Определение № 2130 от 16.09.2026, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2130 гр. София, 16.09.2026 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Въззивно гражданско дело № 20261800500365 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

С решение /влязло в сила като необжалваемо/ № 322 от 14.07.2026 г. по възз. гр. д. № 365/2026 г. по описа на СОС след частична отмяна /само досежно част от периода на дължимост на присъденото обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумите на главните искове/ и потвърждаване в останалата обжалвана част на решение № 11 от 09.01.2026 г. г. по гр. д. № 784/2025 г. по описа на РС – Костинброд „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД е осъдено да заплати на В. К. Б. сумата от 700 €, представляваща направени за въззивното производство по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

На 23.07.2026 г. е постъпила молба от въззивника „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД с искане за изменение на решението в частта за разноските чрез намаляване на присъдените в полза на въззиваемия В. К. Б. разноски за адвокатско възнаграждение поради прекомерност на същото.

Изложени са съображения, основани на практика на СЕС и на българските съдилища по въпроса обвързан ли е съдът от размерите на адвокатските възнаграждения, определени в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

В срока за отговор на молбата е постъпил отговор от въззиваемия В. К.

Б., в който е изложено становище за неоснователност на молбата.

Настоящият въззивен състав намира следното:

Молбата е процесуално недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане. Това е така, тъй като съгласно чл. 80, изр. 2 ГПК страната, която не е представила списък на разноските, няма право да иска изменение на решението в частта за разноските. Въззивникът, макар във 1 въззивната жалба да е направил искане за присъждане на разноски, не е депозирал във въззивното производство списък на разноските, съответно няма право да иска изменение на въззивното решение в частта за разноските.

Молбата за изменение на решението в частта за разноските при пропуск на страната да представи по делото списък по чл. 80 ГПК е недопустима, а не неоснователна както предвид самата формулировка на текста на изр. 2 на чл.

80 ГПК, така и съгласно задължителната съдебна практика в тази насока /ТР № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, т. 9; следва да се има предвид в тази връзка, че в случая не е налице хипотезата, при която съдът поради пропуск не се е произнесъл по искането за присъждане на разноски в полза на страната, депозирала молбата по чл. 248 ГПК, който пропуск на съда да обуславя допустимостта на молба за допълване на решение в частта за разноските въпреки липсата на представен списък по чл. 80 ГПК/.

При констатирана недопустимост на молбата съдът не дължи произнасяне по същество по същата, но за яснота на молителя следва да се отбележи, че молбата дори да бе допустима, по същество би била неоснователна, тъй като възражение за прекомерност на платеното от въззиваемия адвокатско възнаграждение до приключване на устните състезания по делото пред въззивния съд не е било наведено. Навеждането на такова възражение едва в производството по чл. 248 ГПК е несвоевременно и налага извод за неоснователност на молбата, а с оглед изложеното дори при разглеждане по същество на молбата по чл. 248 ГПК съдът не би коментирал доводите на въззивника, основани на практика на СЕС и на българските съдилища по въпроса обвързан ли е съдът от размерите на адвокатските възнаграждения, определени в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, с която практика съдът не само е запознат, но е и служебно задължен да се съобрази при наведено възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение и в случай, че по делото бе своевременно наведено такова възражение, настоящият въззивен състав без съмнение би съобразил произнасянето си по разноските с тази практика.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на „ДЖЕНЕРАЛИ

ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД с ЕИК 030268049, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 68, представлявано от членовете на УС Р. Д. и Н.С., за изменение в частта за разноските на постановеното по делото въззивно решение № 322 от 14.07.2026 г. по възз. гр. д. № 365/2026 г. по описа на СОС чрез намаляване на размера на присъдените в полза на В. К. Б. с ЕГН **********, с адрес: гр. Г., ул. „Ч.“ № 3 разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 700 € поради прекомерност на възнаграждението.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно на основание чл. 274, ал. 4 ГПК.

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3