Решение № 223 от 03.02.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 223 гр. Варна , 03.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ в публично заседание на осемнадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Ивелина М. Събева

Членове:

Константин Д. Иванов мл.с. Ивалена О. Димитрова при участието на секретаря Петя П. Петрова като разгледа докладваното от мл.с. Ивалена О. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20203100502653 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по подадена въззивна жалба от Главна дирекция „Гранична полиция“ - МВР, с адрес: гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46, чрез юрисконсулт К. И., срещу Решение № 2517/22.06.2020 г., постановено по гр. д. № 16337/2019 г. по описа на РС - Варна, XLVIII състав, с което е ОСЪДЕНА Главна дирекция „Гранична полиция“ - МВР, с адрес: гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46, ДА ЗАПЛАТИ на С. Т. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул.

„****“, № *, вх. *, ет. *, ап. *, сумата от 1550,92 лв. (Хиляда петстотин и петдесет лева и 92 ст.), представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.09.2016 г. до 30.09.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положен от ищеца нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска – 31.10.2019 г., до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 178, ал.1, т.3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР.

Жалбоподателят Главна дирекция „Гранична полиция“ - МВР, счита първоинстанционното решение за незаконосъобразно и постановено при неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че страните са обвързани от служебно правоотношение, регламентирано от ЗМВР и подзаконовите нормативни актове по неговото приложение, като в разпоредбите на ЗМВР няма препращаща норма, която да дава основание за субсидиарно приложение на КТ, включително и за прилагане на издадените въз основа на Кодекса подзаконови нормативни актове, в т. ч. и Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Сочи, че размерът на допълнителното възнаграждение на ищеца следва да се определя съобразно разпоредбите на ЗМВР и съответните наредби и заповеди и е недопустимо прилагането на горепосочената Наредба. Твърди още, че от чл. 9, ал. 1 от НСОРЗ се прави извод, че 1 същата не намира приложение спрямо служители на МВР. Допълнително излага подробни съображения в тази връзка. Моли за отмяна на решението и присъждане на разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263 ГПК въззиваемият С. Т. Ц. не депозира писмен отговор.

В съдебно заседание въззивната страна Главна дирекция „Гранична полиция“ - МВР, редовно призована, не се представлява.

В съдебно заседание въззиваемият С. Т. Ц., редовно призован, не се явява, не се представлява.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на С. Т. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „****“, № *, вх. *, ет. *, ап. *, срещу Главна дирекция „Гранична полиция“ - МВР, с адрес: гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46, с която е предявен иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 1540,00 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 237 часа за периода от 01.09.2016 г. до 30.09.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и направените съдебно-деловодни разноски.

В исковата молба се излага, че за процесния период ищецът е полагал труд на длъжност старши полицай в ГКПП Пристанище Варна към ГПУ – Варна, към РДГП Бургас, която е на структурно подчинение на Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР, със статут на държавен служител. Излага, че съгласно чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР към основното месечно възнаграждение на държавните служители в МВР се изплаща и допълнително възнаграждение за извънреден труд. Сочи, че съгласно чл. 9, ал. 2 на НСОРЗ, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време – 1,143.

За периода от 01.09.2016 г. до 30.09.2019 г. ищецът е работил на смени при сумирано изчисляване на работното време и е положил нощен труд от 1664 часа, който, преизчислен с коефициента 1,143 по правилата на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, възлиза на 1901 часа, или води до извънреден труд от 237 часа, за които следва да му бъде заплатено възнаграждение в размер на 1540,00 лева.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР, чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт Агнес Николова , е депозирал писмен отговор , в който изразява становище за неоснователност на иска . Потвърждава , че ищецът е държавен служител по служебно правоотношение на посочената длъжност, както и че същият е изпълнявал служебните си задължения на работни смени съгласно графици, като отработеното време се е изчислявало сумирано. Оспорва предявения иск, като твърди, че всички отработени от ищеца часове извънреден и нощен труд са му заплатени изцяло. Сочи, че в отношенията между страните действат специалните норми на ЗМВР, Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба № 8121з-908/02.08.2018 г., както и че, съгласно чл. 187, ал. 1 и 3 ЗМВР, продължителността на дневното и нощното работно време е с еднаква продължителност от 8 часа на всеки 24 часа. Излага подробни съображения за неприложимост на разпоредбите на НСОРЗ.

В съдебно заседание е допуснато изменение на размера на предявения от С. Т. Ц. срещу Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР, иск с правно основание чл. 178, ал. 1, 2 т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР чрез неговото увеличаване, като вместо за първоначално предявената сума от 1540,00 лева, главницата на същия да се счита предявена за сумата от 1550,92 лева, на осн. чл. 214, ал. 1 от ГПК.

