Решение № 4739 от 18.03.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4739 гр. София, 18.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело № 20211110137372 по описа за 2021 година

Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че К. П. Горнева дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 824,38 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2016г. до м.04.2019г., ведно със законната лихва от 05.06.2020г. до изплащане на вземането, сумата от 135,07 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане върху горната главница за периода от 15.09.2017г. до 27.05.2020г., сумата от 21,98 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.02.2017г. до м.04.2019г., ведно със законната лихва от 05.06.2020г. до изплащане на вземането, и сумата от 4,17 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане върху горната главница за периода от 31.03.2017г. до 27.05.2020г., които суми касаят топлоснабден имот – апартамент № 66, находящ се в гр. София, жк. „...“, бл.10, вх.Б, аб.№ 224108, и за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от 15.06.2020г. по ч.гр.д. № 22564/2020г. по описа на СРС, 81 състав.

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за 1 установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца процесните суми.

Претендира разноски.

Ответницата К. П. Горнева, чрез назначения си по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител е депозирала отговор на исковата молба в законоустановения срок по чл.131, ал.1 ГПК, с който оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че ищецът не е ангажирал годни доказателства, установяващи обстоятелството, че ответницата е носител на правото на собственост по отношение на процесния имот.

Противопоставя се на представените от ищеца Протокол от ОС на ЕС, списък на етажните собственици и договор за извършване на услугата дялово разпределение, като излага съображения, че не се установява същите да са актуални или законосъобразни, съответно доказващи валидна воля на собственика за ползване на ТЕ.

Оспорва относимостта на представените от ищеца по делото писмени доказателства – извлечения по сметки и фактури, при твърдения, че посочените в тях стойности на количество потребена топлинна енергия за отопление и подгряване на топла вода, не отразяват реално потребената такава. Релевира възражение за погасителна давност по отношение на претенциите за главници, както и за акцесорните вземания. Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

Третото лице помагач на страната на ищеца "Техем сървисис" ЕООД изразява становище за основателност на исковата претенция.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по делото, намира следното:

По подадено от ищеца заявление е образувано ч.гр.д. № 22564/2020г. по описа на СРС, 81 състав, по което на 15.06.2020г. е издадена заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК срещу К. П. Г., П.Х.А., С.Х.Я. и ЕР.А. да заплатят при условията на разделна отговорност: за К. П. Г. – 1/2, П.Х.А. -1/6, С.Х.Я. – 1/6 и ЕР.А. – 1/6 на заявителя следните суми: сумата от 1648,77 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2016г. до м.04.2019г., ведно със законната лихва от 05.06.2020г. до изплащане на вземането, сумата от 270,40 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане върху горната главница за периода от 15.09.2017г. до 27.05.2020г., сумата от 43,97 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.02.2017г. до м.0 4.2019г., ведно със законната лихва от 05.06.2020г. до изплащане на вземането, и сумата от 8,35 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане върху горната главница за периода от 31.03.2017г. до 27.05.2020г., които суми касаят топлоснабден имот – апартамент № 66, находящ се в гр. София, жк. „...“, бл.10, вх.Б, аб.№ 224108.

В рамките на заповедното производство и след издаване на заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК ответниците П.Х.А. и С.Х.Я. не са подали възражение в 2 срок, поради което спрямо тях е издаден изпълнителен лист за претендираните суми, а ответницата ЕР.А. е заплатила дължимите от нея вземания, съответно в указания му срок ищецът е предявил настоящия иск за установяване на вземанията си спрямо К. П.

Г. /по отношение на която заповедта за изпълнение е връчена при условията чл. 47, ал.

5 ГПК/ в посочените размери, за които е издадена заповедта.

По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответника по силата на което е престирал и за него е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

При установяване на горните предпоставки, в тежест на ответника е да докаже погасяване на възникналите задължения.

Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и продажба на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и по отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност чл. 106а, вр. § 1, 13 ДР на ЗЕЕЕ(отм.) и съгласно чл. 150 и чл. 153 от Закона за енергетиката, обн. ДВ, бр. 107 от 2003 г., е свързано с придобиване/изгубване на вещното право на собственост/ползване върху имот, находящ се в сграда–етажна собственост и присъединяването на сграда-етажна собственост към топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на топлоснабдяването в същата сграда. Откриването или не на партида на конкретно лице не води до промяна на страната на купувача по правоотношението, освен ако не е налице промяна в правото на собственост/ползване.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /редакция в сила от 17.07.2012 г. /, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Съгласно чл. 150, ал. 1 продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, като по силата на ал. 2 одобрените общи условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и в един местен 3 всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В допълнение следва да бъде посочено и че съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.

С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно право на ползване върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда – етажна собственост, т.е. облигационното отношение между топлопреносното предприятие и титуляра на това право възниква с придобиването на правото на собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването на същите.

Съгласно дадените задължителни разяснения с Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г., постановено по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. В мотивите към тълкувателното решение е прието, че в тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество.

Съдът намира, че от приетите по делото писмени доказателства следва да се приеме за установено, че през исковия период именно ответницата се явява собственик на 1/2 идеална част от процесния недвижим имот. От приетия по делото Договор за продажба на държавен недвижим имот по Наредбата за държавните имоти от 17.12.1990г. /лист 116/ се установява, че Христо Горанов Алексиев и К. П. Алексиева са придобили собствеността по отношение на процесния апартамент № 66, находящ се в гр.София, жк. „...”, блок 10, вх. Б, етаж 8. Следователно по силата на нормата на чл. 30, ал. 2 ЗС и при липса на доказателства в противна насока, приобретателите са станали 4 собственици на по 1/2 идеални части от същия имот. В потвърждение на горните изводи на съда е и представена по делото молба от ЧСИ Стоян Якимов, рег. № 844 на КЧСИ, район на действие – СГС до Служба по вписванията при Агенция по вписванията, за вписване на възбрана по отношение на притежаваните от ответницата 1/2 ид.ч. от процесния апартамент за обезпечаване вземането на взискателя „Топлофикация София” ЕАД. Видно от представено по делото удостоверение за идентичност на лице с различни имена изх. № 6922/19.12.2023г., издадено от Столична община, район „Красна поляна” се установява, че К. П. Алексиева, ЕГН ********** и К. П. Г. са имена на едно и също лице. С оглед на изложеното, доколкото въз основа на описания придобивен способ ответницата в настоящото производство е станала собственик на 1/2 ид.ч. от имота, тя има и качеството потребител на топлинна енергия, респективно страна по облигационно отношение с ищеца във връзка с предоставянето й, съответно възраженията в противна насока се явяват неоснователни и опровергани от събраните в производството по делото доказателства.

Сградата, в която се намира процесният имот е топлоснабдена и в нея е въведена система за дялово разпределение. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на "Техем сървисис” ЕООД, съгласно представения протокол от общо събрание на етажните собственици от 26.08.2002г. Следва да се посочи, че оспорването на решение на етажната собственост за сключване на договор с дружество за дялово разпределение следва да бъде проведено в отделно специално съдебно производство, а ответникът не твърди провеждането на такова оспорване по съответния ред, следователно в качеството си на собственик на процесния имот, е обвързан от взетото решение и от сключения в изпълнението му договор.