Определение № 55 от 31.03.2026, Апелативен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 55 гр. Бургас, 31.03.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Павел Ал. Ханджиев

Членове:

Илияна Т. Балтова

Янко Н. Новаков като разгледа докладваното от Павел Ал. Ханджиев Въззивно частно търговско дело № 20262001000040 по описа за 2026 година произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 729, ал. 3 ТЗ.

С определение № 260046 от 11.02.2026 г. по т.д.н.№ 438/2019 г. по описа на Окръжен съд – Бургас е одобрена сметка за разпределение на налична сума в размер на 280 000 лв. в масата на несъстоятелността на “Грийн парк палас” ООД (н), ЕИК 202046411, обявена в ТРРЮЛНЦ с акт № 20260109081154, с направени от съда промени.

Определението е обжалвано с частна жалба от кредитора “Димил ес” ЕООД, ЕИК 204335368. Жалбоподателят поддържа, че определението е изцяло незаконосъобразно.

Не били налице предпоставките за разпределение на сумата, която постъпила в особената сметка на несъстоятелността не от осребряване на имущество на длъжника, а била преведена от кредитора И. Д. без основание.

Той не бил “трето лице” по смисъла на цитираната от съда практика на ВКС и целял по този начин постигането на недопустима процесуална суброгация и подмяна на кредитори.

На следващо място, налице били данни, че са натрупани значителни разноски по несъстоятелността, като кредитори били предварително внесли суми за издръжка на несъстоятелността и тези суми следвало да бъдат върнати. Съдът по несъстоятелността уважил частично това възражение, но не обсъдил сумата 36 123 лв., която се дължала на кредитора “Димиб ес” ЕООД, който придобил вземането на “Д виго” ЕООД. Съдът по несъстоятелността разпоредил с определение № 260244 от 29.03.2022 г. сумата да бъде върната на “Д виго” ЕООД, а след сключването на договора за цесия между “Д виго” ЕООД и “Димил ес” ЕООД цесионерът заявил пред съда, че не желае сумата да му бъде превеждана и следва тя да оставена по 1 сметка на длъжника “като предплащане на разноски”.

На следващо място, в изготвената сметка изцяло липсвали разноските по несъстоятелността, които са с ред на разпределение, предхождащ този на вземанията, които синдикът е предвидил за изплащане. Визират се вземанията на освободения синдик Владимир Вакрилов за възнаграждения и осигуровки, предявени за плащане след изготвяне на сметката.

И на последно място, се повдига оплакване, че в сметката за разпределение било включено вземане на кредитора “Ренесанс стоун инвест” ООД в размер на 16 796,12 лв. с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал.

1, т. 8 ТЗ, което вземане било погасено в хода на изп.д. № 349/2019 г. по посина ЧСИ Янко Бъчваров с превод от 13.09.2019 г. на сумата 38 932,12 лв. въз основа на протокол за разпределение от 29.08.2019 г.

Иска се отмяна на определение № 260046 от 11.02.2026 г. по т.д.н. № 438/2019 г. по описа на Окръжен съд – Бургас.

Частната жалба е обявена в ТРРЮЛНЦ на 06.03.2026 г.

Постъпил е общ отговор от кредиторите И. М. Д. и “Ренесанс стоун инвест” ООД. Жалбата се оспорва като неоснователна. Излагат се аргументи за законосъобразност на обжалваното определение.

Бургаският апелативен съд по повод на жалбата и въз основа на представените доказателства приема следното:

Частната жалба е подадена в срок; от надлежна страна, която е легитимирана да обжалва определението; против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

На 09.01.2026 г. по партидата на длъжника в ТР е обявена изготвена от синдика частична сметка за разпределение, с която всички приети и стабилизирани вземания са включени в сметката в пълен размер и е предвидено пълното им удовлетворяване без редукция.

В срока по чл. 728 ТЗ е постъпило възражение против сметката от кредитора “Димил ес” ЕООД. Кредиторът възразил срещу разпределението на цялата сума от 280 000 лв., постъпила чрез банков превод от кредитора И. Д., а не след осребряване на имущество на длъжника; срещу невключването в разпределението на вземания за разноски с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 3 ТЗ и срещу невключване на вземане за разноски на “Димил ес” ЕООД.

С обжалваното определение съдът приел, че сумата, преведена от кредитора И. Д. по сметка на длъжника за погасяване на задълженията му, подлежи на разпределение, както и че в сметката следва да се внесат изменения чрез включване на вземания на кредиторите Г. С. и “Димил ес” ЕООД, съответно за 7000 лв. и за 10 000 лв., с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 3 ТЗ (разноски). В резултат на тези изменения всички вземания с поредност по чл. 722, ал. 1, т.т. 1-7 ТЗ се погасяват изцяло, а вземанията на кредиторите “Ренесанс стоун инвест” ООД, 2

“Димил ес” ЕООД и И. Д. с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т.

8 ТЗ – частично. Частичната сметка била одобрена със съответните изменения.

Неоснователно е оплакването на жалбоподателят, че сумата преведена от съдружника И. Д. не подлежи на разпределение. Сумата 280 000 лв. е преведена по сметката на несъстоятелния длъжник от кредитора с приети вземания И. Д., който е съдружник с 50 % от капитала на дружеството. На 21.11.2025 г. той уведомил съда по несъстоятелността (искане от 21.11.2025 г.), че е превел сумата, за да бъдат удовлетворени всички кредитори, след което възнамерява да поиска прекратяване на производството по несъстоятелност.

