Решение № 208 от 23.05.2024, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 208 гр. ХАСКОВО, 23.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, VI-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА при участието на секретаря СИЛВИЯ Г. Д. в присъствието на прокурора Е. П. И. като разгледа докладваното от ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА Гражданско дело № 20225600100717 по описа за 2022 година Гр.дело № 717/2022 г. по описа на ОС-Хасково е образувано по искова молба от К. И. Ш., с ЕГН ********** от гр. С.З. ************, с която е предявен иск с правно основание чл.2, ал.1,т.1, предл. последно ЗОДОВ, вр.чл.5, пар. I от Конвенцията да защита правата на човека и основните свободи.

Първоначално исковата молба е била предявена пред Софийски градски съд и е било образувано гр.дело 2302/2021 г. по описа на СГС. С определение № 263897/24.02.2021г., по гр.д. 2302/2021г. на Софийски градски съд производството по делото е прекратено на основание чл. 108 ал. 2 от ГПК и делото е изпратено по подсъдност на Окръжен съд - С.З.. Последвал е отвод на всички съдии от Старозагорски окръжен съд по образуваното гр. д. № 367/2022г. по описа на съда. С определение № 1326/21.11.2022г. делото е изпратено на Апелативен съд - Пловдив за разпореждане разглеждането му в друг, равен по степен съд.

С определение №441/28.11.2022г.на Апелативен съд – Пловдив, по частно гражданско дело № 572/2022г. по описа на съда, Апелативен съд – Пловдив е постановил исковата молба подадена от К. И. Ш. против Министерство на правосъдието на Република България с правно основание чл. 2 от ЗОДОВ, по която пред Окръжен съд - С.З. е било образувано гр. д. 367/2022г. да се разгледа от Окръжен съд - Хасково.

В Окръжен съд – Хасково е било образувано гр. д. № 717/2022г. по описа на съда. С разпореждане № 662/08.12.2022г. Окръжен съд - Хасково е оставил без движение исковата молба, подадена от ищеца К. И. Ш. с указания да уточни, срещу кого се предявява иска – дали срещу Министерство на правосъдието или друг орган на съдебната власт, да уточни дали претендира сумата посочена като цена на иска и да конкретизира дали сумата включва обезщетение само за неимуществени вреди, или и за имуществени вреди. В обстоятелствената част на исковата молба и в петитума да посочи какъв е видът на вредите – дали претендира само неимуществени или и имуществени вреди, както и в какво точно се 1 изразяват претърпените неимуществени вреди– неприятни изживявания, тревоги, болки, страдания, и каква е причинно-следствената връзка между действията на ответника Министерство на правосъдието и претърпените вреди, по какъв начин ответникът е причинил вредите. Да представи или да посочи доказателства в подкрепа на исковата претенция, ако разполага с такива. Да представи попълнена декларация за семейно и имуществено положение, както и други допълнителни доказателства в подкрепа на искането си за освобождаване от заплащане на държавна такса. Да представи преписи от исковата молба за връчване на ответниците, след като същите бъдат уточнени. На ищеца е указано, че при неотстраняване в указания едноседмичен срок на нередовностите на исковата молба, същата ще бъде върната и производството по делото ще бъде прекратено.

В изпълнение на разпореждането на съда по делото е постъпила молба за правна помощ и спиране на срока по разпореждане 662/08.12.2022г. с вх. № 256/11.01.2023г.. В молбата се посочва,че ищецът вече не е лишен от свобода, налице е промяна в обстоятелствата по отношение на него и моли да му бъде назначен служебен защитник по Закона за правната помощ, тъй като няма нужното образование за отстраняване нередовностите по исковата молба. В декларацията за семейно и имуществено състояние приложена към молбата за правна помощ / л.15/, ищецът декларира, че семейството му се състои от него и от сина му И.К.Ш., посочено е, че се е развел и не притежава движимо и недвижимо имущество, безработен и в момента е на трудовата борса. Собственик е на дружествени дялове в търговски дружества, които нямат търговска дейност от 5 години и няма разпределяни дивиденти.

