Решение № 1592 от 04.07.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1592 гр. Бургас, 04.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. Х.ВА като разгледа докладваното от ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ Гражданско дело № 20252120100469 по описа за 2025 година

Делото е образувано по повод исковата молба на „Профи Кредит” ЕООД, ЕИК ...., със седалище гр. ...., с която моли да бъде прието за установено, че ответникът Х. И. И., с настоящ адрес в гр. ..., му дължи сума в размер от 505,70 лева, представляваща непогасен остатък от главницата от 600 лева по Договор за потребителски кредит № .../....год., както и законна лихва за забава върху нея, начиная от 28.11.2024 год. до окончателното й изплащане, които вземания са част от предмета на Заповед № 4153/02.12.2024 год. за изпълнение на парично задължение по чл. 410, ГПК, изд. по ч. гр. д. № 8147/2024 год. на БсРС.

Правното основание на предявения положителен установителен иск е чл. 124, ал. 1 и чл. 422, ГПК във вр. с чл. 9 и сл., ЗПК, чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ЗЗД.

Предмет на делото са и обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1, т. 3, ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, ЗЗД и чл. 9 и сл., ЗПК, за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми по Договор за потребителски кредит № .../....год.: 115,09 лева – договорна лихва за периода 01.06.2023-01.04.2024 год.; 240 лева – възнаграждение за закупена 1 и използвана услуга „Фаст“, и 360 лева – възнаграждение за закупена услуга „Флекси“, както и законна лихва за забава върху трите главници, начиная от 28.11.2024 год. до окончателното им изплащане, по отношение които вземания е отказано издаването на заповед за изпълнение, съгласно Разпореждане № 13253/02.12.2024 год. по ч. гр. д. № 8147/2024 год. на БсРС.

Ищецът е ангажирал доказателства, моли за присъждане на деловодните разноски в заповедното и в исковото производство.

Ищецът е изложил следните фактически и правни твърдения: на 15.05.2023 год. ответникът е подал до ищеца искане за отпускане на потребителски кредит, получил е разяснения, които са му дали възможност да прецени доколко предлаганите продукти съответстват на възможностите и на финансовото му състояние; ответникът е декларирал, че е запознат и с общите условия на ищеца, получил е преддоговорна информация; клиентът може да избере да закупи една или повече допълнителни услуги към договора, които не са задължително условие за сключване на договора; с оглед на принципа за свобода на договаряне и по своя свободна воля страните са се съгласили да сключат договор за кредит, включващ описаните в договора услуги „Фаст“ и „Флекси“; на 15.05.2023 год. между страните е сключен договор за потребителски кредит; възнаграждението за поисканите и закупени допълнителни незадължителни услуги става изискуемо с подписването на договора за кредит, но се разсрочва за срока му на равни месечни вноски и се добавя към месечните вноски за погасяване на кредита; ищецът е изпълнил точно и в срок задълженията си по договора, главницата от 600 лева е преведена чрез паричен превод към EasyPay на 15.05.2023 год. в полза на ответника; длъжникът е преустановил плащанията на погасителните вноски, като на 14.01.2025 год. е платил 626,71 лева – с нея е погасил една пълна вноска от 230,09 лв., както и частично плащане в размер от 110,52 лв. по втората вноска; получено е пълно плащане по начислените лихви за просрочие – 174,19 лв., съдебни такси в размер от 55,78 лв., законова лихва в размер на 136,65 лв. и 30 лева – начислени такси по Тарифа; вземанията по договора са изискуеми в пълен размер поради изтичане срока на договора – падежът на последната вноска по погасителния план е на 01.04.2024 год.; договорът е сключен в размер съгласно заявените от ответника параметри; ищецът е предоставил преддоговорна информация във форма съгласно ЗПК; параметрите на кредита са посочени в европейския формуляр, който е подписан от кредитоискателя и който му е предоставен, втори път са посочени в договора за потребителски кредит преди подписване на същия от кредитоискателя и от кредитора; изготвен е погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, който е връчен на ответника, ведно с Договора за потребителски кредит; закупуването на услугите „Фаст“ и „Флекси“ е изцяло по желанието на длъжника, те съдържат различни възможности; услугата „Фаст“ е използвана от длъжника; закупената от ответника услуга „Флекси“ не е използвана; ответникът дължи възнаграждение на кредитора за това, че се 2 е възползвал от първата услуга от пакета – приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит и за възможността (опцията) ответникът във всеки един момент да поиска извършването на някоя или на всички останали услуги; процесният договор напълно отговаря на законовите изисквания и съдържа всички изискуеми реквизити на ЗПК относно съдържанието на договора за потребителски кредит; кредиторът е уведомил ответника чрез общите условия, които са неразделна част от самия договор и чрез документа „Ред и условия за отпускане на потребителски кредит“, който е поставен на видно място във всеки офис; ответникът е имал възможност да се откаже от договора при условие, че не го удовлетворява, или да измени договора чрез предсрочно погасяване на кредита, съобразно ОУ и ЗПК, но не се е възползвал от тези права.

