Решение № 134 от 09.01.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 134 гр. София, 09.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА при участието на секретаря НАДЕЖДА В. ПОПОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА Административно наказателно дело № 20231110214761 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и следващите от АПК, вр. чл.72, ал.4 от ЗМВР.

Инициирано е по жалба от А. Д. М., ЕГН **********, срещу индивидуален административен акт - заповед, с рег. №225зз-1171 от 07.10.2023г., издадена от Н. П. М. полицейски орган при 01 РУ – СДВР, с която на основание чл.72, ал.1, т.1 от Закон за министерство на вътрешните работи (ЗМВР) е постановена принудителна административна мярка – фактическо задържане на лицето, което я оспорва – А. М., за срок до 24 часа.

В депозираната жалба са изложени съображения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от страна на издателя на заповедта, конкретизирани като липса на положен подпис от задържаното лице срещу всяко от разясненията на правата му в представената му за попълване декларация, придружаваща заповедта за задържане, както и отсъствие на конкретика на основанията, при които се предприема мярката, ограничаващо правото на защита. Оспорва се правилността на преценката на административния орган за съществуващи основания за задържане. Сочи се, че към момента на извършване на проверката за полицейските органи не е съществувало разумно предположение, че М. е държала наркотични вещества, респ. е осъществила престъпен състав. В тази връзка се обсъжда и нарушаване на принципа на съразмерност при предприемане на принудителната мярка, доколкото не е била налице опасност от извършване на противоправно деяние, необходимост от предотвратяване или осуетяване на възможността жалбоподателя да се укрие. Отправена е молба за отмяна на издадения индивидуален административен акт, като незаконосъобразен.

В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя - адв. И. – САК, поддържа жалбата с изложените в нея съображения. Допълва доводите си с аргументи за несъответствие на предприетото задържане с целта на закона и за прекомерността на тази мярка, доколкото към момента на нейното налагане не са били налице достатъчно обстоятелства, които в съвкупност да бъдат квалифицирани като престъпление, за което 1 била обвинена нейната доверителка. Отправя упрек към формата и съдържанието на протоколите за разпити на полицейските служители, които не отговаряли на изискванията на чл.139, ал.5 от НПК и поради това били дискредитирани. Не била изготвена и дактилоскопна експертиза. Моли за присъждане на разноски, като представя съответен договор за правна помощ към приложеното по делото пълномощно.

Ответникът Н. П. М. – полицейски орган при 01 РУ – СДВР, редовно призован, не се явява. Представлява се от юрк. П, с пълномощно по делото, която оспорва жалбата и аргументира становище за легитимност на упражнената принуда. Подчертава, че издаването на заповедта е акт на оперативна самостоятелност на съответния полицейски орган, като по наказателното дело безспорно е било установено, че са били налице данни за извършено противоправно посегателство, доводи за което черпи от материалите по проведеното бързо производство. Оспорва тезата на процесуалния представител на жалбоподателя за компрометираност на протоколите за разпит на свидетелите. Подчертава, че при задържането на лицето е имало достатъчно основания да се предполага, че то е съпричастно към извършено престъпление, като последващото прекратяване на образуваното наказателно производство е ирелевантно за преценката на административния орган относно предприемането на мярката. Допълва, че М. е била освободена часове преди изтичането на 24-срок на мярката, което ведно с яснотата на основанието за нейното задържане, било достатъчно да се приеме, че ограничението е наложено изцяло с оглед целта, заложена в закона, респ. не е накърнен принципът на съразмерност. Моли за потвърждаване на издадената заповед за задържане. Отправя и молба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити за нейната редовност, а разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Жалбоподателят А. Д. М. е родена на ХХХ, в гр. София. Тя не е осъждана.

