Решение № 376 от 29.10.2024, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 376 гр. гр.Несебър, 29.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Сияна Ст. Димитрова при участието на секретаря Радостина Г. Менчева като разгледа докладваното от Сияна Ст. Димитрова Гражданско дело № 20242150100365 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 2 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД.

Образувано е по повод искова молба вх. № 3165/04.04.2024 г. на „В. и К.” ЕАД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. Б., квартал „П.”, улица „Г.В.В.” № ***, представлявано от Г.Й.Т., срещу Л. В. Р., БУЛСТАТ ***, В. С. Р., БУЛСТАТ *** и К. В. Ч., БУЛСТАТ ***, тримата граждани на Руската Федерация, с регистриран общ адрес на територията на Република България: гр. ***, с която се иска от съда да осъди ответниците да му заплатят сумата от 255,50 лева – главница, представляваща неизплатена главница по фактура за ползвани услуги за водоснабден обект с адрес гр.

С.В., общ. Несебър, м-ст „Ю.п.п.“, жилищна сграда „П.д.“, вх. ***, с ид. № ***, и съгласно издадена фактура от 25.10.2021 г., с отчетен период 01.10.2019 г. – 07.10.2021 г., дължима от ответниците разделно, при равни квоти или по 1/3 от главницата за всеки от тях, представляваща сумата от по 85,16 лева; сумата от 69,04 лева, представляваща мораторна лихва за забава на фактурираното вземане за периода от 25.11.2021 г. до 03.04.2023 г. – датата на подаване на исковата молба, дължима от ответниците разделно, при равни квоти или по 1/3 от същата за всеки от тях, представляваща сумата от по 23,01 лева; както и законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба – 04.04.2024 г. до окончателното изплащане на сумите. Претендират се сторените съдебни разноски, ведно с юрисконсултско възнаграждение.

Ищецът посочва, че между страните съществува валидно облигационно правоотношение с предмет доставка на ВиК услуги с абонатен № ***, за водоснабден обект с административен адрес: гр. С.В., общ. Несебър, м-ст „Ю.п.п.“, жилищна сграда „П.д.“, вх. ***, с ид. № ***. За ответниците, качеството „потребител“ възникнало с придобиване правото на собственост по отношение на водоснабдените обекти, на основание чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от 2004 г. за условията и реда за присъединяване 1 на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.

Ищецът предоставил по възникналите правоотношения услуги, съгласно публично оповестени общи условия, като на основание чл. 23, ал. 4, изр. трето от общите условия и чл. 32, ал. 4, предл. Второ от Наредба № 4, за процесния период, отчитането на водомерите на абонатите се осъществявало по електронен път, посредством мобилно устройство. Съгласно чл. 23, ал. 1, т. 3 от общите условия, процесните обекти със сезонен характер били отчитани от оператора два пъти годишно. Ответниците не изпълнили задълженията си за заплащане на потребените за обекта услуги, по издадена фактура, както следва: сумата от 255,50 лева по фактура №

0042643727/25.10.2021 г., падежирала на 25.11.2021 г. Предвид изложеното, за ищеца възникнал интерес от водене на настоящото съдебно производство. Претендира се и лихва за забава в размер на 69,04 лева и представляваща сбор от дължимата лихва върху посочената сума, за периода от падежирането до 03.04.2024 г. Представят се писмени доказателства.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК по делото е депозиран писмен отговор от ответниците, чрез назначения по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК общ особен представител– адвокат Т. Т. от БАК, с който се дава становище за неоснователност и недоказаност на претенциите и се моли за отхвърлянето им в цялост. Оспорва се твърдяната от ищеца облигационна връзка и наличието на качеството „потребител“ за ответниците. Твърди се, че представените в подкрепа на претенциите писмени доказателства не установяват претендираните вземания, като се оспорва действителната доставка на ВиК услуги за обекта и тяхното количество, както и редовността на отчитанията на потреблението в същия. Излагат се насрещни твърдения, че процесният водоснабден обект е необитаем и за него няма потребление в исковия период. Оспорват се ангажираните от ищеца писмени доказателства.

В проведено по делото открито съдебно заседание ищцовото дружество, чрез упълномощен представител поддържа исковата молба и допълнително становище към нея, моли за уважаването и претендира съдебни разноски по списък.

