Решение № 340 от 04.12.2019, Районен съд - Бяла Слатина

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н

И E гр. Бяла Слатина, 04.12.2019 год.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

БЕЛОСЛАТИНСКИ РАЙОНЕН

СЪД, Първи граждански състав, в публично съдебно заседание на 05 ноември, Две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ ГЕРДОВА при секретаря Соня Ралчева, като разгледа докладваното от Съдия ГЕРДОВА гр.д. № 771 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по настоящето дело е образувано по повод подадена исковата молба от М.М.Т. с ЕГН ********** *** в качеството си на ЕТ „М.Т.Т. ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от М.М.Т., чрез адв. С.Й.Б. от ПлАК с адрес за призоваване и съобщения: гр.Ч.Б., обл.Плевен, ул.“Екзарх Йосиф“ № 2 против М.И.М. с ЕГН ********** ***, с която е поискал съдът да постанови решение, с което са установи съществуването на арендно правоотношение по Договор за аренда на земеделска земя 1056/17.03.2017г. с нотариално удостоверен подпис вписан в СВ при БСлРС под дв.вх.№ 918/17.03.2017г., акт № 298, т.2, по силата на който М.И.М. като арендодател се е задължила да предостави на ЕТ „М.Т.Т. като арендатор процесните две ниви находящи се в землището на с.Г., обл.Враца за срок от 7 стопански години.

Моли на основание чл.537,ал.2 от ГПК съдът да отмени вписването на едностранно прекратяване на договора за аренда, като несъществуващо обстоятелство по смисъла на чл.537,ал.2 от ГПК.

Желае да се осъди ответницата да му заплати направените по делото разноски пред настоящата съдебна инстанция.

ИСК

С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл. 124,ал.1 от ГПК и чл.537,ал.2 от ГПК вр.чл.88 вр.чл.90 от ЗКИР.

Ответницата М.И.М. е представила в срока по чл.131 от ГПК писмен отговор, чрез пълномощника си адв.Вл.Ч. от ВрАК, с който оспорва исковата претенция на ищеца като неоснователна и недоказана по изложените в него съображения. Противопоставя се на искането на ищеца за събиране на гласни доказателства предвид разпоредбата на чл.68, б.“а“ от ЗЗД и моли да се отхвърли иска на ищеца, като неоснователен по изложените в отговора съображения.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Приложена е преписката по прекратяване на арендният договор от СВ при БСлРС.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази се с доводите на страните в процеса, приема за установено от фактическа страна следното:

Ищеца в исковата молба навежда доводи, че е налице сключен между ответницата М.И.М. и ЕТ „М.Т.Т.” договор за аренда на зем.земя от 17.03.2017г. с нотариална заверка на подписите с рег.№ 1056/17.03.2017г. на Нотариус Г.Христова с район на действие РС-Б.Слатина и вписан в СВ при БСлРС в дв.вх.регистър № 918, т.II, № 298/17.03.2017г.

Предмет на договора за аренда са два земеделски имоти:

1/НИВА с площ 11.781 дка, имот № 095023, трета категория зем, в м.”Краището” по плана за земеразделяне на с.Г., обл.Враца, при граници: имоти с №№№№№ 095022, 095003, 095004, 095018 и 0000356, а по одобрената със

Заповед № РД-18-886/03.03.2018г. на Изпълнителният директор на АГКК кадастралната карта и кадастралните регистри за неурбанизираната територия в землището на с. Г., община Бяла Слатина, област Враца е с площ 11782 кв.м, с идентификатор №

*** в местността „Краището”, при граници и съседи: № ***, № ***, № ***, № ***, № ***.

2/НИВА с площ 20,000 дка, имот № 095022, трета категория зем, в м.”Краището” по плана за земеразделяне на с.Г., обл.Враца при граници: имоти с №№№№ 095023, 095003, 095002, 095013 и 0000356, а по одобрената със Заповед № РД-18-886/03.03.2018г. на Изпълнителният директор на АГКК кадастралната карта и кадастралните регистри за неурбанизираната територия в землището на с. Г., община Бяла Слатина, област Враца е с площ 20002 кв.м, с идентификатор

№ *** в местността „Краището” при граници и съседи: № ***,. № ***, № ***, № ***, № ***.

Срока на договора уговорен в чл.1,т.2 от същият е за 10 стопански години и влиза в сила от стопанската 2017/2018г.( а не както е посочено в и.м. за 7 стопански години).