Настоящият съдебен състав, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Не се спори между страните, че за исковия период от 01.09.2016 г. до 30.09.2019 г. ищецът С. Т. Ц. е полагал труд на длъжност старши полицай в ГКПП Пристанище Варна към ГПУ – Варна, към РДГП - Бургас, която е на структурно подчинение на Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР, със статут на държавен служител, както и че същият е изпълнявал служебните си задължения на работни смени съгласно месечни графици, като отработеното време се е изчислявало сумирано.

От заключението на изготвената пред първа инстанция ССчЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, след запознаване на вещото лице на място в ГПУ Варна, Пристанище Варна, с предоставените от ответника платежни бележки на ищеца, графици за дежурства и протоколи за извънреден и нощен труд, се установява следното: за периода от 01.09.2016 г. до 30.09.2019 г. С. Т. Ц. е положил общо 1552 часа нощен труд, за които, след преобразуването им в дневен с коефициент 1,143, се дължи допълнително от Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР, възнаграждение в общ размер на 1550,92 лева за разликата от 225 часа преобразуван нощен труд.

С оглед така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:

Ищецът е държавен служител в Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР, поради което и намират приложение разпоредбите на Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/, доколкото в този закон не е предвидено друго. Цитираният нормативен акт е специален по отношение на ЗДСл и в него е уреден статутът на държавните служители, полагащи труд по служебно правоотношение в системата на МВР, арг. от чл. 142, ал. 2 от ЗМВР.

По делото няма спор, че предвид характера на заеманата длъжност, през процесния период ищецът е полагал труд през нощта /22.00 – 06.00 часа/ съгласно графици, а отработеното работно време се е изчислявало сумирано.

Съгласно чл. 187, ал. 9 от ЗМВР /ДВ, брой 53 от 27.06.2014 г./ подзаконовият нормативен акт, който урежда реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители, е наредба на Министъра на вътрешните работи. За процесния период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., в сила от 2.08.2016 г.

Съгласно чл. 3, ал.1 на действащата през процесния период Наредба №8121з776/29.07.2016 г., за дейностите, чието изпълнение изисква непрекъсваемост на работния процес, работното време се организира в 8-, 12- или 24-часови смени, а съгласно ал. 3 на същия член, за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 ч. и 6.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Никъде в цитираната разпоредба не се сочи, че нормалната продължителност на нощния труд за работещите на смени е 8 часа. Предоставена е единствено възможността, с цел да се осигури непрекъсваемост на работния процес, часовете положен нощен труд да са до 8. Последното по никакъв начин не противоречи на общата норма на чл. 140, ал. 1 КТ, че нормалната продължителност на работното време 3 през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа.

В подкрепа на гореизложеното се явява и чл. 187 от ЗМВР в редакциите му, влезли в сила от 11.08.2015 г. до 23.07.2019 г. и действащи в процесния период. Съгласно ал. 1 от същия, нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Съгласно ал. 3, работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период; при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта, между 22.00 ч. и 6.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Съдът намира, че посочената разпоредба не установява нормална продължителност на нощния труд, а само определя максималния брой часове нощен труд, допустим за полагане от служителите на МВР.

Факт е, че в Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрична норма за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1,143, каквато е имало в чл. 31, ал. 2 на действащата до 31.03.2015 г. Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (математическият смисъл на текста на цитираната разпоредба, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 ч. и 6.00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143 и полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период, е идентичен с математическия смисъл на преизчисляване на часовете положен нощен труд с коефициент 1,143).

Липсата на изрична норма обаче не може да се тълкува като законово въведена забрана за преобразуване на отработените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в специалната уредба. При наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, съдът приема, че субсидиарно приложение намира общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата /обн. ДВ, брой 9 от 26.01.2007 г., последно допълнение за процесния период - ДВ., бр.49 от 29.06.2012 г. /. В чл. 9, ал. 2 на същата е предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т.е. коефициент 1,143.

Приложението на НСОРЗ в настоящия казус се подкрепя и от разпоредбата на чл.

188, ал. 2 ЗМВР, според която държавните служители, които полагат труд за времето между 22.00 ч. и 6.00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда.

Специалната закрила по съществото си включва действието на разпоредбите на повисокия нормативен акт по отношение на лицата, за които е предвидена. Същата се изразява в правото на държавните служители от системата на МВР да работят при условията на нощен труд, предвидени в КТ и неговите подзаконови актове.