Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 50 от 06.06.2023, Районен съд - Котел

Съд
Районен съд - Котел
Дело
Гражданско дело 319/2022
Вид
Решение № 50
Подписан
06.06.2023
В сила
28.06.2023
Състав
Симеон Илиянов Светославов

Цитирани разпоредби

  • чл. 142 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 143, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 146, т.3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 168 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 18а, ал. 9 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 59, ал. 2, т. 4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 137 · Закон за ветеринарномедицинската дейност
  • чл.37и · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл.37и, ал.1 и ал.4 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл.37и, ал.1 и ал.4 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 37м · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 37м, ал.1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 37м, ал. 4, т. 3 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл.37м, ал.4, т.4 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 50 гр. Котел, 06.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Симеон Ил. Светославов при участието на секретаря Нелли Хр. Митева като разгледа докладваното от Симеон Ил. Светославов Гражданско дело № 20222210100319 по описа за 2022 година

Производство е по реда на чл.145 и сл., вр.§ 19 ЗИД АПК, вр.чл.37м, ал.4, т.4 ЗСПЗЗ.

Образувано е по жалба на „ 5-КОВ-2005“ ЕООД, със седалище и адрес на управление, с.Медвен, общ.Котел, с която се атакува Заповед № РД-1375/23.02.2022г. на кмета на Община Котел, с която е прекратен Договор за наем № 48/28.10.2019г., сключен между Община Котел и жалбоподателя.

Жалбоподателят твърди, че със Заповед № РД-13-75/23.02.2022г. Кметът на Община Котел на основание чл.37м, ал.4, т.4 ЗСПЗЗ и поради несъответствие с изискванията на чл.37и, ал.1 и ал.4 ЗСПЗЗ, установено от справка на БАБХ към 01.02.2022г. прекратил договор за наем № 48 /28.10.2019 г., сключен между Община Котел и жалбоподателя, относно предоставени под наем общински мери, пасища и ливади по чл.37и ЗСПЗЗ.

Жалбоподателят счита, че заповедта е издадена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при неправилно приложение на материалния закон, водещи до отмяната на административния акт. Издаденият админситративен акт бил освен това немотивиран и това представлявало друго самостоятелно основание за отмяна му.

Административният акт следвало да съдържа фактическите и правните основания за издаването му. Първите били необходим реквизит на акта и липсата им го опорочавал съществено. Жалбоподателят сочи, че в самата оспорвана заповед фактически основания за прекратяването на цитирания договор за наем не се съдържали, а било посочено само правното основание.

Административният орган не посочил кои факти и обстоятелства налагат да бъде прекратен процесния договор за наем. След като липсвала мотивировка, изразяваща се в не посочване на фактическите основания за издаването й, то 1 заповедта била постановена при неспазване на установената от закона форма, при съществено нарушение на административно производствените правила във връзка с императивното изискване за наличие на реквизити, регламентирано в чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Допуснатото нарушение на административно производствените правила само по себе си било достатъчно основание за отмяна на оспорения акт по смисъла на чл. 146, т.3 АПК, без да се разглежда спора по същество. От издадената заповед не ставало ясно как била възложена и извършена проверка за установяване на наличието на животни в животновъдния обект, изобщо извършена ли е такава, съставляващо и основание за прекратяване договора за наем. Дружеството имало регистриран животновъден обект в съответното землище със съответен брой животни, за да продължи да бъде наемател. Дружеството имало такъв обект, притежавало пасищни селскостопански животни в него, поради което неправилно и незаконосъобразно кметът на община Котел прекратил договора за наем. Неправилно бил приложен материалния закон и било налице необоснованост на извода за липса на регистриран животновъден обект на жалбоподателя като основание по чл.37м, ал.4, т.4 ЗСПЗЗ за прекратяване на цитирания договор. В тази връзка било налице и се намирал в противоречие е правото на ЕС, и специално Регламент 1307/2013 и чл.2, т. 1 от Делегиран Регламент № 639/2014г. Сочи, че за имотите, посочени в процесния договор били поети ангажименти и се подпомагали съгласно правото на ЕС. Съгласно чл.10 от Договора за функционирането на Европейския съюз /ДФЕС/, „При определянето и осъществяването на своите политики и дейности Съюзът се стреми да се бори срещу всяка форма на дискриминация, основана на пол, раса или етническа принадлежност, религия или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация.“ ДФЕС забранява дискриминацията и въз основа на гражданство в своя чл. 18.