С определение № 39/16.01.2023 г. ОС-Хасково е предоставил правна помощ на ищеца К. И. Ш. под формата на процесуално представителство по делото до окончателното му приключване, като е продължил с 1/един/ месец, считано от 17.01.2023г. срока за отстраняване нередовностите на исковата молба предоставен на ищеца с разпореждане от 08.12.2022г.С определение № 242/14.03.2023г., съдът е назначил адв. В. И. Д. от АК-Хасково за особен представител на ищеца К. И. Ш. за осъществяване на правна помощ по делото.

Постъпила е молба с вх. № 3025 /04.04.2023г. от адв. Д. с искане за продължаване на срока за отстраняване на нередовностите посочен в определението на съда 06.04.2023г.С определение № 322/06.04.2023г., на която дата изтича срока, съдът е продължил срока за отстраняване на нередовностите на исковата молба с 14 дни.

На 25.04.2023г. по делото е постъпило допълнение към исковата молба подадено от К. И. Ш., чрез адв. Д. от АК–Хасково с което ищецът посочва като ответници – Върховен касационен съд на Република България и Прокуратурата на Република България.

В т.2 от допълнението към исковата молба се посочва, че претендираната по иска сума е в размер на 284 800,00 лв. - обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди.

Претърпените неимуществени вреди се изразявали в силни негативни психологически изживявания, стрес и психически тормоз продължаващи и до момента причинени в следствие на изтърпяното наказание „лишаване от свобода“ по присъда, постановена по НОХД 422/ 2012г. на Районен съд – С.З. която била приведена в изпълнение след изтичане на предвидения давностен срок. Моли съда да му дадена възможност да представи декларация за семейно и имуществено състояние, както и други доказателства в подкрепа на искането на ищеца за освобождаване от държавна такса в първото заседание по делото.

С определение № 404/26.04.2023г., ищецът К. И. Ш. е освободен от заплащане на държавни такси в производството по гр.д. 717/2022г. по описа на Окръжен съд – Хасково.

ОТВЕТНИКЪТ - Върховен касационен съд – С., чрез процесуалния си представител в срока по чл.131 ГПК, оспорват изцяло предявения иск като недопустим, респ. като неоснователен.

В отговора на исковата молба са изложени подробни съображения по редовността и допустимостта на исковата молба.Твърди се, че с посочените в исковата 2 молба факти и обстоятелства, ищецът не обосновава връзка между настъпилите вреди и действията на Върховен касационен съд. От изложеното в исковата молба може да се направи извод, че ищецът иска пререшаване на воденото срещу него наказателно производство, като не се посочва в какво се състои противоправността на решение № 90/23.07.2020г. на ВКС, Второ наказателно отделение по наказателно дело №381/2020г. и причинната връзка с претърпените от ищеца вреди. Недопустимо е инцидентното констатиране по повод на иск за вреди от правораздавателна дейност, в частност – влязъл в сила съдебен акт на национална юрисдикция, разглеждаща делото, като последна инстанция, на порок на съдебния акт, включително неправилност и недопустимост, както и производството по искове за заплащане на обезщетение за такива вреди.

В отговора на исковата молба са изложени подробни съображения в подкрепа на становището, че Върховен касационен съд не са надлежно, пасивно, материално легитимирани да отговарят за причинените вреди на ищеца, доколкото не е осъществено и неправомерно поведение.Поддържа се становище, че иска срещу Върховен касационен съд е процесуално недопустим, като се позовават на ТР № 5/15.06.2015г. на ВКС по тълк.дело № 5/2013г., на ОСГК, съгласно което съдът е легитимиран да представлява държавата по искове за обезщетение за вреди по чл. 2 от ЗОДОВ / ДВ, бр. 38/18.05.2012г./ само в случаите по ал. 1 т. 4 и т.5 на чл. 2 ЗОДОВ за прилагане от съда на задължително настаняване и лечение или принудителни медицински мерки, когато те бъдат отменени, поради липса на законово основание за прилагане от съда на административна мярка, когато решението му бъде отменено като незаконосъобразно.Възразяват за недопустимост на иска приемайки, че съдът не е процесуално легитимиран да представлява държавата като процесуален субституент по искове за обезщетение за вреди от незаконно задържане под стража, включително като мярка за неотклонение, домашен арест, когато са били отменени.

