата си, не му е противопоставимо.