Решение № 18348 от 11.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18348 гр. София, 11.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИНА М. ГЕНЖОВА при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело № 20241110101370 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.124 ГПК.

Производството е образувано по искова молба, подадена от С. С. Л., чрез адв. М., срещу „.“ ЕАД и „.“ ЕООД, с която са предявени осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД срещу „.” ЕАД за сумата от 100 лева, представляваща платена при липса на основание по нищожния договор за потребителски кредит № ../15.05.2023г. сума за лихва, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба - 08.01.2024г., до окончателното й погасяване, и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД срещу „.“ ЕООД за сумата от 300 лева, представляваща платена при липса на основание сума за възнаграждение за поръчителство по нищожния договор за поръчителство от 15.05.2023г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба - 08.01.2024г., до окончателното й погасяване.

Ищцата твърди, че сключила с „.“ ЕАД договор за потребителски кредит № CN. г., по силата на който й била предоставена в заем сума в размер на 1066,36 лв.

Съгласно чл. 4 от договора, следвало да сключи договор за предоставяне на поръчителство с „.“ ЕООД с оглед изискването за предоставяне на обезпечение по договора за кредит. Навежда доводи, че на 15.05.2023 г. сключила с „.“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство, по който следвало да заплати сумата от 600 лв.

Ищцата твърди, че е погасила задълженията си по договора за кредит с изплащането на сума в размер на 1166,36 лв., като е изплатила и задълженията по договора за предоставяне на поръчителство, в размер на 300 лв. В тази връзка, отбелязва че от ответните дружества са й били издадени удостоверения, че е заплатила сумите по процесните договори, съответно че действието им е приключило. Твърди, че 1 процесните договори за кредит и предоставяне на поръчителство са нищожни. Сочи, че в договора за кредит липсват условията за прилагане на посочения лихвен процент, както и информация дали същият е фиксиран или променлив. Счита, че посоченият в договора погасителен план не отговаря на законовите изисквания. Твърди, че в договора за кредит е посочена единствено абсолютната стойност на ГПР, поради което липсвала яснота относно начина на формирането му. Поддържа, че посоченият в договора ГПР не отговарял на действителния, доколкото възнаграждението, което следвало да заплати по договора за предоставяне на поръчителство не било взето предвид при изчисляването му. В тази връзка, отбелязва наличието на основания за заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Излага доводи, че ответните дружества са свързани лица. Твърди, че с договора за поръчителство не се цели обезпечаването на кредитното правоотношение, а оскъпяване на договора за кредит чрез изплащането на допълнително възнаграждение в полза на кредитодателя, уговорено по друго правоотношение, с оглед заобикаляне на законовите ограничения по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Излага съображения относно наличието на заблуждаваща търговска практика. Твърди, че с уговореното възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство в полза на кредитодателя се изплаща допълнително възнаграждение, което нарушава принципите на добросъвестност и справедливост.

Сочи, че е била принудена да сключи договора за предоставяне на поръчителство с предварително избрано от кредитодателя дружество. Отбелязва, че договорът за предоставяне на поръчителство бил неразбираем, поради което не позволявал на потребителя да прецени икономическите последици от сключването му. Предвид изложените аргументи за недействителност на процесните договори, моли съда да осъди ответника „.“ ЕАД да й заплати сума в размер на 100 лв., представляваща недължимо платена договорна лихва по договор за потребителски кредит № CN. г., ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното погасяване на дълга. Претендира осъждането и на ответника „.“ ЕООД, който да й заплати сума в размер на 300 лв., представляваща недължимо платено възнаграждение за поръчител по договор за предоставяне на поръчителство от 15.05.2023 г., ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното изплащане на вземането. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „.“ ЕАД е подал отговор на исковата молба.

Потвърждава наличието на облигационно отношение с ищцата, както и че същата е страна по договор за предоставяне на поръчителство с ответника „.“ ЕООД. Оспорва твърдението на ищцата, че дружеството е получило сумата от 100 лв., представляваща договорна лихва по процесното кредитно правоотношение. Твърди, че договорът бил предсрочно прекратен, както и че ищцата е изплатила сумата от 84,62 лв. – договорна лихва. Оспорва твърдението на ищцата, че сключването на договор за предоставяне на поръчителство с „.“ ЕООД представлявало задължително условие за получаване на кредит. Счита, че ищцата е направила избор за предоставяне на обезпечение по кредита по посочения начин, поради което възнаграждението за гаранта не следвало да бъде включено при формиране на ГПР по кредита. Твърди, че лихвеният процент по договора е изрично посочен. Сочи, че доколкото кредитът е бил предсрочно погасен от ищцата са отпаднали основанията за предоставяне на услугата за предоставяне на гаранция от „.“ ЕООД, поради което платеното възнаграждение в полза на поръчителя е било в размер на 223,39 лв. Сочи, че кредитодателят не е страна по договора за предоставяне на поръчителство, както и че дължимото възнаграждение се изплаща в полза на „.“ ЕООД. Отбелязва, че въпреки факта, че „.“ ЕАД е едноличен собственик 2 на капитала на „.“ ЕООД, двете дружества представляват отделни юридически лица с различен предмет на дейност. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „.“ ЕООД е подал отговор на исковата молба. Потвърждава наличието на облигационно отношение с ищцата по повод сключен помежду им договор за предоставяне на гаранция по процесния договор за потребителски кредит. Оспорва твърденията на ищцата за нищожност на договора, като сочи че във връзка с изпълнението му е получил от ищцата сумата от 223,29 лв.

