Решение № 3759 от 21.07.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3759 гр. Пловдив, 21.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20265330101019 по описа за 2026 година

С исковата молба ищцата К. И. П. е предявила против „Кредирект“ ЕООД осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. с чл. 23 ЗПК за заплащане на сумата от 244, 57 евро, представляваща недължимо заплатена сума по Договор за потребителски кредит № ***/03.04.2025 г., дължима поради недействителността на договора, ведно със законна мораторна лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 06.02.2026 г., до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба са изложени твърдения, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № ***, по силата на който в полза на ищцата е отпусната сумата от 1 000 лв., която е усвоена на 03.04.2025 г. Поддържа, че договорът за потребителски кредит е недействителен, поради допуснати нарушения на чл. 10, ал. 1 ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 ЗПК и чл. 12, ал. 1, т. 7 до т. 9 ЗПК, поради което договорът за кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК и следва да намери приложение разпоредбата на чл. 23 ЗПК, съгласно която потребителят връща единствено чистата стойност по договора за кредит. Твърди, че с две плащания на 07.07.2025 г. и на 14.07.2025 г. е погасила сумата от общо 1 478, 34 лв., поради което заплатената над чистата стойност по кредита сума от 478, 34 лв. (244, 57 евро) е получена без наличие на валидно основание за това. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявения иск.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК „Кредирект“ ЕООД е депозирал отговор на исковата молба, в който излага твърдения за нейната неоснователност. Твърди, че при сключване на договора за кредит не 1 са допуснати нарушения на ЗПК, като договорът е сключен при спазване на изискванията на ЗПФУР. Сочи, че при сключване на договора за кредит са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК по отношение на годишния процент на разходите, тъй като кредиторът е длъжен да посочи годишният процент на разходите към момента на сключване на договора, а предвидената неустойка е дължимо под отлагателно условие, установено в разпоредбата на чл. 2 от Споразумение, сключено между страните – в случай, че в 14-дневен срок от сключване на договора не бъде представено обезпечение. Счита за неоснователни възраженията на ответника, че договорът за кредит не е написан с шрифт по-малък от 12 пункта. Поддържа, че потребителят е разполагал с 14 дни да упражни правото си на отказ от договора, като вместо да упражни това свое право последният е сключил множество договори с ответника с идентично съдържание. Признава обстоятелството, че в е получил сумата от 244, 57 евро над чистата стойност по договора. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявения иск.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД.

При така релевираните твърдения възникването на спорното право по предявените осъдителни искове се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки: 1) процесната сума да е излязла от патримониума на ищеца; 2) тя да е постъпила в имуществения комплекс на ответника и 3) това разместване на блага от имуществото на ищеца в имуществото на ответника да е без правно основание – при начална липса на валидно правоотношение между страните в настоящото съдебно производство.

От събраните по делото доказателства се установява, че между ищцата К. И. П. и „Кредирект“ ЕООД е сключен Договор за обезпечен потребителски кредит № ***/03.04.2025 г., по силата на който ответникът е предоставил на ищцата сумата от 1 000 лв. срещу насрещното задължение на ищцата да върне предоставения й за възмездно ползване финансов ресурс на 12 месечни погасителни вноски – първите три в размер от 41, 67 лв., а следващите - в размер от 135, 52 лв., ведно с начислената възнаградителна лихва или сумата в общ размер от 1 344, 69 лв. Установен е годишен лихвен процент от 50 % и годишен процент на разходите от 62, 86 %.

С разпоредбата на чл. 6 от договора страните са постигнали съгласие, че кредитополучателят следва да обезпечи задължението си с осигуряване на поръчител/поръчители, отговарящи на следните условия: 1. при един поръчител - при договор за кредит до 2 000 лв., осигурителният доход следва да е не по-малко от два пъти размера на минималната работна заплата за страната за годината на усвояване, а при договор за кредит над 2 000 лв. осигурителният доход следва да е не по-малко от три пъти размера на 2 минималната работна заплата за страната за годината на усвояване; 2. при двама поръчители - при договор за кредит до 2 000 лв., осигурителният доход следва да е не по-малко от минималната работна заплата за страната за годината на усвояване, а при договор за кредит над 2 000 лв. - осигурителният доход следва да е не по-малко от два пъти размера на минималната работна заплата за страната за годината на усвояване; 3. да не са поръчители по други договори за кредит, сключени с кредитора или свързани с него лица; 4. да не са кредитополучатели по други договори за кредит, сключени с кредитора или свързани с него лица, по които е налице неизпълнение; 5. да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен” по активни задължения и/или при липса на активно задължение, по погасени задължения за последните 12 месеца, предхождащи сключването на договора за кредит с кредитополучателя, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ.