На 07.10.2023 г., около 09:00 часа, полицейски служители при 01 РУ – СДВР – ответникът Н. П. М. и колегата му Б изпълнявали служебните си задължения по опазване на обществения ред в района на ул.“Граф Игнатиев“, гр. София. На кръстовището с ул.“Солунска“ те забелязали група от три лица – две от мъжки пол и едно от женски пол, чието поведение им се сторило съмнително. По този повод органите на реда се насочили към тях. Спрели ги, легитимирали се и пристъпили към полицейска проверка. В нейния ход служителите установили самоличността на гражданите като А. М. и двама нейни приятели – МЦИ и ПРР. На отправен въпрос дали притежават забранени предмети, тримата младежи отговорили утвърдително. Споделили, че всеки носи у себе си наркотични вещества, като изразили съгласие да ги предоставят на органите на реда. Полицейските служители изготвили протоколи за доброволно предаване, с които М. и придружителите й предали носените от тях общо три полиетиленови пликчета, съдържащи бяло прахообразно вещество. Всеки от тях вписал собственоръчно в съответния документ, че наркотикът е кокаин и е предназначен за лична употреба.

При тази фактология жалбоподателката и двамата й спътници били отведени за изясняване на обстоятелствата по случая в сградата на 01 РУ – СДВР. Ответникът ДАГ – на длъжност „старши полицай“ в група „Охрана на обществения ред“ на Сектор „Охранителна полиция“ към 01 РУ - СДВР издал заповед с рег. №225зз-1171 от 07.10.2023г., с която на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, на 07.10.2023 г., в 09:10 часа, А. М. била задържана за 2 срок до 24 часа за „притежание на НВ чл.354а НК“. Жалбоподателката се запознала със съдържанието на заповедта и я подписала. Била й връчена декларация за правата на задържано лице, която тя попълнила и подписала. Задържането й било вписано и в книгата за задържани лица, водена в структурното подразделение на СДВР. В съответната графа като основание за тази мярка било въведено основание за задържането й, идентично на отразеното в издадената заповед. М. била освободена от арестните помещения на 01 РУ – СДВР в 16:20 часа, на 07.10.2023 г.

Било образувано бързо производство за престъпление от общ характер по чл.354а, ал.5, вр.ал.3, т.1 от НК, по който повод била заведена пр.пр.№44772/2023 г. по описа на С.

(СРП). В неговия ход в качеството на свидетели били разпитани полицейските служители М. и колегата му Б. Била изготвена експертна справка, с №2837-Х/2023 г. Според нейното заключение, изследваният обект, предаден доброволно от жалбоподателката, съдържал кокаин, с нето тегло 0,21 грама. Така откритото вещество е включено в Списък I „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поади вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, приета на основание чл.3, ал.2 и ал.3 от Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. При проведени химически изследвания било установено, че и носените от приятелите на жалбоподателката вещества са реагирали като кокаин, с близки по стойности грамажи. Разследващите органи събрали и доказателства за чистото съдебно минало на М., И и Р.

При така установените факти, с постановление от 17.10.2023 г., наблюдаващия прокурор при С. прекратил наказателното производство по пр.пр. №44772/2023 г., образувано и водено за престъпение по чл.354а от НК. Видно от мотивите на акта, било прието, че извършеното деяние само формално осъществява признаците от състава на престъплението. Изводът се налагал с оглед ниската стойност и грамаж на откритото във владение на М. и всеки от приятелите й вещество, респ. чистото съдебно минало на авторите на престъплението. С тези аргументи обществената опасност на проявата била споделена като явно незначителна, а деянието се отличавало с малозначителност, по смисъла на чл.9, ал.2 от НК.

Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: заповед за задържане на лице, с рег. №225зз-1171/07.10.2023 г., протокол за обиск на А. М., декларация за правата на задържано лице, попълнена от А. М., разписка за върнати вещи и пари на задържаното лице, удостоверение от Отдел „Човешки ресурси“ – СДВР за заеманата към 07.10.2023 г. длъжност от ответника Н. М., съпроводително писмо от СРП, вх.

№316992/08.11.2023 г. по описа на СРС и копия на материали, съдържащи се в пр.пр.

