Решение № 119 от 15.04.2025, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 119 гр. Смолян, 15.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Гергана Кузманова при участието на секретаря Веселина Младенова като разгледа докладваното от Гергана Кузманова Гражданско дело № 20255440100018 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на Р. А. В. против *-Смолян, в която се твърди от ищеца, че работи по служебно правоотношение в *-Смолян, *-*- участък *, на длъжност „Старши полицай“ в Група „Охрана на обществения ред“. През периода от 01.07.2022г.-31.12.2024г. е изпълнявал служебните си задължения на смени, съгласно месечни графици при сумирано отчитане на работното време. През този период е положил общо 2 000 часа нощен труд. Разликата след превръщането на часовете положен нощен труд в часове дневен труд представлява 286 часа положен труд, който не му е заплатен.

Положените часове нощен труд не са преобразувани в дневен при изплащането на полагаемото му се възнаграждение, не е ползвал и компенсация във вид на почивка.

Моли съда да постанови решение, с което ответникът да заплати на ищеца сумата в размер на 2 000,00лв., представляваща неизплатено възнаграждение за положения от него нощен труд, при сумирано изчисляване на работното време с превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, за периода от 01.07.2022г. до 31.12.2024г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда 06.01.2025 г. до окончателното изплащане на задължението., сумата в размер на 200,00 лева, представляваща обезщетение за забава върху неизплатеното възнаграждение за положения извънреден труд, считано от първо число на месеца, следващ тримесечния период , за който се дължи възнаграждението до датата на предявяване на иска в съда – 06.01.2024г.

Претендира и за разноски по водене на делото.

В постъпилия в срока по ГПК отговор от ответника, исковете се оспорват. Излагат се съображения, че ЗМВР е специален закон и общото трудово законодателство не е приложимо. Развиват се доводи защо нощният труд не може да се трансформира в дневен с 1 коефициент 1,143 и защо не може нощния труд да се заплаща като извънреден.

В с.з. ищецът р. пр. не се явява. Вместо него исковете се поддържат от пълномощника му адв.М.О..

Ответникът р.пр. се представлява от юриск.*, който оспорва исковете.

Съдът, след преценка на изложеното от страните в исковата молба и отговора,на становищата на страните в с.з. и като обсъди събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

По делото няма спор, че ищецът работи при ответника по служебно правоотношение, като заема длъжността “Старши полицай“ в *-* към *-Смолян, което служебно правоотношение не е прекратено.

От заключението на вещото лице по назначената и изслушана СИЕ, която не е оспорена от страните, се установява, че за периода от 01.07.2022 г. до 31.12.2024г., ищецът е положил общо 1776 часа нощен труд, който е заплатен, без същите часове да бъдат превръщани в дневни с коефициент 1,143. , съгласно чл.9 ал.2 НСОРЗ. Размерът на отработените часове нощен труд, след приравняването им по методологията в НСОРЗ е 2 030 часа. Общата сума на неначислените и неизплатените възнаграждения за положен нощен труд за периода 01.07.2022г. до 31.12.2024г, преизчислен съгласно НСОРЗ е в размер на 3 244, 81 лева. Размерът на законната лихва върху дължимата сума за извънреден труд подробно е описана в таблица Приложение 1 е 472,52 лева.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР предвижда, че брутното месечно възнаграждение на държавните служители, работещи в МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения.

Съгласно чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд.

Разпоредбата на чл. 187, ал. 1 от ЗМВР предвижда, че нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5- дневна работна седмица. Нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период. Нощен е трудът, който се полага между 22,00 и 6,00 ч.

Според ал.3 на същата разпоредба работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени сумирано за тримесечен период.

Съгласно чл.187, ал.4 от ЗМВР при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на работното време през нощта по ал. 1.

2

В чл.187, ал.10 от ЗМВР е регламентирано, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

За процесния период е действала Наредба №8121з-922/22.07.2022г.,в сила от 22.07.2022г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Разпоредбата на чл. 3 от посочената наредба гласи, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Раздел V урежда отчитане и документиране на работното време, времето на разположение, както и на положен труд извън редовното работно време, между 22,00 и 6,00 ч. и на официални празници. Съгласно чл. 21 ал.1-3 работното време на държавните служители, работещи на ненормиран работен ден, се отчита в работни дни - подневно. Часовете положен труд извън редовното работно време се отчитат ежемесечно в часове за месеца, в който са положени.

Работното време на държавните служители, работещи на смени, се изчислява и отчита в часове, сумирано за тримесечен период. Не се допуска сумирано изчисляване на работното време за служители, работещи на ненормиран работен ден.

В посочена т а наредба и в предходните такива, липсва изрична норма, съответстваща на чл.31 ал.1-2 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г., (отм. бр. 60 от 2.08.2016 г.), според която отработеното време между 22,00 ч. и 6,00 ч. се отчита с протокол (приложение № 5). При сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143. Полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период.

Съгласно чл.188, ал.1 и 2 от ЗМВР Държавните служители на МВР са длъжни да бъдат на разположение за изпълнение на задълженията си, свързани със службата им в МВР, при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 187, ал. 10. Държавните служители, които полагат труд за времето между 22,00 и 6,00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда.

