Решение № 190 от 27.05.2024, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 190 гр. Сливен, 27.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, I СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван М. Димитров при участието на секретаря Росица Н. С.а като разгледа докладваното от Иван М. Димитров Административно наказателно дело № 20232230201074 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 – чл. 63 от ЗАНН.

Постъпила е жалба от Т. И. Т., чрез процесуален представител адв. А. А. от САК срещу НП № 8249 от 22.06.2023 г. на Началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр. София , с което на основание чл. 177 ал. 3 т. 1 предл. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 2000 лв., за нарушение на чл.139 ал.1 т.2, предл. 3 от ЗДвП във вр. с чл.7, ал.1 т.5 б.“В“, чл.8 ал.1 и чл.37 ал.1 т.1 предл.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. Иска НП да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно.

В с.з. жалбоподателят, редовно призован не се явява и не се представлява.

В с.з. въззиваемата страна, административно - наказващият орган, чрез своя представител – гл.юриск. Р.Т.ова иска НП да бъде потвърдено.

Претендира за направените по делото разноски. По делото е представено писмено становище.

Съдът като съобрази събраните по делото гласни и писмени 1 доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установена следната фактическа обстановка:

На 01.06.2023 г. жалбоподателят е управлявал и извършвал превоз на товари /фракция/ с МПС с четири оси с две управляеми оси марка „Мерцедес“ рег. № СТ9059СМ по път I-6, км.387, в посока гр. София – гр.

Сливен. В 11:35 ч. на входа на гр. Сливен, гл.инспектор при дирекция „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към АПИ спрял жалбоподателят за проверка.

При извършената проверка се установило, че управляваното превозно средство е с осово натоварване надвишаващо нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, регламентирани в р а з д е л II от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС и без разрешение за дейности в рамките на специалното ползване на пътищата /Разрешително/, съгласно изискванията на чл.8 ал.1 от Наредбата и при забрана за извършването на това, съгласно разпоредбите на чл.8 ал.1 от Наредбата и при забрана за извършването на това, съгласно разпоредбите на чл.8 ал.1 от Наредба № 11/03.07.2001 г.

При направено измерване с техническо средство електронна мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел PW-10 № К0200011 и ролетка № 1301/18/5м. е констатирано, че при измереното разстояние между осите 1,40 м, сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е 27.550 т при максимално допустимо натоварване на оста 19 т., съгласно чл.7 ал.1 т.5 б. „в“ от Наредбата, като превишаването е с 8.550 т. Жалбоподателят не представил разрешение за дейности от специалното ползване на пътищата.

За извършеното нарушение му съставили АУАН № 9413/01.06.2023г., с който констатираното било квалифицирано като нарушение по чл.139 ал.1 т.2, предл. 3 от ЗДвП във вр. с чл.7, ал.1 т.5 б.“В“, чл.8 ал.1 и чл.37 ал.1 т.1 предл.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. Актът бил предявен на жалбоподателя, който след като се запознал със съдържанието му е отразил, че няма възражения.

На основание така съставения АУАН е издадено и обжалваното НП № 8249 от 22.06.2023 г.

2

Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от представените и събрани по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност.

Съдът даде вяра на АУАН № 9413/01.06.2023 г. и НП № 8249 от 22.06.2023 г., кредитира показанията на разпитаните по делото актосъставител Т. Н. М. и свид. Ю. А. А..

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима - подадена е в рамките на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна /лице, което е санкционирано/. Разгледана по същество, тя е основателна но не на твърдяните в нея основания.

По делото безспорно е установено, че жалбопод. е извършил описаното в НП деяние, т.к. при извършената проверка при измерено разстояние между осите 1,36 см., сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 28 т., при максимално допустимо натоварване 24 т., съгласно чл.7 ал. 1, т.3 б. „б“ на Наредбата;

В хода на административно-наказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което налага отмяна на обжалваното наказателно постановление.

На първо място административно-наказателната компетентност по различните закони е предвидена за различни лица, а видно от приложената към преписката Заповед № РД-11-247/31.03.2022 г. на председателя на УС на АПИ, св. М. няма компетентност да установява нарушения по ЗДвП в настоящата хипотеза.

На следващо място издателят на наказателното постановление – в случая началник отдел "Контрол по републиканската пътна мрежа" към дирекция "Анализ на риска и оперативен контрол" при Агенция Пътна инфраструктура", също не разполага с административно-наказателна компетентност да налага санкции за нарушения на чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП .

Анализирайки разпоредбите на чл. 189, ал. 1 ЗДвП , чл. 167а ЗДвП и чл. 189е, ал. 12 ЗДвП , съдът намира, че контролните функции, съответно административно-наказателната компетентност на органите на АПИ по ЗДвП, 3 се изчерпват с осъществяване на контрол за платена винетна и ТОЛ такса, съответно контрол за осъществени нарушения на чл. 139, ал. 5 от ЗДвП , наказуеми по чл. 179, ал. 3 – 3в с. з. Така с наказателното постановление е наложена санкция за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП от длъжностно лице, което не разполага с административно-наказателна компетентност да налага санкции за такова нарушение - в този смисъл и Решение № 44 от 19.01.2023 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 2736/2022 г.

Съгласно чл. 189, ал. 12 ЗДвП , наказателни постановления за нарушения по този закон се издават от Министъра на вътрешните работи, от Министъра на отбраната, от Министъра на транспорта и информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. Съгласно чл. 166, ал.

1, т. 1 ЗДвП , Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията чрез Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" контролира спазването на правилата за извършване на обществен превоз и превоз за собствена сметка на пътници и товари, в т. ч. и на правилата за максимално допустима маса на превозните средства). Така по арг. от чл. 189, ал. 1 и чл. 166, ал. 2, т. 8 ЗДвП , компетентни да установяват и санкционират нарушения по чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 ЗДвП са длъжностните лица при Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", а не тези при Агенция "Пътна инфраструктура".

Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН , в съдебните производства страните имат право на присъждане на разноски. В настоящия случай, наказателното постановление е отменено, страната е направила нарочно искане, а и са представени доказателства за действителното им разходване, поради което съдът следва да присъди такива в полза на жалбоподателя.

Мотивиран от посоченото, съдът

4

РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП № 8249 от 22.06.2023 г. на Началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр. София, с което на Т. И.

Т. с ЕГН ********** от гр. Ш., ул. Г.К.19, съдебен адрес: гр. Стара Загора, ул.Х.Д. Асенов № 80, вх. Б, ет.2, ап.4 , чрез адв. А. А. от САК, му е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 2000 лв., на основание чл.

177 ал. 3 т. 1 предл. 1 от ЗДвП, като

НЕПРАВИЛНО и

НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА Агенция "Пътна инфраструктура" гр. София да заплати на Т.

И. Т. с ЕГН ********** от гр. Ш., ул. Г.К.19, съдебен адрес: гр. Стара Загора, ул.Х.Д. Асенов № 80, вх. Б, ет.2, ап.4 сумата от 400лв. представляваща разноски за адв. защита.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Сливен в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ 5