Сочи, че избраното от ищцата обезпечение по кредита е съгласно нейното желание, поради което дължимото възнаграждение в полза на гаранта не следва да бъде взето предвид при формиране на ГПР по кредита. Отбелязва, че доколкото дружеството се е задължило да отговаря солидарно с ищцата за изпълнението на задълженията й по договора за кредит, възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство възниква в негова полза. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. С определение в открито съдебно заседание на 03.06.2024г. съдът е допуснал изменение на основание чл.214 ГПК, като предявените искове се считат предявени за сумите от 223,29 лева и 84,62 лева. В доказателствена тежест на ищеца е разпределено да докаже пълно и главно по делото, че е сключил с ответника „.“ ЕАД договор за потребителски кредит № ../15.05.2023г. (безспорно) и че е сключил с ответника „.“ ЕООД договор за поръчителство от 15.05.2023г. (безспорно); факта на плащане на всяка от процесните суми - на ответника „.“ ЕАД сума в размер от 84,62 лева (безспорно), и на ответника „.“ ЕООД сума в размер от 223,29 лева, а в тежест на всеки ответник е да установи, че е налице основание за получаването им, респ. задържането на процесните суми по валидни договорни клаузи, които съдържат всички необходими реквизити според изискванията на ЗПК и отговарят на императивните правни норми.

С приетия за окончателен доклад по делото съдът е отделил за безспорно, че ищцата е сключила договор за потребителски кредит ../15.05.2023г. с ответника „.“ ЕАД и договор за поръчителство от 15.05.2023г. с ответника „.“ ЕООД; така и че ищцата е извършила плащания по договора за кредит.

Установява се от приетото по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза, че ищцата е заплатила сума в размер на 1374,27 лева, с която е погасена главница в размер на 1066,36 лева, договорна лихва в размер на 84,62 лева и възнаграждение за поръчител 223,29 лева.

По направеното възражение за нищожност на клаузите по договора за кредит и договора за предоставяне на поръчителство, съдът приема следното:

Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договор е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона - каквито са именно нормите на ЗПК, а в равна степен и на добрите нрави, като за спазването им съдът следи служебно - виж и задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2009 год. на ВКС по тълк.дело № 1/2009 год., ОСТК и с т.

3

1 и 2 от Тълкувателно решение № 1/2013 год. на ВКС по тълк.дело № 1/2013 год., ОСГТК (в който смисъл Решение № 3939 от 17.07.2023 г. по в. гр. д. № 12826 / 2022 г. на Софийски градски съд).

При анализ на разпоредбите чл. 114 и чл. 169 от ДФЕС и Хартата на основните права - чл. 38, трябва да се направи извод, че ПЕС изисква висока степен на защита на потребителите в Съюза. Законодателството на Съюза в областта на защитата на потребителите допринася за правилното функциониране на вътрешния пазар и има за цел да гарантира, че отношенията между стопанските субекти и потребителите са справедливи и прозрачни, което като крайна цел подпомага общото благосъстояние на европейските потребители и икономиката на Съюза. Посочените изисквания от правото на ЕС предпоставят, че националният съд има задължение при тълкуване на съответната норма на националното право да я прилага в духа и смисъла на съответното общностно право - вж. решение от 10. 04. 1984 по делото Von Colson, C14/83. Съгласно трайната практика на СЕС - вж. т. 20 от решение от 12. 07. 1990 г., Foster, C-188/89; т. 23 от решение от 14. 09. 2000 г., Collino и Chiappero, C-343/98; т. 40 от решение от 19. 04. 2007 г., Farell, C- 356/05; т. 39 от решение от 24. 01. 2012 г., Dominguez, C-282/10, националният съд има задължение да тълкува националното законодателство в духа на общностния правен ред. Следователно, за да бъдат осигурени ефективни средства за защита на потребителите и изпълнение на завишения стандарт за това, е необходимо, когато се изследва въпросът за няколко договора, които са сключени със свързани лица и между свързани лица, съдът да изследва релациите в отделните договори не като отделни правоотношения, които са независими едно от друго, а като една обща икономическа дейност, която при кредитирането има лукративна цел - печалба. Тоест, дори при множество правоотношения, когато те са със свързани лица или между такива, трябва на отделните правоотношения да се гледа като на едно правно и икономическо цяло, за да се постигне ефективната защита на потребителя при проверката от страна на съда за спазване на императивните правила на закона и добрите нрави (в този смисъл изрично Решение № 4304 от 02.08.2023 г. по в. гр. д. № 8430 / 2022 г. на Софийски градски съд, което настоящият състав споделя изцяло). От служебно изготвена справка в Търговския регистър се установява, че „.“ ЕООД, се установява, че едноличен собственик на капитала е "." ЕАД, т.е. ответниците са свързани лица по см. на §1 ТЗ.

Настоящият състав приема, че уговорено възнаграждение за предоставено поръчителство представлява разход по договора за кредит, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите като индикатор за общото оскъпяване на договора за кредит - арг. чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Този извод следва от дефинитивната разпоредба на § 1, т. 1 ДР ЗПК, според която "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.