Решение № 39 от 16.07.2026, Районен съд - Кубрат

РЕШЕНИЕ

№ 39 гр. Кубрат - 7300, 16.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, I - ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Д. В. при участието на секретаря Вера Люб. Димова като разгледа докладваното от Албена Д. В. Административно наказателно дело № 20263320200052 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от С. И. Л., ЕГН ********** от *** против Електронен фиш (ЕФ) серия К № 11086992, издаден от ОД на МВР – Разград, с който на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 4, във вр. с ал. 1, т. 3 ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 о т ЗДвП, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200.00 лева.

С жалбата се иска да бъде отменен издаденият електронен фиш като се твърдят допуснати процесуални нарушения при издаването му и установяване на нарушението – ЕФ е двусмислен и неточен, нарушението не е описано; оспорва на посочените време и място лекият автомобил да се е намирал в с.

Беловец пред имот № 1 на ул. „Васил Левски“.

В с. з. жалбоподателят чрез процесуалния си представител заявява, че поддържа жалбата на посочените в нея основания, като излага подробни съображения в тази връзка. Претендира и заплащането на сторените разноски в настоящото и при предходното разглеждане на делото.

АНО в съдебното заседание не изпраща представител. При предходното разглеждане на делото е депозирал писмено становище по жалбата, с което оспорва същата като счита, че нарушението е установено по несъмнен начин, а ЕФ като законосъобразен следва да бъде потвърден. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

1

Районна прокуратура – Разград, при редовност в призоваването, не се явява представител в с. з. и не заявява становище по жалбата и ЕФ.

Кубратският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, намира за безспорно установено от фактическа страна следното:

На 12.07.2025 г. в 19:16 часа в ***, с автоматизирано техническо средство тип „CELERITAS MVD 2020“ с фабр. № 0003A2D9 е заснето МПС – лек автомобил „Ланчия“, модел „Делта“ с рег. № *** със скорост от 71 км/ч при разрешена скорост 50 км/ч в населено място и е отчетено превишение от 21 км/ч, след приспадане на процента грешка на уреда засичащ скоростта на движение.

След преустановяване на извършвания контрол на скоростния режим на движещите се МПС на посочената дата и място е изготвен протокол съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение (л. 23 от делото). В същия е посочено, че служителят, който е експлоатирал АТСС в деня на проверката е А. А., който е обучен да работи с техническото средство съгласно протокол от 02.06.2025 г. (л. 25).

Отчетено е, че нарушението е извършено в условията на повторност – в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К/9350238 на 07.12.2024 г. и съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е издаден ЕФ серия К № 11086992, с който за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е наложено на основание чл. 182, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 3 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 200 лв.

Няма спор, че собственик на превозното средство е жалбоподателят.

От разпечатка от показанията на радарното устройство – кадър от снимка, се установява, че на 12.07.2025 г. в 19:16 часа лек автомобил с рег. № *** е засечен със скорост от 74 км/ч при позволена 50 км/ч. В обжалвания фиш след приспадане на допустимата грешка отчетената скорост била редуцирана на 71 км/ч, т. е. превишаването на максимално допустимата скорост на движение било с 21 км/ч.

От Протокол № 165-ЗЧ-ИСИС/05.12.2024 г. от проверка на система за измерване на скорост „CELERITAS MVD 2020“ с фабр. № 0003A2D9 (л.20 от АНД№ 142/2025 г.) се установява, че средството за измерване е проверено в периода от 04.12.2024 г. до 05.12.2024 г. и е годно за експлоатация до 05.12.2025 г.

От представената справка от АИС „АНД“ се установява, че ЕФ серия К № 9350238 е бил връчен на С. Л. на 22.11.2024 г., при което е влязъл в сила на 07.12.2024 г.

От Писмо вх. № 3341/18.06.2026 г. на кмета на Кметство с. Беловец се установява, че имот № 1 на ул. „Васил Левски“ се намира в територията на село Беловец, преди табелата за край на населеното място, като имотът е в 2 регулация.

Въз основа на така изложените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е допустима, като подадена в срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт, а разгледана по същество се явява неоснователна и недоказана.

Процесният ЕФ е издаден от компетентен орган съгласно чл. 189, ал. 4, изр. второ от ЗДвП, тъй като ОДМВР – Разград е съответната териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението.

Настоящият състав намира, че обжалваният ЕФ съдържа предвидените в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизити, чрез посочване на: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока и сметката на доброволното заплащане. В случая разпоредбата на чл. 54 ЗАНН , визираща необходимите реквизити на наказателното постановление, не е приложима, тъй като чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е специална норма за ангажиране на административнонаказателната отговорност на водачите на МПС при нарушения, установени и заснети с техническо средство, в отсъствието на контролен орган. В подкрепа на този извод е и легалното определение на електронен фиш, съдържащо се в т. 63 от ДРЗДвП, а именно, че като електронен документ, той има безспорно авторство, което не следва да бъде изрично посочвано. За същия, макар и съобразно нормата на чл. 189, ал. 11 от ЗДвП да е предвидено, че е своеобразен аналог на наказателно постановление, то това е единствено по отношение на правните последици от влизане в сила на двата акта. Законодателят не е въвел пълно приравняване между електронния фиш и наказателното постановление нито по отношение на съдържанието им (предвид реквизитите, визирани в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП), нито във връзка с процедурата по съставянето им. Ето защо и след като в чл.

