Решение № 18857 от 08.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18857 гр. София, 08.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20261110109206 по описа за 2026 година

РЕШЕНИЕ

08.10.2026 г., гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I I Г. О., 156-ти състав, в открито публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ при секретаря Елица Данова, като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. дело № 9206/2026 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Подадена е искова молба от „ТС“ ЕАД срещу С. Г. Т., в която се твърди, че ответницата била потребител на топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в гр.

*********************, като била доставена топлинна енергия по договор за покупкопродажба на топлинна енергия при общи условия. Поддържа, че е доставил топлинна енергия на стойност 80,27 евро за периода от 01.07.2023 г. до 30.04.2025 г., но ответницата не я била заплатила, поради което изпаднала в забава и дължала и обезщетение за забава върху главница за топлинна енергия в размер на 9,23 евро за периода от 15.09.2024 г. до 04.03.2026 г. Навежда доводи, че била предоставена услугата дялово разпределение, която също не била заплатена, като се дължала сумата от 12,56 евро за периода от 01.05.2023 г. до 30.04.2025 г., а освен това поради изпадането в забава се дължала и мораторна лихва в размер на 3,08 евро за периода от 16.07.2023 г. до 04.03.2026 г. Навежда довод, че е подал заявление за издаване 1 на заповед за изпълнение, което било отхвърлено от съда на основание чл. 411, ал. 2, т. 5 ГПК, тъй като длъжникът нямал обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Република България. Иска ответницата да бъде осъдена да заплати претендираните суми, както и присъждането на деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответницата, чрез адв. И. Н., който оспорва предявените искове като неоснователни. Поддържа, че не било доказано ответницата да е потребител на топлинна енергия, вкл. че е приела наследството на своя наследодател. Твърди, че потребител на топлинна енергия бил вещния ползвател на имота – ЖТ, по искане на която ищецът открил на нейно име партида за имота, поради което именно посоченото лице се намирало в облигационни отношения с ищеца и дължало заплащането на стойността на доставената в имота топлинна енергия. Твърди, че ответницата няма достъп до имота повече от 25 години, вкл. към момента. Оспорва размера на претендираната главница за топлинна енергия, като твърди, че сумата в размер на 8,78 евро за периода от 01.02.2025 г. до 30.04.2025 г. била недължима, тъй като т. 6.1.1. от методиката, приложение към чл. 61 от Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г. на министъра на енергетиката, уреждаща формулата за определяне на количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и включените от нея компоненти, била отменена с решение на ВАС. Навежда доводи, че исковите претенции били недоказани и неоснователни предвид липсата на валидна формула за изчисляване на потребената топлинна енергия.

Излага доводи, че общите условия за продажба на топлинна енергия не представляват индивидуален, общ или нормативен административен акт и същите не променят характера на отношенията като договорни. Твърди, че ответницата не дължи заплащане на служебно начисленото количество топлинна енергия, ако бъде установено такова, тъй като според ищеца топлинната енергия е била определена въз основа на реален отчет, а не по служебен ред. Отделно от това не били представени доказателства относно техническата изправност на измервателните уреди, което правило невъзможно установяването на действителните количества доставена топлинна енергия. Посочва, че не били представени доказателства за извършен отчет на индивидуалните разпределители, както и за наличие на пречки в абоната, които да са възпрепятствали такъв отчет и да обосновават служебно начисляване.

Издадените от ищеца фактури не били подписани от ответницата, поради което било недопустимо същите да бъдат приети като писмени доказателства по делото, респ. да послужат при изготвяне на ССчЕ. Твърди, че със сумите, подлежащи на възстановяване от ищеца, били прихванати за погасяване на стари задължения, а приспадането и добавянето на суми от изравнителните сметки към други фактури можело да стане само със съгласие на потребителя, каквото в случая липсвало. Оспорва дължимостта на претендираната мораторна лихва, тъй като не били представени доказателства че ответницата е изпаднала в забава, включително относно датата, на която вземанията са били публикувани на интернет страницата на ищцовото дружество. Претендираното вземане за услугата за дялово разпределение било недължимо, тъй като същата била извършена от трето лице. Твърди, че не били представени доказателства за договорен и надлежно съобщен на клиента ред и начин за заплащане на услугата за дялово разпределение, поради което и претендираната мораторна лихва върху нея също не била дължима. Иска отхвърляне на предявените искове.

Претендира присъждането на деловодни разноски.

Третото лице-помагач на страната на ищеца е представило писмени доказателствени средства, като не е изразило становище по предявените искове.

С протоколно определение от 02.07.2026 г., съдът е допуснал уточнение на исковата молба, като същата касае недвжим имот в гр. ********************.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

2

СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, във вр. чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена; 2) продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача; 3) ответницата да е приела наследството на ГТП и ЕХП.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на определителната правна норма, регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през релевантния период, „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно § 1, т. 41б ДР ЗЕ „Потребител на енергийни услуги“ е: краен клиент, който купува енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ.

Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й … Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия ДТно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим 3 както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“.

Представена е неоспорена е Заповед № РД-41-1314/20.06.1984 г., като се изяснява, че на ГТП е определено обезщетение на основание чл. 100 ЗТСУ (отм.), което съставлява следния недвижим имот, находящ се в гр. ********************.

Приложено и неоспорено е удостоверение за наследници изх. № РСЛ20-ТД261691/09.11.2020 г., като се установява, че ГТП е починал на 24.03.1993 г., като е оставил за наследници по закон: ЖГТ (дъщеря – арг. чл. 5, ал. 1 ЗН), С. Г. Т. (дъщеря – арг. чл. 5, ал.1 ЗН), ЖГТ (дъщеря – арг. чл. 5, ал. 1 ЗН), ВГТ (дъщеря – арг. чл. 5, ал. 1 ЗН) и ЕХП (преживяла съпруга – арг. чл. 9, ал. 1 ЗН, която е починала на 25.12.1996 г.).

В о .с .з. от 05.10.2026 г., ответницата е заявила, че е заплатила изцяло претендираните към нея суми, като с оглед плащането с кондлудентните действия е приела наследството на наследодателите си.

Следователно в случая е налице съдебно признание на факти по смисъла на чл. 175 ГПК. А съдебното признание на факти е едно от най-сигурните доказателствени средства в гражданският процес, което преценено в съвкупност с останалите доказателства по делото води до изясняване на действителното фактически и правно положение между страните – арг. чл. 175 ГПК и чл. 10 ГПК.

Следователно в случая безспорно е установено наличието на облигационно отношение между страните по силата на валиден договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия.

Правното действие на сключения договор за продажба между ищеца и ответника попада под приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между търговец и физическо лице и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал. 2 ТЗ. Този договор не е търговска продажба, тъй като негов предмет представлява вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувач е физическо лице. По това гражданско (облигационно) правоотношение за ищеца са породени две основни облигаторни задължения– да прехвърли правото на собственост върху описаните във фактурите стоки и да предаде тяхното владение на купувачите, а за ответника – да заплати уговорената продажна цена с ДДС и да получи вещите (арг. чл. 110, ал. 2 ЗС), предмет на договорите – арг. чл. 200, ал. 1 ЗЗД.