Установено е, че договор за поръчителство следва да се подпише от страните в срок от 14 дни от сключване на договора.

С клаузата на чл. 13, ал. 5 от договора страните са уговорили, че при неизпълнение на задължението на длъжника да осигури посоченото обезпечение, последният следва да заплати неустойка на кредитора в размер на сумата от 911, 31 лв., дължима в пълен размер от денят след изтичането на договореният между страните 14 дневен срок.

В разпоредбата на чл. 13, ал. 7 от Договора е установено, че неустойката не се включва в годишния процент на разходите на основание чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК.

По делото е представено Споразумение за консолидиране на плащания № ***/03.04.2025 г., с което е установено, че общият размер на плащанията по Договор за обезпечен потребителски кредит № ***/03.04.2025 г. е от 1 344, 69 лв. и неустойка от 911, 31 лв. Договорено е, че споразумението влиза в сила на 15 ден от 03.04.2025 г., ако кредитополучателят има пълно и непогасено задължение в пълен размер и не е предоставил избрания от него вид обезпечение до 14 дни от сключването на договора за кредит. Установено е, че със сключване на споразумението страните се договорят, че задълженията ще се погасяват по нов погасителен план с общ размер на вноската от 188 лв.

С определението за насрочване на делото съдът на основание чл. 146, ал.

1, т. 3 и т. 4 ГПК е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: обяви за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ищцата е заплатила в полза на ответника сумата от 478, 34 лв. (244, 57 евро) за покриване на задължения над чистата стойност по договора за кредит.

По отношение на породеното между страните облигаторно правоотношение следва да намерят приложение разпоредбите на Закона за потребителския кредит, доколкото заемното правоотношение, представлява такова по смисъла на чл. 9 ЗПК. Съгласно посочената разпоредба договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, 3 разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК когато при сключване на договора за потребителски кредит не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.

1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, като в тези случаи потребителят връща само чистата стойност на кредита и не дължи лихва или други разходи по кредита – арг. чл.

23 ЗПК.

Договорът за паричен заем е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин. Посочена е чистата стойност на кредита, годишният процент на разходите, фиксираният годишен лихвен процент по кредитът, общият размер на всички плащания по договора, условията за издължаване на кредита от потребителя, елементите на общата стойност на кредита, датите на плащане на погасителните вноски и размерът на дължимата погасителна вноска. Предвидено е правото на потребителя да погаси предсрочно кредита, право да получи погасителен план за извършени и предстоящи плащания

Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение № 1 начин.

Законът за потребителския кредит е приет в изпълнение на задължението на Република България за транспониране на разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити, в която е установен принципът за информираност на потребителя, на който следва да бъде осигурена възможност да познава своите права и задължения по договора за кредит, който следва да съдържа цялата необходима информация по ясен и кратък начин. В съображение 19 от Директивата е установено, че за да се даде възможност на потребителите да взимат своите решения при пълно знание за фактите, те следва да получават адекватна информация относно условията и стойността на кредита и относно техните задължения, преди да бъде сключен договорът за кредит, която те могат да вземат със себе си и да обмислят.

В чл. 10, б. „ж“ от посочената Директива е установено, че в договора следва да се съдържа информация относно годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, изчислена при сключването на договора за кредит; посочват се всички допускания, използвани за изчисляването на този процент. Тази разпоредба е транспонирана и 4 съответства на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като съобразно с разпоредбата на чл. 23 от Директивата, съгласно която държавите-членки следва да установят система от санкции за нарушаване на разпоредбите на настоящата директива и да гарантират тяхното привеждане в изпълнение, в чл.

22 от ЗПК е установено, че нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК представлява основание за недействителност на договора за кредит.

Договорът за потребителски кредит представлява двустранна сделка с възмезден характер, тъй като в този договор следва да е уговорен в момента на сключването му годишният процент на разходите (ГПР) по кредита – арг. чл. 11, т. 10 ЗПК, включващ общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит– арг. чл. 19, ал. 1 ЗПК. Следователно годишният процент на разходите изразява задълженията на потребителя в процентно отношение към размера на отпуснатия кредит, като в него се включва и уговорено заплащане на възнаградителна лихва за възмездно ползване на заетата сума от кредитополучателя, какъвто е настоящия случай.

Разпечатката съдържа 29 от 71 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/26ee0537-0eb3-4d6c-8fe0-284446ccb13a