Определение № 2371 от 22.05.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2371 гр. Варна, 22.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария К. Терзийска

Членове:

Диана К. Стоянова

Елина Пл. Карагьозова като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Въззивно частно гражданско дело № 20253100500906 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано пред настоящата инстанция по възражение вх. № при ВРС 24197/17.03.2025 г., уточнено с молба вх. № 27057/24.03.2025 г. и възражение вх. № 30405/02.04.2025 г. с правно основание чл. 423 от ГПК, депозирано от С. С. Е. от гр. *******, за оспорване вземането по Заповед № 3600/19.06.2023 г. на ВРС по ч.гр.д. № 6803/2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която разпоредено С. Е. да заплати солидарно с „Фонд за гарантиране на задълженията на физически лица“ ЕООД в полза на „Евро Финанс Колект“ ЕООД гр. Варна сумата от 264.13 лв. по договор за телекомуникационни услуги за времето от 1.10.2019г. до 31.10.2019г.; 87.08 лв. мораторна лихва върху тази сума за времето от 19.11.2019г. до 26.05.2023г.; 264.94 лв. по договор за телекомуникационни услуги за времето от 1.11.2019г. до 31.11.2019г., 85.15 лв. мораторна лихва върху тази сума за времето от 19.12.2019г. до 26.05.2023г.; 261.50 лв. по договор за телекомуникационни услуги за времето от 1.12.2019г. до 31.1.2019г., 81.73 лв. мораторна лихва върху тази сума за времето от 21.01.2020г. до 26.05.2023г., заедно със законната лихва върху главниците от датата на сезиране на съда[1]29.05.2023г. до окончателното изплащане на сумите и 425 лв. сторени по делото разноски в заповедното производство.

Длъжникът моли съдът да приеме възражението при твърдения за наличие на хипотеза по чл. 423 ал.1 т.4 от ГПК, а именно невъзможност да депозира възражение против заповедта за изпълнение поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее. Като причина от такова естество посочва заболяването си – биполярно афективно разстройство, с което аргументира, че макар да е получила лично съобщение за издадена заповед, ведно със заповедта на 21.06.2023 г., не е разбирала случващото се. Досежно датата на узнаване, във връзка с указания на настоящия състав на съда, сочи момент в края на м. март 2025 г., когато е била уведомена за наложен запор на сметките й в банка ДСК, от съответен банков служител.

1

Претендира възражението да се приеме.

В отговор по възражението, кредиторът „Евро Финанс Колект“ ЕООД счита възражението за недопустимо като заявено след преклузивния срок по чл. 423 ал.1 от ГПК, в условия на евентуалност за неоснователно поради лично получаване на заповедта за изпълнение в извършената процедура по връчване от заповедния съд.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и след съвкупен анализ на доказателствения материал по делото намира следното:

По допустимостта на производството.

Допустимостта на възражението по чл. 423 от ГПК се предпоставя от депозирането му в едномесечен срок от узнаване за заповедта за изпълнение.

Твърдението на длъжника е, че е узнал за издадената заповед в края на м.

03.2025 г., възражението е входирано във ВРС на 17.03.2025 г. От изисканата служебно справка от ЧСИ Г. К., рег. № 924 с район на действие СГС е видно, че ПДИ е изпратена за връчване на длъжника чрез работодател, но е върната в цялост с отметка „непотърсена“; по изпълнителното дело няма предприети действия от длъжника (запознаване с делото, депозиране на молби, искания и т.н.) и в преписката не се съдържа друг документ, индикиращ узнаване на длъжника за образуваното изпълнително производство. Поради това настоящата инстанция приема, че е сезирана в рамките на срока по чл. 423 от ГПК и дължи произнасяне по същество на подаденото възражение.

В заповедното производство, след издаване на заповедта за изпълнение съдът е пристъпил към връчването й, като видно от оформения от длъжностното лице по призоваването, отрязък от съобщение, отбелязано е, че същото е получено лично от длъжника на 21.06.2023 г., при положен подпис от страна на получателя. Направена е отметка от призовкаря, че връчването е на актуалния адрес на длъжника, който настоящата инстанция също ползва за кореспонденция. Така, при формално редовна процедура по връчване, съответна на разписаната по закон, следва да се разгледа аргументът по чл.

423 ал.1 т.4 от ГПК.

Според цитираната разпоредба основание за приемане на възражението на длъжника против издадената заповед за изпълнение е същият да не е могъл да оспори вземането поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее.

Трайно в съдебната практика се приема, че "особени непредвидени обстоятелства" са онези, възникнали внезапно и неочаквано, от изключителен и изненадващ характер, настъпили в течение на срока и довели до обективно препятствие страната да предприеме конкретно процесуално поведение, въпреки че е проявена добросъвестност и положена грижа за добро водене на делата. Наличието на такива обстоятелства се преценява винаги конкретно с оглед релевантните факти и обстоятелства по делото.

