Решение № 5322 от 02.12.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5322 гр. Пловдив, 02.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Живко Ст. Желев при участието на секретаря Стела Гр. Грозева като разгледа докладваното от Живко Ст. Желев Гражданско дело № 20235330114640 по описа за 2023 година

Предявени са обективно съединени: иск с правно осн. чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл.

26, ал. 1 ЗЗД и чл.22 ЗПК; както и иск с правно осн. чл. 55, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът К. А. Т. твърди в исковата молба и уточненията към нея, че е сключил с ответника договор за кредит от **** г. Поддържа се, че съгласно договора кредитополучателят следвало да осигури обезпечение по чл. 9, ал. 2 от Общите условия към договора, чрез предоставяне на банкова гаранция или поръчители, като в случай на неизпълнение на това задължение в определения в общите условия срок, същият дължал неустойка от 658,73 лв., която била определена по размер в договора и която била включена в месечната погасителна вноска по него. Излагат се подробни доводи за нищожност на клаузата, уреждаща неустойката, тъй като тя заобикаля материалноправните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и излиза извън нейната обезпечителна функция, като представлява скрито възнаграждение за кредитодателя.

Освен това, като не се включвала в сумата на годишния процент на разходите, се стигало до нарушение на чл. 11, т. 9 и т. 10 от ЗПК. Предвид това се иска да бъде прогласена за нищожна клаузата за неустойка, както и да бъде осъден ответникът да върне сумата 50 лв., платена без основание по нищожната клауза за неустойка. В хода на производството по искане на ищца съдът е допуснал изменение на иска по чл.55, ал.1 ЗЗД, чрез увеличаването му от 50лв. на 195,56лв. /лист 80/.

Ответникът „Сити кеш“ ООД в постъпилия по делото отговор оспорва 1 наличието между страните на договор със съдържанието посочено от ищеца.

Същевременно в молба подадена преди съдебното заседание поддържа, че между страните са налице няколко правоотношения по договори за заем, във връзка с което са образувани още няколко производства пред Районен съд – П.. В тази молба излага и становище, че клаузата за неустойка е индивидуално уговорена / л. 47/. Счита иска е неоснователен и следва да се отхвърли.

Съдът намери за установено следното:

По делото е спорен факта на сключване на договора, като ответникът го отрича в отговора на исковата молба. Следва в тази връзка да се вземе предвид обстоятелството, че макар на отрича наличието на договор, именно пълномощникът на ответника е представил справка извлечение за движението по договор за заем №**** /л. 64 -66 от делото/, което е станало с подадената от него молба от **** г. В същата молба се сочи също, че между страните са налице няколко правоотношения по договори за заем, във връзка с което са образувани още няколко производства пред Районен съд –П.. Установява се по делото, че е налице издадена от ответника и справка извлечение към договор за паричен заем №**** от **** г., като ищецът в тази връзка с молбата уточнение на иска от 23.10.2023г. / л.11/ е посочил, че не разполага с договора, а единствено със справката. Поради това и в исковата молба е формулирал искане по реда на чл.190 ГПК. В хода на производството съдът двукратно е задължил ответника да представи договора по реда на чл.190 ГПК – първоначално при насрочването на делото /л.34/ и в първото по делото съдебно заседание, като в този случай изрично е указано, че при неизпълнение съдът ще приложи чл.161 ГПК /лист 69/. Ответникът не е изпълнил указанията за представяне на договора, като се позовава единствено на това, че не носи доказателствена тежест.

Съдът счита, че с така установеното по делото поведение ответникът „Сити кеш“ ООД е създал пречка на събиране на допуснати от съда доказателства, поради което, съобразно чл.161 ГПК съдът приема, че между страните е бил сключен договор за заем с №**** от **** г. при описаните от ищеца параметри – сума на заема 800 лв., годишен лихвен процент 40,05 %, ГПР – 47,93%. Следва да се приеме за установено, също, че договорът съдържа клауза за заплащане на неустойка в размер на 658,73лв. при неизпълнение на задължението по чл.9, ал.2 от общите условия относно предоставяне на банкова гаранция или поръчители – две физически лица, които да имат имат осигурителен доход общо в размер на най-малко седем пъти минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители – осигурителният им доход да бъде най-малко четири пъти минималната работна заплата; да не са заематели или поръчители по друг договор за заем със „Сити кеш“ ООД; да нямат задължения към други банкови или финансови институции; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размера на получавания доход.

2

Горните обстоятелства се потвърждават от приложеното към исковата молба извлечение за извършени и предстоящи плащания по договора за паричен заем от **** г., като съобразно възпроизведения в нея погасителен размерът на предоставената главница е 800 лв., дължимата по него лихва е 132,27 лв., а размерът на неустойката 658,73 лв. Дължимите по договора суми следва да бъдат върнати на 37 седмични вноски в периода от 01.11.2022г. до 11.07.2023г. / л.7 /.

Според заключението на съдебно-счетоводната експертиза в счетоводството на ответното дружество е открита счетоводна партида на името на ищеца К. Т. по сключен договор за кредит № **** от **** г. Посоченият в договора ГПР от 47,93% е изчислен само при включване на разходите за договорна лихва. При изчисляване на ГПР при включване на неустойката от 658,73 лв. той се равнява на 534,20%, като нараства с 486,27% / лист 106/ . За погасяване на неустойката по кредита ищецът е направил три плащания – на 15.11.2022г., 25.11.2022г. и 21.12.2022г., като общият им размер е 195,56 лв.