В чл. 8 от НСОРЗ е предвидено за всеки отработен нощен час или за част от него между 22, 00 ч. и 6, 00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд, независимо от вида на трудовия договор (само дневни, нощни или смесена работа); начина на отчитане на работното време (подневно или сумирано); системата на заплащане на труда; вида на работните смени (смесени с дневна и нощна продължителност или само нощна). Така независимо, че полаганият от ищеца е със сумирано отчитане на работното време, нощните часове следва да се превръщат в дневни. В методологията на чл. 9 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата по законодателен път е установен начинът за отчитане на фактически положения труд. Тази 3 разпоредба се прилага едновременно с правилата за заплащане на нощния труд, т. е. при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1, 143 и за същите тези нощни часове се заплаща и допълнително трудово възнаграждение за нощен труд.

Поради противоречива съдебна практика по въпроса дали е приложима разпоредбата на чл.9, ал.2 НСОРЗ при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на Министерство на вътрешните работи е постановено Тълкувателно решение №1/15.03.2023 г. по тълк.дело № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС, според което: при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на Министерство на вътрешните работи не са приложими разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба/ и следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове.

По преюдициално запитване от Районен съд - гр. Луковит относно тълкуването на чл. 12, буква а) от Директива 2003/888/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 г. относно някои аспекти на организацията на работното време, както и на членове 20 и 31 от Хартата на основните права на ЕС, е постановено решение на Съда на ЕС от 24.02.2022 г. по дело № С262/20, според което член 8 и член 12, буква а) от Директивата трябва да се тълкуват в смисъл, че те не налагат да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че минималната продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор като полицаите и пожарникарите е по-кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня и че при всички случаи в полза на такива работници трябва да има други мерки за защита под формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или други сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест на полагания от тях труд. С решението Съда на ЕС постановява още, че членове 20 и 31 от Хартата, трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат определената в законодателството на държава - членка нормална продължителност на нощния труд от седем часа за работниците от частния сектор да не се прилага за работниците от публичния сектор, включително за полицаите и пожарникарите, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, т. е. е свързана с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерна на тази цел.

По преюдициално запитване на Окръжен съд Смолян е образувано дело С435/2023 на СЕС, по което с определение от 29.07.2024 г. Съдът на Европейския съюз дава следните отговори: Член 12, буква а) от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време и членове 20 и 31 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която по въпроса за нормалната продължителност на нощния труд въвежда разлика в третирането на група работници от публичния сектор, натоварени със съществените задачи по охрана на обществения ред и 4 защита на населението, спрямо друга група работници от публичния сектор, натоварени със същите задачи, или спрямо работници от частния сектор, освен ако тази разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, тоест е свързана с допустима от закона цел на това законодателство и е съразмерна на тази цел. Член 12, буква а) от Директива 2003/88 и членове 20 и 31 от Хартата на основните права трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат прилагане на задължителна национална съдебна практика, ако прилагането води до резултат, несъвместим с тези разпоредби от правото на Съюза, и поспециално до разлика в третирането, която не се основава на обективен и разумен критерий.

В решението си съдът на ЕС посочва, че принципът на предимство на правото на Съюза, който закрепва върховенството на правото на Съюза над правото на държавите членки, задължава всички органи на държавите членки да осигурят пълното действие на различните норми на правото на Съюза, в частност без националните разпоредби, в това число и конституционни, да могат да са пречка за това (вж. в този смисъл решение от 21 декември 2021 г., Euro Вох Promotion и др., С-357/19, С-379/19, С-547/19, С-811/19 и С840/19, ЕU С:2021:1034, т. 245 и 251). Изтъква се, че принципът за съответстващо тълкуване изисква националните юрисдикции да използват всички свои правомощия, като вземат предвид цялото вътрешно право и като приложат признатите от последното методи за тълкуване, за да гарантират пълната ефективност на съответната директива и да стигнат до разрешение, което съответства на преследваната от нея цел. Изискването за такова съответстващо тълкуване включва поспециално задължение за националните юрисдикции при необходимост да изменят постоянната съдебна практика, ако тя се основава на тълкуване на националното право, което е несъвместимо с целите на директива. Следователно националната юрисдикция не би имала основание да приеме, че е изправена пред невъзможност да тълкува национална разпоредба в съответствие с правото на Съюза, единствено поради факта че тази разпоредба трайно е тълкувана в несъвместим с това право смисъл или е прилагана по такъв начин от компетентните национални органи (решение от 24 юни 2019 г., Рoplawski, С-573/17, ЕU С:2019:530, т. 79). Сочи се, че ако не е основана на обективен и разумен критерий, всяка разлика в третирането, която разпоредбите на националното право в областта на нощния труд въвеждат по отношение на различни категории работници, намиращи се в сходно положение, би била несъвместима с правото на Съюза и би налагала в такъв случай националният съд да тълкува националното право във възможно най- голяма степен с оглед на текста и целта на съответната разпоредба от правото на Съюза, като вземе предвид цялото вътрешно право и приложи признатите от последното тълкувателни методи, за да гарантира пълната ефективност на тази разпоредба и да достигне до разрешение, съответстващо на преследваната с нея цел.