Определение № 5207 от 17.04.2025, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 9106/2024
- Вид
- Определение № 5207
- Подписан
- 17.04.2025
- В сила
- 18.06.2025
- Състав
- Насуф Исмал
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 55, ал. 1, предл. първо · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 5207 гр. Варна, 17.04.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Насуф Исмал като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело № 20243110109106 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 19636/04.03.2025 г. от ищцата Г. А. К., чрез адв. А. Д., с искане постановеното по делото Решение № 689 от 27.02.2025 г. да бъде изменено в частта за разноските.
Излага се в молбата, че неоснователно съдът не е присъдил разноски на ищцовата страна по делото, както и в полза на адв. Д. адвокатско възнаграждение за оказаната на потребителя безплатна правна помощ по реда на чл. 38 ЗА, с доводи за злоупотреба с процесуални права, предвид множеството образувани съдебни производства от същото лице. В тази връзка сочи, че ищцата добросъвестно е упражнявала законовите си възможности за защита на правата и законните си интереси, поради което счита мотивите на съда за неправилни. В продължение на изложеното изтъква, че причина за образуване на отделните производства се явява всъщност противоправното поведение на кредитните институции, които продължават да предвиждат неравноправни клаузи в сключваните с потребителите договори за заем. В този смисъл счита за дължимо в полза на адв. Д. на възнаграждение в размер на 480 лв. и държавна такса от 85 лв., дължима на ищцата.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ответникът „К.“ ЕООД, чрез адв. Х. М., е депозирал отговор на молбата, в който се поддържа становище за нейната неоснователност. Счита, че съдът правилно е отчел наличието на злоупотреба с процесуални права от страна на ищцата, поради което моли така направеното искане за изменение на съдебното решение да бъде оставено без уважение.
Съдът намира така депозираната молба за процесуално допустима – предявена е в рамките на срока по чл. 248, ал. 1 ГПК от страна, притежаваща процесуална легитимация за това, като по делото е представен списък по чл.
80 ГПК от молителя, в съответствие със задължителните указания, дадени в т.
9 от ТР № 6/2013 г., постановено по т.д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС.
Разгледана по същество обаче съдът намира, същата за неоснователна по следните съображения:
С постановеното по делото решение съдът е уважил заявените от 1 ищцата Г. А. К. срещу ответника „К.“ ЕООД претенции, като на основание чл.
124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 26, ал. 4 вр. ал. 1, предл. първо от ЗЗД вр. чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, в отношенията между страните е прието за установено, че клаузата на чл. 3, ал. 2, т. 9, уговорена в Договор за потребителски креди № 922691/01.09.2023 г. е нищожна поради противоречие със закона, и е осъдил на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, ответникът да заплати в полза на ищцата сумата в размер от 35.25 лева, представляваща платена без основание недължима такса по посочената нищожна клауза.
Независимо от благоприятния за ищцовата страна изход от спора, разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК е нейна полза не са присъдени, за което съдът е изложил подробни мотиви.
При така изложеното и предвид липсата на нови или различни от вече констатираните с решението факти и обстоятелства, обусловили извода на съда за недължимост на съдебно-деловодни разноски в полза на ищцата, респ. адвокатско възнаграждение за адв. Д., настоящият съдебен състав намира, че няма основание за изменение на акта си в частта за разноските, като изложените в решението мотиви се поддържат изцяло и към момента.
Съобразно посоченото, съдебният състав счита, че молбата с правно основание чл. 248 ГПК следва да бъде оставена без уважение предвид нейната неоснователност.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 19636/04.03.2025 г. от ищцата Г. А. К., чрез адв. А. Д., с искане за изменение на Решение № 689 от 27.02.2025 г., постановено по гр.д. № 9106/2024 г. по описа на 9 състав, в частта за разноските, на основание чл. 248 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Варненски окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 2