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

Между страните е сключен договор за предоставяне на потребителски кредит, сумата по който е била усвоена.

Според чл.92 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи, като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно да се доказват.

Кредиторът може да иска обезщетение за по-големите вреди.

Уговорената в договора неустойка е дължима не при забава в изпълнението на основното задължение по договора относно връщане на заетата сума и плащане на възнаграждение за това, а при неизпълнение на акцесорно задължение - да се предостави обезпечение на кредитодателя. От начина по който е уредено това задължение може да се обоснове извод, че изпълнението му ще бъде свързано със значителни затруднения. Това е така, защото изискванията към поръчителите са многобройни, като за част от тях длъжникът не би могъл да получи информация без затруднение за това, тъй като срокът за предоставяне е изключително кратък. Такъв срок е препятствие за изпълнението на поетото задължение, тъй като изискванията свързани с предоставяне на доказателства за доход и кредитната история на поръчителя и данните за това има ли сключени други кредити изискват време.

Прехвърлянето на задълженията относно проучване на кредитоспособността на поръчителите на заемополучателя, съчетано с определянето на кратък срок за изпълнението им води до извод, че клаузата е предвидена по начин, който да възпрепятства длъжника да я изпълни. Така се цели да се създаде предпоставка за начисляване на неустойката предвидена договора и уточнена като размер погасителния план. Съдът намира, че поради тези особености на договора, клаузата за неустойка е уговорена в отклонение от функциите й предвидени в чл. 92 ЗЗД, което я 3 прави нищожна поради противоречие с добрите нрави, по смисъла на чл.26, ал.1 ЗЗД / в този смисъл Тълкувателно решение №1/2009г. ОСТК/. Съдът намира, още че така както е уговорена неустойката цели да заобиколи ограничението на чл.19, ал.4 ЗПК, тъй като се установи, че ако бъде включена в ГПР, доколкото не представлява разход по чл.19, ал.3 ГПК, тъй като не е свързана с неизпълнение на основното задължение по договора, тя бил довела до значително оскъпяване на кредита. Това я прави и неравноправна по смисъла на чл. 143, ал.1 ЗЗП, тъй като е във вреда на ответника потребител, като не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.

С оглед изложеното съдът намира, че предявеният иск относно нищожност на клаузата неустойката е основателен и следва да се уважи.

Съгласно чл.55, ал.1 ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне.

Предвид нищожността на клаузата, уреждаща неустойката заплатената за нея сума – 195,56 лв. се явява получена от кредитора при начална липса на основание и подлежи на връщане. Поради това вторият от предявените искове също следва да бъде уважен като основателен.

По разноските:

На осн. чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца деловодни разноски в размер на 200 лв., от които: 100 лв. д.т. / л.13/ и 100лв. разноски за експертиза /л.85/.

Процесуалният представител на ответника е предоставил безплатна правна помощ съобразно чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв., поради което следва да му бъде определено възнаграждение. Ответникът по делото е направил възражение за лиса на предпоставките на чл. 38 ЗАдв. по отношение на ищеца като в тази връзка са представени доказателства за това, че той работи по трудово правоотношение / л.98/.

Съдът счита обаче, че от представените от ответника документ не може да се е обоснове извод, за липса на предпоставките на чл.38 ЗАдв, тъй като размерът на брутното възнаграждение не е висок -800 лв. Само от размера на тази сума, не може да се заключи, че ищецът е бил състояние да запрати адвокатски хонорар, към момента на образуване на делото.

Що се отнася до размера на възнаграждението за адвоката съдът намира, че същият следва да бъде определен на 250 лв. предвид правната и фактическа сложност да делото и извършените процесуални действия, както и това, че макар да се предоставя защита по два иска, доказването по тях не е усложнено.

Мотивиран така, съдът

4

РЕШИ:

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНА, на осн. осн. чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД и чл.22 ЗПК, като противоречаща на закона, по иска предявен от К. А. Т. ЕГН ********** с адрес гр. П., ул. С. №** против „Сити кеш” ООД, ЕИК 202531869 със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Славянска“№ 29, ет.7 клаузата на договор за паричен заем № *** от **** г., с която е уговорено заплащане на неустойка в размер на 658,73 лв.

ОСЪЖДА „Сити кеш” ООД, ЕИК 202531869 със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Славянска“№ 29, ет.7 да заплати, на осн. на чл.55, ал.1 ЗЗД, на К. А. Т. ЕГН ********** с адрес гр. П., ул. С. №** сумата 195,56 лв. /сто деветдесет и пет лева и 56ст./ платена без основание от ищцата по нищожна клауза за неустойка договор за паричен заем № **** от **** г., ведно със законната лихва върху сумата считано от 06.10.2023г. до окончателното заплащане.

ОСЪЖДА „Сити кеш” ООД, ЕИК 202531869 да заплати на К. А. Т. ЕГН **********, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата 200 лв. /двеста лева / деловодни разноски.

ОСЪЖ ДА „Сити кеш” ООД, ЕИК 202531869 да заплати на „Еднолично адвокатско дружество Е. И.“, ЕИК:***, със съдебен адрес: гр. П., ул. „Б.“ № *, ап.**, на осн. чл.38, ал.2 ЗАдв и чл.78, ал.1 ГПК, сумата 250 лв. /двеста и петдесет лева/ представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивския окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

5