Решение № 1379 от 12.11.2020, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

Номер 1379

11.11.2020 г.

Град Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – Варна

IVа състав

На 12.10.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Ивелина М. Събева

Константин Д. Иванов

Ивалена О. Димитрова

Петя П. Петрова като разгледа докладваното от Ивалена О. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20203100501845 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по подадена въззивна жалба от Областна дирекция на МВР – гр. Варна, с адрес: гр. Варна, ул. „Цар Калоян“ № 2, представлявана от Даниел Стойков Пашов, чрез гл. юрисконсулт Б. Й. , срещу Решение № 2176/05.06.2020 г., постановено по гр. д. № 18361/2019 г. по описа на ВРС, Х състав, с което е ОСЪДЕНА Oбластна дирекция на МВР – гр. Варна, ДА ЗАПЛАТИ на Х. А. Х. , ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Братя Миладинови“, № 103, ап. 127, сумата в общ размер от 2317,28 лева (Две хиляди триста и седемнадесет лева и 28 ст.), представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 07.11.2016 г. до 30.09.2019 г., получена в резултат на преизчисление на положения нощен труд от ищеца в дневен с коефицент 1,143, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 07.11.2019 г., до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 300,18 лева (Триста лева и 18 ст.), представляваща лихва за забава върху главницата от 2317,28 лева, дължима от падежа на всяко тримесечие до 07.11.2019 г., на основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86 ЗЗД.

Жалбоподателят Областна дирекция на МВР – гр. Варна, счита първоинстанционното решение за незаконосъобразно и постановено при неправилно приложение на материалния закон. Излага, че към процесния период Областна дирекция на МВР – гр. Варна, не е била работодател на ищеца.

В условията на евентуалност твърди, че страните са обвързани от служебно правоотношение, регламентирано от ЗМВР и подзаконовите нормативни актове по неговото приложение, като в разпоредбите на ЗМВР няма препращаща норма, която да дава основание за субсидиарно приложение на КТ, включително и за прилагане на издадените въз основа на Кодекса подзаконови нормативни актове, в т.ч. и Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Сочи, че размерът на допълнителното възнаграждение на ищеца следва да се определя съобразно разпоредбите на ЗМВР и съответните наредби и заповеди и е недопустимо прилагането на горепосочената Наредба. Излага още, че от чл. 9, ал. 3 от НСОРЗ се прави извод, че 1 същата не намира приложение спрямо държавните служители – полицейски органи. Сочи, че ищецът не изпълнява служебните си задължения на 5-дневна работна седмица, а на сменен режим на работа, поради което разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ не намира приложение. Твърди, че не става ясно от решението как съдът е определил коефицент от 1,143 за превръщане на нощните часове труд в дневни. Допълнително излага подробни съображения в тази връзка. Моли за отмяна на решението и присъждане на разноски.

В условията на евентуалност моли искът да бъде отхвърлен частично за периода от 01.01.2018 г. до 16.07.2018 г., поради липса на действаща нормативна уредба.

В срока по чл. 263 ГПК въззиваемият Х.Х., чрез адвокат С.Т., депозира писмен отговор, с който оспорва жалбата. Подробно излага съображения за правилността на първоинстанционното решение и наличието на основание за заплащане на преобразуван нощен труд от страна на работодателя в претендирания размер при коефицент 1,143.

Моли за потвърждаване на решението и присъждане на разноски.

В съдебно заседание въззивникът Областна дирекция на МВР - Варна, редовно призован, не се представлява.

В съдебно заседание въззиваемият Х. А. Х. , редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат С.Т..

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на Х. А. Х. , ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Братя Миладинови“, № 103, ап. 127, срещу Областна дирекция на МВР – Варна, с адрес: гр. Варна, ул. „Цар Калоян“ № 2, с която са предявени обективно съединени искове, както следва: иск по чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР за заплащане на сумата от общо 1972,60 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 245,96 часа за периода от 07.11.2016 г. до 30.09.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефицент 1,143, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба – 07.11.2019 г., до окончателното изплащане на задължението; иск по чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 99,72 лева, представляваща лихва за забава върху главницата, дължима от падежа на всяко тримесечие до датата на предявяване на иска. Претендират се направените съдебно-деловодни разноски.

В исковата молба се излага, че за процесния период ищецът е бил държавен служител по силата на служебно правоотношение, възникнало с ответника, на длъжност дежурен в ОД на МВР - Варна. Предвид непрекъсваемия работен процес, същият полагал труд на смени при сумирано изчисляване на работното време на тримесечни периоди. Излага, че съгласно чл. 176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители в МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни такива; съгласно чл. 178 ЗМВР към основното месечно възнаграждение се изплаща и допълнително възнаграждение за извънреден труд. Сочи, че съгласно чл. 9, ал. 2 на НСОРЗ при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефицент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време – 1, 143. Твърди, че за периода от 07.11.2016 г. до 30.09.2019 г. е положил нощен труд от 1720 часа, който, преизчислен с коефицента 1,143, възлиза на 1965,96 часа, или води до допълнителни 245,96 часа преобразуван нощен труд, за които следва да му бъде заплатено възнаграждение в размер на 1972,60 лева.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт Б.

2

Й. , е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявената искова претенция като неоснователна и недоказана по размер. Н е оспорва , че ищецът за процесния период е полагал труд по служебно правоотношение на посочената длъжност, но твърди, че негов работодател не е Областна дирекция на МВР – гр. Варна, а МВР, тъй като е бил назначен със Заповед рег. № К-572 от 28.02.2003 г. на Министъра на вътрешните работи. В условията на евентуалност, ако се приеме, че ОД на МВР – гр. Варна, е работодател на ищеца, сочи, че на последния , наред с трудовото възнаграждение, е било заплащано редовно за положения от него извънреден и нощен труд, съобразно ЗМВР и подзаконовите му нормативни актове.

