Решение № 33 от 18.02.2026, Районен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 33 гр. Силистра, 18.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирослав Ст. Х. при участието на секретаря Д. В. С. като разгледа докладваното от Мирослав Ст. Х. Административно наказателно дело № 20253420200838 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. във връзка с чл.84 от ЗАНН.

Жалбоподателят Х. И. Х. от с.К. ЕГН ********** обжалва Наказателно постановление № 24-1099-001715/ 29.10.2024г., издадено от Й. Д. Д. на длъжност началник група, сектор ПП при ОДМВР-Силистра, с което му е било наложено административно наказание- глоба в размер на 300 / триста / лева, за извършено нарушение по чл.150А, ал.1 от ЗДвП. Изтъква доводи за незаконосъобразност при издаването на акта и НП.

Административно-наказващ орган – Й. Д. Д., началник група, сектор ПП при ОДМВРСилистра, надлежно уведомен, не се явява, вместо него се явява ст.юрисконсулт В. А., упълномощена и приета от съда.

Актосъставител- А. И. П., редовно призован, явява се лично в съдебно заседание и депозира своите показания добросъвестно, като съда ги прие и приобщи като доказателства по същото.

Свидетел- Г. Т. К., редовно призован, явява се лично в съдебно заседание и депозира своите показания добросъвестно, като съда ги прие и приобщи като доказателства по същото.

Районна прокуратура- Силистра- надлежно уведомена, не се явява представител, не депозира становище по делото.

Жалбоподателят Х., редовно призован, явява се лично и с упълномощен проц.представител- адв.В. Г. при АК-Силистра. Моли съда да отмени изцяло обжалваното от 1 него НП, като излага доводи в тази насока. Претендира разноски по делото.

След даване ход на делото от страна на проц.представител на жалбоподателя Х. се направи искане за допускане до разпит в качеството на свидетел на лицето, което е шофирало МПС-то според него, т.е. жената с която живее на семейни начала. Съдът като взе предвид становището на ответната страна, счете искането за допустимо и своевременно направено, поради което допусна до разпит в качеството на свидетел Ж. В. В., която се яви и даде своите показания добросъвестно, а съда ги прие към доказателствата по делото.

На основание чл.283 от НПК, съдът прие като надлежни доказателства освен представените с жалбата такива, но и материалите по АНД № 918/2024г. по описа на РССилистра и по КАНД № 219/2025г. по описа на АС-Силистра.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на жалбоподателя и АНО, прие за установено следното:

На 12.10.2024г. свидетелите Г. К. и А. П., двамата на длъжност „младши автоконтрольори“ при ОДМВР- Силистра, изпълнявали служебните си задължения за времето 19.00ч. - 07.00ч. на територията на община Силистра и на община Алфатар, съгласно план за осъществяване на специализирана полицейска операция за контрол на пътното движение, утвърден от директора на ОДМВР - Силистра. Към 21.00ч. се движели по пътя гр.Силистра - гр.Алфатар, със служебен автомобил с рег. № СС2920СР, като водач бил св.А. П..

Междувременно, към 21.00ч., жалбоподателят Х., съпругата му св.В. и двете им малолетни деца, излезли с лек автомобил, рег. № ..., извън град Силистра. При завиването на автомобила в посока град Алфатар, движението му било възприето от горепосочените полицейски служители, които вече се движели в същата посока. Понеже регистрационния номер на лекия автомобил „...“ им бил познат при предходни извършвани от тях проверки на същия и за който автомобил им било служебно известно, че се управлява от жалбоподателя Х., с установявани от тях предишни нарушения, както и че същият е бил лишен от право да управлява МПС, последвали колата. Движението на двата автомобила един след друг било до входа на град Алфатар, тъй като по пътя нямало осветени участъци, където да спрат колите.

