Решение № 93 от 04.06.2024, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 93 гр. ХАСКОВО, 04.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ПЕТЕВАГЕОРГИЕВА

Членове:

ДАНИЕЛА К. НИКОЛОВА

ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ при участието на секретаря ЖУЛИЕТА М. ДЕЛЧЕВА в присъствието на прокурора П. Й. Ж. като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ПЕТЕВА-ГЕОРГИЕВА Въззивно наказателно дело от общ характер № 20245600600013 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 318 и сл. от НПК.

С присъда № 9/08.02.2023 г., постановена по нохд № 526/2021 г.

Районен съд-Харманли е признал подсъдимия Х. А. Ж. от гр.С. за виновен в това, че на неустановени дати през месец февруари 2020 г. в гр.С. при условията на продължавано престъпление извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило **-годишна възраст – Ж. К. С., ЕГН **********, от гр.С., като деянието е извършено чрез употреба на сила и заплашване и деецът, макар и *********, е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, поради което и на основание чл.149 ал.2 т.1 вр. ал.1 вр. чл.63 ал.1 т.3 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.54 ал.1 от НК му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от девет месеца, което на 1 основание чл.69 ал.1 вр. чл.66 ал.1 от НК е отложил с изпитателен срок от две години. Със същата присъда подсъдимият Х. А. Ж. е бил признат за виновен и в това, че на неустановени дати през месец февруари и месец март на 2020 година в гр.С. при условията на продължавано престъпление създал и разпространил чрез информационна или съобщителна технология – мобилно приложение „Месинджър“ към „Фейсбук“, порнографски материали, като за създаването на порнографския материал е използвано лице, ненавършило **годишна възраст – Ж. К. С., ЕГН ********** от гр.С. и деецът, макар и ********, е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, поради което и на основание чл.159 ал.4 т.1 вр. ал.2 предл.1-во вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.63 ал.1 т.3 и чл.54 от НК му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от девет месеца, чието изтърпяване на основание чл.69 ал.1 вр. чл.66 ал.1 от НК е отложил с изпитателен срок от две години, както и наказание „обществено порицание“. По първоначално предявеното обвинение - за това, че е разпространил порнографски материали на лица, ненавършили **-годишна възраст (Г. В. Г., ЕГН ********** и А. М.

А., ЕГН **********, двамата от гр.С.) и по квалификацията по чл.159 ал.3 от НК подсъдимият е бил признат за невинен и оправдан. На основание чл.23 ал.1 от НК съдът е определил едно общо измежду двете наложени наказания, а именно „лишаване от свобода“ за срок от девет месеца, което също на основание чл.69 ал.1 вр. чл.66 ал.1 от НК е отложил с изпитателен срок от две години, а към него на основание чл.23 ал.2 от НК е присъединил наказанието „обществено порицание“, което е постановил да се изпълни чрез обявяване на присъдата на видно място в сградата на Община С. Подсъдимият Х. А. Ж. е бил осъден да заплати направените по делото разноски от бюджета на ОД на МВР-Хасково и от бюджета на Районен съд-Харманли. Относно веществените доказателства – оптичен иск, е постановено да останат към материалите от делото. Частично е бил уважен предявеният от пострадалата Ж. К. С. против подсъдимия Х. А. Ж. граждански иск, като присъденото обезщетение за претърпени от първата неимуществени вреди, настъпили в резултат на извършените престъпления, се равнява на 5 000 лева, а в останалата му част до пълния предявен размер от 10 000 лева искът е бил отхвърлен. Подсъдимият е осъден да заплати и мораторна лихва върху сумата от 5 000 лева, считано от деня на увреждането до окончателното изплащане.

В тежест на подсъдимия са възложени и направените от гражданския ищец 2 разноски, произтичащи от заплатен адвокатски хонорар, както и дължимата към бюджета на съда държавна такса върху уважения размер на гражданската претенция.

Въззивна жалба против присъдата е депозирал само подсъдимият.

Жалбата е бланкетна, а поддържаните в нея доводи за незаконосъобразност и необоснованост на съдебния акт не са подкрепени с конкретни твърдения, въпреки изрично дадените указания за възможността от допълнителни изложения в тази насока до даване ход на делото пред въззивния съд.

Оплакванията се конкретизират в съдебното заседание и при провеждането на съдебните прения и техният фокус е обвинението за разпространение на порнографски материали. Заявената позиция на участвалия във въззивното производство защитник е за недоказаност на това обвинение, поради отсъствието на категорични и убедителни доказателства, сочещи именно подсъдимия като автор на действията, направили тези материали достъпни за широк кръг от лица. В тази връзка се счита, че логическият анализ на набавената доказателствена съвкупност не изключва съмнението разпространението да е било осъществено от трето и различно от подсъдимия лице, което съмнение принципно следвало да бъде третирано в полза на подсъдимия - като фактор, изключващ безспорната доказаност на обвинителната теза, както и възможността за постановяването на осъдителен акт. Формулираното от защитника искане е за отмяна на присъдата и постановяване на друга, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен и по двете предявени против него обвинения.

Подсъдимият поддържа изцяло доводите на защитника. Собствената му защитна реакция се състои в твърдението за доброволност и взаимност на осъщественото с пострадалата полово общуване, както и наличието на общо съгласие за неговото заснемане с мобилен телефон, последвано от съхраняване на два видео-файла, чието разпространение категорично отрича.

С тези аргументи Ж. се присъединява към отправеното от защитника искане за цялостното му оправдаване.

Гражданският ищец Ж. К. С., както и нейният повереник, не вземат становище по жалбата.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Хасково намира присъдата за правилна, обоснована и справедлива. Заявява, че фактическата обстановка е 3 била изяснена, а установените факти са намерили своята вярна правна оценка в подробно и изчерпателно обоснования първоинстанционен акт, в който наказанието също било правилно отмерено и затова ненуждаещо се от ревизия. Искането на прокурора е обжалваната присъда да бъде потвърдена.