Именно въз основа на някои от тези признаци дружеството на жалбоподателя било поставено в по-неблагоприятно положение спрямо други лица. Твърди, че дружеството не е заличавало животновъден обект и не било уведомявано за такова заличаване или прекратяване на регистрация.

Иска се от съда да отмени Заповед № РД-13-75/23.02.2022г. на Кмета на Община Котел, като издадена без правно основание, недопустима, неправилна, незаконосъобразна, постановена в нарушение на материално правните и процесуално-правните норми. Претендират се деловодни разноски.

Постъпил е писмен отговор от Община Котел, чрез адв. Р., с който се оспорва жалбата като неоснователна, тъй като оспорената заповед не страдала от сочените пороци и отговаряла на законните изисквания.

В с. з. жалбоподателят поддържа жалбата и направеното в нея искане, като счита същата за основателна.

В с. з. Община Котел оспорва жалбата и счита, че същата следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, установи следното от фактическа страна:

2

На 02.04.2019 г. в гр. Котел комисията назначена със Заповед от 26.03.2019 г. на кмета на Община Котел, е разпределила на жалбоподателя необходимата му площ в размер на 372,709 дка, представляваща пасища, мери и ливади, находящи се в землището на с. Медвен.

Жалбоподателят и Община Котел сключили договор за наем № 48 от 28.10.2019 г., за срок от пет години, с предмет предоставяне на жалбоподателя за временно и възмездно ползване собствената на Община Котел земеделска земя с НТП „пасища, мери и ливади“ по имоти в землището на с. Медвен, ЕКАТТЕ-47528, за следните имоти: №***, №***,

№***,

№***,

№***,

№***,

№***,

№***,

№***,

№***,

№47528.

74.3,

№***,

№***,

№***, №***. От своя страна жалбоподателят се задължил да ползва имотите според тяхното предназначение и да плаща годишен наем в размер на 1252,18 лв. Съгласно чл. 16 от договора жалбоподателят се задължил да плаща и всички глоби, наложени от компетентните органи за извършени от него нарушения или от лица, за които той отговаря.

От Заповед № СН-3-680/09.07.2021 г на Директора на ОДБХ Сливен се установява, че са заличени регистрациите на животновъдни обекти № 89870058, № 8987-0062, № 8987-0002, находящи се в с. Медвен, собственост на жалбоподателя. Видно от мотивите на заповедта, на жалбоподателя са издадени три АУАНА-а № 91/19.12.2019 г., № 6/20.03.2023г. и № 7/20.03.2020 г., поради това, че отглежда животни с цел търговия в нерегистриран по чл.

51 от ЗВМД обект и поради това, че не е уведомила своевременно ветеринарния лекар за случилото се. Издадени са и наказателни постановления. Освен това при посещение на място на 01.10.2020 г. е констатирано, че не са предприети необходимите действия за привеждане на обектите в съответствие с ветеринарномедицинските изисквания по Наредба № 44/20.04.2006 г., за което са издадени три АУАН-а от 25.06.2021 г. На 02.07.2021 г. била извършена проверка, за което била отправена молба до РУ Котел за уведомление на лицата, но същите били открити едва в 8.00 ч сутринта на 05.07.2021 г. Поради молба на управителя на жалбоподателя, проверката била отложена за 08.07.2021 г., когато при посещение на обекта с цел проверка идентификацията на животните се установило, че те не са в обекта, ползвателите не се появили и не създали условия за проверката.

Със Заповед № РД-13-75/23.02.2022 г. Община Котел прекратила договор за наем № 48/28.10.2019 г., сключен между Община Котел и жалбоподателя, считано от 24.02.2022 г. относно следните имоти:

№***,

№***,

№***,

№***,

№***,

№***,

№***,

№***,

№***,

№***,

№***,

№47528.