При движението на полицейския автомобил след колата на жалбоподателя Х., св.К., който стоял на предната дясна седалка видял, че при осветяване от насрещно движещите се автомобили, на шофьорското място на „П...“-то се откроявал висок мъжки силует. При навлизане вече в град Алфатар, полицейската кола предприела изпреварване, при което св.К. осветил с фенер лявата част на другия л.а. и видял, че същият се управлява от жалбоподателя Х.. Това действие било заснето от монтираните на него участък стационарни камери на АПИ. Св.К. подал сигнал със стоп-палка на жалбоподателя да спре, като били пуснати звуков и светлинен сигнал, подадени към другия л.а.

Веднага св.П. предприел спиране, като пресякъл косо пътя на колата на жалбоподателя Х., тъй като при предходна тяхна проверка той избягал с управляван от него автомобил.

2

Почти в момента на спирането св.К. излязъл от колата и се насочил към „П...“-то, като видял, че жалбоподателят и жена му - св.В. си сменяли местата. В момента на своето слизане от автомобила, св.П. също възприел как св.В., намираща се на предната дясна седалка, се преместила пред жалбоподателя Х., който се изтеглил назад към задната седалка, и заел неговото място като водач. Разположението на този автомобил е позволило осъществените в него движения да бъдат заснети от намиращата се насреща боди-камера на служителите.

Последвала документална проверка при която полицейските служители изискали от жалбоподателя Х., когото видели, че шофира колата, да им представи лична карта или СУМПС. Св.В. се легитимирала със своето СУМПС, тъй като не си носела личната карта.

При извършената по служебен път справка в базата данни за издавани и респ. притежавано СУМПС от жалбоподателя, св. П. установил, че Х. е лишен по съдебен или административен ред от право да управлява МПС.

На място жалбоподателят Х. се съгласил да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол, като такава не била установена. При поканата към него за тестване за наркотици обаче отказал с мотив, че не бил той водачът на спряната кола. Съставен му бил АУАН № 1397022/12.10.2024г., серия GA, за нарушение чл.150А, ал.1 от ЗДвП и за нарушение по чл.174, ал.3 пр.2 от ЗДвП, с отразяване на горепосочените фактически данни.

По отношение на второто деяние административно-наказателното производство било прекратено по реда на чл.33, ал.2 от ЗАНН и било образувано наказателно производство за престъпление по чл.343б, ал.6 от НК (пр.пр. № 3072/2024г. на РП - Силистра).

В издаденото въз основа на АУАН НП № 24-1099-001715/29.10.2024г., възпроизвеждащо словесното описание на вменената по чл.150А от ЗДвП административна простъпка, е конкретизирано, че лишаването от право да управлява МПС е постановено с влязло в сила на 30.07.2022г. НП № 22-1099-001028/06.07.2022г., и на жалбоподателя Х., на основание чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП, е била наложена глоба в размер на 300 лева.

При така установеното от фактическа страна съдът намира жалбата за допустима, тъй като изхожда от процесуално легитимно лице и е подадена в срока по чл.59 от ЗАНН, а по същество е неоснователна по следните съображения:

Съдът констатира, че актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени при налична териториална и материална компетентност на съответните длъжностни лица, в регламентираните от закона срокове и при пълно спазване изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, досежно съдържанието им като реквизити и формулиране на словесните и правни рамки на административното обвинение за нарушението.

Първият спорен момент за страните е дали жалбоподателят Х. е управлявал автомобила или св.В.. В тази насока съдът съпостави едни спрямо други показанията на св.П., св.К. и св.В., при разяснена им наказателна отговорност по чл.290 НК, и ги обсъди със събраните по делото писмени доказателства в т.ч. и приобщените като такива технически 3 експертизи на записите от камерите - Протокол № 75/24.10.2021 г. на НТЛ - Силистра по пр.пр. 3072/2024г. на РП - Силистра, и повторната видео-техническа експертиза по същото ДП - Протокол № 128/11.02.2025г. на НТЛ - Русе. Показанията на полицейските служители са еднопосочни и без вътрешни противоречия, досежно спорния факт, като съдът ги цени за достоверни не само поради пряко възприетото от всеки от тези свидетели относно размяната на местата на жалбоподателя със съпругата му в колата, но предвид потвърждението на тези техни възприятия от записите от камерите, възпроизведени в изготвените технически експертизи, които съдът цени като писмени доказателства по делото. По същите, вещите лица - специалисти, с нарочна техника, са констатирали детайлно всеки един момент и описали обстойно случилото се, което кореспондира в пълна степен с показанията на св.К. и св.П.. Установено е (с изготвен снимков материал), че след спирането на колата „....“ и подхода на полицейския служител към нея предната пасажерска седалка (дясната) е празна, наблюдава се разместване на силуетите и се вижда силует на задната седалка, който се опитва да заеме шофьорското място, като е видно, че това лице е от женски пол. Констатира се нетипична негова позиция на главата и тялото при опита и да се премести. След като се установява на шофьорското място, пасажерското място отпред се заема от силуета, стоящ на задните седалки.