№44772/2023 г. по описа на СРП, сред които постановление за прекратяване на наказателно производство, съобщение за започване на бързо производство, докладна записка от полицейски служител Н. М., заповеди за задържане, декларации и протоколи за обиск, писмени сведения от А. М., П Р и М И, протоколи за доброволно предаване, протоколи за разпити на Н. М. и Б Б, постановление за назначаване на експертна справка, протокол за експертна справка №2837-Х/2023 г., снимка на плик с първоначални опаковки, справки за съдимост на М., Р и И, писмено мнение на разследващ полицай по чл.235 от НПК, писмо от 01 РУ – СДВР, с вх.№318030/09.11.2023 г. по описа на СРС, с приложения – копие на книга за задържани лица, пълномощни за процесуално представителство.

Изброените по- горе доказателствени материали са обективни, отличават се с достоверни дати, взаимно се допълват и разкриват синхрон, поради което следва да бъдат възприети без резерви, като изясняващи обстоятелствата по настоящия спор. В своята съвкупност протоколите за доброволно предаване, за разпити на полицейските служители, 3 експертната справка, ведно с изготвената докладна записка на полицейския патрул и събраните предварителни писмени сведения от жалбоподателката и нейните придружители, предлагат възможност с категоричност да се установи, че на 07.10.2023 г. действително правоохранителните органи са спрели за проверка трима младежи, сред които и А. М. и непосредствено са констатирали, че всеки от тях държи у себе си полиетиленово пликче, съдържащо бяло прахообразно вещество, за което е споделено, че представлява кокаин.

Данните за така констатираната проява са станали не само непосредствено достояние на полицейските органи, но са послужили и за иницииране на наказателна процедура. Изводите не се оборват от възраженията в жалбата. Те са съсредоточени върху отсъствието на доказателства за извършеното деяние, чието авторство би могло да се адресира към М., които обстоятелства обаче не се явяват предмет на настоящото административно по своя характер производство, доколкото обосноваността на предприетата принудителна административна мярка не е поставена в зависимост от доказаността на повдигнато в хода на паралелно или впоследствие развивалата се наказателна процедура обвинение. Съдът не споделя и аргументите на жалбоподателя, свързани с формата на протоколите за разпит на свидетелите в хода на бързото производство. От една страна, констатацията, че двата процесуални документа, съпоставени помежду си, разкриват идентичност на вписания текст, самостоятелно не е в състояние да компрометира тяхното съдържание и възможността да бъдат ценени като доказателствени източници, при отсъствие на други поставящи под съмнение достоверността им материали. Напълно резонни са съображенията на доверителя на ответника, че този резултат е напълно възможен при поставяне на еднакви въпроси към лица, които са били поставени в идентични условия на наблюдение на събитията, за които те предоставят сведения. От друга страна, опорочаването на реда за провеждане на действия по разследването, хипотетично, би могло да бъде пречка за ползването на събрания доказателствен материал в образуваното досъдебно производство. В административното производство протоколите за разпит следва да бъдат ценени като писмени доказателствени средства - официални свидетелстващи документи, изготвени от длъжностно лице, в кръга на служебните му правомощия, доколкото съдържанието им не е било оборено посредством нови доказателства, представени от жалбоподателя. Те са подкрепени от протоколите за доброволно предаване, съставени и подписани от жалбоподателката и нейните спътници на мястото на проверката и към момента на тяхното задържане, от заключението на физикохимичната експертна справка. В допълнение следва да се посочи, че дори и протоколите със свидетелски показания да бъдат изключени от доказателствената съвкупност поради съществуването на пороци в тях, този факт не разколебава извода за съществуващо изначално основание за задържане, доколкото към момента на реализираното задържане на А. М., с оглед факта на предаване от нейна страна на плик с прахообразно вещество, за което е споделила, че е наркотик (удостоверено надлежно в протокол за доброволно предаване), за полицейските служители е било несъмнено, че съществуват данни за извършено от нея престъпление.