189, ал. 4 от ЗДвП не е предвидено като задължително условие посочването на датата на издаване на електронния фиш, на длъжностното лице, което е попълнило данните в същия, то липсата им не представлява съществено процесуално нарушение на изискванията към формата и съдържанието на ЕФ.

Разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е категорична, че когато самото нарушение е установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, се издава ЕФ на нарушителя в отсъствието на контролен орган. Това е специална норма по отношение на разпоредбите, регулиращи общия ред за налагане на административно наказание по ЗАНН, като същата дерогира приложението на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

По делото се установи, че процесното нарушение е фиксирано с автоматизирано техническо средство „CELERITAS MVD 2020“ с фабр. № 0003A2D9.

3

В ЕФ е посочен видът и номерът на автоматизираната система, което съвпада и с посоченото в изготвения протокол по чл.10, ал.1 от Наредба № 81213-532/12.05.215 г., където също са индивидуализирани видът и номерът на автоматизираното средство. Следователно е налице индивидуализация на радара.

Разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от цитираната наредба въвежда в задължение на контролните органи към всеки протокол за използване на мобилно АТС, временно разположено на участък от пътя да се изготвя с снимка на разположението на уреда. В случая такава снимка е представена по делото.

Безспорно е установено, че ограничението на скоростта произлиза от факта, че МПС се е движило в рамките на населено място – с. Беловец, и мястото, където е било заснето превозното средство, управлявано от жалбоподателя е пред дом № 1 на ул. „Васил Левски“ в селото. В този смисъл е и писмото от Кметство с. Беловец. Следователно процесното деяние е извършено в участък с въведено ограничение на скоростта от 50 км/ч съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

Съгласно чл. 188, ал. 1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Разпоредбата ясно посочва, че субект на нарушението може да бъде както собственика на МПС, така и лицето, на което автомобилът е предоставен, т. е. ползвателят. В конкретния случай жалбоподателят е собственик на МПС и в указания срок не е представил в ОДМВР – Разград Декларация по чл. 188 от ЗДвП и не е направил възражения в по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП в седемдневния срок от връчването.

По делото е установено, че посочената в ЕФ скорост е именно на процесния автомобил. На представената от АНО снимка са видни всички необходими реквизити. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че се движил в колона с общо четири автомобила. Видно от представените снимки, единственото заснето МПС в посочения час е това на жалбоподателя, а регистрационният номер е ясно и точно видим. В т. нар. зона за сигурност на измерване на представените снимки е автомобилът на жалбоподателя.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че на посочените дата и час не се е намирал на територията на с. Беловец. По негово искане съдът е изискал предоставянето на информация и снимков материал за движението на лек автомобил „Ланчия делта“ с рег. № Р 1655КХ от трафик камерите разположени на входа на с. Беловец и на входа на с. Червена вода в интервала от 18:00 часа до 20:00 часа. След направена справка е видно, че МПС е регистрирано от камерите на БГ Тол в с. Червена вода на 12.07.2026 г. в 18:44 часа, при посока на движение от гр. Русе към Кубрат и в 19:16 часа е засечен от мобилна камера в с. Беловец.

4

Неоснователно е възражението, че неправилно е определена в ЕФ скоростта на движение на МПС. От снимката и разпечатката е видно, че на 12.07.2025 г. в 19:16 часа лек автомобил с рег. № *** е засечен със скорост от 74 км/ч при позволена 50 км/ч. След приспадане на допустимата грешка от 3 км/ч, в обжалвания ЕФ скоростта е редуцирана на 71 км/ч, поради което и Л. е санкциониран за превишение на максимално допустимата скорост с 21 км/ч.

Безспорно се установи, че деянието, за което е санкциониран с обжалвания фиш Л. е извършил в едногодишния срок от наказването му за същото такова нарушение с ЕФ серия К № 9350238. Последният е издаден за нарушение, заснето на 04.06.2024 г., но едногодишният срок се изчислява от датата на влизане в сила на ЕФ. От представените от ОДМВР – Разград доказателства се установява, че посоченият ЕФ е влязъл в законна сила на 07.12.2024 г. Ето защо деянието заснето на 12.07.2025 г. се явява извършено в едногодишния срок, т. е. налице е повторност.

От събраните доказателства по делото се установи, че не са допуснати нарушения при издирване на материалния закон, както и при прилагане на особените правила по чл. 189 от ЗДвП за заснемане на нарушението и издаване на електронен фиш.

Санкцията е определена в съответствие със закона. Нормата на чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП предвижда за превишаване на максимално допустимата скорост от 21 до 30 км/ч глоба от 100 лева. Установено е, че наказуемата скорост на движение на автомобила е била 71 км/ч, т. е. превишението над въведеното ограничение е с 21 км/ч, при което глобата е в размер на 100 лева.

Но тъй като нарушението е повторно, размерът на глобата е двоен, т. е. 200 лева, съгласно чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, като наказващият орган няма възможност за допълнителна преценка на обстоятелствата по чл. 27 от ЗАНН.

Ето защо съдът приема, че атакуваният електронен фиш е правилен и законосъобразен, поради което следва да бъде потвърден.

По разноските:

С оглед изхода на спора и изричното искане (обективирано в Становище на л. 32 от АНД № 142/2025 г.) съдът намира, че на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК на въззиваемата страна се дължат разноски.