Решение № 599 от 01.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 599 гр. София, 01.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Емилия М. Вукадинова като разгледа докладваното от Виолета Йовчева Въззивно гражданско дело № 20211100513851 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение от 30.07.2021г. по гр.д. № 13390/2020 г. на СРС, 85 състав е отхвърлен предявения от Х. Х. Ц. срещу М. М. П. – Х.а и П. И. Х. иск с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗ за осъждане на ответниците при условията на солидарност да заплатят на ищеца сумата от 7 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от нанесен му побой на 10.03.2015г. в гр. София, на ул. ****, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното плащане.

Решението е обжалвано от ищеца Х. Х. Ц., с оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния и процесуалния закон.

Поддържа, че първоинстанционният съд е обсъдил незадълбочено и превратно събрания по делото доказателствен материал. Навежда доводи, че е бил изготвил непълен и неточен доклад, като съдът не е разпределил правилно доказателствената тежест и не е указал същата на ищеца относно установената презумпция за вина. Оспорва констатацията на вещото лице за липса на счупване на реброто на ищеца. Твърди, че неправилно първоинстанционният съд не е кредитирал показанията на свидетеля А., а е дал вяра на показанията на свидетеля Г., който е пристрастен, тъй като е бил портиер в сградата, в която живеели ответниците. Сочи, че първоинстанционният съд неправилно е допуснал събирането на доказателства по искане на ответниците, тъй като те не са подали отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК. Излага съображения, че от страна 1 на районния съд не са били съобразени обясненията на ответниците, депозирани в образуваното във връзка със случая досъдебно производство по пр. пр. № 40962/2015 г. по описа на СРП, които имат характера на извънсъдебни признания на неизгодни за тях факти и така е обърната доказателствената тежест в процеса. Поддържа, че увреждането се установява при съвкупна преценка на доказателствения материал, независимо че ангажираните от него свидетели не са преки очевидци на инцидента.

Въззивникът навежда доводи, че противоправните действия са извършени във връзка с неразрешени имуществени отношения между страните. Моли съда да отмени решението и да уважи предявения иск, с присъждане на разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемите М. М. П. – Х.а и П. И. Х. в депозиран отговор оспорват въззивната жалба като неоснователна и молят съда да я остави без уважение. Поддържат, че в депозираните от тях обяснения по пр. пр. № 40962/2015г. по описа на СРП не се съдържат признания за извършване на увреждащи действия спрямо въззивника, като по време на цялото досъдебно производство последователно са отричали нанасянето на побой върху него. Сочат, че съдът правилно е разпределил доказателствената тежест по делото, като те не са твърдели да са извършили деянието безвиновно, поради което, при установена презумпция за вина, не е било необходимо да бъдат давани изрични указания в тази насока. Излагат съображения, че срокът за подаване на отговор на искова молба е бил продължен от съда с разпореждане от 23.06.2020г. Твърдят, че от доказателствата по делото не се установява в условията на пълно и главно доказване твърдяното от ищеца увреждане. Навеждат доводи, че при липса на доказване на твърдяното деяние, не следва да се изследват останалите елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане. Молят съда да потвърди решението, с присъждане на разноски.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част, както и спазване на императивните норми на материалния закон /т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г., ОСГТК на ВКС/.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Производството е образувано по предявен от Х. Х. Ц. срещу М. М. П. – Х.а и П. И. Х. иск с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответниците при условията на солидарност да заплатят на ищеца сумата от 7 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от нанесен му побой на 10.03.2015 г. в гр. София, на ул. ****, ведно със законната лихва от 2 датата на увреждането до окончателното плащане.

В отговора на исковата молба ответницата е изложила доводи за недоказаност на твърдяното деяние. Ответникът Х. не е подал писмен отговор, но е оспорил иска в първо съдебно заседание с твърдения, идентични с тези на ответницата.

Настоящият съдебен състав намира за неоснователни изложените във въззивната жалба съображения, че отговорът е подаден след изтичане на срока по чл. 131 от ГПК. В рамките на едномесечния срок е постъпила молба от ответницата М. П., с искане за продължаване на срока за подаване на отговор, който е удължен от съда до 03.08.2020г., като самият отговор е подаден от ответницата преди тази дата - на 29.07.2020г .

За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че от събраните по делото доказателства не се установява на посочените в исковата молба дата и място ответниците да са осъществили побой над ищеца.

Настоящият съдебен състав намира решението за правилно и законосъобразно, като съдът препраща към мотивите на СРС по реда на чл.

272 ГПК. С оглед изложеното в жалбата, следва да се отбележи следното:

Фактическият състав на претендираното обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане включва кумулативното наличие на следните елементи: противоправно действие, извършено от ответника; вина; настъпили вреди за ищеца, причинна връзка между действията на ответника и настъпване на вредоносния резултат. Вината се предполага до доказване на противното - чл. 45, ал. 2 ЗЗД.