Съгласно клаузата на чл.4 от договора двете страни се съгласяват арендното плащане да е само в пари, като договореното за всяка от първите пет стопански години то да е в размер на 45.00 лв. на декар, а за всяка от останалите пет стопански години до края на договора да е в размер на 50.00 лв., платими най-късно до 30.10. на съответната стопанска година.

В чл.12 от договора е посочено, че арендното плащане се извършва еднократно в уговореният вид и срок, срещу подписан РКО или подписана ведомост.

На 28.02.2019г. на ищеца е връчена нотариална покана чрез нотариус Нина Дюлгерова с рег.№ 712 на НК от Павлина Валентинова Павлова от гр.Враца, подписана като пълномощник на М.М.(ответницата по делото) за прекратяване на договор за аренда на зем.земя от 17.03.2017г. с нотариална заверка на подписите с рег.№ 1056/17.03.2017г. на Нотариус Г.Христова с район на действие РС-Б.Слатина и вписан в СВ при БСлРС в дв.вх.регистър № 918, т.II, №

298/17.03.2017г. и договор за аренда на зем.земя от 09.07.2013г. с нотариална заверка на подписите с рег.№ 3648/089.07.2013г. на Нотариус Г.Христова с район на действие РС-Б.Слатина и вписан в СВ при БСлРС в дв.вх.регистър № 2473, т.IV, № 273/09.07.2013г.поради неизвършено навреме плащане за стопанската 2017/2018г.

Ищеца на 01.03.2019г. е депозирал писмен отговор с нотариална заверка на подписа на получената от него покана адресиран до ответницата и до нейният пълномощник, с който възразил срещу така направеното изявление за едностранно прекратяване на договора за аренда, като изложил подробни съображения. С него направил искане за определяне на подходящ срок за изпълнение на задължението за заплащане на дължимото арендно плащане.

Въпреки това на 22.03.2019г. в СВ при

БСлРС по заявление на ответницата е вписано прекратяването на договора за аренда на основание чл.27,ал.1,т.2 и ал.2 вр. чл.28,ал.1 от ЗАЗ, видно от приложената преписка изискана служебно от СВ при БСлРС./л.34 от делото/.

С предприемането на действия по заличаване на договора за аренда в имотния регистър ответницата недвусмислено показала, че оспорва наличието на облига;ционната връзка между нея и ищеца, поради което за него се породил правен интерес от търсената съдебна защита.

Ищеца посочва още в и.м., че в периода в който следвало да извършва арендното плащане на ответницата, същата е посещавана от него и от изпращани от него лица поне три пъти, като са й предлагали точно изпълнение на дължимите суми, но тя отказвала да ги получи по различни изтъквани от нея причини-наличие на здравословни проблеми, опасения от евентуални посегателства върху личността й и др. посочени в и.м.

Поради това ищецът твърди в и.м., че ответницата в качеството й на кредитор по силата на чл.95 от ЗЗД е в забава, тъй като неоправдано, неколкократно и необосновано е отказвала да приеме плащане от ищеца на дължимото й се арендно плащане. Също така тя нарушила и разпоредлата на чл.63 от ЗЗД, тъй като с действията си е препятствала длъжника/ищеца/редовно да престира по договора за аренда и последиците от това не следва да останат за негова сметка. Следователно ответницата не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение и няма право да иска разваляне на договора за аренда, поради забава на дължимото й арендно плащане от длъжника/ищеца по делото/.

Предвид на изложените обстоятелства и факти в исковата молба, ищецъте поискал от съда да се произнесе с решение с което да установи съществуването на арендно правоотношение по Договор за аренда на земеделска земя 1056/17.03.2017г. с нотариално удостоверен подпис вписан в СВ при БСлРС под дв.вх.№ 918/17.03.2017г., акт № 298, т.2, по силата на който М.И.М. като арендодател се е задължила да предостави на ЕТ „М.Т.Т.”, като арендатор процесните две ниви находящи се в землището на с.Г., обл.Враца.

Моли на основание чл.537,ал.2 от ГПК съдът да отмени вписването на едностранно прекратяване на договора за аренда, като несъществуващо обстоятелство по смисъла на чл.537,ал.2 от ГПК.

