Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2468 от 20.05.2026, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 462/2026
Вид
Решение № 2468
Подписан
20.05.2026
В сила
16.06.2026
Състав
Росица Илиева Василева

Цитирани разпоредби

  • чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 214, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 3, б. "ж" · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • чл. 38, ал. 1, т. 3 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 5 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 3, ал. 2 · Закон за кредитните институции
  • чл. 10, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 10а, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 10а, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 21, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9, ал. 3 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 2468 гр. Пловдив, 20.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XХVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Ил. Василева при участието на секретаря Соня Ил. Букова като разгледа докладваното от Росица Ил. Василева Гражданско дело № 20265330100462 по описа за 2026 година намира следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на Й. С. П., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. *****, чрез ЕАД „Е. И.“, представлявано от адв. Е. И. от АК - ****, против „Би Енд Джи Кредит“ ООД, ЕИК 201513004, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Изгрев, ул.

„Незабравка“ № 25, ет. 5, с която са предявени установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, вр. чл. 22 от ЗПК за прогласяване недействителността на Договор за потребителски кредит № ****** от 08.05.2020 г., сключен между ищцата Й. С. П. и ответника „Би Енд Джи Кредит” ООД и осъдителен иск с правно основание по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата в размер на 520,00 лв. - платена при начална липса на правно основание сума за такса бързо разглеждане и такса експресно обслужване по Договор за потребителски кредит № ***** от 08.05.2020 г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 19.01.2026 г., до окончателното изплащане на вземането.

1

В исковата молба се твърди, че между ищцата Й. С. П. и „Би Енд Джи Кредит“ ООД е сключен Договор за потребителски кредит № ***** от 08.05.2020 г., съгласно който ищцата дължала такса бързо разглеждане на заема в размер на 176,00 лв. и такса динамично плащане в размер на 274,00 лв.

Ищцата твърди, че така предвидените клаузи заобикалят закона и накърняват правата на другата страна по облигационното отношение. Визираните клаузи имали неравноправен характер по смисъла на чл. 144, т. 9 от 33П, като с тях се целяло неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, без реално да е извършена конкретна услуга. Същите представлявали скрит разход по договора за кредит, който привидно е уговорен като такси преди отпускането и усвояването на кредита и с тях се целяло заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Сумата търсена съгласно Договора за кредит за такса бързо разглеждане и такса експресно обслужване била недължима, поради недействителност на клаузите, с които е уговорена, при наличие на предпоставките на чл. 21, ал. 1 от ЗПК вр. чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал.

2 от ЗПК. Било налице заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като с уговорката да се заплаща пакет от допълнителни услуги се нарушавало изискването ГПР да не бъде по - висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, опредЕ. в ПМС № 426/2014 г. Реално нямало допълнително предоставени услуги, а чрез нарушаване на добрите нрави и чрез заобикаляне на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и при несъблюдаване на основния правен принцип, забраняващ неоснователното обогатяване се калкулирала допълнителна /лихва/ печалба към договорената възнаградителна лихва по договора.

По гореизложените съображения ищцата моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове. Ангажира писмени доказателства. Формулира доказателствени искания. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Би Енд Джи Кредит“ ООД, в който не оспорва, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит №****** от 08.05.2020 г. Сочи, че процесният договор за кредит отговаря на всички императивни изисквания на ЗПК и не съдържа неравноправни клаузи. Твърди, че дължимите разходи за допълнителните услуги „Бързо разглеждане“ на искането за отпускане на кредит и „Динамично плащане“ по кредита не са калкулирани в ГПР по процесния договор за кредит, тъй като не са свързани с 2 усвояването и управлението на процесния кредит.

Ответникът моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове. Претендира разноски. Релевира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

В открито съдебно заседание ищцата Й. П. не се явява и не изпраща представител. По делото е постъпила молба от ЕАД Е. И. – процесуален представител на ищцата, с която моли за уважаване на предявените искове.

Претендира разноски.

В открито съдебно заседание ответникът „Би Енд Джи Кредит“ ООД, редовно призован, не изпраща представител.

С протоколно определение от 18.05.2026 г., постановено по делото, е допуснато, на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК, изменение на размера на предявения иск като същият е намален от 520,00 лв. на 80,99 евро (превалутирани 158,40 лв.), който размер е окончателен и краен размер на цялото съществуващо вземане.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК, вр. чл. 22 от ЗПК и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

Не е спорно между страните и с приетия за окончателен доклад по делото, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК, е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между ищцата и ответното дружество е сключен Договор за потребителски кредит № ***** от 08.05.2020 г. , както и че сумата в размер на 176,00 лв. – за допълнителната услуга „Бързо разглеждане“ на искането за отпускане на кредита и сумата в размер на 274,00 лв. – за допълнителната услуга „Динамично плащане“ по кредита не са включени в размера на ГПР по процесния договор за кредит.

Сключването на процесния договор за кредит се установява и от приетия като писмено доказателство по делото Договор за потребителски кредит № ***** от 08.05.2020 г. (Договора), видно от който между страните е 3 съществувало облигационно правоотношение, по силата на което ответникът „Би Енд Джи Кредит“ ООД е предоставил на ищцата Й. С. П. сумата от 1000,00 лв., за срок от 5 месеца, при годишен лихвен процент от 27,58 % и ГПР от 26,98 %. Погасяването на кредита се извършва на 5 месечни вноски, всяка от които в размер на 214,00 лв. Крайният срок за погасяване на кредита е 20.10.2020 г. Общата сума за плащане по кредита е посочена в размер на 1070,00 лв.

Съгласно клаузата на чл. 9, ал. 1 от Договора кредитополучателят дължи на кредитора такса за Бързо разглеждане на искането за кредит в размер на 176,00 лв., дължима на равни части през периода на кредита, съразмерно добавени във всяка една погасителна вноски от погасителния план по кредита, обективиран в Договора.

Според разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от Договора за предоставена услуга по Динамично плащане на кредита кредитополучателят дължи на кредитора такса в размер на 274,00 лв., която следва да бъде заплатена на равни части през периода на кредита, съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска от погасителния план по кредита, обективиран в Договора.

В договора е обективиран погасителен план, видно от който общият размер на всяка месечна погасителна вноска, включващ и предвиденото оскъпяване за такса за бързо разглеждане и такса за динамично плащане е 304,00 лв., а общата сума за плащане по заема е в размер на 1520,00 лв.

Договорен е падеж на първата погасителна вноска на 20.06.2020 г. и на последната погасителна вноска на 20.10.2020 г.

От заключението на извършена и приета съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от страните по делото, която съдът кредитира като обективна и компетентно изготвена от вещото лице, се установява, че размерът на предоставената на ищцата заемна сума по процесния договор за кредит е 1000,00 лв. Общият размер на заплатената сума за погасяване на задълженията по процесния кредит е 1163,40 лв., като тази сума е разпредЕ. от кредитора по пера на кредита, както следва: 1000,00 лв. – главница, 158,40 лв.

– такса Бързо разглеждане, 5,00 лв. – такса за предсрочно погасяване. Вещото лице е посочило, че кредитополучателят не е заплатил дължимта такса за динамично плащане по договора в размер на 274,00 лв., както и че ако в ГПР по процесния кредит се включи възнаграждението на кредитора за 4 допълнителни услуги Бързо разглеждане на искането за кредит и Динамично плащане по кредита по чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от Договора в общ размер на 450,00 лв., то размерът на ГПР би бил 481,55 %.

Не е спорно по делото, че ответникът „Би Енд Джи Кредит“ ООД е финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Дружеството предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал.

4 от ЗПК. Ищцата Й. П. е физическо лице, което при сключване на Договора за кредит е действало именно като такова. Страните не спорят, че ищцата има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, както и че същата е усвоила изцяло заетата сума по процесния Договор за кредит. Сключеният между ищцата и ответника Договор за кредит по своята правна характеристика и съдържание е такъв за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК и за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон – Закона за потребителския кредит (ЗПК).

Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.

7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Посочените разпоредби уреждат императивни законови изисквания към формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, установени в защита на потребителите.

Императивната норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК предвижда, че договорът за кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Целта на разпоредбата на чл. 11, ал.

1, т. 10 от ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.

Според чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв 5 вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, опредЕ. с постановление на Министерския съвет на Република България.

В ГПР следва да са включени всички разходи, които ще извърши потребителя и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя “ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.