Решение № 333 от 19.10.2026, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 333 гр. Перник, 19.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА като разгледа докладваното от БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ Въззивно гражданско дело № 20261700500409 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от В. К., Е. К. и К. К.а чрез адв.А., против решение № 32/15.01.2026 г. по гр.д. № 121/2025 г. по описа на Районен съд– Перник.

Решението се обжалва изцяло.

На първо място са изложени съображения, че решението е недопустимо.

Според жалбоподателите както в първоначално депозираната искова молба срещу Е. и В. К.и, така и в допълнената в последствие и срещу К. К.а, ищците твърдят, че са собственици на:

1 /УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ XI- *** от кв.41 с площ от *** кв.м. по скица, находящ се в землището на ***;

2/УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ X - *** от кв.41 с площ от 660 кв.м. по скица, находящ се в землището на ***;

Съгласно документа им за собственост, а именно Нотариален акт № *** том I рег.№ 5784 дело № 110 от 2007 г. по описа на Нотариус М.М., тяхната наследодателка е собственичка на

1

1/УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ XI - *** от кв.41 с площ от 525 кв.м.;

2/УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ X - *** от кв.41 с площ от 620 кв.м.;

С обжалваното решение районния съд в противоречие с горното се произнесъл, че ищците са собственици на УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ Х-***,*** от кв.41 по плана за регулация на ***, с площ от 1264 кв. м., каквото искане никъде в исковата молба не било правено.

Имотът на ищците се различавал от този на ответниците, като площ с разлика от 119 кв.м., а от изслушаната по делото СТЕ било видно, че между претендираните имоти и този описан в диспозитива на съдебното решение е налице само частично съвпадение.

Заради така посоченото, според жалбоподателите, в настоящия случай, в диспозитива на решението съдебният състав се е произнесъл в повече от заявения петитум, с който е бил сезиран, като е признал за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на УПИ Х-***,*** от кв.41 по плана за регулация на ***, с площ от 1264 кв м.

В тази част решението на PC Перник е недопустимо, като постановено плюс петитум /свръхпетитум/, поради което следва да се обезсили.

На второ място се претендира, алтернативно, че решението е неправилно.

Неправилно съдебният състав е приел, че е налице идентичност на имотите. От кредитираната СТЕ било вино, че е налице само „частична идентичност“ на имотите. Не е взето предвид обстоятелството, заявено от ВЛ, че номерацията на имота на ищците е друга и според него не трябвало да фигурира числото ***, което е индиция, че вероятно става въпрос за друг имот.

Не е обсъдено в мотивите на решението, че при установяване на припокрИ.ето ВЛ е използвал цифровия модел на скиците, като не е отчел обстоятелството, че в НА 119/2007 имот XI-*** е с площ от 525 кв.м а по скица е *** кв.м и имот Х-*** е с площ от 620 кв.м., а по скица е 660 кв.м. Тоест ако е използвал площта посочена в документа за собственост, а не по скица въпросното припокрИ.е ще е още по- малко.

Като основание за неправилност на обжалваното решение се изтъкват още и незаконосъобразните мотиви на съда, че титула за собственост на ищците е валиден и действителен, така че да породи правни последици във връзка с направените възражения за нищожност.

Неправилно съдебният състав бил приел, че с оглед на постановеното съдебно Решение № 753/02.10.1998 г. на PC Перник, с което искът на трите сестри С.К., О.К. и С.П. е отхвърлен по отношение на М.С., то ищците са придобили собствеността въз основа на Нотариален акт № *** том I рег.№ 5784 дело № 110 от 2007 г. по описа на Нотариус М.М..

Този иск е отхвърлен именно поради обстоятелството, че по делото не се е доказало, че ответникът М.С. владее имота.

Неправилно съдебният състав е приел и, че възражението за придобива давност в полза на ответниците е останало недоказано.

2

В тази връзка в жалбата се възразява по направения от районния съдия разбор на събраните гласни доказателства.

