Определение № 262307 от 22.04.2021, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

О П

Р Е Д

Е Л Е

Н И Е

Гр.София,

… април 2021 година

Софийски градски съд,

ТО, 6-6 състав, в публичното заседание на шести април две хиляди двадесет и първа година, в състав:

СЪДИЯ:

ЕЛЕНА РАДЕВА с участието на съдебен секретар Йоана Петрова, след като изслуша докладваното от съдията Радева т.д.№1889 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл.692, ал.3 и ал. 4 ТЗ.

Постъпило е възражение с вх.№267278/02.10.2020г., подадено от “В.“ ЕООД, ЕИК *********, чрез адв.Т.Т., срещу обявен в ТР, на 01.10.2020година, списък на предявени и неприети вземания спрямо „С.“ ЕООД.

Възразилият кредитор твърди, че има вземане спрямо длъжника, което е включено в списъка на неприети вземания, в общ размер на 153 608,16лева, от които 141 608,16лева главници за задържани като гаранция суми в размер на 10% от стойността на фактурирани СМР, представляващи гаранции за добро изпълнение, съгласно т.2.3 от раздел трети от договор,сключен на 20.12.2018г. и 12 000лева адвокатски хонорар за процесуално представително на кредитора в това производство.

Твърди, че синдикът е изложил мотиви, че задържаните суми за качествено изпълнение се възстановяват на изпълнителя на две половини – 50% след успешното приключване на дейностите и завършване на всички довършителни работи, удостоверено с протокол за практическо приключване и останалите 50% в 6-месечен срок от подписване на протокол за практическо приключване и доказана липса на дефекти, съгласно т.2.3 от раздели трети от договора.

Възразилият кредитор твърди, че в търговското дело за несъстоятелност №1889/2019г. по описа на СГС, ТО, 6-6 състав е кредитор в това производство с предявени в срок и приети вземания в общ размер на 511 229,25лева, от които 505 229,25лева главници, дължими по издадени фактури по договор от 20.12.2018година за извършване на СМР дейности, с предмет „надграждане на хвостохранилище „Челопеч“ до кота 630. Изграждане на земнонасипни стени и скатов канал“ и анекси към него, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 13.08.2020г. до окончателното плащане и сумата от 6 000лева- частично платен адвокатски хонорар за представителство в производството по несъстоятелност.

Възразилият кредитор твърди, че в договора е предвидено връщане на гаранцията да се извърши по следния начин: 50% след успешното приключване на дейностите и завършване на всички довършителни работи, удостоверено с протокол за практическо приключване и 50% в 6-месечен срок от датата на подписване на протокола и доказана липса на дефекти. Твърди, че двустранно подписаните протоколи за разплащане и сметки №22, удостоверяват приемането на работата именно в ролята на протоколи, доказващи практическото приключване на работата и доказват липсата на дефекти по изпълнението и.

Твърди, че има информация, че въпросните документи са подписани между възложителя и инвеститора на обекта и се съхраняват в техните счетоводства, но самият той няма достъп до тях, поради което не би могъл да ги представи на синдика или на съда, за да удостовери, че е спазена предвидената в договора процедура.

„В.“ ЕООД е подизпълнител на длъжника „С.“ ЕООД по отношение на сключен договор на последното с „Д.П.М.Ч.“ ЕАД и като подизпълнител няма достъп до цитираните от синдика протоколи, които са предпоставка за връщане на гаранцията, съгласно договора.

От друга страна „С.“ ЕООД е страна по договора и синдикът има възможност да изиска тези протоколи, за да може да се изиска и връщане на процесните гаранции, като предполага, че е възможно тези гаранции изцяло или частично вече да са върнати от „Д.П.М.Ч.“ ЕАД по банковите сметки на „С.“ ЕООД, за които обстоятелства възразилият кредитор не разполага с доказателства.

В тази връзка прави искания.

По отношение на вземането от 12 000лева, представляващо адвокатски хонорар, възразилият кредитор, моли съда да вземе предвид следното:

Уговореното възнаграждение е в размер на 18 000лева, платими на три равни месечни вноски от по 6 000лева, както следва: първа вноска от 6 000лева, платима в срок до 07.08.2020г., приета в производството по несъстоятелност; втора вноска в същия размер, платима в срок до 07.10.2020г., неприета в производството по несъстоятелност и трета вноска в същия размер, платима в срок до 07.12.2020г., неприета в производството по несъстоятелност.