Представил е договор за аренда от

09.07.2013г. вписан в СВ при РС-Б.Слатина дв.вх.рег.№ 2473, т.4, № 273/09.07.2013г. сключен между М.М. и ЕТ „МИРОСЛАВ ТОЕВ” за срок от 10 стопански години. В представено споразумение по чл.60,ал.2 от ТЗ/л.75 от делото/ с нотариална заверка на подписите рег.№ 221/02.02.2017г. е посочено, че Мирослав Петров Тоев е починал на 23.01.2017г., акт за смърт № 0002/24.01.2017г. съставен в с.Бърдарски геран, като дейността на фирмата ЕТ „МИРОСЛАВ ТОЕВ” ще бъде продължена от М.М.Т.-негов син, а останалите наследници А. М. Т./съпруга/ и Владислав Мирославов Тоев се отказват да поемат търговското предприятие на Едноличния търговец.

Ответницата в срока по чл.131 от ГПК е депозирала писмен отговор, чрез адв.Вл.Ч. от ВРАК, с който оспорила иска като неоснователен и недоказан по изложените в него съображения.

На зададени от ищцовата страна въпроси по реда на чл.176 от ГПК, ответницата в с.з. даде следните обяснения:

Тя заяви, че Мирослав/бащата на ищеца, който е покойник/ е обработвал земите й от 2013г. в продължение на 4 /четири/ години, а М. ги обработва от 2017 година до настоящия момент.

Мирослав не спазвал договора, тъй като трябвало да й заплаща рента по 40.00 лв. на декар, плюс 30% от реколтата за годината. Той заплащал на М. само по 40.00 лв. за декар земя, но не 30% от добитата продукция. А М. й е заплатил рентата един път. Получила за стопанската 2015/2016г. сумата от 1240,00 лв. за което собственоръчно подписала разписка от 07.06.2016г./л.56 от делото/, а за стопанската 2017/2018г. получила сумата от 1270,00 лв., за което се подписала собственоръчно в разписка от 17.03.2017г./л.69 от делото/.

Поради това, че договора за аренда не се изпълнявал съгласно уговореното в него арендно плащане, ответницата поискала от ищеца да се срещнат и да разговарят за прекратяването му доброволно. Той й отговорил, че с нея не желае да разговаря. След известно време майка му и брат му отишли в с.Г. при ответницата, като й казали, че от следващата стопанска година ще й заплащат по 50.00 лв. за един декар зем.земя, но пари не са й давали. По банков път никога не са й превеждани пари.

М.М. заяви, че не са й предлагани пари от М. или неговите близки и тя не е отказвала арендно плащане. Поради това, че М. не изпълнявал договора и не спазвал условията в него, ответницата решила да го прекрати едностранно, тъй като той отказал да разговаря с нея за доброволното му прекратяване.

Впоследствие след прекратяване на процесният договор от 17.03.2017г., ответницата сключила през лятото на 2019г. нов аренден договор с друго лице от с.Г. за стопанската 2019/2020 година.

В подкрепа защитната теза на ищеца са разпитани свидетелите А. М. Т./майка на ищеца М. Тоев, която заяви, че желае да свидетелства въпреки разясненото й право на отказ от съда/ и В.

П. Т./без родство/.

Свидетелката А. Т. заяви, че през м.септември 2018г. заедно със синът й Владислав посетили ответницата в с.Г. да й предадат дължимото се арендно плащане около 1500.00 лв. М. се показала на вратата на къщата и отказала да получи парите под претекст, че ще я нападнат и оберат. Обяснила, че когато се върне синът й от чужбина, тогава ще ги получи.

През м.октомври 2018г. свидетелката отново със синът си Владислав посетили ответницата в присъствието на св.В.

Т. на когото също заплатили дължимата рента, но М. реагирала по същият начин. Отказала парите под претекст, че ще ги получи когато се завърне синът й от чужбина.

На зададени въпроси от пълномощника на ищеца свидетелката Т. отговори, че разписката от 07.06.2016г./л.56 от делото/ подписът положен срещу „Предал” е лично нейн, а на разписка от 17.03.2017г./л.69 от делото/ не фигурира нейн подписът, а само този на ответницата М.М., тъй като свидетелката лично й изплащала рентата.

Другият свидетел В. Т. заяви, че познава ответницата, която живее почти в центъра на с.Г.. Нейният син е в чужбина от години. Тя има зем.земя в землището на с.Г.. Имала сключен договор с Мирослав, който е баща на М., а след неговата смърт би следвало да има сключен такъв с М.. Свидетелят Т. също има сключен договор за аренда с ищеца и той редовно си получава рентата лично в с.Бърдарски-геран. Бил свидетел през пролетта или лятото на 2019г., когато ходил с майката на М. да предадат парите на М. за рентата, но тя не се показала. Знае от други хора в селото, че й били предлагани пари, но тя отказала да ги получи, защото я било страх от обири.