Според жалбоподателите от разпитаните свидетели се установява безспорно, че имота се е владял фактически от майката на ответниците и нейните две сестри до 2005, а след това от Е. и В. К.. Това е така, защото през 2005 имота не е само почистен, а е поставена и ограда от метални пръти и телена мрежа. От този момент натам никой друг освен семейството на ответниците не е ходило в имота и не го е ползвал. Според жалбоподателите поставянето на метална ограда е именно този акт с който ответниците са манифестирали пред всички останали, че своят имота, като техен и никое друго лице не може да влиза или да го ползва. Все от показанията на разпитаните свидетели, според въззивната жалба, е видно, че ответниците са стопанисвали имота постоянно, като са ходили по няколко пъти в годината, а не „понякога през годините“.

Възразява се и за това, че в решението не се обсъжда въобще факта, че по делото са приети, като писмени доказателства и Декларация по чл.14 ЗМДТ от 22.07.1998 г. от която е видно, че имота е деклариран като съсобствен на С.К. и двете и сестри О.К. и С.П., както и Разписки за платени данъци на имота на името на С.К. и Е. К., което било още едно доказателство за своенето на имота и манифестирането пред други лица, че счита имота за свой собствен.

Решението било неправилно и по отношение на разноските.

Съдебният състав е присъдил съдебните разноски на ищците в пълния поискан от тях размер. Видно от диспозитива на решението е, че искът е уважен по отношение на УПИ-то, но същият е отхвърлен по отношение на паянтовата жилищна сграда в него.

Съгласно чл.78 ал.З от ГПК: „Ответникът също има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска“. В този смисъл, доколкото за паянтовата жилищна сграда иска е отхвърлен, то следва на ответниците да им бъдат присъдени половината от направените разноски пред PC Перник. Следва и на ответниците да бъдат присъдени половината от направените от направените от тях разноски, с оглед отхвърлената част от иска.

При гореизложеното се моли обжалваното решение да се обезсили и алтернативно да се отмени изцяло и да се постанови ново такова с което предявените субективно съединени искове да се отхвърлят.

Претендират се и разноски за две инстанции.

Въззиваемите и ищци, чрез процесуалния си представител, поддържат тезата, че постановеното решение е правилно и законосъобразно по съображения идентични с тези подържани пред районната инстанция. Сочи се, че писмените доказателства сочат на доказана собственост спрямо процесния имот в полза на ищците. По нататък се излагат подробно доводи, че разбора на свидетелските показания извършен от съда е прецизен и правилен. Придаденото правно значение на изнесените от свидетелите факти е в пълно съответствие с материалния закон. Претендират се разноски.

3

Пернишкият окръжен съд, след като обсъди доводите на страните намира следното:

При извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна проверка, съдът намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Неоснователни са твърденията във възивната жалба, че решението е постановено свръх петитум.

Тук следва да се припомни константно провежданата практика на ВКС в който смисъл е и правната доктрина, че основна характеристика при индивидуализацията на един имот са неговите граници. Така, в исковата молба ищците ясно и последователно са изложили, че считат себе си за собственици по наследство на два имота- УПИ XI- *** и УПИ X- *** с ясно посочени граници и местонахождение. В исковата молба са описани и площта на имотите такава, каквато е записана в нотариалния акт и изчислена по скица. По нататък, също еднозначно е описано, че следствие на прието изменение на ПУП ПРЗ през 2023 г. за тези имоти е отреден само един такъв, а именно УПИ X- ***,*** с конкретни граници и местонахождение и обща площ по скица 1264 кв.м. Така, тяхното право на собственост върху два УПИ се е трансформирало в собственост на новосформирания от тях един такъв. Съответно на това с петитума на исковата молба ищците са поискали собственическа защита върху имота такъв, какъвто е по сега действащия план и съответно на това се е произнесъл и районния съд.