Ищецът е подал заявление по чл. 410, ГПК, образувано е ч. гр. д. № 8147/2024 год. на БсРС, по която е издадена заповед за изпълнение – за главницата от 600 лева по договора за кредит и законната лихва за забава върху нея; за другите процесни вземания е отказано издаване на заповед за изпълнение – с Разпореждане № 13253/02.12.2024 год., а на заявителя е указано правото за предяви иск по чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1, ГПК.

Съдът намира исковете за допустими, те са родово и местно подсъдни на Районен съд – Бургас, с оглед цената им и настоящия адрес на ответникапотребител.

Ответникът не е изразил становище по делото, не е направил доказателствени искания. Във възражението си по заповедното производство длъжникът се е позовал на недължимост на сумите по издадената заповед за изпълнение поради извършено на 14.01.2025 год. пълно плащане на главницата и на деловодните разноски – със сумата от общо 626,71 лева.

Съдът, след запознаване със становищата на страните, при съвкупна преценка на събрания доказателствен материал, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:

По делото е представен сключен в писмена форма договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт, по силата на който ищецътЕООД е предоставил на ответника Х. И. сума в размер от 600 лева, със срок за връщането й от 11 месеца, съгласно писмен погасителен план-приложение към договора. С договора са уговорени възнаградителна лихва от 40.90 % и ГПР от 47.91 %; посочен е лихвеният процент на ден – 0.11.

Ищецът твърди, че е изправна страна по договора, тъй като е предоставил на контрахента си заемната сума, но ответникът не му е заплатил остатъчната главница от 505,70 лева.

3

Ищецът е признал твърдението на ответника за получено на 14.01.2025 год. плащане със сумата от 626,71 лева; в исковата си молба кредиторът е изложил твърдения, че с тази сума е платена изцяло първата вноска по погасителния план по договора и частично – втората вноска.

С определение рег. № 2281/16.04.2025 год. съдът е обявил на страните, че ще се произнесе по валидността на процесния договор за кредит, произтичаща от спазване на императивните изисквания на ЗПК и ЗЗП.

При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира предявените главни искове за неоснователни. В тежест на ищеца е провеждане на главно и пълно доказване легитимацията си на кредитор на ответника по процесния договор за потребителски кредит, в т. ч. валидното възникване на правоотношението, предаването на заемната сума и настъпилата изискуемост на процесните парични вземания. Процесното правоотношение, от което ищецът черпи права, представлява договор за потребителски кредит по чл. 9, ал. 1, ЗПК, а за спазване на императивните разпореди на този закон, както и на ЗЗП, съдът следи служебно – това обстоятелство е изрично обявено на страните с проекта за доклад, изготвен с определение рег. № 2281/16.04.2025 год. От съдържанието на договора за кредит се установява, че предметът на допълнителната услуга „Фаст“ по същността си представлява законовото преддоговорно задължение на кредитора да оцени платежоспособността на кредитополучателя по см. на чл. 16, ЗПК, в който случай не се дължи такса и тя не следва да бъде възложена на контрахента, подал искане за отпускане на кредит.

По делото не е доказана валидността и на втората договорена услуга – „Флекси“, която е свързана с евентуални бъдещи изменения на договора за кредит. Ищецът не е установил каква насрещна услуга е предоставил на ответника (каква е собствената му дължима престация) и дали изобщо такава е ползвана, поради което не е налице и основание за дължимост на възнаграждение за нея. Такса за тази услуга не се дължи и по аргумент от чл.

10а, ал. 2, ЗПК, която забранява на кредитора да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. И двете договорени услуги – „Фаст“ и „Флекси“, са свързани с усвояване и управление, поради което те следва да бъдат приети за нищожни, на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето, ЗЗД.

Налице е и непропорционалност между цената на двете допълнителни услуги и разходите, които кредиторът би направил за престиране, поради което съдът приема, че цената на двете допълнителни услуги е елемент от възнаграждението на кредитора, но то не е включено в ГПР, а така е заобиколено ограничението по чл. 19, ал. 4, ЗПК за максимален размер, т. е. налице е нищожност по чл. 21, ал. 1, ЗПК.

Автономията на волята на страните по чл. 9, ЗЗД е ограничена от 4 императивни законови норми и от добрите нрави, чието нарушение води до пълна или частична нищожност. Клаузите на процесния договор за заплащане на възнаграждение за допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ противоречат на закона, поради което са нищожни.

При постановяване на решението си настоящият съдебен състав се съобразява и с решение на Съда на Европейския съюз от 21.03.2024 г. по дело С-714/22, което е задължително, на основание чл. 633, ГПК, за всички съдилища в РБ. В него се приема, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 год. разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. Член 3, буква ж) от Директивата предвижда, че „общи разходи по кредита за потребителя“ са всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните, разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. Според чл. 19, ал. 1, ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, в т. ч. всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Нормите на чл. 22 и чл. 23, ЗПК сочат, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, а потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Съдът приема, че таксите за услугите „Фаст“ и „Флекси“ по процесния договор са били известни на кредитора и са инкорпорирани в погасителния план, но не са били отчетени при определянето на ГПР. Тези такси са паричен разход за длъжника във връзка с договора за кредит, т. е. те представляват общ разход по кредита и компонент на ГПР. Невключването им в ГПР води до неправилно определяне на размера му, което е нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10, ЗПК, водещо до нищожност на договора.