При изразената ясно и недвусмислено воля на кредитора Д. не може да се приеме, че сумата е преведена на длъжника без основание и подлежи на връщане. Не може да се сподели тезата на жалбоподателя, че за случая е неприложимо тълкуванието, дадено с решение № 343 от 11.12.2025 г. по т.д. № 1878/2023 г. на ВКС, ТК, Първо ТО. Кредиторът Д., който е решил да плати задълженията на длъжника към другите кредитори, се явява трето лице по отношение на всяко едно отделно правоотношение, по което длъжникът има задължение към свой кредитор. Дали той ще се суброгира в правата на удовлетворените кредитори или за него ще възникнат други вземания към длъжника, дали той ще предяви тези вземания и дали те ще подлежат на последващо удовлетворяване, са въпроси без значение за законосъобразността на одобрената сметка за разпределение и въпроси, които по никакъв начин не засягат интереса на възразяващия кредитор “Димил ес” ЕООД. Както самият жалбоподател сочи, производството по несъстоятелност има за цел да осигури справедливо удовлетворяване на кредиторите с приети вземания. С одобрената сметка се удовлетворява изцяло вземането на “Димил ес” ЕООД за сумата 10 000 лв. по чл. 722, ал. 1, т. 3 ТЗ и 96,65 % от вземането на “Димил ес” ЕООД за сумата 163 171,04 лв. по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ.

Неоснователно е оплакването, че със сметката не са разпределени суми за възнаграждението на освободения синдик Вакрилов. Освободеният синдик е поискал изплащането на дължимите му суми за възнаграждение и осигуровки след изготвянето на сметката, без да е предявил вземане за тях по реда на чл. 685 и сл. ТЗ. Ето защо тези суми следва да бъдат изплатени при постъпване на средства в масата на несъстоятелността или с последваща сметка за разпределение, ако бъдат предявени като вземане.

Неоснователно е, на следващо място, оплакването, че сметката предвижда сума за удовлетворяване на вземане на “Ренесанс стоун инвест” ООД в размер на 16 796,12 лв. с поредност по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ до размер от 16 227,09 лв., тъй като вземането било погасено през 2019 г. в хода на изп.д.

№ 3498/2019 г. на ЧСИ Янко Бъчваров. Вземането на този кредитор е предявено с молба от 22.07.2020 г., било е включено от синдика в списъка на приетите вземания и против него не са постъпили възражения. Следователно възможността съществуването на това вземане да се оспорва на основания, предхождащи приемането му, е изключена.

3

Във връзка с горните три оплаквания на частния жалбоподател настоящият състав препраща към мотивите на обжалвания акт на осн. чл. 272 ГПК.

Основателно е оплакването, че “Димил ес” ЕООД има вземане за разноски в размер на 36 1213 лв., което е придобил с договор за цесия от “Д виго” ЕООД.

С определение № 260244 от 29.03.2022 г. по т.д.н. № 438/2019 г. съдът по несъстоятелността е разпоредил тази сума да бъде върната на “Д виго” ЕООД, като преведена без основание по сметката на несъстоятелността от ЧСИ Янко Бъчваров. В отчета си за м. април 2022 г. (л. 41, том 1 Доклади, списъци, отчети) синдикът Вакрилов е посочил, че сумата е била върната на цедента “Д виго” ЕООД.

В следващ отчет от 30.05.2023 г (л. 112, том 1 Доклади, списъци, отчети) синдикът Вакрилов е дал различна информация: че сумата не е върната на “Д виго” ЕООД; че на 01.04.2022 г. синдикът е бил уведомен от “Д виго” ЕООД за прехвърляне на вземането от 36 123 лв. на “Димил ес” ЕООД с договор за цесия от 30.03.2022 г., както и че с отделно уведомление от 01.04.2022 г. цесионерът “Димил ес” ЕООД е поискал сумата да не му се превежда, а да остане по сметката на несъстоятелността и да бъде използвана като предплатени разноски. Към отчета на синдика са приложени двете уведомления, получени от синдика на 01.04.2022 г. и банково извлечение, от което се установява, че сумата 36 123 лв. не е върната нито на “Д виго” ЕООД, нито на цесионера “Димил ес” ЕООД, както и че тя е била разходвана за покрИ.е разноските по несъстоятелността.

При това фактическо положение, въпреки липсата на изричен акт на съда по несъстоятелността, с който тази сума да е била приета като предплатени разноски, с оглед обстоятелството, че тя е послужила за покрИ.е на разноските, следва да се приеме, че сумата 36 123 лв. подлежи на връщане на “Димил ес” ЕООД и е с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 3 ТЗ.

Ето защо одобрената от съда частична сметка за разпределение следва да се измени с включване на това вземане по следния начин:

№ кредитор ред на вземането размер сума за получаване

1.

Г. С. чл. 722, ал. 1, т.

3 ТЗ

7000 лв.

7000 лв.

2.

“Димил ес” ЕООД чл. 722, ал. 1, т.

3 ТЗ

10 000 лв.

10 000 лв.

4

3.

“Димил ес” ЕООД чл. 722, ал. 1, т.

3 ТЗ

36 123 лв.

36 123 лв.

4.

НАП чл. 722, ал. 1, т.

6 ТЗ

12 513,12 лв.

12 513,12 лв.