Решение № 1003 от 10.10.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1003 гр. София, 09.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Михаил Малчев при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело № 20241000501339 по описа за 2024 година производството по гр. дело 1339/2024 г. по описа на Апелативен съд - София, Гражданско отделение, 1 с-в е образувано по въззивна жалба на ищцата и насрещна въззивна жалба на ответника срещу решение № 261010/24.07.2023 г. по гр.д. 12315/2017 г. на СГС, Първо ГО, IV състав.

С обжалваното решение „Бул инс“ АД е осъдено да заплати на Л. З. С. сумата 100 000 /сто хиляди/ лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, настъпило на 20.02.2017 г., около 23.20 часа, в гр. Русе, по бул. „България“, по платното за движение към хипермаркет „Метро“, в района на бензиностанция „Лумакс“, причинено виновно от К. Й. А. при управление на л.а. марка „Фолксваген“, модел „Голф“, който в нарушение на правилата за движение по пътищата, с несъобразено висока скорост, движейки се по преходната дъговидна крива навлязъл в платното за движение на ускорителната пътна лента за ускоряване на автомобилите към бул. „България“, където блъснал предприелата пресичане на пътното платно откъм затревената ивица между двете пътни платна пешеходка З. Д. С. – майка на ищцата и в резултат причинил по непредпазливост смъртта и, за което е постановена присъда № 24/11.09.2019 г., от ОС Русе по НОХД № 750/2018 г., влязла в сила на 03.01.2023 г., чиято отговорност била застрахована със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при „Бул инс“ АД, по застрахователна полица № BG/02/116002547930, валидна от 12.10.2016 г. до 11.10.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 26.08.2017 г., когато е изтекъл тримесечният срок за произнасяне по извънсъдебната претенция за изплащане на обезщетение към застрахователя, до окончателното им изплащане, като е отхвърлен искът за сумата 100000 /сто хиляди лв., разликата над присъдените 100000 /сто хиляди/ лв. до общо претендираните 200000 /двеста хиляди/ лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, поради установеното съпричиняване, ведно със законната лихва върху главницата считано от 26.08.2017 г., когато е изтекъл тримесечният срок за произнасяне по извънсъдебната претенция за изплащане на обезщетение към 1 застрахователя, до окончателното им изплащане, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал.

1 ЗЗД.

Ищцата чрез адв. П. Д. обжалва решението в отхвърлителната част, като твърди, че приносът на починалата не е доказан, а евентуално е не повече от 10 %.

Ответникът чрез адв. М. Г. обжалва решението в частта от 70 000 лева до 100 000 лева, като твърди, че определеното обезщетение от 200 000 лева е завишено предвид доказаните отношения между майка и дъщеря и предвид датата на настъпване на смъртта – 20.02.2017 г.

Постъпил е отговор на насрещната въззивна жалба от адв. М., в който се посочва, че приносът не е доказан, а обезщетението не е завишено.

Постъпила е частна жалба от адв. Д. срещу определение № 265957 от 02.11.2023 г., в която се иска неговата отмяна, а евентуално присъждане на разноски за адвокатски хонорар на застрахователя не повече от 2765 лв.

„Бул инс“ АД чрез адв. Г. е подало отговор на частната жалба и „насрещна частна жалба“ . В последната се възразява срещу присъдения с решението на СГС адвокатски хонорар по чл. 38 ЗА в полза на адв. М.. Доколкото в частната жалба се съдържат доводи срещу присъдени с решението разноски, същата представлява искане по чл. 248 от ГПК, по което компетентен е съдът, постановил решението, чието изменение в частта за разноските се иска.

Няма отправени доказателствени искания и въззивната инстанция не е събирала нови доказателства.

При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма, по допустим иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.

Пред въззивния съд не е спорно, че са налице елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане: противоправно поведение, вина, причинени травми, причинната връзка между деянието на делинквента и травмите на починалата, както и между травмите и настъпилата смърт поради наличието на влязла в сила присъда и поради необжалваната част от решението до размер от 70 000 лева от страна на ответника. Не е спорно, че ищцата е дъщеря на починалата вследствие на ПТП и има право на обезщетение за неимуществени вреди в случай на смърт. Не е спорно наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „гражданска отговорност” между ответника и водача на МПС.

Спорно пред въззивната инстанция е колко е справедливото обезщетение за неимуществени вреди, както и налице ли е неин принос и в каква степен за настъпване на инцидента поради факта, че

По справедливия размер на обезщетението въззивният съд излага следните мотиви.

Безспорно е, че неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. С т. II от Постановление № 4/1968 г. на Пленума на Върховния съд са дадени задължителни указания по приложението на чл. 52 от ЗЗД и критериите, които следва да бъдат съблюдавани и преценявани от съдилищата при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от деликт. Като примерни критерии, релевантни за размера на обезщетението в случай на причинена смърт, са посочени възрастта на увредения, действителните отношения между него и лицето, което търси обезщетение, и обстоятелствата, при които е настъпила смъртта.

С т. III на Постановление № 4/1961 г. Пленумът на ВС на НРБ е приел, че обезщетение за неимуществени вреди възмездява най-близките на пострадалия в случай на неговата смърт, като предмет на установяване са действителните им лични отношения. Предпоставката за присъждане на обезщетение - създадена трайна и дълбока емоционална връзка, пораждаща морални болки и страдания и установяването й в процеса, е закрепена и в ТР №1/2016 г. на 2

ОСНГТК на ВКС.

