Решение № 110 от 13.03.2020, Софийски окръжен съд

Р Е Ш Е Н И Е гр.София, 10.03.2020г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Софийски окръжен съд,гражданско отделение,първи въззивен състав, в публично заседание на 04.03.2020г. в състав:

Председател:

Дора Михайлова

Членове:1.

Евгения Генева

2. Николай Василев при участието на секретаря Теодора

Вутева разгледа докладваното от Генева гр.д.

№ 878/19 г. на СОС и за да се произнесе,взе предвид следното:

Производството е по чл.258 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Х.Л.Г. с ЕГН **********о***,против решение№ 135 на РС-Самоков по гр.д. № 1213/2018г., с което са уважени исковете на Л.М.Г./Касъм/ с ЕГН ********** с правно основание чл.127а, ал.2 от СК и е дадено разрешение,заместващо съгласието му,да бъдат издадени задгранични паспорти или други заместващи документи на децата Людмил Христов Г. с ЕГН ********** и М.Х. Г. с ЕГН **********,без съгласието на бащата,само по искане на майката;да пътуват от Р.Г. до Р.Б.и обратно, както и до всички държави –членки на Европейския съюз,да пребивава в Р.

Г.,без ограничение на броя на пътуванията,тяхната продължителност и времето,през което ще се осъществяват,за срок от пет години,считано от влизане в сила на решението,без съгласието на бащата и само със съгласието на майката. Релевират се оплаквания за необоснованост на решението.

Жалбоподателят поддържа,че фактът на недаване на издръжка от бащата е ирелевантен по отношение правото му да дава съгласие за издаване на задгранични паспорти и заместващи документи и за пътуване на децата в чужбина и пребиваването им извън България.Решението е било незаконосъобразно,тъй като накърнявало правото му да поддържа лични отношения с децата предвид поведението на майката,която ги отчуждавала от техния родител.

Ответницата по жалбата е депозирала отговор,с който я оспорва както неоснователна.Поддържа,че с противопоставянето си за издаване на документи и съгласие за пътуване бащата постига обратния резултат-децата фактически са в Г. и липсата на документи и съгласие е пречка те да се върнато в родината си,да поддържат контакт с близките си,включително бащата.На второ място,поставянето на отпътуването обратно за Г. в зависимост от съгласието на бащата застрашава здравето на Л.,който се лекува в Г..

След преценка на данните по делото поотделно и в тяхната съвкупност,съдът намира въззивната жалба процесуално допустима като депозирана от легитимна страна в законния срок и атакуваща съдебен акт, подлежащ на обжалване.По същество жалбата е неоснователна.

С решение № 301 41/17 на РС в К.,Ф.с.,

Г.,влязло в сила на 02.09.2017г.,е предоставено упражняването на родителските права на майката.С разпореждане № 614/06.06.2018г. на

СОС ,влязло в сила на 13.07.2018г., решението е признато на територията на република Б. и е допуснато изпълнението му.От приложения задграничен паспорт на Л./копие/ е видно,че срокът на валидност на същия е изтекъл на 21.05.2018г.От удостоверението за раждане на М. се установява,че е роден в К., Г.. В мотивите на решението за предоставяне на родителски права е прието,че М. не познава баща си, а Л. се страхува от него,защото го е удрял.Л. е диагностициран с емоционално разстройство и има нужда от логопед, ерготерапия,терапия за учене и психотерапия.Изрично е посочено: „Бащата не е в състояние да взема рещения относно грижите за децата“.“Отвметникът не се е държал с децата отговорно“.“Поддържането на съвместна родителска грижа се приема като увреждане интерпесите на детето“.Социалният доклад на службата за благоденствие на младите хора в К. е установил,че Л. реактивира разстройството си при контакт с баща си.Съдът е добил лични впечатления от детето,които потвърждават констатациите на социалната служба.

По заведено в РС-Самоков дело за заместващо съгласие са изслушани свидетели на страните и всеки от тях поддържа съответната версия.И двамата свидетели/сестра на майката и баща на бащата/ не са виждали децата повече от 4 години преди разпита,което прави показанията им недостоверни по отношение на актуалното развитие на отношенията между бившите съпрузи и между родителите и децата. Първоистанционният съд е приел,че не съществува основание за отказ на бащата да даде съгласието си за издаване на документи ,за пътуване и престой в чужбина.Тъй като майката едновременно работи и полага грижи за децата като единствен родител,биха се създали значителни неудобства за тези функции, ако се наложи ограничение за конкретни пътувания.Майката би могла най-добре да прецени интереса на децата при осъществяване на пътуванията в страните от ЕС.

Настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд, поради което приема,че решението следва да бъде потвърдено.

Водим от горното,съдът

Р

Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №

135/12.07.2019г. по гр.д. № 1213/2018г. на Районен съд Самоков.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС на Р.Б. в едномесечен срок от съобщаването му на страните чрез връчване на препис от него.

Председател:

Членове:1.

2.