Решение № 9552 от 20.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9552 гр. София, 20.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Р.Г.Б. при участието на секретаря Ц.Б.Т. като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20251110137100 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 372 ТЗ.

Ищецът “И.А.” ЕООД извежда субективните си права при твърдения, че между страните е възникнало облигационно правоотношение, възникнало въз основа на договори за превоз.

Същият сочи, че страните договорили, че по всички договори товарът следва да бъде доставен в склада на ************ в гр. София. В исковата молба са наведени твърдения, че на 24.02.2025г. доставил товара на уговорено място- склада на ************. Поддържа се, че на 25.02.2025г. ищецът уведомил ответника, че следва да разтовари товарът, с получател "М." ЕООД на друг адрес, в гр. Благоевград, без да е изпрати нова заявка, в която да са посочени товарен и разтоварни адреси, цена и начин на плащане. В исковата молба се развиват съображения, че с доставката на товара на посоченото място ищецът е изпълнил задължението си произтичащо от договора за превоз- да превози товара. Сочи се, че ответникът не изпълнил насрещно и не платил договореното превозно възнаграждение.

При изложените фактически твърдения ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да плати сумата 1107,97 евро (2167,01 лева), представляваща възнграждение, съгласно договор за превоз.

В срока и реда по чл. 131 ГПК ответникът “Т.С.Б." ЕООД е подал отговор на исковата молба, в който се изразява становище за неоснователност на исковете. В отговора на исковата молба са релевирани доводи, че ищецът не е изпълнил произтичащото от договора за превоз задължение да достави стоката с получате; "М." ЕООД на уговорения адрес.

Ответникът не оспорва обстоятелството, че между страните е сключен договор за превоз и че товарът е бил разтоварен на адрес: склад на ************ в гр. София. Същият оспорва 1 страните да са постигнали съгласие разтоварният адрес да е склада на ************ в гр.

София, като навежда възражение, че същият е посочен в товарителницата.

На следващо място ответникът релевира възражение, че ищецът е взел товара от склада на ************ без съгласието му, без да достави същия на уговорения адрес. В отговора на исковата молба са развити съображения, че ответникът счита товарът за изгубен, от което претърпял вреди в размер на сумата 1107,97 евро (2167,01 лева), формирана като сбор от стойността на товара в размер на сумата 596,68 евро (1667,01 лева) и договореното между ответника и "М." ЕООД навло в размер на сумата 255,65 евро (500 лева) без ДДС. Поддържа се, че след направено прихващане между вземането на ищеца за навло и това на ответника за обезщетение за вреди, задължението на ответника за плащане на превозно възнаграждение е погасено чрез плащане.

В обобщение, ответникът счита предявеният иск за неоснователен и моли съда да постанови решение, с което да отхвърли същия.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

От представено по делото доказателство под формата на възлагателно писмо от 17.02.2025г. се установява, че между страните е възникнало облигационно правоотношение, по силата на което ответникът „Т.С.Б.“ ЕООД е възложил на ищеца „И.А.“ ЕООД извършването на международен превоз на товар от Италия до България с получател на товара „М.“ ЕООД. Страните са постигнали съгласие, че навлото е в размер на сумата 766,94 евро (1500 лева). В заявката не е посочено кой е крайният адрес, на който конкретният товар е следвало да бъде доставен.

Представена е още като доказателство международна товарителница, издадена на 20.02.2025 г. в Имола, Италия, в която в графи номер 2 и 3 като получател на товара и крайна дестинация са посочени „М.“ ЕООД и адрес ************************. Посочено е, че товарът ще се извърши с товарни автомобили с рег. №№ СВ 7098 ТР и С 4525 ЕС.

Видно от представената фактура № 10916/ 24.02.2025г., издадена от "И.А." ЕООД, се установява, че ищецът е издал фактура за сумата 920, 33 евро (1800 лева) за превоз от Италия- България, като превозът е извършен с товарни автомобили с рег. №№ *******************

Представена е заявка за транспорт от 19.02.2025г., видно от която ответникът "Т.С.Б." ЕООД е възложил на ответника "И.А." ЕООД извършването на превоз на товар от Италия до Република България (с получател "Карбопласт")

Видно от издадената международна товарителница, на 20.02.2025г. е извършен превоз на стока от ответното дружество, като стоката е натоварена в Република Италия и е доставена в Република България (с получател "Карбопласт) на 24.02.2025г.

От представената фактура № 10917/ 24.02.2025г. се установява, че ищецът е издал фактура за сумата 1288,46 евро (2520 лева), представлявааща. навло за превоз на стока от Република Италия до Република България, като превозът е извършен с товарни автомобили 2 с рег. №№ *********************.

Видно от представеното уведомление от "М." ЕООД, товарът по заявка за превоз от 16.02.2025г. е обявен за изгубен на основание чл. 20.1 Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на товари (CMR). Посочено е, че съгласно посочената заявка, товарът е следвало да бъде натоварен на 19- 20.02.2025г., като договореното навло е в размер на сумата 255,65 евро (500 лева). Посочено е, че се претендира обезщетение в рамер на сумата 852,33 евро (чл. 23.1 Конвенция CMR) и възложителят не дължи договореното навло (чл. 23.2 Конвенция CMR).