За да определи адекватно обезщетение за конкретния случай, настоящият състав взе предвид свидетелските показания, изслушани от СГС.

Според показанията на свидетелката Р. Д. Д., сестра на починалата, леля на ищцата, която живее в Габрово, се установява, че отношенията между починалата и ищцата били прекрасни. Л. много обичала майка си и много трудно понесла загубата. Все питала дали не може да отидат на гроба и. Майка й се грижела от раждането й за нея. Починалата, мъжът й, ищцата и братът на ищцата Н. живеели в гр. Русе на квартира. Бащата ги напуснал, когато братът на Л. бил на година и половина и повече не проявявал интерес към тях. З. не можела да се грижи сама за децата и изпратила Л. при майка си на село. Починалата постоянно си идвала на село и пращала подаръци за Л.. Вземала я понякога, но като цяло не можела за постоянно. После като пораснала Л., живяла при майка си известно време. Ходела си и на село. Месец преди да почине баба й, починалата пратила Л. да живее в гр.Трявна при нейни познати да учи там, защото имала много таланти – рисувала и пеела много хубаво. Л. често гостувала на свидетелката и все питала за майка си и много тъгувала Според свидетелката Т. Д. С., друга сестра на починалата, която живее в София, Л. много обичала майка си, много милеела за нея. Независимо че живеела при баба си на село, след като баща им напуснал З., Л. и брат й Н., все бленувала за нея и чакала с нетърпение да я вземе и да са заедно. Събирали се по празници при бабата. Майката организирала рождените дни на Л., ако не можела да дойде, пращала пари. След като починала бабата, майката на Л. я изпратила при своя позната в Трявна, защото имала много таланти и там учела където живеела и досега. Когато разбрала за смъртта на майка си, Л. се затворила в себе си. Свидетелката се чувала всекидневно с племенницата си.

Свидетелката не можела да я вземе да се грижи за нея, защото мъжът й не й давал, а и тъй като двете сестри си приличали и свидетелката напомняла на Л. за майка й, детето се разстройвало. Променила се много след смъртта на майка си. Все гледала публикации на убийства в интернет. Занижила успеха си в училище.

Свидетелските показания са житейски логични и съдът ги кредитира, независимо че и двете свидетелки са заинтересовани. От тях се установява безпротиворечиво, че между починалата и ищцата имало топли, изпълнение с обич отношения.

Обстоятелствата от значение за определяне на обезщетението са следните. Между починалата и ищцата е съществувала близка връзка, независимо че не са живели заедно през част от годините. Неоснователни са оплакванията в насрещната въззивна жалба, че не са установени близки отношения. Починалата се е опитала да даде най-доброто от себе си за детето си, като се е отделила от него и го е дала за отглеждане при майка си и впоследствие след смъртта й на друго семейство. Въззивният съд споделя изводите на първоинстанционния, че този начин на отглеждане е резултат от нелеките обществено икономическите условия и нуждата да осигури издръжка и нормален живот на детето си.

Майката е поддържала постоянни контакти с него, посещавала го е често, изпращала му е пари, подаръци, присъствала е на значимите за него празници. Следва да се отчете и фактът, че след раздялата на родителите си, ищцата е имала подкрепата само на майка си, а бащата не се е интересувал от нея. От значение за определяне на обезщетението е и фактът, че ищцата много малка е останала без майка си – едва на 13 години, а загиналата е била на 33 години.

Понесената загуба поначало е без паричен еквивалент, но претендираната материална обезвреда подлежи на съобразяване с икономическото състояние и финансовия и социален стандарт в страната ни и обществените критерии за справедливост към момента на настъпването на вредите. Въззивният съд намира, че справедливият размер за обезщетение за неимуществени вреди с оглед съдебната практика по сходни случаи за събития от 2017 г., както и на изложените по-горе фактори, е 160 000 (сто и шестдесет хиляди) лева.

Преценката за критериите следва да се направи към момента на настъпване на събитието – 2017 г. предвид застрахователните лимити и минималната работна заплата като ориентир за 3 тази година. Съдът в никакъв случай не подценява мъката на момичето, за която разказват свидетелите, но предвид факта, че ежедневието му е протичало в друго семейство дори и преди смъртта на майка му, не може да се определи обезщетение в по-голям размер.

Основателни са оплакванията в насрещната въззивна жалба, че предвид датата на настъпване на инцидента – 2017 г., обезщетението е в завишен размер.

По спорния въпрос за принос на пострадалата поради факта, че е пресичала на необозначено място и преди да навлезе на пътното платно, пешеходката не е съобразила разстоянието на приближаващото превозно средство въззивният съд намира следното.

В константната си практика по приложението на чл. 51 ал. 2 ЗЗД Върховният касационен съд последователно застъпва становището, че намаляването на обезщетението за вреди от деликт на основание чл. 51 ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и произлезлите за него вреди. За да е налице съпричиняване по отношение на настъпилите вреди според смисъла на законовата разпоредба е необходимо обективно да е налице поведение на пострадалия, с което същият да е допринесъл за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил настъпване на конкретното увреждане, независимо дали е действал или бездействал виновно. Релевантен за съпричиняването, съответно за прилагане от съда на чл. 51 ал. 2 ЗЗД, е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало /наред с неправомерното поведение на делинквента/ до увреждането като неблагоприятен резултат.