Хасковският окръжен съд, след като провери правилността на обжалваната присъда по направените оплаквания, изтъкнатите доводи и извърши служебна проверка на същата, констатира следното:

Съдебното производство по НОХД № 526/2021 г. по описа на Районен съд-Харманли е образувано по обвинителен акт на прокурора от РП Хасково, ТО - Харманли, с който против подсъдимия Х. А. Ж. са повдигнати обвинения за две престъпления, извършени при условията на чл.26 ал.1 от НК – за престъпление по чл.149 ал.2 т.1 вр. ал.1 от НК и за престъпление по чл.159 ал.4 т.1 вр. ал.3 вр. ал.2 предл.1-во вр. ал.1 от НК, като непълнолетието на подсъдимия към инкриминираните периоди на продължаваната дейност е предопределило и обвързаността на обвинението със специалните правила в чл.63 ал.1 от НК за редукция на наказанието. Съответствието на обвинителния акт с поставените към него - нормативно установени в разпоредбата на чл.246 от НПК и възприети в ТР № 2/2002 г. стандарти, е било проверено при осъществения контрол на определението по чл.249 ал.3 от НПК, с което е било прекратено първото образувано по този акт съдебно производство (НОХД № 128/2021 г.), а делото е било върнато на прокурора, за да отстрани единственото констатирано от въззивния съд нарушение, ограничило правото на защита на подсъдимия – допуснатата непрецизност при изписването на съставомерните признаци на престъплението по чл.159 ал.4 вр. ал.3 вр. ал.2 вр. ал.1 от НК. В този смисъл самостоятелен коментар върху фактическата и правна обоснованост на предложената от прокурора обстоятелствена рамка е безпредметен, но не и некоректен, доколкото не би се оказал в противоречие с горепосоченото въззивно решение, произнасянето по което както се каза, касае друг прокурорски документ. Независимо от това, а и заради осъществената вече въззивна проверка в производството по чл.249 ал.3 от НПК (на която страните, а и съдът са се позовали), констатираните от настоящия съд несъвършенства на обвинителния документ следва да бъдат разгледани единствено на плоскостта на рефлектиращите върху правилността на присъдата фактори и в тази връзка е необхоД. да се посочи, че именно използваните от прокурора лексикални похвати и липсващият разбор на 4 правно-значимите за съставомерността на поведението фактически елементи (независимо от принципно незадължителния доказателствен анализ) са довели до допуснатите в проверявания акт нарушения, въпреки законосъобразно проведената доказателствена дейност, отличаваща се с изключителна задълбоченост и всестранност при изследването на относимото към предмета на делото. В подкрепа на това е следното: Прегледът върху обстоятелствената част на обвинителния акт /стр.3 от него/ сочи, че в него са описани три събития, изразяващи осъществени от подсъдимия посегателства върху половата неприкосновеност на пострадалата С.: Първото, извършено на неустановена дата през месец февруари на 2020 г. в дома на Ж., който примамвайки малолетната с подарък, а след това и чрез нанесени удари, я убедил да го придружи до жилището на родителите му, а след това отново принудително /чрез шамари и заключване на вратата/ я мотивирал към орален полов контакт; второто – случило се няколко дни по-късно отново през същия месец и пак в същото жилище, където С. доброволно, но след поискване от подсъдимия, пристъпила към същия вид сексуално общуване, масажирайки с устни половия член на Ж., който подобно и на първия път, заснел с телефонния си апарат тези действия; и третото – още няколко дни след това (не се сочи от обвинението месец на това събитие) Ж. настоятелно искал от С. анален секс, на което тя се възпротивила, но за втори път принудена /чрез насилствено сваляне на дрехите/ била подтикната към такъв контакт, при който подсъдимият проникнал с члена си в аналния й отвор. Това изложение на трите полови съприкосновения между двамата е последвано от факти, касаещи разпространението на заснетия видео-материал, а обобщителната му правна оценка е поставена на стр.4 от обвинителния акт, където е посочено:

„така със стореното от обективна и субективна страна, обвиняемият Х. А. Ж. е осъществил състава на престъплението по чл.149 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.63 ал.1 т.3 вр. чл.26 ал.1 от НК, след като на неустановени дати през месец февруари 2020 година в гр.С. при условията на продължавано престъпление извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило **-годишна възраст – Ж. К. С., като деянието е извършено чрез употреба на сила и заплашване и деецът макар и непълнолетен, е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си“. Цифрово предложената от прокурора квалификация на така представените от него фактически елементи е - чл.149 5 ал.2 т.1 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК. Фактическото съдържание на престъпната дейност и нейната правна оценка са пренесени в горепосочения вид и в диспозитивната част на обвинителния акт, като нито в нея, нито в предхождащото я обобщително изложение на инкриминираните обстоятелства е било отбелязано колко на брой отделни престъпни прояви са били включени в продължаваната престъпна дейност. А това безспорно е било необхоД. – първо, защото според уличаващата фактология само две от деянията (принудителният и доброволният орален контакт) са били осъществени през месец февруари на 2020 година и именно това е белегът, обозначаващ инкриминирания период, /доколкото за аналния полов акт не е посочено да попада в същия времеви отрязък/ и второ – защото само при две от деянията е била използвана принуда, която пък е обусловила по-тежката спрямо основния състав на престъпното блудство правна квалификация. В тази връзка следва да се имат предвид някои принципни положения:

Разпечатката съдържа 23 от 43 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/26e38123-6ea3-4caa-948b-48332a6ab9be