В съответствие с правилото на чл. 154 от ГПК, в тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване осъществяване елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане. Тази тежест е била надлежно разпределена на ищеца с изготвения в първонистанционното производство доклад по делото. Следва да се посочи, че доказателствената тежест е обусловена от естеството на изложените твърдения и претендираното право и не се изменя от събрания в съдебното дирене доказателствен материал, вкл. от изявления на страните, за които се твърди, че представляват извънсъдебни признания. Без значение е обстоятелството, че първоинстанционният съд не е указал на ищеца, че наличието на вина се предполага. С оглед законовата презумпция, ищецът е освободен от установяването на вина, поради което и липсата на дадени указания в тази насока не са от характера да накърнят правото му за защита. С обжалваното решение искът е отхвърлен поради недоказаност на деянието, поради което въобще не е обсъждана презумпцията за вина. Отделно, с въззивната жалба не е поискано събиране на доказателства поради твърдени процесуални нарушения, с оглед липсата на указания относно презумпцията за вина.

Направеното от въззивника искане за събиране на гласни доказателствени средства касае друг елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане – настъпилите за ищеца вреди. Предвид всичко изложено, не е налице нарушение на процесуални права на ищеца.

По същество жалбата е неоснователна. Ищецът, съобразно носената от 3 него тежест, не е доказал основанието на предявения от него иск. На първо място, следва да се посочи, че депозираните по пр. пр. № 40962/2015г. по описа на СРП обяснения на ответниците не могат да се ценят в настоящото производство, тъй като не са събрани по реда на чл. 176 ГПК. Независимо от изложеното, същите не представляват извънсъдебни признания за извършване на твърдяното деяние. От тях може да се направи единствено извод, че на посочената в исковата молба дата – 10.03.2015г., ищецът се е намирал в жилището на ответниците, като между тях са настъпили разногласия във връзка с имуществени отношения помежду им, но по никакъв начин не могат да се изведат данни за упражнена физическа саморазправа. Същите твърдения относно причината за срещата на страните в жилището на ответниците са изложени и по настоящото дело

Извършване на твърдените противоправни действия от страна на ответниците не се установява и от останалия събран по делото доказателствен материал, в това чисто и от депозиранията свидетелски показания.

Показанията на свидетелката Д. са изцяло производни и почиват на разказаното от ищеца. Що се касае до показанията на другия ангажиран от ищеца свидетел – Т. А., настоящият съдебен състав намира същите за нелогични и противоречиви – свидетелят посочва, че е в близки отношения с ищеца, но не знае къде живее, нито как да се свърже с него, като за нанесения побой разбира месец по-късно. В същото време го е придружил до сградата, в която се намира жилището на ответниците, но е останал да чака отвън, след това е видял, че ищецът е в много лошо физическо състояние, но не е влязъл в сградата да провери как се чувства и евентуално да му окаже помощ, като е решил да не се легитимира пред присъстващите екипи на полицията и бърза помощ и да не го придружи до болницата. Гореизложеното внася съмнение относно присъствието на мястото на увреждането и като цяло в достоверността на показанията му. Дори обаче същите да бъдат кредитирани, те също не установяват пряко настъпването на твърдяното деяние. Свидетелят не е бил очевидец на срещата между страните, като показанията в частта за нанесения побой също са производни и формирани изцяло по информация на ищеца.

От заключението от назначената по делото съдебно-медицинска експертиза се установява наличието на телесни увреждания при ищеца, диагностицирани непосредствено след процесния инцидент, но не може по категоричен начин да бъде установена причинна връзка между настъпването им и поведение на ответниците. Съгласно констатациите на вещото лице, уврежданията могат да бъдат получени по описания в исковата молба начин – чрез нанесени удари, но в открито съдебно заседание вещото лице е разяснило, че е възможен и друг механизъм за настъпването им. По делото не се установява давността на увредите. В този смисъл, дори да се приеме, че ищецът е пострадал от физическо нападение, не се установява това да е извършено именно от ответниците.

Следва също да се отбележи, че съгласно допълнителното заключение на СМЕ, при направена ревизия от вещото лице на рентгенографии на ищеца № 10/11.03.2015г., не се установява описаното в медицинската документация 4 счупване на X ти ребро, а натъртване /контузия/ в областта на ребрата.

Предвид изложеното, независимо от безспорно установената телесна повреда в областта на гръдния кош, удостоверената в медицинското удостоверение фрактура при липса на такава разколебава доказателствената стойност на посочения медицински документ.

При съвкупната преценка на събрания доказателствения материал, може да бъде прието за установено, че на процесната дата ищецът е посетил апартамента на ответниците, избухнал е скандал, след което при слизането му във фоайето на сградата се е оплакал, че е бил нападнат, като по-късно при него са установени телесни увреждания. Тази съвкупност от косвени по естеството си факти не е годна до доведе до сигурен извод, изключвайки всяка друга възможност, че ищецът е бил нападнат в апартамента на ответниците, респ. че по този начин са получени констатираните при него травми.

Извършване на противоправните действия се разколебава и от проведеното от ответниците насрещно доказване. Съгласно показанията на свидетеля Г. Г. – портиер на сградата, в която се е намирало жилището на ответниците, ищецът е отишъл в сградата сам – зле облечен и в общо лошо състояние. Свидетелят дава показания, че не е била налице разлика в състоянието на ищеца при качването му до апартамента на ответниците и слизането му до входа на сградата. Следва да се отчете и обстоятелството, че явилият се на адреса полицейски екип е бил повикан именно от ответниците, което обстоятелство не е спорно между страните. Житейски нелогично е от една страна ответниците да нанесат сериозен съгласно изложените твърдения побой над ищеца, след което да подадат сигнал до полицейските органи.

Разпечатката съдържа 35 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/26ed964a-ed9d-4efa-a79f-d04672127917