Определение № 13555 от 06.04.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 48486/2025
- Вид
- Определение № 13555
- Подписан
- 06.04.2026
- В сила
- 06.04.2026
- Състав
- ИНА МИЛЧЕВА ГЕНЖОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 127 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 128 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140а, ал. 1, т. 10 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140а, ал. 3, т. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 298, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 90 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51 · Търговски закон
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 13555 гр. София, 06.04.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на шести април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ИНА М. ГЕНЖОВА като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело № 20251110148486 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от *** срещу ***., с която по реда на чл. 422 ГПК е предявен установителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 51 ТЗ за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 10 561,49 лв., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 10.06.2025 г. до окончателното плащане, представляваща дължимото възнаграждение по сключен между страните договор за посредничество на 12.02.2025 г., във връзка с покупка на недвижим имот - ***, находящ се в ***, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 33972/2025 г. по описа на СРС, 169 състав.
Ищецът твърди, че на 12.02.2025 г. сключил с ответницата договор за посредничество, по силата на който последната се задължила да му заплати по банков път възнаграждение в размер на 3% без ДДС от продажната цена в случай на сключване на предварителен договор за придобиване на недвижим имот, представляващ ***, находящ се в ***. Сочи, че по силата на споразумение от 12.03.2025 г. ответницата заместила предходния купувач – *** в правата му по сключения с продавача *** предварителен договор, с предмет – посочения недвижим имот, при уговорена продажна цена от 147 000 евро. Отбелязва, че 07.03.2025 г. ответницата сключила с *** договор за цесия, по силата на който дружеството й прехвърлило правото му да придобие собствеността върху недвижим имот, представляващ ***, находящ се в ***, срещу продажбата цена от 147 000 евро. Счита, че в деня на подписването на споразумението ответницата е следвало да му заплати, на основание т. 2.2 от сключения помежду им договор за посредничество, дължимото възнаграждение. С оглед липсата на изпълнение от страна на ответницата, ищецът се снабдил с издадена срещу нея заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 33972/2025 г. по описа на СРС, 169 с-в, срещу която постъпило възражение. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответницата дължи на *** сумата от 10 561,49 лв., представляваща дължимото възнаграждение по договор за посредничество от 12.02.2025 г., за което била издадена проформа фактура № *** г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявление по чл.
410 ГПК до окончателното плащане. Претендира разноски.
Извън срока по чл. 131 ГПК ответницата, чрез ***, е подала отговор на исковата молба, с който взема становище за неоснователност на предявения иск. Твърди, че ищецът не е изпълнил задължението си да й върне внесения депозит („стоп-капаро“), в размер на 4000 лв. Прави възражение по чл. 90 ЗЗД. При условията на евентуалност 1 релевира възражение за прихващане с дължимото от ищеца вземане за сумата от 4000 лв., представляваща подлежащата на връщане гаранция по договора. Твърди, че ищецът не е изпълнил договорните си задължения, поради което претендираното възнаграждение е недължимо. Моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен. Претендира разноски.
По релевираното от ответницата възражение за прихващане:
Според приетото в Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д.
№ 1/2013 г., ОСГТК, когато насрещното вземане, с което се прихваща, е спорно /Н.квидно/, т. е. негов предмет е едно спорно право, за което съдът се произнася със сила на пресъдено нещо /чл. 298, ал. 4 ГПК /, при което ефектът на прихващането ще се прояви след влизане в сила на съдебното решение, на общо основание същото може да бъде направено най-късно с отговора на исковата молба и заявяването му по-късно, включително пред въззивния съд, е недопустимо. В настоящия случай ответникът прави възражение за прихващане с вземането си за внесения депозит – „стоп-капаро“ по процесния договор, което не е ликвидно. Видно от приложената по делото разписка за връчване на исковата молба, същата е получена от ответницата на 26.10.2025 г., поради което едномесечният срок за отговор на исковата молба е изтекъл на 26.11.2025 г. Видно от материалите по делото е, че ответницата е депозирала по електронна поща отговор на исковата молба на 27.11.2025 г., в 08:55 часа, тоест извън срока за отговор на исковата молба, поради което съдът намира, че възражението е преклудирано.
Съгласно правилата за разпределение на тежестта на доказване по чл.154, ал.1 от ГПК всяка от страните следва да докаже фактите, на които основава своите искания и възражения. В доказателствена тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно валидно сключен с ответницата договор за посредничество за покупкопродажба на недвижим имот, със съдържанието, посочено в исковата молба, по който е изправна страна, както и настъпила изискуемост на вземането му за уговореното възнаграждение, дължимо за извършената посредническа услуга, респ. неговия размер.
В доказателствена тежест на ответницата е да докаже фактите, които имат за последица изключване на отговорността й за плащане на претендираното вземане.
Съдът отделя като безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните обстоятелството, че на 12.02.2025 г. между *** и ***. е сключен договор за посредничество за покупка на недвижим имот - ***, находящ се в ***.
Съдът намира предявеният иск за допустим, а исковата молба за редовна по смисъла на чл. 127 и чл. 128 от ГПК. На основание чл. 140, ал. 3 от ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.
С исковата молба са представени документи, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат приети като доказателства по делото.
На основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 08.06.2026 г. от 10.10 ч., за която дата и час страните да бъдат призовани, като им указва, че най-късно до първото по делото заседание могат да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.
2
ОБЯВЯВА на страните проектодоклад по делото, съобразно мотивната част на настоящото определение.
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА приложените към исковата молба писмени доказателства.
ПРИЛАГА към настоящото дело ч.гр.д. № 33792/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 169 състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответницата за съвместно разглеждане на възражението за прихващане, направено с отговора на исковата молба, като преклудирано.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпит на един свидетел на ответницата, при режим на довеждане, който даде показания относно неизпълнението на договорните задължения на ищеца.
СЪОБЩАВА на страните, че въпреки че предмета на настоящия спор попада в обхвата на чл. 140а, ал. 1, т. 10 ГПК, съдът намира, че с оглед процесуалното поведение на страните и изложеното от тях в исковата молба и отговора на исковата молба, са налице пречки за задължаването им да участват в информационна среща за процедура по медиация по смисъла на чл.
140а, ал. 3, т. 7 ГПК, доколкото е налице обосновано предположение, че медиацията не би довела до положителен резултат. С оглед изложеното, делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание без страните да бъдат задължавани да участват в информационна среща за медиация.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение, а на ищеца и препис от отговора на ответника.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3