Решение № 83 от 20.01.2020, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Административно наказателно дело 5276/2019
- Вид
- Решение № 83
- Подписан
- 20.01.2020
- В сила
- 03.07.2020
- Състав
- СТАНИМИРА АНГЕЛОВА ИВАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл.34, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42, т.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57, ал.1, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 148, ал.1 · Закон за устройство на територията
- чл.161 · Закон за устройство на територията
- чл. 232, ал. 2, предл. трето · Закон за устройство на територията
Р Е Ш
Е Н И Е
№ 83 гр. Бургас, 20.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - БУРГАС, XX–ти наказателен състав, в публично заседание на двадесети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Станимира Иванова при участието на секретаря Гергана Стефанова, като разгледа НАХД № 5276 по описа на РС - Бургас за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Делото е висящо за втори път, след като с Решение
№1957/15.11.2019 г. по КНАХД №1886/2019 г. по описа на БАС е отменено Решение № 762/14.06.2019 г. по АНД №1496/2019 г. по описа на БРС.
Образувано е по жалба, подадена от А.С.Ц., ЕГН: **********, против Наказателно постановление № ЮИР-30-ЮИР-21/22.06.2018г., издадено от Началник на РДНСК-Югоизточен район, с което, на основание чл. 232, ал. 2, предл. трето ЗУТ, на жалбоподателката е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 3000 лева за нарушение на чл. 148, ал.1 ЗУТ.
Жалбоподателката оспорва НП като незаконосъобразно и неправилно. Излага твърдения, че не е извършила процесното нарушение. Моли НП да бъде отменено или наложеното наказание намалено до предвидения минимум. При повторно разглеждане на делото, жалбоподателката не се явява в съдебно заседание, но депозира писмени бележки, в които излага становище, с което заявява, че поддържа жалбата и доразвива първоначалните си доводи, като отново моли за отмяна на атакувания акт.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, явява се юрисконсулт Алексиева, надлежно упълномощена, която оспорва жалбата и моли за потвърждаване на наказателното постановление, като правилно и законосъобразно.
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
На 03.01.2018 г. свидетелката А.К. на длъжност главен експерт в РДНСК – Югоизточен, заедно с други служители на дирекцията извършили проверка на обект - урегулиран поземлен имот /УПИ/ II-** в м. „Б.“, землището на гр. С.. На място установили, че в имота има построен семеен хотел „А“, като същевременно се извършвали строително-монтажни дейности, свързани с изграждане на открит басейн с прилежащи площи към хотела. Впоследствие била извършена проверка в Община С. и било установено, че за констатирания строеж на басейна не са били издадени необходимото разрешение за строеж. Като собственици на имота в хода на административнонаказателното производсвто били установени жалбоподателката и още три лица – Д. Л. Ц., В. Л. Ц.
– К. и Д. Д. Ц..
За така установените факти бил съставен констативен протокол, а свидетелката К. съставила срещу жалбоподателката АУАН на 10.04.2018 г. за констатираното нарушение по чл. 148, ал.1 ЗУТ.
Впоследствие, след като бил сезиран с преписката, на 22.06.2018 г. АНО издал и обжалваното в настоящото производство НП, с което жалбоподателката е санкционирана.
АУАН и НП са издадени от компетентни длъжностни лица, в законоустановените срокове. Същите са издадени при спазване на сроковете за това, поради което възраженията в тази насока не се споделят. Тъй като жалбоподателката е санкционирана в качеството си на възложител, срокът по чл.34, ал.1 от ЗАНН не е започнал да тече от констатиране на нарушението, тъй като към този момент възложителят не е бил известен.
Въпреки гореизложеното съдът намира, че в хода на производството са осъществени съществени процесуални нарушения, които компрометират цялото производство, включително и издаденото наказателно постановление. За да достигне до дози извод, съдът отчете разпоредбите на чл.42, т.4 от ЗАНН, според която в АУАН следва да е налице описание на нарушението и обстоятелства, при които е извършено, а според разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, АНО следва да е изложил в НП пълно описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават.
Съгласно разпоредбата, която е сочена да е нарушена – чл.148, ал.1 от ЗУТ, строежи могат да се извършват само ако са разрешени съгласно този закон.
Санкция носят определен кръг лица. В конкретния случай Ц. е санкционирана в качеството й на възложител. Според чл.161 от ЗУТ Възложител е собственикът на имота, лицето, на което е учредено право на строеж в чужд имот, и лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на закон. Нито в АУАН, нито в НП са изложени обстоятелства, въз основа на които може да се достигне до извод защо Ц. е посочена като възложител, както и въз основа на какви доказателства се основават тези обстоятелства. Посочено е само, че тя е участник в строителството-възложител. В материалите по делото има данни, че същата е съсобственик на имота, в рамките на който се е осъществявал незаконният строеж. Не са изнесени обстоятелства, обаче, от които да може да се направи заключение за нейното виновно поведение, защото вината за собствениците не може да е призумтивна и да се извлича само на основание това тяхно качество. Не става ясно как актосъставителят, а впоследствие и самият АНО е достигнал до извод, че точно А.Ц. от всички съсобственици е виновна и следва да понесе санкция.
Поради изложеното, съдът намира, от една страна, че след като административнонаказващият орган не е изпълнил задължението си да докаже извършеното нарушение както по отношение на осъществени обективни елементи от състава, така и по отношение на авторството, а от друга, с оглед допуснатите процесуални нарушения, то атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано.
Предвид гореизложеното на основани чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № ЮИР-30-ЮИР-21/22.06.2018г., издадено от Началник на РДНСК-Югоизточен район, с което на основание чл. 232, ал. 2, предл. трето ЗУТ на А.С.Ц., ЕГН: ********** е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 3000 лева за нарушение на чл. 148, ал.1 ЗУТ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала: Г.Ст.