Определение № 608 от 06.03.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 608 гр. Пловдив, 06.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Екатерина Мандалиева

Членове:

Радослав Радев

Недялка Свиркова Петкова като разгледа докладваното от Недялка Свиркова Петкова Въззивно частно гражданско дело № 20265300500269 по описа за 2026 година Производство по реда на чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Образувано по частна жалба от „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК 202531869; против определение № 15094/24,11,2025 г., постановено по гр. д. № 7933/2025 г. на РС Пловдив, с което е оставено без уважение искане вх. № 118395/17,11,2025 г. да бъде изменено в частта за разноските постановеното по делото решение № 4496/20,10,2025 г. С оплакване за незаконосъобразност на обжалваното определение от въззивния съд се иска да го отмени и вместо това да уважи искането за изменение на решението, като приеме, че не са налице основания на ищеца да бъде предоставена безплатна правна помощ по реда на чл. 38 от ЗА; и че определеното за процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗА е прекомерно.

Ответникът по частната жалба адв. Д. Б. заявява становище за неоснователност на същата.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Производството пред РС е образувано по иск с правна квалификация чл. 55 ал. 1 от ЗЗД, предявени от С. М. С. против „СИТИ КЕШ“ ООД.

Претендира се връщане на сума, недължимо платена въз основа на нищожна поради неравноправност клауза в договор за потребителски кредит.

В производството по делото ищецът е представляван от адвокат, 1 договорът за предоставяне на правна помощ, сключен помежду им, съдържа изрична уговорка процесуалното представителство да е безплатно поради наличие на основанието по чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА.

С постановеното по спора решение № 4496/20,10,2025 г. РС е уважил предявения иск. Определил е и е присъдил в полза на процесуалния представител на ищцата възнаграждение в размер на 400 лв. и е възложил същото в тежест на ответника.

С молба по реда на чл. 248 от ГПК ответникът е поискал решението да бъде изменено в частта за разноските като се приеме, че: Не са налице основания за присъждане на разноски в полза на ищеца, тъй като искът е предявен при условията на злоупотреба с право; не са налице основания за предоставяне на безплатна правна помощ, евентуално – че възнаграждението за процесуалния представител на ищцата е прекомерно. С обжалваното определение РС е оставил искането без уважение като неоснователно.

Настоящата инстанция споделя този извод по следните съображения:

Неоснователно е предявеното от ответника възражение за осъществена от ищеца злоупотреба с права, основано на обстоятелството, че същият е образувал по отделни искови молби три отделни съдебни производства срещу същото дружество. Образуваните от ищеца три производства имат различен предмет и предявяването на отделните искове в случая не може да се квалифицира като недобросъвестно упражняване на процесуални права при осъществяване предоставената на потребителя възможност за ефективен съдебен контрол.

Неоснователно е възражението за липса на предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗА. Както се посочи, ищецът е представляван по делото от адвокат, който е му е предоставил правна помощ безплатно на основание чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА въз основа на сключен между тях договор с изрична клауза в този смисъл.

Съгласно посочената разпоредба и с оглед изхода на спора, в полза на процесуалния представител на ищеца следва да се присъди възнаграждение в размер, определен от съда. Въпросът налице ли са фактическите обстоятелства, предвидени в чл. 38 от ЗА като основания за предоставяне на безплатна правна помощ, стоят вън от преценката на съда при разглеждане на искането за присъждане на разноски.

2

Възражението за прекомерност на определеното от съда възнаграждение също е неоснователно. Определеното от съда възнаграждение в размер на 400 лв. е съобразено с цената на иска, както и с действителната правна и фактическа сложност на делото.

С оглед изложеното настоящата инстанция приема, че обжалваното определение следва да бъде потвърдено като законосъобразно. Затова определи

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 15094/24,11,2025 г., постановено по гр. д. № 7933/2025 г. на РС Пловдив, с което е оставено без уважение искане вх. № 118395/17,11,2025 г. да бъде изменено в частта за разноските постановеното по делото решение № 4496/20,10,2025 г.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3