Решение № 7 от 13.07.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№7 гр. София, 13.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на десети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Жана Ив. Маркова

Димитър Мирчев като разгледа докладваното от Христо Лазаров Въззивно фирмено дело № 20261001100008 по описа за 2026 година

Производството е по реда на глава двадесет и първа вр. с чл. 606 от ГПК вр. с чл. 15, ал. 1 от Закона за вероизповеданията (ЗВ).

Образувано е по въззивна/частна/ жалба от заявителя Ц. М. А., в качеството на представител на новоучредена религиозна институция с наименование "Християнски център НОВО НАЧАЛО- СОФИЯ", чрез адв. К. срещу решение № 32 от 15.05.2026 г. по ф. д. № 20261100800014 по описа на Софийски градски съд за 2026 г., с което е оставено без уважение искането му за вписване в регистъра, воден от СГС, на религиозна институция по заявление с вх.№ 50507 от 14.04.2026 г.

Частният жалбоподател/заявителят - Ц. М. А. счита, че обжалваното решение е незаконосъобразно и неправилно. Твърди, че в българското законодателство няма изискване за минимален брой учредители за регистрация на ново вероизповедание. Според частния жалбоподател, видно от чл. 10, 11, 12 от Устава, се установявало, че са спазени изискванията на чл. 17 от ЗВ. Неправилно СГС е приел, че в устава не са посочени свещенодействията, въпреки текста на чл. 3.2. от Устава. Счита, че са спазени принципите на чл. 37 от КРБ. На последно място твърди, че е неоснователен изводът на СГС, че в чл. 6.2. не било посочено изискването, членовете на вероизповеданието да са задължително пълнолетни, каквото изискване нямало в българското законодателство и нямало възрастово ограничение. Децата и непълнолетните лица имали пълното право да изповядват определена религия, да посещават молитвени домове и да участват в религиозните органи.

Частната жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна по делото и против 1 подлежащо на въззивно обжалване решение на градския съд, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Въззивният съд като взе предвид събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна, следното:

В първоинстанционното производство са представени следните доказателства: учредителен протокол и устав на "Християнски център НОВО НАЧАЛО- СОФИЯ“, и спесимен за избрания представляващ на местното поделение –Ц. М. А., съгласно чл. 601 ал. 2 ГПК. СГС е изискал и е представено експертно становище на дирекция „Вероизповедания“ на Министерски съвет, на основание чл. 16 от ЗВ.

За да остави без уважение заявлението за първоначално вписване на заявителя, първонстанционният съд е изложил решаващи мотиви, че устава няма формално минималното съдържание, съобразно изискванията на чл. 17 ЗВ, доколкото не са посочени начин на определянето на управителните органи – църковен събор, за законното провеждане на който са предвидени минимум присъстващи членове, който надвишава броя на учредителите и участниците (същите и членове на управителните органи) и практически води до организационна несъстоятелност и невъзможност да функционира органа на вероизповеданието и не са посочени свещенодействията. Освен това, в чл.6.2. от устава не е ясно посочено и не е съобразено, че членове на вероизповедание могат да бъдат само пълнолетни лица.

При така установената фактическа обстановка, въззивният съд приема от правна страна следното:

Неоснователно е възражението в частната жалба, че чл. 6.2. отговарял на изискването на ЗВ и не било необходимо, членовете на вероизповеданието да са задължително пълнолетни, каквото изискване нямало в българското законодателство и нямало възрастово ограничение.

Неправилно частният жалбоподател смесва участието в дейността на религиозната институция на малолетните и непълнолетните, което е уредено в чл. 7, ал. 5 от ЗВ, с правото на членство. В чл. 6.3 от устава е предвидено, че членовете на сдружение имат право да участват в управлението на църквата, да избират и да бъдат избирани. Няма как непълнолетните и малолетните да участват в църковен събор и да упражняват правата по чл.