На 07.04.2025г. ищецът „Т.С.Б.“ ЕООД е направил изявление за прихващане на свое вземане срещу „И.А.“ ЕООД в размер на сумата 2167,01 лева. Посочено е, че вземането на ответника „Т.С.Б.“ ЕООД произтича от обстоятелството, че товарът не е бил доставен на „М.“ ЕООД, съобразно посоченото в международната товарителница, а именно на адрес *******************, вследствие на което „М.“ ЕООД е обявило товара за изгубен и е поискало обезщетение за вреди в размер на 1667,01 лева от „Т.С.Б.“ ЕООД.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Релевантните към предмета на спора обстоятелства са съществуването на облигационно правоотношение между страните, възникнало въз основа на договор за превоз, изпълнение на задължението му да превози товара съобразно уговореното между страните. Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, доказаването на посочените обстоятелства, в условията на пълно и главно доказване, е в теажест на ищеца. В тежест на ответника е да установи, при условията на пълно и главно доказване, че товарът е изгубен и е претърпял вреди в размер на сумата 1107,97 евро (2167,01 лева).

Конкретиката на случая сочи, че отношенията между страните са се развили на плоскостта на договор за международен автомобилен превоз. Договорът за международен автомобилен превоз на стоки е двустранен, възмезден, консенсуален и неформален договор. Постигнатото между страните съгласие е необходимото и достатъчно условие, за да се счита договорът за сключен, като не е предвидена задължителна форма за неговата валидност. По правило той се установява с товарителница, която обаче не е форма за действителност, а форма за доказване, и нейната липса, нередовност или загубата не засягат съществуването, нито действието на договора (чл. 4 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR).

В настоящия случай между страните не е спорно, че са скл. договор за превоз на товар.

Съществуването на договор за превоз на товар се установява от съставената товарителница.

Като безспорно по делото обстоятелство, ненуждаещо се от доказване, е обявено това, че товарът, във връзка с който е възникнал настоящият спор, е бил доставен в склад на „Ойрошпед“ в гр. София.

Съгласно чл. 9 от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR), приложима към всички договори, касаещи международния автомобилен превоз на 3 стоки, товарителницата удостоверява, до доказване на противното, условията надоговора и получаването на стоката от превозвача. От представените по делото доказателства е видно, че превозът не е извършен до посочената в международната товарителница крайна дестинация, а именно *************************, до получателя „М.“ ЕООД. Не се установи също така наличие на други уговорки относно мястото, на което е следвало да бъде доставен процесният товар. Следователно, след като товарът не е доставен на посоченото място, е налице пълно неизпълнение на сключения между страните договор в срока.

Съгласно чл. 20 от горепосочената конвенция правоимащият може, без да е необходимо да представя други доказателства, да счете стоката за изгубена, когато не е доставена до тридесет дни след изтичане на уговорения срок, какъвто е и настоящият случай. По силата на установената в посочената разпоредба оборима презумпция, за изгубена се счита и стоката, която не е доставена до тридесет дни след изтичане на уговорения срок, или, ако такъв срок не е бил уговорен, в срок от шестдесет дни от деня на приемането й за превоз от превозвача. Цитираната разпоредба придава на забавата над посочените в нея срокове значение на доказателство за изгубване на стоката. Относно отговорността на превозвача за липса на товара в хипотезата на чл. 20, т. 1 от Конвенцията CMR е формирана практика на ВКС, в която е прието, че квалификацията "изгубен" товар по смисъла на чл. 20, т. 1 не предпоставя самостоятелно основание за отговорност за обезщетение и по последиците си "изгубен" е приравним на "липсващ" товар по смисъла на чл. 17, т. 1 от Конвенцията (в т.см. решение № 28/ 27.06.2017г. по т.д. № 3416/ 2015г. на ВКС, І т.о.).

Превозвачът е задължен да достави на получателя цялата предадена от изпращача стока в уговорения срок или ако не е уговорен срок, в срока по чл. 19 и чл. 20, т. 1 от Конвенцията CMR. В разпоредбата на чл. 17, т. 2 от Конвенцията изрично и изчерпателно са посочени основанията, при наличието на едно от които превозвачът се освобождава от отговорността по т. 1, а именно, когато липсата, повредата или забавата се дължат на: 1 грешки на правоимащия (изпращача или получателя); 2 нареждане на правоимащия /изпращача или получателя/, което не е резултат на грешка на превозвача; 3 присъщ недостатък на стоката; 4 или обстоятелства, които превозвачът не е могъл да избегне, и последиците, които не е могъл да преодолее. Посочената правна норма, както и нормата на чл. 18, т. 1 от Конвенцията CMR определят конкретни правила за поведение, ако превозвачът се позовава на някое от основанията, освобождаващи го от отговорност за обезщетение, които не могат да бъдат дерогирани с договорна клауза, приета в противоречие с тези разпоредби. В настоящия случай не се установява някое от посочените основания, което обуславя извод, че товарът следва да се счита за изгубен.

В светлината на изложеното, ищецът- превозвач не е изпълнил задължението да достави товара, поради което за ответника- изпращач не е възникнало задължение да плати навло.

Изложеното обуславя извод за неоснователност на предявения иск и неговото отхвърляне.

Относно разноските:

4

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК, ответникът има право на разноски, съразмерно отхвърлената част от исковете. В настоящото производство ответникът е направил разноски за превод на документ в размер на сумата 14,06 евро и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на сумата 51,13 евро.

Отговорността на страните за разноски по чл. 78 ГПК е функционално обусловена от изхода на спора. Поради това разпоредбата на чл. 81 ГПК предвижда, че с оглед изхода на спора съдът се произнася и по исканията на страните за разноски във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция. В конкретния случай ответникът е поискал да бъдат присъдени направените разноски до приключване на устните състезания, като е представил доказателства за извършването им.

Изложеното обуславя извод за основателност на искането на ответника за присъждане на разноски.

Мотивиран от изложеното, съдът