Решение № 19536 от 27.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19536 гр. София, 27.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело № 20231110121998 по описа за 2023 година

Производството е първоинстанционно, по реда на ГПК от 2007г.

Ищецът „Топлофикация София” ЕАД извежда съдебно предявените си права въз основа издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Г. П. Г. при твърдение, че е собственик на топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. Люлин 3 бл. 310, вх.

Б, ет. 2, ап. 26, аб.№ 148492, поради което и дължи заплащане на сумите на 1 261,07 лева представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период м.5.2019- м.4.2021г., ведно със законна лихва за периода от 23.11.2022г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2020г. до 04.11.2022 г. в размер на 211,50 лева , цена на извършена услуга за дялово разпределение за период м.10.2019г.- м.4.2021г. в размер на 24,19 лева ,, ведно със законна лихва за периода от 23.11.2022г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 01.12.2019г. до 04.11.2022 г. в размер на 5,22 лева . Ищецът твърди, че ответникът, като собственик на посочения имот, е страна по неформален договор за продажба на ТЕ за битови нужди, сключен за исковия период, за който ищецът е издавал фактури по прогнозно изчисление, и след изготвяне на дялово разпределение от лицето, което иска да бъде конституирано като помагач на негова страна, е издавал общи фактури, съдържащи цялото вземане за съответния отоплителен сезон, публикувани в интернет станицата му, след изтичане на 45-дневен срок от издаване на общата фактура, ответницата е изпаднала в забава и дължи заплащане на законната лихва.

Претендира заплащане на дялово разпределение, тъй като по силата на ОУ, главниците се заплащат на него.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът прави възражение за погасителна давност на вземането, недължимост на обезщетение за забава върху главницата за дялово 1 разпределение, предвид разпоредбата на чл.84,ал.3 ЗЗД.

Предявени са по реда на чл.422 ГПК, кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 153 ЗЕ и с правно основание чл.86,ал.2 ЗЗД.

С определението по чл.140 ГПК, обявено за доклад на делото, без възражения на страните,е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото, че ответникът, по силата на договор от 1985 г., е придобил правото на собственост върху топлоснабдения имот, заедно със съпругата на ответника *** / при запазено вещно право на прехвърлителя ***/, съдът е намерил, че безспорен е размерът на главниците, както и лихвите. Видно от препис от акт за смърт на ***, той е починал през 1985г. Ответникът е собственик на топлоснабдения имот апартамент, който факт се установява от представения договор от 1985г., и се подкрепя и от останалите събрани по делото писмени доказателства – списъци на живущите в жилищната сграда, в която се намира имотът, фактури, издадени на името на Г. П. Г., както и справка от СО, Дирекция „Общински приходи“, в която е посочено, че данъчно задължени лица за имота са ***.а и Г. П. Г.. Заявлението по чл.410 ГПК е подадено против Г. Г. и Катка Г.а, възражение от Г.а не е подадено, като искът се разглежда за ½ от претендираните за имота суми.

Ето защо, при съвкупната преценка на всички доказателства по делото, за исковия период клиент на топлинна енергия и съответно задължено лице да заплаща стойността на потребената в имота топлинна енергия се явява именно ответникът по делото в качеството му на собственик на процесния имот. Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал.

2 от закона). В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани, за което са представени доказателства, а и това обстоятелство съдът намира за общоизвестно. Съответно, според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са ангажирани доказателства ответникът да е упражнил правото си на възражения срещу Общите условия. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение.

Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл.

145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се 2 определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. За процесния период дяловото разпределение в процесната сграда – етажна собственост се е извършвало именно от третото лице – помагач „Техем сървисис“ ЕООД. Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ, предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни, 2) на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация. Следователно, при определяне стойността на действително потребената през процесния период топлинна енергия следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват дали фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване. По делото твърдението на ищеца, че исковата сума съставлява реално ползваната енергия не е оспорено, и същото обстоятелство е отделено за безспорно, поради което искът за главница е доказан по основание.