6.3., както и да бъдат задължени да спазват устава и да съдействат за постигане на целите на църквата. Това би довело до членове, които изначално ще бъдат лишени от горепосочените права, а такива ще имат само пълнолетните членове.

Неоснователно е възражението на частния жалбоподател, че видно от чл. 10, 11, 12 от Устава, се установявало спазването на изискванията на чл. 17 от ЗВ.

В устава липсват разпоредби за органа компетентен да взема решение за приемане на членове на сдружението, което води до невъзможност за удостоверяване на това обстоятелство, както и при какви условия и кой орган е компетентен да прекрати членственото правоотношение. Невъзможността за удостоверяване качеството на член на вероизповеданието, ще има за правна последица невъзможност за законосъобразно свикване 2 и провеждане на църковен събор, тъй като никога няма да може да се установи действителния брой на членовете, което от своя страна ще доведе до невъзможност за спазване на изискванията за проверка на кворум и вземане на решения. Ето защо, липсата на горепосочените разпоредби, представляват нарушение на разпоредбата на чл. 17, т. 6 от ЗВ начините, по които се вземат решения, и процедурите за свикване на заседанията на органите на вероизповеданието. Още повече, че тази липса ще доведе до невъзможност за проверка за законосъобразността на взетите решения, тъй като няма как да се удостовери пред съда, кои са членовете на сдружението участвали при вземане на решенията от върховния орган – църковния събор.

В чл. 11.1., изр. първо от устава е предвидено, че църковният събор е законен, ако на него присъстват минимум 10 души от членовете. Незаконосъобразно е да се определя първоначален кворум, който не е съобразен с реалния брой на членовете на вероизповеданието, като съответен процент или брой от всички негови членове. Още повече, че при наличието на само трима учредители, липса на процедура и ред, както и орган за приемане на нови членове, имат за правна последица изначална невъзможност за наличието на църковен събор, който е върховен орган и без съществуването на който, вероизповеданието не може да бъде учредено.

В чл. 13, изр. последно от устава е предвидено, че пред СГС се регистрира единствено пасторския съвет. Тази разпоредба противоречи на чл. 18, т. 3 от ЗВ, тъй като в регистъра се вписват всички органи и представляващия, който в случая е пастора.

Основателно е твърдението в частната жалба, че неправилно СГС е приел, че в устава не са посочени свещенодействията, въпреки текста на чл. 3.2. от Устава. Всяко едно вероизповедание може свободно да определя броя на свещенодействията и ритуалите за тях.

По делото е представено експертно становище на дирекция „Вероизповедания“ на Министерски съвет, в което не е посочено липсата на свещенодействия. Съдът не може да установи този факт и да обоснове правен извод, без да е изложил мотиви, защо счита, че не са посочени свещенодействия и какво конкретно съдържание следва да имат.

По съображения за изчерпателност на изложението следва да се посочи, че заявлението е нередовно, тъй като не е заявен за вписване църковния събор, който е върховният орган на вероизповеданието. Освен това, посочения в заявлението за вписване седалище и адрес на управление е в град София, който е различен от посочения в чл. 1.2. от устава. В процесната хипотеза е безпредметно оставянето на производството без движение за отстраняване на констатираните нередовности, тъй като в случая дори и същите да бъдат отстранени, това не би довело до промяна на правните изводи, обосноваващи неоснователност на частната жалба.

По тези съображения решението на първоинстанционния съд е законосъобразно и правилно, поради което следва да се потвърди.

Така мотивиран, Софийският апелативен съд

РЕШИ:

3

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 32 от 15.05.2026 г. по ф. д. № 20261100800014 по описа на Софийски градски съд за 2026 г., с което е оставено без уважение искането от „Християнски център НОВО НАЧАЛО- СОФИЯ", за вписване в регистъра, воден от СГС, на религиозна институция по заявление с вх.№ 50507 от 14.04.2026 г.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС, в едномесечен срок от връчването му, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4