Решение № 32 от 11.04.2022, Районен съд - Луковит

РЕШЕНИЕ

№ 32 гр. Луковит, 11.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛУКОВИТ в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ВЕНЦИСЛАВ СТ. ВЪЛЧЕВ при участието на секретаря Веселка Кр. Петкова като разгледа докладваното от ВЕНЦИСЛАВ СТ. ВЪЛЧЕВ

Административно наказателно дело № 20214320200343 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод постъпила жалба от АС. Д. АНГ., ЕГН **********, с адрес в гр. П., ул. „Т. К.“ № **, ет. *, ап. *, против Наказателно постановление № *********** г., издадено от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР гр. Ловеч, с което за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 182, ал. 5, вр. с ал. 1, т. 5 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени административни наказания - глоба в размер на 1200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

Жалбоподателят твърди, че не е осъществил посоченото нарушение и го намира за недоказано. Счита, че съставеният АУАН изхожда от некомпетентно лице и, че е изготвен при липса на свидетели. Оспорва и компетентността на лицето издало обжалваното постановление. Смята, че техническото средство с помощта на което е измерена скоростта не е отчело точния момент на нарушението, регистрационния номер и посоката на движение на автомобила управляван от жалбоподателя. Моли съда да отмени като незаконосъобразно обжалваното наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява.

За административно-наказващия орган, редовно призован, не се явява представител, не е депозирано становище по жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, поради което се явява 1 допустима. Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 13.10.2021 г., а жалбата е подадена на 19.10.2021 г.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото намира за установено следното от фактическа страна:

На 01.06.2021 г. в 11.23 часа в с. Петревене, ул. „Хаджи Димитър“ – до дом № ***, на ПП I-3, с посока на движение към гр. София, жалбоподателят, в качеството си на ползвател, е управлявал лек автомобил „Ауди“, „модел КУ 7“ с peг. № *******, собственост на „М.“ ЕООД, ЕИК *********, със скорост от 95 км/ч, при максимално разрешена за населено място от 50 км/ч. Посоченото деяние е констатирано посредством система за видеоконтрол CORDON M- 2 MD1195. След приспадане на толеранс от 3 км., техническото средство е отчело превишение на скоростта от 42 км/ч на управлявания от жалбоподателя автомобил, заснело е точната дата, точен час на нарушението и регистрационен номер на МПС, видно от представения по делото снимков материал № 2021-06-01, 11:23:53. Установено било, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

След установяване на нарушението, актосъставителят Т. АЛ. ИВ., младши автоконтрольор при сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР гр. Ловеч, приел, че нарушението е извършено системно в едногодишен срок с влезли в сила електронни фишове - К/3849095 влязъл в сила на 07.09.2020 г, К/4383938 влязъл в сила на 12.02.2021 г. и К/ 4553034 влязъл в сила на 18.03.2021 г. За извършеното нарушение е съставен АУАН, серия Г, № 996529, на 29.04.2021 г. в отсъствието на нарушителя, тъй като след покана не се явил в изискуемия срок за съставяне на акта. От негова страна била попълнена декларация по чл. 188 от ЗДвП, в която посочва, че към момента на нарушението /01.06.2021 г./ автомобилът е управляван от него.

По делото липсват данни за представено възражение срещу съставения акт.

От представената справка /л.12/ за първоначална регистрация на лекия автомобил марка „Ауди“, „модел КУ 7“ с peг. № *******, е видно, че същият е собственост на „М.“ ЕООД, ЕИК *********, като ползвател на автомобила е жалбоподателя АС. Д. АНГ..

Въз основа на съставения АУАН е издадено и обжалваното наказателно постановление, в което по сходен начин са описани обстоятелствата свързани с установеното нарушение. Прието е, че жалбоподателят е водач системно превишаващ разрешената максимална скорост за населено място, в случая превишението на скоростта е от 42 км/ч, с което виновно е нарушил чл. 21 ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 182, ал. 5, вр. с ал. 1, т. 5 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 1200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните 2 по делото материали по АНП, както и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. Съгласно разпоредбата на чл.

189, ал. 15 ЗДвП - изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административно-наказателния процес, поради което и съдът кредитира изцяло, приложените по преписката снимки. Приложената на л. 10 снимка е ясна, като регистрационният номер на автомобила се разчита изключително лесно и без каквито и да е затруднения. На представената снимка ясно се вижда, че е заснет само процесния автомобил, като в обхвата на средството няма каквито и да е други превозни средства или препятствия, които евентуално да са повлияли на техническото средство.

В показанията си актосъставителят Т. АЛ. ИВ. твърди, че извършеното нарушение е квалифицирано като системно след като са прегледани предишни нарушения на извършителя и било установено, че са за същото по вид нарушение, и са извършени в едногодишен срок. Посочва също, че заснетите от техническото устройство материали се обработват от единен център за обработка, в който програмата определя кои нарушения са системни. Сочи, че актът е съставен след като е изпратена покана и декларация до ползвателя на автомобила, но той не се е явил и за това актът е съставен в негово отсъствие, но в присъствието на свидетелите П. Д. П. и В. Р. Д..

От показанията на свидетелите П. Д. П. и В. Р. Д. се установява, че са били свидетели при съставяне на акта в отсъствието на нарушителя.

