Решение № 3676 от 25.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3676 гр. София, 25.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. И.А ТОШЕВА при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И.А ТОШЕВА Гражданско дело № 20251110107416 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на „********“ ЕАД срещу Л. Н. И., с която са предявени установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК с искане да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми, представляващи задължения за топлоснабден имот, находящ се в гр. ************, с абон.

№ ******81, а именно: 292.48 лв. – цена на доставена топлинна енергия за стопански нужди за периода от м. 06.2021 г. до м. 04.2022 г., ведно със законната лихва за периода от 25.03.2024 г. до изплащане на вземането; 72.16 лв. – мораторна лихва за периода от 31.07.2021 г. до 14.03.2024 г.; 1.67 лв. – цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 31.05.2021 г., ведно със законната лихва за периода от 25.03.2024 г. до изплащане на вземането; 0.54 лв. – мораторна лихва за периода от 01.07.2021 г. до 14.03.2024 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК по ч. гр. д. № 17270/2024 г. по описа на СРС, 85 състав. Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение с ответника за продажба на топлинна енергия за стопански нужди в процесния магазин, възникнало въз основа на Договор № 39895/******81/16.10.2018 г., като към него са приложими Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от „********“ ЕАД на потребители в гр.

София, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил за процесния период топлинна енергия в имота, като ответникът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени от ищеца по реда за дялово разпределение. Излага, че ответникът е изпаднал в забава.

1

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете. Оспорва наличието на договорно правоотношение с ищеца. Оспорва реалната доставка на топлинна енергия в имота, нейното количество и цена. В тази връзка изтъква, че няма доказателства за извършен реален отчет на уредите след края на отоплителните сезони. Акцентира, че за магазини № 4 и № 5 е поставен общ топломер, като е неясно дали дължимата сума за магазин № 4 е извадена при формиране на претенцията.

Оспорва размера на иска за цената на услугата дялово разпределение. Поради неоснователност на главните искове оспорва и акцесорните такива, включително по размер.

Моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК обективно кумулативно съединени искове за установяване дължимост на суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 17270/2024 г. по описа на СРС, 85 състав. Исковете са допустими като предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, при наличие на предпоставката по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК и в предметните и субективни предели на заявлението и издадената заповед.

С оглед изложените от ищеца фактически твърдения, очертаващи основанието на исковете, съдът приема, че те са с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149, ал. 1, т.

3 ЗЕ и чл. 139, ал. 2 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Основателността на исковата претенция с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.

149, ал. 1, т. 3 ЗЕ се обуславя от наличието на следните предпоставки: съществуването през исковия период на договорно отношение между страните за доставка на топлинна енергия за стопански нужди; реално доставена такава през процесния период, размерът на която да възлиза на претендираната сума; вземането да е станало изискуемо. Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК установяването на горните факти е в тежест на ищеца.

Отношенията между доставчиците и потребителите на топлинна енергия за исковия период са регламентирани в ЗЕ. Разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ регламентира, че продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди. Съгласно нормата на § 1, т. 33а ДР ЗЕ /в редакцията, приложима към исковия период, т.е. преди изм. с ДВ, бр. 96/2023 г., в сила от 17.11.2023 г./ „небитов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди. Следователно, за да бъде определено едно лице като клиент на топлинна енергия за небитови нужди съгласно визираната законова уредба, е необходимо да бъде установено, че е налице сключен писмен договор между него – като физическо или юридическо лице, и топлопреносното предприятие за закупуване на топлинна енергия за небитови, стопански нужди. Това лице е задължено да заплаща продажната цена 2 за доставената и потребена топлинна енергия за топлоснабдения обект по възникналото облигационно отношение с топлопреносното предприятие.

В случая от представените от ищеца и неоспорени от ответника по реда на чл. 193 ГПК документи на л. 31 – 32 се установява, че по заявление на И. до „********“ ЕАД е сключен между тях Договор № 39895/******81/16.10.2018 г. при общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от „********“ АД на потребители в гр. София по чл.

149, ал. 1, т. 3 ЗЕ /л. 31/. По договора ищецът в качеството на продавач се е задължил да продава топлинна енергия с топлоносител гореща вода на ответника в качеството на купувач за топлоснабдявания имот, находящ се в гр. София, ул. „*******, с абон. № ******81, а купувачът се е задължил да я заплаща по еднокомпонентна цена, определена по предвидения в ЗЕ ред. Постигнато е съгласие, че количеството топлинна енергия за купувача се определя в случаите на сграда – етажна собственост и сграда с повече от един клиент /каквато страните не спорят, че е сградата, в която се намира процесният имот/ от „*********“ ЕАД, извършваща дяловото разпределение на топлинната енергия, отчетена от общия топломер, или съобразно представен протокол за разпределение. Договорът е сключен за срок от 5 години, считано от 01.08.2018 г., т.е. до 01.08.2023 г. По делото липсват твърдения и доказателства за прекратяването му преди изтичане на уговорения срок. Ето защо съдът приема, че договорът е действал през исковия период, респ. доказано е по делото наличието на договорно правоотношение между страните за продажба на топлинна енергия от ищеца на ответника за процесния имот през разглеждания период.