От така уговореното е видно, че докато трае производството по несъстоятелност, „В.“ ЕООД ще извърши реално плащане и на останалите две вноски по договора. Претендира същите, тъй като в случай, че изтекат сроковете по чл.685, ал.1 и чл.688, ал.1 ТЗ възразилият кредитор ще изгуби възможността да ги претендира и да се удовлетвори за направените от него разходи. За него не съществува друга възможност да удовлетвори претенцията си за разноски, поради което счита, че на основание чл.620, ал.3 ТЗ те са дължими от масата на несъстоятелността.

Във възражението се твърди, че поради техническа грешка, неприетите суми за гаранции са посочени от синдика в списъка на неприети вземания в размер на 141 608,16лева, докато същите са в размер на 152 438,16лева, тъй като включените от синдика в списъка на приети вземания са всички неплатени вземания по главници по фактури и двустранни протоколи на кредитора без изключение, а удържаната гаранция по тях е сума от 152 438,16лева.

Моли съда да уважи направеното възражение и да включи в списъка на приети вземания, изброените от възразилия кредитор такива, за които са издадени цитираните фактури, чийто общ размер е сумата от 164 438,16лева, от които 152 438,16лева- суми за удържани, но невъзстановени гаранции и сумата от 12 000лева, представляващи остатъчно задължение по договор за правна помощ от 04.08.2020г.

В срока за становище на това възражение длъжникът

„С.“ ЕООД заема становище, че процедурата по възражението се свежда до корекция на техническа грешка, присъединява се към становището на синдик Т..

В срока за становище на това възражение синдикът Е.Т., не спори по допустимост на възражението, като подадено в срока по чл.690 ТЗ.

По основателността на същата излага следното:

Твърди, че след извършена проверка при длъжника “С.“

ЕООД е установено, че на 26.05.2020г.е подписан сертификат за завършване (протокол за практическо приключване, образ. Акт 15), подписан от възложителя „С.“ ЕООД и инвеститора „Д.П.М.Ч.“ ЕАД, с което е настъпило условието за освобождаване на всички гаранции, удържани от подизпълнителя по сключени договори за СМР – 50% от задържаните суми са станали изискуеми за възстановяване незабавно, след подписване на протокола без забележки (на 26.05.2020г.), а изискуемостта на останалите 50% - на 26.11.2020г.

Ето защо, признава синдикът, претенцията на кредитора за освобождаване и плащане на 10% от стойността на извършените СМР като гаранция за добро изпълнение, в размер общо на сумата от 141 608,16лева се явява основателна и следва да бъде уважена, като това вземане следва да се включи в списъка на приети вземания.

По отношение на адвокатското възнаграждение от

12 000лева- счита възражението в тази му част за неоснователно, тъй като дори и в това производство кредиторът не представя доказателства за реалност на този разход. Моли в тази част възражението да се остави без уважение.

Възразилият кредитор е подал молба за предявяване на вземания в срок по чл.685, ал.1 ТЗ под вх.№83092/13.08.2020г.

С тази молба страната претендира да има изискуеми вземания спрямо длъжника „С.“ ЕООД общо в размер на 646 837, 41лева, която сума е формирана по следния начин:

По договор, сключен със „С.“ ЕООД , „В.“ ЕООД претендира да има вземане, в размер на 7 200лева с ДДС, за което е издадена фактура №1675/15.05.2019г.; вземане в размер на 46 259,33лева с ДДС, за което е издадена фактура №1677/05.04.2019г.; вземане в размер на 95 036,83лв С ДДС, за което е издадена фактура №1678/15.05.2019г.; вземане в размер на 103 823,44лева с ДДС, за което е издадена фактура №1681/12.06.2019г.; вземане в размер на 152 426,72лева с ДДС, за което е издадена фактура №1687/12.07.2019г.вземане в размер на 95 788,33лева с ДДС, за което е издадена фактура №1696/21.08.2019г.; вземане в размер на 162 828,82лева с ДДС, за което е издадена фактура №1751/12.09.2019г.; вземане в размер на 185 075,80лева с ДДС, за което е издадена фактура №1739/31.10.2019г.; вземане в размер на 173 084,28лева с ДДС, за което е издадена фактура №1769/30.11.2019г.; вземане в размер на 315 601,08лева с ДДС, за което е издадена фактура №2154/17.12.2019г.; вземане в размер на 245 815,24лева с ДДС, за което е издадена фактура №2156/06.01.2020г.

Кредиторът твърди, че преди издаване на всяка от преждецитираните фактури е подписан двустранен протокол за разплащане, а част от дължимата сума, в посочени в молбата размери, по всяка от фактурите е задържана като гаранция, която и до момента на подаване на молбата не е възстановена на страната.