74.3,

№***, №***, №***, №***. За да прекрати едностранно договора за наем № 48/28.10.2019 г., по силата на който жалбоподателят е наел 86,957 декара мери, пасища и ливади, Община Котел приела, че жалбоподателят е със заличена регистрация на 3 животновъден обект в землището на с. Медвен, поради което не отговаря на изискванията на чл. 37и, ал. 1 и ал. 4 от ЗСПЗЗ.

На 04.04.2022 г. на адрес с. Медвен, ***, са залепени съобщения от 04.04.2022 г. по реда на чл. 18а, ал. 9 от АПК, с които се съобщава на жалбоподателя, че е издаден индивидуален административен акт- горепосочената заповед, с която е прекратен договор за наем № 48/28.10.2019 г. Съобщението е поставено и на таблото за обявления в Община Котел и е публикувано в интернет страницата на Община Котел.

На 08.04.2022 г. съобщението е връчено на Мариян Василев Русев, ЕГН **********, упълномощен от управителя на жалбоподателя с пълномощно от 12.05.2014 г.

От справка с вх. № 1118/06.06.2022 г. се установява, че в СВ Котел, няма вписан договор за наем № 48 /28.10.2019 г., сключен между жалбоподателя и Община Котел.

Министерство на земеделието, БАБХ, поделение Сливен, на 29.06.2022 г. наложило забрана за движение на 24 бр. Говеда, отглеждани в животновъден обект с рег. № 8987-0002; 8987-0058;8987-0062, находящ се в с. Медвен, община Котел. Указано е в срок до 09.07.2022 г. да бъдат извършени необходимите ветеринарномедицински изследвания, разходите от които да са сметка на жалбоподателя, за турбеколоза и други заболявания.

От справка от Министерство на земеделието, БАБХ, ОД Сливен, се установява, че към 01.02.2022 г. жалбоподателят като собственик на животновъден обект с рег. № 8987-0002, находящ се в с. Медвен, е бил със заличена регистрация по реда на чл. 137 от ЗВД. От 01.02.2020 г. до 08.07.2021 г. горепосоченият животновъден обект е функционирал като такъв, но поради неизпълнение на задължение за привеждане на обекта в съответствие с Наредба № 44/20.04.2006 г., за което е издадено удостоверение, в срок от 6 месеца и системно възпрепятстване на контролната дейност на БАБХ, със заповед № СН-3-680/09.07.2021 г. на Директора на ОДБХ Сливен регистрацията на обекта била заличена, а удостоверението обезсилено. Към 01.02.2022 г. жалбоподателят нямал регистрирани животновъдни обекти.

Горната фактическа обстановка, съдът установи безспорно от събраните по делото писмени доказателствени средства, на които дава пълна вяра, тъй като са последователни, вътрешнологични и в съответствие по между си.

Община Котел е оспорила верността на разпореждане за налагане на забрана за движение на животни № 1/29.06.2022 г. на директора на ОДБХ гр.

Сливен, но верността на съдържанието се потвърждава от полученото на 25.04.2023 г. съобщение от ОДБХ гр. Сливен. В него се сочи, че регистрациите за обекти №8987-0058, 8987-0002 и 8987-0062 са отнети и заличени по реда на чл. 137 от ЗВмД, но във ВЕТИ бил наличен регистровия им номер като място за отглеждане на животни. Така към 01.02.2022 г. тези обекти имали само регистров номер, но в обекти № 8987-002 и 8987-0062 не се отглеждат животни, а в третия обект се отглеждат 31 броя преживни 4 животни, върху които се изпълняват мерки от Държавна профилактична програма и върху които е наложен запор. Т.е. отнемането на регистрацията и запазването на регистровия им номер са две различни обстоятелства, като отразяването на регистровия номер, който е останал в системата, не променя факта, че обектите са с заличена регистрация.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявената жалба е допустима, тъй като е подадена от лице, което има правен интерес и в съответния законоустановен срок.