Касае се за договор, към който са приложими Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от „********“ АД на потребители в гр. София.

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обем, съответстващ на претендираната цена, е прието по делото заключение на съдебно – техническата експертиза и е представен от ищеца документ за главен отчет.

Заключението на съдебно-техническата експертиза е изготвено след запознаване на вещото лице с приложените по делото документи и с други такива, предоставени му от ищеца, и е прието без възражения на страните. Заключението е обективно, компетентно, пълно, ясно, обосновано и не възниква съмнение относно неговата правилност, поради което съдът го кредитира изцяло. От него се изяснява, че за периода редовно са отчислявани за сметка на ищеца технологичните разходи на абонатната станция, като по този начин е формирана топлинната енергия за разпределение в сградата – етажна собственост. Вещото лице посочва, че топломерът в абонатната станция през исковия период е бил изправен, тъй като, макар и със закъснение, е преминал проверка, която е приключила със заключение за съответствие. Изяснява се от неговото заключение, че дяловото разпределение на топлинна енергия през исковия период е извършвано от „********“ ЕАД, като остойностяването на потребената топлинна енергия е извършвано на база прогнозни стойности с годишно изравняване от посоченото дружество. Установява се, че в процесния имот има апартаментен топломер № 69280790 и 1 бр. водомер за топла вода, но през исковия период не е ползвана топлинна енергия за отопление на имот и за битово горещо водоснабдяване, а 3 единствено е отдадена топлинна енергия от сградната инсталация, която е изчислена по нормативно установена формула и разпределена между всички абонати пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект, като изчислените от него стойности за процесния период съвпадат с разпределената на абоната стойност. Според заключението на съдебно-техническата експертиза дяловото разпределение е извършвано в съответствие с нормативните разпоредби.

Въз основа на заключението на съдебно-техническата експертиза, намиращо опора и в представения от ищеца документ за главен отчет, съдът формира извод, че по делото категорично се установява, че топлинна енергия за отопление на имот и за битово горещо водоснабдяване не е ползвана в процесния магазин през исковия период, поради което възраженията на ответника, че за магазини № 4 и № 5 е поставен общ топломер, като е неясно дали дължимата сума за магазин № 4 е извадена при формиране на претенцията, са ирелевантни.

По въпроса дали в случая ответникът дължи при това положение заплащане на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, съдът намира следното:

На основание чл. 153, ал. 6 вр. ал. 2 ЗЕ потребителят дължи цена за топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, до момента на прекратяване на топлоснабдяването в цялата сграда.

В мотивите към Решение № 5/22.04.2010 г. по конст. д. № 15/2009 г. на КС, е посочено, че сградната инсталация е обща част по смисъла на ЗЕ, ЗС и ЗУЕС. Предназначението на сградната инсталация е да отоплява вътрешната част на сградата – етажна собственост, и чрез топлопроводите й топлинната енергия да достига до индивидуалните имоти на потребителите. По този начин тя обективно отдава топлинна енергия в сградата чрез затопляне на стените, подовете и пр. и повишава температурата в цялата сграда. Общите части не могат да бъдат отделени от сградата по начин да задоволяват нуждите само на някои собственици и титуляри на вещни права. При съсобствените вещи в сгради – етажна собственост, след като всички обитатели участват в ползите им, изразяващи се в отопляване на цялата сграда, така те трябва да участват и в тежестите, изразяващи се в заплащане на стойността на полученото количество топлинна енергия за общите части и сградната инсталация.

В мотивите към ТР № 2/25.05.2017 г. по тълк. д. № 2/2016 г. на ОСГК на ВКС, е прието, че топлоснабдяването на сградите под режим на етажна собственост неизбежно се извършва чрез инсталация, която се явява обща част на сградата. Потребител на услугата е цялата етажна собственост, затова титулярът на права върху отделни обекти може да откаже заплащането на доставено против волята му централно отопление в тези обекти, но не може да откаже заплащането на отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия при доставката на централно отопление в сградата.

На следващо място, налице е тълкуване с Решение от 09.12.2019 г. по съединени дела С-708/17 и С-725/17 на СЕС, съгласно което е допустима национална правна уредба, която 4 предвижда, че собствениците на апартамент в сграда — етажна собственост, присъединена към система за централно отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя апартамент, както и която предвижда, че в сградите в режим на етажна собственост сметките за топлинна енергия за сградната инсталация се изготвят за всеки собственик на апартамент в сградата пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент.