Решение № 104 от 05.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 104 гр. София, 05.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА

ТОШЕВА при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА

Гражданско дело № 20251110118984 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на А. Г. А. срещу „********“ АД, с която е предявен частичен осъдителен иск за сумата от 5 лв. – част от вземане в общ размер на 150 лв., представляващо платена без основание сума по Договор за потребителски кредит № 955349/23.05.2023 г., ведно със законната лихва за периода от 01.04.2025 г. до окончателното плащане. Претендират се разноски.

Ищецът твърди, че е сключил с ответника Договор за потребителски кредит № 955349/23.05.2023 г., по силата на който му е предоставена в заем сумата от 500 лв. за срок от 30 дни, а той се задължил да върне сума в общ размер на 515 лв. при уговорени ГЛП в размер на 36 % и ГПР в размер на 42.58 %. Сочи, че съгласно чл. 19 бил задължен да осигури обезпечение след сключването на договора, отговарящо на редица изисквания, като поради непредставянето на обезпечение му била начислена неустойка по чл. 29 в размер на 135 лв., платима разсрочено заедно с погасителните вноски, с което общият размер на задълженията му по договора възлизал на 650 лв. Релевира възражение за нищожност на целия договор поради неспазване на предписаната форма и поради противоречие на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Във връзка с последното изтъква, че в него ГПР е посочен единствено като процент, но не е ясно кои компоненти са включени при неговото изчисляване, както и че посоченият ГПР не съответства на действителния, защото неустойката по чл. 29 подлежи на включване в него, тъй като представлява скрита възнаградителна лихва, но в случая не е включена, а при включването й размерът на ГПР става по-голям от максималния праг по чл.

19, ал. 4 ЗПК. Намира неустоечната клауза за нищожна на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП, тъй като се касае за неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 и т. 19 ЗЗП, която не 1 била индивидуално уговорена. Счита, че неустойката е необосновано висока. Излага, че по съществото си тя е скрита възнаградителната лихва, поради което посоченият в договора ГПР не съответства на действително прилагания, което представлява заблуждаваща търговска практика, която го е възпрепятствала да направи информиран избор дали да сключи договора. Сочи, че е налице заобикаляне на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК, поради което на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК клаузата за неустойка е нищожна. Намира я за нищожна и като накърняваща добрите нрави, защото неустойката излиза извън присъщите й функции, неясно е какви точно вреди на кредитора би покрила и цели единствено неоснователно обогатяване на кредитора. Възразява, че клаузата за възнаградителната лихва противоречи на добрите нрави, защото лихвата е в изключително висок размер, надвишаващ трикратния размер на законната лихва за необезпечени заеми. Счита, че платеното от него над размера на главницата е платено без основание.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Признава получаването на процесната сума от ищеца, но счита, че липсва основание за нейното връщане. Признава, че неустойката не е включена в ГПР. Излага подробни съображения, че договорът е сключен при спазване на всички законови изисквания, като не са налице релевираните основания за нищожност на договора, нито за нищожност на негови клаузи, включително твърди, че договорът е сключен в резултат на индивидуално договаряне между страните. Счита, че дори и отделни клаузи да са нищожни, това не влече нищожност на целия договор. Моли за отхвърляне на иска и претендира разноски. В случай на уважаване на иска възразява, че предявяването му представлява злоупотреба с правото на иск поради завеждане на множество дела с почти идентичен предмет, поради което моли на ищеца да не бъдат присъждани разноски.

С протоколно определение от 11.12.2025 г. е допуснато увеличение на размера на иска до пълния размер на вземането от 150 лв.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа страна следното:

С Определение № 36737/03.09.2025 г., в което е инкорпориран изготвеният от съда проект за доклад, приет за окончателен без възражения на страните, е обявено за безспорно сключването между страните на Договор за потребителски кредит № 955349/23.05.2023 г., по силата на който на ищеца е предоставена в заем сумата от 500 лв.

От представения по делото договор се установява, че се касае за предоставяне на паричен заем под формата на кредитна линия, с общ размер на максимално разрешения лимит по кредитната линия /главницата, която може да бъде усвоена по време на действието на договора/ от 500 лв., като сумата по първия транш се предоставя в деня на сключване на договора, а за всеки следващ транш е необходимо пълно погасяване на задълженията по предходните траншове, подаване на ново заявление за кредит, одобрение от кредитора, сключване на анекс и съставяне на нов погасителен план.

Съгласно чл. 33 от договора той е със срок на действие от 12 месеца, който се 2 продължава автоматично за още един 1-годишен период, но за не повече от общо 3 години, считано от датата на сключването му, при условие че в 30-дневен срок преди изтичането на първоначалния или всеки последващ 1-годишен период нито една от страните не изрази писмено желание за прекратяване на договора.

Безспорно е между страните, че е уговорен по кредита фиксиран ГЛП в размер на 36 % и ГПР в размер на 42.58 %. От представения СЕФ е видно, че при изчисляване на ГПР е взето под внимание, че договорът ще е валиден за целия договорен период, като всяка страна ще изпълнява точно и в срок своите задължения, съответно няма да бъдат начислени разходи за събиране, лихва за забава и неустойки за неизпълнение на което и да е от задълженията по договора, усвоена е максималната сума на кредита, срокът на първи транш е 30 дни и погасяването на главницата е след 1 година.

