Определение № 20129 от 01.06.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20129 гр. София, 01.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в закрито заседание на първи юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело № 20261110111386 по описа за 2026 година намери следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от В. К. С. срещу ЗЕАД Б.В.И.Г.

ЕАД, с която ищецът претендира осъждането на ответника за сума в размер на 940,77 евро – изискуемо и неизплатено от ответното дружество застрахователно обезщетение във връзка с настъпило застрахователно събитие на 04.02.2026 г., ведно със законната лихва върху главницата за периода от 27.04.2026 г. до окончателното изплащане на вземането. Ведно с исковата молба са представени документи, за които е направено искане да бъдат приети като писмени доказателства по делото. Направени са искания за събиране на писмени доказателства по реда на чл. 190 ГПК.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който взема становище за неоснователност на предявения иск. Представя документи с искане да бъдат приети като доказателства по делото.

По направените доказателствени и други искания:

Съдът намира, че следва да приеме представените от страните документи като писмени доказателства по делото. С оглед спорния въпрос по делото за качеството на поставената система – дали същата представлява имплантируемо изделие, или медицинско изделие съгласно дефинициите, дадени с Регламент 2017/745 съдът счита, че следва служебно да допусне съдебно-медицинска експертиза, която да отговори на поставени от него въпроси. Тъй като доказателствената тежест за установяване на липса на покрит медицински риск ще бъде възложена на ответника, той следва да заплати разноските по експертизата.

На основание чл. 140, ал. 3 ГПК с настоящото определение съдът съобщава на страните проекта си за доклад по делото.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал.

2 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

1

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание н а 22 юни 2026 г. от 09:50 ч., за което страните да бъдат призовани.

ПРИЕМА приложените към исковата молба и отговора на исковата молба документи като писмени доказателства.

ДОПУСКА назначаването на съдебно-медицинска експертиза, вещото лице по която, след като се запознае с доказателствата по делото и извърши проверка там, където сметне за необходимо, да отговори на следните въпроси:

1.) какво представлява „междупрешлен титаниев кейдж, модел ***** и за какво се използва; 2.) как се поставя и дали се поставя върху човешкото тяло или във човешкото тяло, изцяло или частично; 3.) дали е предназначено да остане в човешкото тяло и ако да – за какъв период.

НАЗНАЧАВА за вещо лице д-р В. С. В. с адрес – ******, тел. ***** при депозит от 150 евро, платими от ответника в седмодневен срок от получаване на настоящото определение.

УКАЗВА на вещото лице да започне работа след представяне на доказателства за заплатен депозит.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТА ЗА ДОКЛАД НА ДЕЛОТО, както следва:

Производството е образувано по искова молба, подадена от В. К. С. срещу ЗЕАД Б.В.И.Г. ЕАД, с която ищецът претендира осъждането на ответника за сума в размер на 940,77 евро – изискуемо и неизплатено от ответното дружество застрахователно обезщетение във връзка с настъпило застрахователно събитие на 04.02.2026 г., ведно със законната лихва върху главницата за периода от 27.04.2026 г. до окончателното изплащане на вземането. Ищецът твърди, че имал качеството на застраховано лице по договор за групова застраховка „Здравна грижа“, обективиран в полица № НС22 - 250772С. В периода от 04.02.2026 г. до 07.02.2026 г. бил хоспитализиран в Клиниката по неврохирургия към УМБАЛ „Свети Иван Рилски“ ЕАД - гр. София с диагноза „Травматична дискова херния на ниво С5-С6“. Медицинската интервенция включвала поставяне на трайна имплантируема система - междупрешленен титаниев кейдж на стойност 1840,65 евро. От тях 644,23 евро били възстановени от Националната здравноосигурителна каса. За остатъкът от 1196,42 евро ищецът предявил към ответника застрахователна претенция за възстановяване. Ответникът възстановил частично сумата от 255,65 евро и след като класифицирал вложената титаниева имплантна система като медицински консуматив, за който в Секция II „Болнична медицинска помощ“ бил предвиден подлимит в размер на 255,65 евро, отказал да доплати оставащата разлика от 940,77 евро по общия лимит на полицата за болнично лечение. Ищецът твърди, че тази трактовка е неправилна, че имплатната система представлява имплантируемо изделие, а не консуматив и счита, че ответникът следва да му заплати и остатъкът от 940,77 евро. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.

Оспорва предявения иск по основание и размер. Не оспорва качеството „застраховано лице“ на ищеца, стойността на сторените медицински разходи, получаването на застрахователната претенция и заплащането от своя страна на сумата от 255,65 евро. Твърди, че имплатната система представлява консуматив, а не имплантируемо изделие и че съгласно общите условия на застрахователния договор, отговорността му била ограничена до сумата от 255,65 евро. Моли съда да отхвърли иска, претендира разноски.

2

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 380, ал. 1 КЗ. Съдът определя за безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните фактите на качеството „застраховано лице“ на ищеца, стойността на сторените медицински разходи, получаването на застрахователната претенция отправена от ищеца към ответника и заплащането от страна на ответника на сумата от 255,65 евро. С оглед на това ищецът не е длъжен да доказва факти.

В тежест на ответника е да докаже, че поставената система представлява медицинско изделие, за което от съда беше допусната експертиза.

УКАЗВА на страните, че в случай че отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по делото, да се връчи на страните и вещото лице. На ищеца да се връчи препис от отговора на исковата молба.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3