По този начин първата инстанция се е произнесла точно в кръга и обема на търсената въз основа на фактите включени в исковата молба защита, а разликата в площта на имотите е без значение след като границите им са ясно посочени и установени.

Ето защо обжалваното решение се явява допустимо, а възраженията в противен смисъл неоснователни.

Следва само да се допълни, че въпроса за идентичността на имотите не се отнася към възраженията за недопустимост на решението, тъй като е въпрос по същество.

Съдът при въззивния контрол за правилност на първоинстанционния съдебен акт в рамките, поставени от въззивната жалба, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, намира от фактическа и правна страна следното:

Фактите по делото са изяснени изцяло от районния съд, настоящата инстанция след собствен анализ ги възприема изцяло като свои и те накратко са следните:

С Нотариален акт № ***, том II, дело № 1466/1992 г. е признато правото на собственост върху недивжим имот, придобит по давностно владение, на М.М.С., а именно: дворно урегулирано място, находящо се в землището на ***, представляващо имот пл. № *** от кв. 41 по регулационния план на селото с площ на целия имот 1950 кв.м., при съседи: улица, Ф.И., Л.З., дере и от две страни М.С., за който имот е отреден парцел № XI-*** от кв.

41 с площ на парцела 525 кв.м., при съседи на парцела: улица, Ф.И. и от две страни - М.М.С..

4

С Нотариален акт № ***, том IX, дело № 2200/1992 г. за покупко-продажба на недвижим имот М.М.С. лично за себе си и като пълномощник на съпругата си И. В. С. продава на М. К. К. следния недвижим имот: дворно урегулирано място, находящо се в землището на ***, представляващо имот пл. № *** в кв. 41 по регулационния план на селото с пространство на целия имот от 1950 кв.м., при съседи: Ф.И., Л.З., дере и от две страни М.М.С., за който имот е отреден парцел № XI-*** от кв. 41 по регулационния план на селото с площ на парцела 525 кв.м., при съседи на парцела: улица, Ф.И. и от две страни - М.М.С., и дворно урегулирано място, находящо се в землището на ***, представляващо парцел X-*** в кв. 41 по плана на селото с пространство от 620 кв.м., заедно с построената върху него паянтова жилищна сграда, състояща се от две стаи и кухня, при граници на парцела: улица, бр. Н. и от две страни продавача М.М.С..

С влязло в сила на 15.05.2003 г. Решение № 753/02.10.1998 г. на РС-Перник е отхвърлен иска, с който С. А. К., О. А. К. и С. А. П., са поискали да бъде признато за установено по отношение на М.М.С., И. В. С. и М. К. К., че те са собственици на гореописаното дворно урегулирано незастроено място, като ответниците бъдат осъдени да им предадат владението върху парцела.

С Нотариален акт № ***, том I, рег. № 5784, дело № 110/2007 г. на нотариус М.М., М.

К. чрез пълномощника си И. М. М. продава на И. М. М. собствените си недвижими имоти, а именно: А/ урегулиран поземлен имот парцел № XI-***, с площ по нотариален акт 525 кв.м. и с площ по скица *** кв.м., към който имот могат да се придадат 76 кв.м. от ПИ *** и съответно от който могат да се отнемат 102 кв.м., които се придават към УПИ XII-*** при граници на поземления имот: улица, УПИ XII-***, имот № ***-за парк и УПИ № XX-*** и Б/ урегулиран поземлен имот парцел № X-***, с площ по нотариален акт 620 кв.м. и с площ по скица 660 кв.м., заедно с построената в имота паянтова жилищна сграда, състояща се от две стаи и кухня, при граници на поземления имот: улица, УПИ XI-***, имот № ***-за парк и ПИ № ***. Под печатния текст е изписана Забележка: на стр. 1, ред. 31 след ПИ № ***, да се чете: като УПИ № XI-*** и № X-*** се намират в кв. 41 /четиридесет и едно/ в *** по ПРЗ на селото.