Предвид изложеното, следва да се разгледа релевираното в срок от ответника възражение за изтекла погасителна давност. Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 23.08.2021 г., от която дата установителният иск се счита предявен – арг. чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б. „б“ ЗЗД. С Решение по Протокол 7/23.10.2014 г. на Съвета на директорите на „Топлофикация София“ ЕАД са приети нови общи условия, които са одобрени с Решение ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ, като същите са публикувани през м.07.2016 г. и следователно са влезли в сила м. 08.2016 г. (с изтичането на тридесетдневен срок след публикуването им – арг. от чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Съгласно общите условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, съгласно които клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, определени по прогнозна консумация в 45дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 1 от ОУ), като след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки топлофикационното дружество издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите, определени по прогнозна консумация, и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки (чл. 32, ал.

3 от ОУ). Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат стойността на 3 фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Анализът на цитираната нормативна уредба води до извод, че в случаите на чл. 155, ал. 1, т. 1 или т.

2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер. Видно от цитираните правила на ОУ от 2016г., изравнението не влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за тях срокове, а до възникване на ново вземане в полза на една от страните по облигационното отношение в размер на разликата между начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното предприятие. При всички случаи, обаче, това "изравнително" вземане е самостоятелно и различно от вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или прогнозни/, а не се касае до корекция на тези вноски със задна дата. Т.е., задължението за заплащане на изравнителната сметка не влияе на дължимостта на месечните вноски. Изравнителният резултат води до възникване на ново вземане в полза на топлопреносното предприятие, когато начислените прогнозни месечни вноски са в по-малък размер от стойността на действително доставеното количество топлинна енергия - в този случай според чл. 33, ал. 2 от Общите условия клиентите са длъжни да заплатят фактурите, от изтичане на 45-дневен срок от датата на издаване на фактурата, за фактурите, издадени след 7.2016г., откогато се прилагат новите ОУ. Поради изложеното по - горе, погасителната давност за вземанията за топлинна енергия за период от м.05.2019г. до м.04.2020г., започва да тече за всяка отделна фактура, от изтичането на 45 – дневен срок от датата на издаването й, защото от този срок, кредиторът – ищец може да иска изпълнение на задължението по нея. Относимо към делото, към датата на предявяване на иска в съда в погасителна давност са всички вземания с настъпил към на 23.11.2019г.

Относимо към спора, изравнението, с обща фактура от 31.7.2020г., съдържа посочване на сторнирано вземане на ищеца по прогнозни фактури за период 5.2019г.4.2020г. на стойност 1099,04 лева , които са сторнирани и е издадена обща фактура на с т о й н о с т 1 3 5 2 , 2 4 л е в а . Когато се изготви дяловото разпределение, се изготвя изравнителната сметка и ако прогнозно определената цена надвишава определената по изравнителна сметка, разликата се приспада с кредитно известие, а при обратния случай – сумата се добавя към фактурата, изготвена въз основа дяловото разпределение.

Следователно, двете вземания възникват от издаване на фактурата. В частност, от издаване на обща фактура, за ищеца ще възникне вземане за 253,20 лева – разликата.

С оглед изложеното по –горе, в погасителна давност са всички вземания по прогнозни фактури, издадени от 5.2019г. до 9.2019г. включително, които са на стойност 236,64лв, а извън нея – вземането на ищеца от фактурата от 10.2019г., задължението по 4 което е извън погасителна давност, до края на сочения период, заедно с 253,20лева – разлика между прогнозни суми и изравнителна сметка, или сумата от 1115,60лева. На основание чл.119 ЗЗД, в погасителна давност е вземането за обезщетение за забава върху главницата 1115,60 лева, за исковия период. Съгласно чл.33 ОУ, обезщетение за забава се дължи от изтичане на 45-дневен срок от датата на издаване на фактурата, но общата фактура, която съдържа реално ползваното количество ТЕ. Ето защо, ищецът не доказва основанието си да получи обезщетение за забава от по – ранен етап, а именно от 15.6.2020г., като обезщетение за забава му се дължи от 15.9.2020г.

Разпечатката съдържа 22 от 41 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/26f3744f-6d22-49fc-8617-35de65429fe2