Оспорва възможността за преобразуване на положения нощен труд в дневен при приложение на разпоредбите на КТ и НСОРЗ. В условията на евентуалност, оспорва изчисленията на положените от ищеца нощни смени и часове нощен труд, тъй като същите се разминават с отразеното в платежни бележки от АИС „ТРЗ“ – МВР, за процесния период.

В съдебно заседание, на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК, е допуснато изменение чрез увеличение на размера на предявените от Х.Х. срещу ОД на МВР – Варна, искове, както следва: по иска с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР - за сумата от 2317,28 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 07.11.2016 г. - 30.09.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба – 07.11.2019 г., до окончателното изплащане на задължението; по иска с правно основание чл. 86 ЗЗД - за сумата от 300,18 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 07.11.2016 г. до 07.11.2019 г.

Настоящият съдебен състав, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Не се спори между страните, че за исковия период от 07.11.2016 г. до 30.09.2019 г. ищецът Х. А. Х. е полагал труд като полицейски инспектор при ОД на МВР – Варна.

Видно от Кадрова справка № 62831/04.12.2019 г., Х. А. Х. в процесния период е заемал длъжността: полицейски инспектор I V степен в група „Оперативна дежурна част“ при ОД на МВР – Варна, считано от 15.04.2015 г. до настоящия момент.

Видно от Удостоверение УРИ 365р-65124/13.12.2019 г., ищецът е бил назначен на офицерска длъжност районен инспектор I степен в сектор „Охранителна полиция“ към I Районно управление при РДВР – Варна, като му е присвоено офицерско звание лейтенант, със Заповед рег. № К-572/28.02.2003 г. на Министъра на вътрешните работи.

Получаваното трудово възнаграждение от ищеца през процесния период, включително за нощен и извънреден труд, се установява от представените от ответника платежни бележки, издадени от ОД на МВР – Варна.

Видно от съпоставянето на платежни бележки и справки за въведени отпуски, издадени от ОД на МВР – Варна, за процесния период ищецът е положил нощен труд, както следва: от 7 ноември до 31 декември 2016 г. – 80 часа; от 1 януари до 31 март 2017 г. – 152 часа; от 1 април до 30 юни 2017 г. – 152 часа; от 1 юли до 30 септември 2017 г. – 176 часа; от 1 октомври до 31 декември 2017 г. – 152 часа; от 1 януари до 31 март 2018 г. – 128 часа; от 1 април до 30 юни 2018 г. – 144 часа; от 1 юли до 30 септември 2018 г. – 168 часа; от 1 октомври до 31 декември 2018 г. – 136 часа; от 1 януари до 31 март 2019 г. – 104 часа; от 1 април до 30 юни 2019 г. – 176 часа; от 1 юли до 30 септември 2019 г. – 128 часа.

От заключението на изготвената пред първата инстанция ССчЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява следното: за периода от 3

07.11.2016 г. до 30.09.2019 г. Х. А. Х. е положил общо 1696 часа нощен труд, за които, след преобразуването им в дневен с коефициент 1,143, се дължи допълнително от ОД на МВР – Варна, брутно възнаграждение в общ размер на 2317,28 лева за разликата от 244 часа преобразуван нощен труд, както и 300,18 лева лихва за забава.

С оглед така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:

Твърдението на жалбоподателя, че към процесния период Областна дирекция на МВР – Варна, не е била работодател на ищеца, съдът намира за неоснователно по следните съображения:

В Класификатор на длъжностите в МВР за служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и 3, и ал. 3 от ЗМВР длъжността полицейски инспектор IV степен е класифицирана като изпълнителска.

Съгласно чл. 158, т. 2 ЗМВР (изм. ДВ, брой 14 от 20.02.2015 г.), Министърът на вътрешните работи назначава държавните служители на изпълнителски длъжности при първоначално назначаване. Съгласно чл. 159, ал. 1, т. 3 на същия закон в горецитираната редакция, ръководителите на структурите по чл. 37, сред които и областните дирекции на МВР, преназначават държавните служители на изпълнителски длъжности, извън случаите по чл.

158, т. 5 и 6. От Удостоверение УРИ 365р-65124/13.12.2019 г. е видно, че ищецът Х.Х. е бил назначен на офицерска длъжност районен инспектор I степен в сектор „Охранителна полиция“ към I Районно управление при РДВР – Варна, със Заповед рег. № К-572 от 28.02.2003 г. на Министъра на вътрешните работи. От Кадрова справка № 62831/04.12.2019 г. се установява, че ищецът е бил преназначен на длъжността полицейски инспектор I V степен в група „Оперативна дежурна част“ при ОД на МВР – Варна, считано от 15.04.2015 г. От горното следва, че към процесния период същият е бил в служебно правоотношение именно с ОД на МВР – Варна, което се потвърждава и от приложените към делото платежни бележки и справки за въведени отпуски на ищеца, издадени от жалбоподателя. По изложените съображения, ОД на МВР – Варна, се явява материално легитимирана страна в производството.

По съществото на спора:

Ищецът е държавен служител в ОД на МВР - Варна, поради което и намират приложение разпоредбите на Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), доколкото в този закон не е предвидено друго. Цитираният нормативен акт е специален по отношение на ЗДСл и в него е уреден статутът на държавните служители, полагащи труд по служебно правоотношение в системата на МВР, арг. от чл. 142, ал. 2 от ЗМВР.