Кредиторът твърди, че независимо от липсата на своевременно плащане е продължил да изпълнява коректно възложената му работа по този договор, за което се съставят протоколи, надлежно подписани от „С.“ ЕООД, която работа не е платена, независимо от това, че липсва възражения по престирания трудов резултат.

Твърди, че на 02.04.2020г. е съставен двустранен протокол №13 на стойност 144 382,82лева с ДДС и сметка №22, по който е задържана гаранция от 12 031,90лева.

Твърди, че на 13.04.2020г. е съставен двустранен протокол на стойност 133 581,82лева с ДДС и сметка №22 от същата дата, по който е задържана гаранция от 11 131,82лева.

Твърди, че страните са сключили три последващи анекса към договора, от 01.07.2019г., с които се допълват дейностите, предмет на договора, съобразно ценова оферта към всеки от анексите и приложение към него, представляващи неразделна част от постигнатото между страните съглашение.

Кредиторът претендира и вземане в размер на

18 000лева, представляващо възнаграждение по договор за правна защита и платежно нареждане за внесена първа вноска по него.

За установяване на тези претенции страната представя следните документи:

Договор с предмет „Надграждане на хвостохранилище до кота 630.Изграждане на земно-насипни стени и скатов канал“, сключен със „С.“ ЕООД на 20.12.2018година.

По силата на постигнатото съгласие настоящият кредитор поема задължение да предостави срещу възнаграждение изпълнение на СМР, съгласно количествено-стойностна сметка, представляваща приложение към договора и други дейности и услуги, по взаимно съгласие, извършено със заповед за промяна, отправена от възложителя до изпълнителя, на база заповед на инвеститора. Към този договор е изготвен график за изпълнение – раздел четири, като е предвидено, че договорът влиза в сила от деня на подписването му и се сключва със срок на действие – завършване на дейностите.

В ОУ на договора е предвидено, че като гаранция за добро изпълнение на дейностите, възложителят ще удържа определен процент от всяко плащане на изпълнителя, като размерът на удръжката и условията за заплащането на изпълнителя са определени в раздел четири-възнаграждение/ цени и условия на плащане, което е неразделна част от този договор.

Съобразно постигнатото между страните съгласие размерът на възнаграждение, дължимо на изпълнителя за осъществяване на дейностите по този договор се определя на база: разбивка на цените по видове дейности, съгласно Приложение 1 „Остойностена количествена сметка към настоящия раздел на договор; на база общата прогнозна стойност на договора, която възлиза на 2 032 722,20лева и на база всички единични цени, съдържащи изброените елементи в т.1.3 от договора, раздел четири.

Съобразно постигнатото между страните съгласие

(т.1.4) единичните цени и ставки са твърди фиксирани и не подлежат на промяна по време на изпълнението на договора.

Условията за плащане са следните:

За навременното и качествено изпълнение на дейностите от страна на изпълнителя, възложителят е поел задължение да заплати цената калкулирана в съответствие със сумите и ставките; редовността на плащане на изпълнителя ще се базира на извършената работа; стойността на междинните плащания ще се определи на база реално извършените количества по видове дейности, отразени в одобрени актове за завършени натурални работи, от която сума се приспада удръжката за гаранция за качество посочените в т.2.3, като изпълнителят поема задължение да представи на възложителя актове за реално извършени дейности, като възложителят преглежда и връща на изпълнителя представения акт в срок до 5 работни дни от утвърждаването им от инвеститора; отчитането на извършените работи и плащания се извършва на месечна база, ежемесечно, до тридесето число от месеца, като изпълнителят представя на възложителя акт за завършените натурални СМР, заедно с доказателствен материал към него-измервания КС сметка, товарителници, пътни лиси, работни карти и др.; страните са уговорили, че плащанията следва да се извършат в 30-дневен срок от датата на утвърждаване от инвеститора на акт за завършени натурални СМР, но не по- късно от три дни, от датата, на която възложителят е получил заплащане на актуваните работи от инвеститора; страните са се споразумели, че възложителят ще задържи плащане в размер на 10% от стойността на всяка фактура до достигане на 10% от общата сума на договорени общи разходи, като плащането ще бъде освободено при наличие на следните предпоставки: 50% от задържаната сума – след успешно приключване на дейностите и завършване на всички видове довършителни работи и забележки(ако им такива), удостоверено с протокол за практическо приключване между възложителя и инвеститора и 50% от задържаната сума – 6 месеца от датата на подписване на протокола, споменат по-горе и доказана липса на дефекти.