Определение № 52 от 10.02.2025, Окръжен съд - Търговище

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 52 гр. Търговище, 10.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИАНА Н. ИВАНОВА

Членове:

МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ

БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА Въззивно частно гражданско дело № 20253500500051 по описа за 2025 година Производството по делото е образувано по депозирана частна жалба от "ХОСПИС ЦАРИЦА ЙОАННА" ЕООД ЕИК 202744761, със седалище и адрес на управление гр. Търговище, п.к. 7700, ул. „Дамян Груев“, № 2А, представлявано от И. Д. Н. - управител, действащ чрез пълномощника си адвокат В. Ф. от Адвокатска колегия - Русе, с адрес за връчване на съобщения и призовки (населено място) адвокат В. Ф., против определение № 53 от 10.01.2025 година, постановено по гр.д. № 1722/24 по описа на Районен съд – Търговище, с което съдът е спрял производството по делото до приключване на адм.д. № 17/23 по описа на Адм.С – Търговище, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК.

С жалбата се излага становище за незаконосъобразност на постановеното определение, като се твърди, че към датата на постановяването му исковата молба е била нередовна. Депозирана е от пълномощник, но не е било представено пълномощно. Спирането на производството предполага, че делото е валидно образувано. От друга страна съдът е длъжен да осигури равни процесуални възможности на страните, което в случая не е сторено, доколкото производството е спряно преди връчване на преписи от исковата молба на ответника. Искането е атакуваното определение да бъде отменено, а делото върнато за продължаване на съдопроизводсвените действия.

Претендират се разноски в настоящото производство.

1

Ответната по жалбата страна Б. М. М. ЕГН **********, с адрес (населено място), действаща чрез адв.В. Д., АК - Търговище, гр.Т., ул. „Л.“, № *, вх. *, ет. *, оф. * е депозирала отговор със становище за неоснователност на въззивната жалба. Твърдените нередовности са отстранени, като по делото е представено пълномощно от страна на ищцата с допълнителна молба.

Предмет на спряното исково производство е претенция за обезщетяване на вреди от трудова злополука, като наличието на разпореждане на органа по чл.

60, ал.1 от КСО е задължителна предпоставка за уважаването . Пред Адм.С – Търговище е висящо производство, образувано по реда на чл.60, ал.4 от КСО, касаещо разпореждането. Същото се явява преюдициално за исковия процес, тъй като е елемент от фактическия състав на търсената имуществена отговорност на работодателя. В случаите на спиране в условието на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, съдът е длъжен да спре делото и не е обвързан със становищата на страните. Искането е определението да бъде оставено в сила.

Претендира разноски пред въззивната инстанция.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

С определение № 53 от 10.01.2025 година, постановено по гр.д. № 1722/24 по описа на Районен съд – Търговище, съдът е спрял производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК. Производството пред първата инстанция е спряно поради наличието на друг висящ процес, от изхода на който зависи правилното решаване на спора, т.е. налице е преюдициалност на висящия спор. РС – Търговище е сезиран с искове за изплащане на обезщетения за претърпени вреди в следствие на трудова злополука. Съдът е приел, че към датата на завеждане на исковете - 13.12.2024 г. няма стабилизиран административен акт по чл. 55, ал. 1 от КСО. Решение № 215325-65/22.12.2022г. на Директора на ТП-Търговище на НОИ, с което злополуката от 13.12.2021г. е приета за трудова по чл. 55, ал. 1 от КСО е обжалвано от дружеството-работодател, като по жалбата е образувано адм.дело № 17/23г. на Адм.съд-Търговище, което не е приключило с влязъл в сила съдебен акт.

От правна страна, съдът приема следното: жалбата е подадена против акт, който подлежи на съдебен контрол, съответно е допустима. Разгледана по съществото е неоснователна.

2

Гр.д. № 1722/24 по описа на РС – Търговище е образувано по депозирана искова молба на Б. М. М. ЕГН **********, с която е ангажирана отговорността на ответното дружество "ХОСПИС ЦАРИЦА ЙОАННА" ЕООД ЕИК 202744761, в качеството му на работодател, за вреди, които се твърди, че са вследствие от трудова злополука. С Решение № 2153-25-65/22.12.2022г. на Директора на ТП-Търговище на НОИ, злополуката е приета за трудова по чл.

55, ал. 1 от КСО, но административният акт не е стабилен, доколкото е атакуван пред Адм.С – Търговище. Образувано е адм.д. № № 17/23г. на Адм.С – Търговище, което не е приключило с влязъл в сила съдебен акт. Настоящата инстанция напълно споделя изводите на първоинстанционния съд за преюдициалност на висящия административен спор. Елемент от фактическия състав на търсената имуществена отговорност на работодателя е влязъл в сила индивидуален административен акт относно наличието на трудова злополука.

В случаите на спиране в условието на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, съдът е длъжен да спре делото и не е обвързан със становищата на страните, в какъвто смисъл са и разясненията дадени в ТР № 1 от 09.07.2019 по тълкувателно дело № 1 по описа за 2017 г.на ОСГТК. Поради горното преценката за наличието на основания за спиране на производството по т. 4, може да бъде направена във всеки един момент от развитието на делото, като съдът не е обвързан с изпълнение на процедурата по чл. 131 от ГПК.

Неоснователни са и оплакванията, че съдът е постановил спиране на нередовна искова молба, с оглед липсата на надлежно упълномощаване на адвоката, представляващ ищцата. Действително към момента на депозиране на исковата молба такова пълномощно не е представено, но и без указания на съда в тази насока, нередовността е изправено и е представено съответното пълномощно. Факт, който следва да бъде съобразен от настоящата инстанция.

По изложеното частната въззивна жалба е неоснователна, при което следва да бъде оставена без уважение.

Страните са направили искане за присъждане на разноски в настоящото въззивно производство. Съгласно константната практика на ВКС и съобразно разпоредбата на чл. 81 ГПК, съдът е длъжен да се произнесе и по искането за разноски с всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция. Това се следва и по частните производства, когато те самите слагат край на делото 3 по материалноправния спор или макар и да не са такива, след тях не се следва продължаване на съдебния спор. В останалите случаи, когато няма разрешение по същество, разноските по развилите се частни производства, се вземат предвид и се възлагат между страните с оглед това в чия полза е решението по материалния спор. Поради което в настоящото производство съдът не дължи произнасяне по отношение искането за разноски в настоящото производство / в този смисъл и Определение № 234/24.06.2020 по дело №1958/2019 на II т.о./.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ без уважение частната жалба на "ХОСПИС ЦАРИЦА ЙОАННА" ЕООД ЕИК 202744761, със седалище и адрес на управление гр. Т., п.к. 7700, ул. „Дамян Груев“, № 2А, представлявано от И. Д. Н. - управител, действащ чрез пълномощника си адвокат В. Ф. от Адвокатска колегия - Русе, с адрес за връчване на съобщения и призовки (населено място) адвокат В. Ф., против определение № 53 от 10.01.2025 година, постановено по гр.д. № 1722/24 по описа на Районен съд – Търговище, с което съдът е спрял производството по делото до приключване на адм.д. № 17/23 по описа на Адм.С – Търговище, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване, в едноседмичен срок от съобщаването му, пред Апелативен съд – Варна.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4