С доклада е обявено за безспорно и това, че общата сума, дължима от потребителя по първия отпуснат транш, възлиза на 515 лв. Тя следва да платена в срок 22.06.2023 г. съгласно погасителен план, представляващ неразделна част от договора, но съгласно чл. 18, ал. 1 и ал.

2 от договора, ако потребителят не погаси заедно с дължимото лихвено плащане и усвоения транш /главницата/ или съответната част от нея на датата на падежа на съответната вноска, той може да продължи да ползва главницата, респ. непогасената част от нея, и след падежа и дължи същата възнаградителна лихва, като има право да продължи ползването на главницата по този ред за срока на действие на договора.

Чл. 1, ал. 11 от договора съдържа задължение за потребителя да представи обезпечение – поръчител или банкова гаранция. Съгласно чл. 19, ал. 1 от договора, ако страните са договорили обезпечение, потребителят следва в срок до 3 дни от подписване на договора да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключването на договор за поръчителство по чл. 138 и сл. ЗЗД с и в полза на кредитора, с което третото лице се задължава да отговаря за изпълнението на всички задължения на потребителя по договора за кредит, включително за погасяване на главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други, или да предостави банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на кредитора всички задължения на потребителя по договора за кредит /включва главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други/ в срок от 1 работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на кредитора за заплащане на тези задължения, като срокът на валидност на банковата гаранция трябва да бъде най-малко 30 дни след падежа на последната вноска. Според чл. 19, ал. 2 от договора третото лице – поръчител и банковата гаранция трябва да отговарят на изискванията, посочени в общите условия, и се одобряват от кредитора, като одобрението се извършва единствено по преценка на кредитора.

Съгласно чл. 20 от Общи условия на договора за потребителски кредит, уреждащи отношенията между „********“ АД и потребителите, поръчител може да е дееспособно физическо лице, навършило 21 години, притежаващо българско гражданство, с постоянно местоживеене в България, с непрекъснати осигурителни права /социално и здравно осигуряване/ през последните 12 месеца преди датата на подаване на заявката за кредит, 3 което полага труд по трудово/служебно правоотношение по безсрочен договор и не е в период на предизвестие за прекратяването му към датата на подаване на заявката за кредит, както и е получавало редовно възнаграждението си за последните 12 месеца преди подаване на заявката за кредит. Предвидено е, че конкретно физическо лице може да бъде поръчител само на един потребител, както и че кредиторът има право в зависимост от конкретния случай и/или кредитен продукт да въвежда и допълнителни изисквания към поръчителя.

Поръчителят трябва да отговаря и на следните допълнителни изисквания и да предостави следните документи: минимален осигурителен брутен доход – 1 500 лв.; валидно трудово или служебно правоотношение при последен работодател – минимум 6 месеца; липса на записи в ЦКР относно просрочия, под наблюдение, загуба и т.н.; да не е поръчител по съществуващ кредит, в която и да е банка или небанкова финансова институция; да не е настоящ потребител на кредитора; да предостави служебна бележка за доход от работодателя за 6 месеца назад, считано от датата на предоставянето й пред кредитора.

Предвидено е, че третото лице – поръчител подлежи на предварителна проверка и одобрение от страна на кредитора с оглед спазване на изискванията и неговата възможност да изплати обезпеченото вземане, като одобрението се извършва по преценка на кредитора.

Съгласно чл. 21 от общите условия одобреното трето лице – поръчител в 3-дневен срок от получаване на сумата по кредита следва да сключи договор за поръчителство по чл. 138 и сл. ЗЗД с и в полза на кредитора, с който се задължава да отговаря за изпълнението на всички задължения на потребителя по договора за кредит, включително за погасяване на главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други, като със сключването на договора за поръчителство задължението на потребителя за осигуряване на обезпечение се счита за изпълнено.

Според чл. 22, ал. 1 от общите условия банковата гаранция следва да бъде издадена в полза на кредитора от лицензирана банка със седалище в Република България или от банка на трета държава, лицензирана да извършва дейност на територията на Република България чрез клон, или от банка, лицензирана в държава – членка, която извършва дейност на територията на Република България директно или чрез клон при условията на взаимно признаване, и съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на кредитора всички задължения на потребителя по договора за кредит в срок от 1 работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на кредитора за заплащане на тези задължения, като срокът на валидност на банковата гаранция трябва да е най-малко 30 дни след падежа на последната вноска.

Съгласно чл. 29, ал. 1 от договора, ако потребителят не изпълни задължението си, посочено в чл. 19, дължи на кредитора неустойка в размер на 0.9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение, като страните се съгласяват, че неизпълнението на задължението причинява на кредитора вреди в размера на договорената неустойка, доколкото оценката на кредитоспособността на потребителя и одобрението на кредита са базирани на предположението, че последният ще предостави в срок договореното обезпечение. Според 4 чл. 29, ал. 2 от договора при настъпване дължимост на неустойката потребителят ще я заплаща периодично заедно с всяка погасителна вноска.