При прякото проследяване съдържанието на СД-носители с горепосочената информация, в предходното съдебно производство, в присъствието на страните, се е установило, че на процесната дата в 21.30.40ч., лекият автомобил се изпреварва от полицейски такъв и служител от същия подава през прозореца сигнал със стоп-палка докато на шофьорското място стои лице с тъмна дреха и тъмна коса. Използваната специална техника по експертизите за възпроизвеждане на записаните изображения в уголемени мащаби, детайлизира съответните елементи от тези изображения, и същите напълно съответстват с показанията на свидетелите - полицейските служители. Предвид това съдът приема, че по несъмнен начин е установен факта по управлението на л.а „П...“ с рег. № ...от жалбоподателя Х. на датата 12.10.2024г. към 21.35ч.

Относно направеното искане от страна на проц.представител на жалбоподателя за изготвянето на нова експертиза по снимките, предоставени от АПИ, и след като същите бяха разгледани в съдебно заседание и съда се запозна служебно с тях, счете същото за неоснователно, тъй като по делото са приобщени вече множество експертизи по годните за идентификация снимки, въз основа на които вещите лица са се произнесли безпротиворечиво. Назначаването на допълнителна експертиза по същите въпроси, с неясни снимки, не би променило по никакъв начин изяснената вече фактическа обстановка. Поради изложеното съдът отхвърли искането за назначаването на допълнителна експертиза като неоснователно.

По отношение на фиксираното в адм.обвинение, че посоченото управление е осъществено при налична неправоспособност на този водач, съдът намира да отрази, че с НП № 22-1099-001028/06.07.2022г., влязло в сила на 30.07.2022г., на което АНО се позовава, на жалбоподателят Х . е било наложено административно наказание лишаване от право да 4 управлява МПС за срок 24 месеца, е напълно съответстващо на правната квалификация на нарушението по чл.150А от ЗДвП. До този извод се достига при анализиране на всички доказателства по делото, вкл и приложените справки за жалбоподателя Х. от АНО. Така жалбоподателят Х. е бил лишен от право да управлява МПС за срок от 24 месеца с НП № 221099-000363/ 25.03.2022г., влязло в сила на 27.04.2022г. Следователно това наказание на жалбоподателя Х. е изтекло на 27.04.2024г., но малко след издаването на посоченото по-горе НП, спрямо жалбоподателя Х. е било издадено и друго НП, а именно това на което се базира АНО под № 22-1099-001028/ 06.07.2022г. С това НП жалбоподателят Х. отново е бил лишен от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, като същото е влязло в законна сила на 30.07.2022г.

При изложените по-горе факти и обстоятелства, базирани на приетите по делото доказателства, в това число и и приложената справка от сектор ПП при ОДМВР- Силистра, касателно извършените нарушения и наложени наказания спрямо жалбоподателя Х., настоящия съдебен състав счита, че към датата на проверката жалбоподателят Х . е бил в срока на действащо административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“, наложено с влязло в сила наказателно постановление. Обстоятелството, че второто наказание е влязло в сила по време на изтърпяване на първото, не променя правния извод, тъй като лишаванията се изтърпяват последователно по силата на закона.