Представените от длъжника доказателства не формират у съда извод за невъзможност С. Е. да възрази против заповедта за изпълнение в срока по чл.

414 от ГПК.

Според представеното експертно решение от 20.01.2021 г. се установява, че към датата на преосвидетелстване на лицето същата е с водеща диагноза «биполярно афективно разстройство, сегашен епизод – смесен». От констатациите на експертите, описани в решението е видно, че клинично установената диагноза е с давност от 15 години като сегашният епизод (към 2

20.01.2021 г.) е наложил стационарно и амбулаторно лечение, довело до социална и трудова дезадаптация. За периода до преосвидетелстването лицето е било с 3 хоспитализации и при осъществяван редовен контакт с психиатричната служба. Констатиран е през пролетта на 2020 г. маниен епизод, наложил хоспитализация, като при приемането в болничното заведение е диагностицирана с депресивен епизод и изписана със смесен такъв. Друга диагноза е напрегнатост с нарушения на съня и понякога несвързано говорене.

Следващото преосвидетелстване е документирано с решение от 29.01.2024 г., същото е извършено по документи и е поставена водеща диагноза: «биполярно афективно разстройство, сегашен епизод – умерена или лека депресия». Според анамнезата, освидетелстваната поддържа медицинско лечение като за изминалия период, т.е. предходните три години е била само с една хоспитализация в условията на дневен стационар за проследяване на състоянието. Повод за хоспитализацията е било състоянието на Е., която станала по-мълчалива, чувствала се подтисната, отбягвала контакти, била сънлива, въпреки че имала добър сън. Отчетено е, че е започнала работа като продавач.

Така описаното здравословно състояние на длъжника и диагнозата "биполярно афективно разстройство" не дава основание да се приеме, че същата в срока по чл. 414 от ГПК, т.е. за периода от получаване на заповедта за изпълнение на 21.06.2023 г. до 21.07.2023 г. не е била в състояние да оспори вземането. Това здравословно състояние очевидно не е възникнало внезапно и неочаквано, така щото да препятства страната да упражни правата си по ГПК и отделно няма данни за обострено състояние именно в горепосочения период, което да е съставлявало пречка от обективно естество длъжникът първо да разбере какво му се връчва и след това да не разчете и осъзнае възможното процесуално поведение по депозиране на възражение, както и крайният срок за това. Отделен е въпросът, че според констатациите и в двете медицински изследвания, освидетелстваната приема медикаменти за подтискане на афективното разстройство. Аргумент в насока, че предпоставките по чл. 423 ал.1 т.4 от ГПК не са изводими по категоричен начин от медицинската документация е и отразената в решението на ТЕЛК от 29.01.2024 г. една хоспитализация за предходните три години - период, който включва и релевантният и то в условията на дневен стационар както и факта, че лицето полага и труд като продавач.

В контекста на изложеното не са налице основания за приемане на депозираното възражение по чл. 423 от ГПК.

Разноски се следват, при този изход от спора пред настоящата инстанция, на ответната по възражението страна, но не се претендират.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ПРИЕМА възражение с правно основание чл. 423 ал.1 т.4 от ГПК, вх. № при ВРС 24197/17.03.2025 г., уточнено с молба вх. № 27057/24.03.2025 г. и възражение вх. № 30405/02.04.2025 г. депозирано от С. С. Е., ЕГН ********** от гр. *******, за оспорване вземането по Заповед № 3600/19.06.2023 г. на ВРС по ч.гр.д. № 6803/2023 г. за изпълнение на парично 3 задължение по чл.410 от ГПК, с която разпоредено С. Е. да заплати солидарно с „Фонд за гарантиране на задълженията на физически лица“ ЕООД в полза на „Евро Финанс Колект“ ЕООД гр. Варна сумата от 264.13лв. по договор за телекомуникационни услуги за времето от 1.10.2019г. до 31.10.2019г.; 87.08лв. мораторна лихва върху тази сума за времето от 19.11.2019г. до 26.05.2023г.;

264.94лв. по договор за телекомуникационни услуги за времето от 1.11.2019г. до 31.11.2019г., 85.15лв. мораторна лихва върху тази сума за времето от 19.12.2019г. до 26.05.2023г.; 261.50лв. по договор за телекомуникационни услуги за времето от 1.12.2019г. до 31.1.2019г., 81.73лв. мораторна лихва върху тази сума за времето от 21.01.2020г. до 26.05.2023г., заедно със законната лихва върху главниците от датата на сезиране на съда[1]29.05.2023г. до окончателното изплащане на сумите и 425лв. сторени по делото разноски в заповедното производство.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4