Техническото средство - мобилна система за контрол над скоростта - CORDONM2, № MD1195, към датата на заснемане на нарушението било годно и калибрирано, видно от приложения по делото Протокол за проверка № ****2021 г. Представена е и схема за разположението на мобилната система в населеното място с. Петревене, където е въведена забрана за превишаване на скорост от 50 км/ч. /л. 56/. От представената справка от Българския институт по метрология става ясно, че същото е от одобрен тип. Вписано е като средство за измерване на 06.07.2018 г., със срок на валидност 10 години – валидно до 13.06.2027 г.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка и разглеждайки направените възражения, съдът прави следните правни изводи:

Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП и приложената по делото Заповед рег.

№ **** г.- на Министъра на вътрешните работи. Съставеният АУАН и атакуваното НП съдържат всички предвидени задължителни реквизити в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, поради което не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на НП на това основание. Посочено е, че същото е издаден от ОД МВР гр.

3

Ловеч, като компетентността на наказващия орган произтича по силата на закона – териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението.

С оглед направените възражения в жалбата, по същество следва да се посочи следното:

Във връзка с компетентността на актосъставителя и наказващия орган е представена заповед № рег. № **** г. на Министъра на вътрешните работи.

Представени са и два броя удостоверения издадени от ОД МВР Ловеч от които е видно, че актосъставителят – мл. автоконтрольор Т.И. работи в сектор „Пътна полиция към отдел „Охранителна полиция“ при ОД МВР Ловеч, а АНО работи на длъжността Начални сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОД МВР Ловеч.

Не са допуснати съществени нарушения на процедурата при съставянето на АУАН и издаването на НП, които да са ограничили правота на защита на нарушителя.

В АУАН и в НП е посочено кой е нарушителят, отразена е нарушената законова разпоредба, а в НП е посочена и санкционната норма, въз основа на която е определен вида и размера наложеното наказание.

Съдът не възприема доводите в жалбата, че НП е съставено в нарушение на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. В НП точно е посочено мястото на извършване на нарушението, отразено е обстоятелството, че то е в рамките на населеното място и точната измерена от АТС скорост. Посочена е също така и разликата между засечената и разрешената скорост – 42 км/ч, като коректно е приспаднат в полза на нарушителя толерансът от 3 %, който представлява допустимата техническа грешка при измерването на скоростта. След допълнително изисканите от съда доказателства от АНО, безспорно се установява, че процесният участък е бил в населено място /поставени са били табели указващи начало и край на населено място/, предписващ движение със скорост не по-висока от 50 км/ч.

По делото е установено безспорно, че актът е съставен в отсъствие на нарушителя, след като последният е бил надлежно поканен да се яви в двуседмичен срок от получаване на поканата, връчена му лично на 19.07.2021 г., но не се е явил.

При това положение правилно актът е съставен в условието на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН и не са налице процесуални нарушения, които да се приемат за съществени.

Неоснователно е и възражението, че при установяване на нарушението е нарушена разпоредбата на чл. 165, ал. 6 ЗДвП и на чл. 752 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метеорологически контрол. Съгласно чл. 165, ал. 2, т.

6 ЗДвП /вероятно тази разпоредба се има предвид/ При изпълнение на функциите си по този закон определените от министъра на вътрешните работи служби: т. 6. имат право за установяване на нарушенията на правилата за движение по пътищата да използват 4 технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и/или регистрационния номер на моторното превозно средство. По делото е представена снимка и разпечатка /л. 10,11/ от съдържанието на които става ясно – с какво техническо средство е установено нарушението /идентиф. номер на удара/, точната дата, час, минута и секунда на нарушението и регистрационния номер на МПС. Освен тези данни, в издаденото НП е посочена и посоката на движение на управлявания от жалбоподателя автомобил.

По отношение на обективните и субективните признаци на нарушението, по същество следва да се посочи следното:

Съгласно нормата на чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, се наказва за превишаване над 40 км/ч – с глоба 600 лв.

Разпоредбата на чл. 182, ал. 5 от ЗДвП предвижда, че когато нарушението по ал.

1, т. 4-6, ал. 2, т. 4-6 и ал. 3, т. 4-6 е системно, водачът се наказва с предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

Нормата на чл. 182, ал. 5 от ЗДвП е въведена в закона през 2011 г. и цели санкциониране на системни нарушители на забраната да се управлява МПС със скорост над разрешената. Легалната дефиниция на понятието „системно“ се съдържа в § 6, т. 62 от ДР на ЗДвП, съгласно която „системно” е нарушението, извършено три или повече пъти в едногодишен срок от влизане в сила на първото наказателното постановление или на първия електронен фиш, с който на нарушителя се налага наказание за същото по вид нарушение.

В случая наказващият орган е наложил предвидената в бланкетната норма на чл.

182, ал. 5 от ЗДвП санкция, която обаче предвижда санкция за системно нарушение в хипотезата по ал. 1, т. 4-6, а именно: глоба в двоен размер за съответното нарушение и лишаване от право да управлява МПС за определения в закона срок.

В случая законът поставя изискването за системно нарушаване на правилата за управление с допустима, разрешена скорост. Системност е налице, след като вече субектът е бил санкциониран за извършени нарушения по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, без значение дали е санкциониран с влязло в сила наказателно постановление или електронен фиш. От значение е да е налице повече от три прояви на неспазване на изискването по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и да е бил санкциониран по реда на чл. 182 от Закона. Системността е елемент от фактическия състав на разпоредбата на чл. 182, ал.