Твърди се, че по делото не се установява причинна връзка между твърденията на ищеца за възникването на силни негативни психологични изживявания, стрес и психологически тормоз и поведението на ответника. Относно размера на иска, твърдят че претендираното от ищеца обезщетение е в изключително завишен размер, който не отговаря на твърдените от ищеца реално претърпени неимуществени вреди.

Молят съда да отхвърли предявения иск, като процесуално недопустим или евентуално да го отхвърли като неоснователен по изложени в отговора на исковата молба съображения.

ОТВЕТНИКЪТ – Прокуратура на РБългария в срока по чл. 131 ГПК оспорва иска изцяло. Според ответника изложените в исковата молба фактически твърдения не попадат в нито една от хипотезите на чл. 2 ЗОДОВ, а по отношение на твърденията за наложено и изтърпяно наказание след изтичане на давностния срок за изпълнението му, ищецът не е представил доказателства. Исковата претенция за претърпени неимуществени вреди се оспорва по основание, като се твърди, че в тежест на ищеца е да докаже търпените неимуществени вреди, размера и връзката им с повдигнатото обвинение и наложеното му наказание, което изцяло е изтърпяно. Не са ангажирани доказателства за сочените емоционални проблеми на ищеца, както и че същите са в пряка причинно – следствена връзка с воденото срещу него наказателно производство. Претенцията за неимуществени вреди се оспорва и по размер като неоснователно завишена и несъответстваща на принципа за справедливост, заложен в чл. 52 от ЗЗД и социално – икономическите условия в страната.

С отговора е направено доказателствено искане за приобщаване на материалите по НОХД 422/2012г. по описа на Районен съд – С.З. към настоящото дело.

На 23.11.2023 г., по делото е постъпила молба с вх.№ 9833/23.11.2023г. / л.116 от делото/ от адв. В. П., АК- Хасково назначен за особен представител на ищеца К. Ш., в изпълнение на протоколно определение на съда от 13.11.2023 г.

В молбата се твърди, че ищецът е предявил иск за заплащане на обезщетение за 3 причинени неимуществени вреди от и във връзка с лишаването на ищеца К. Ш. от свобода, в нарушение на чл.5, пар.1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Незаконно бил излежал двугодишна присъда въз основа на влязло в сила решение №90 по наказателно дело № 381/2020 г. на ВКС на РБългария, с което съдът привел в изпълнение наложеното наказание по НОХД № 422/2012 г. на РС - С.З. без да съобрази, че към датата на постановяване на присъдата 23.07.2020 г. не съществува НОХД № 422/2012 г. на РС-С.З. тъй като то е било предмет на ч.н.д. № 1183/2016 г. на РС- С.З. и е било групирано в нова присъда по последното цитирано дело. Към датата на постановяване на присъдата от 01.12.2012 г. по НОХД № 422/2012г. на РС- С.З. бил изтекъл и давностния срок за изтърпяване на наказанието съгласно чл.82, ал.1, т.4 НК. Ищецът Ш. излежал целия срок на двегодишната присъда по НОХД № 422/2012г. на РС- С.З. вследствие на което е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи, тъй като за този двегодишен период е бил незаконно лишен от правото да упражнява труд и да получава трудово възнаграждение и е претърпял увреждане на здравето - физически и психически в пряка причинна връзка с изтърпяване на наказанието.

С молбата се поддържа конституирането на ответниците - Върховен касационен съд, гр. С. постановил решение №90 постановено по гр. дело 381/2020 г. на ВКС и Прокуратурата на РБългария, която е бездействала през целия период на постановяване на решението и времето на изтърпяване на наказанието от 04.02.2019 г. до 04.02.2021 г. по присъда, която не съществува. Поддържа се размера на исковата претенция в пълен размер, така както е предявен с исковата молба, в размер на 284 800, 00 лв., която сума представлява обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи, тъй като за двегодишен период, ищецът е бил незаконно лишен от правото да упражнява труд и да получава трудово възнаграждение и е претърпял увреждане на здравето - физически и психически в пряка причинна връзка с изтърпяване на наказанието, както и неприятни изживявания, тревоги, болки и страдания. За доказване на изложеното молят да бъдат изискани и приети като доказателства ч.н.дело № 1183/2016г. по описа на Старозагорския районен съд, справка за съдимост от Бюрото за съдимост при РС- С.З. на ищеца и НОХД № 422/2012 г. по описа на РС-С.З..