Особеният представител на ответниците не се явява в съдебно заседание по делото. Депозира молба вх. № 9306/04.10.2024 г /идентична с вх. № 9363/08.10.2024 г./, с която поддържа дадения отговор, не сочи възражения по доклада на съда, не сочи доказателства.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени искове с правно основание - чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

По делото е представен нотариален акт № 106, том IX, рег. № 8916, дело № 1661 от 17.07.2014 г. по описа на нотариус Стоян Ангелов, с район на действие – РС Несебър, рег. № 208 при НК /л. 64-65 от делото/, видно от който ответниците Л. Р., В. Р. и К. Ч. са придобили правото на собственост по отношение на самостоятелен обект в сграда, представляващ апартамент № F15 с ид. № ***, с адрес на обекта: гр. С.В., общ.

Несебър, Юрта – Под пътя, жилищна сграда „П.д.“ вх. F, ет. 4, ап. F15. Този факт се потвърждава и от ангажирана от ищеца справка № 935301/21.07.2023 г. по партидата на имота в СВ – гр. Несебър /л. 12 от делото/, видно от която не фигурират други последващи разпореждания със същия.

Съгласно заявление за прехвърляне на партида /л. 13 от делото/, именно 2 ответницата Л. Р. е изразила желание да бъде прехвърлена разкритата по заявление на Тронд Даниелсен партида при ищеца за притежавания от ответниците водоснабден обект – процесното жилище, за което е била разкрита партида с аб. № ***.

Видно от представена от ищеца фактура № 0042643727 от 25.10.2021 г. /л. 20 от делото/, за посочения апартамент била открита партида с аб. № *** към „В. и К.” ЕАД.

От справка извлечение от електронни карнети за посочения аб. номер и за централния водомер в сградата /л. 6-8 от делото/ е видно, че на монтирания в имота водомер е направено отчитане в периода 01.10.2019 г. – 07.10.2021 г., като водомер 1616/253 е „видян“ при него, а централните водомери са били отчетени пет пъти през същия период. При отчитане на индивидуалния измервателен уред в собствения на ответниците обект от 07.10.2021 г. старото показание е било 167 куб. метра, а новото – 183 куб. м., като им е определено и количество от разпределение. От фактурата се установява, че посочените количества са били остойностени, като за отчетния период от 01.10.2019 г. до 07.10.2021 г. била начислена сумата от 255,50 лева за потребените в собствения на ответниците обект услуги.

Съгласно четири броя протоколи по чл. 35, ал. 5 от Наредба № 4/04.09.2004 г. /л.

66-69 от делото/, при посещения на адреса на процесния водоснабден обект на датите 04.11.2020 г., 29.03.2021 г., 21.04.2022 г. и 05.10.2022 г. на инкасаторите не е бил осигурен достъп за отчитане потреблението на ВиК услуги в същия.

Видно от Решение № Ц-46 от 30.12.2020 г. цената за услугата доставяне вода на потребителите към 2021 г. била без ДДС: 1,248 лева на куб. м., за отвеждане на отпадъчните води – 0,467 лв. на куб. м., а за пречистване – 0,586 лв. на куб. м. Към 2019 г. и 2020 г. тези цени били в следните размери: 1,399 лв. за доставяне на вода, 0,477 лв. – за отвеждане и 0,619 лв. за пречистване, за 2019 г. и 1,415 лева на куб. м., за отвеждане на отпадъчните води – 0,503 лв. на куб. м., а за пречистване – 0,652 лв. на куб. м., за 2020 г., съгласно Решение № Ц-20 от 28.12.2018 г. и Решение № Ц-37 от 23.12.2019 г. на КЕВР. Видно от фактурите различните цени през различните периоди са съобразени.

С оглед на така събраните доказателства, съдът намира предявеният иск за доказан по своето основание.

В тежест на ищеца по иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД е да докаже наличието на облигационна връзка с другата страна, основанието и размера на вземането си. Т.е. в конкретния случай той трябва да установи, че за процесния период до процесния адрес е извършено водоподаване във фактурираните количества, както и, че ответникът е собственик на имота. Ищецът следва да докаже и размера на претенцията си. При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга.

С оглед анализа на представените писмени доказателства и твърденията на ищеца, за съда се налага извода, че правото на собственост се доказва по отношение и на тримата ответници, както от представения нотариален акт, така и от справката по партидата на имота към Агенция по вписванията, която следва да се цени като официален документ за удостоверените с нея данни, до опровергаването им с други писмени доказателства по делото. Доколкото по делото не се ангажираха доказателства, ответниците да са се разпореждали във времето със съсобствения имот, съдът приема за доказано, че същите го притежават, считано от 17.07.2014 г. до понастоящем, в равни дялове, съгласно нотариалния акт и предвид законовата презумпция на чл. 30, ал. 2 от Закон за собствеността /ЗС/.

3

По повод оспорванията на особения представител за недоказаност на ищцовото твърдение за съществували облигационни отношения по договор за доставка на услуги от ВиК,, съдът намира същите за неоснователни. Видно от представеното заявление /л.

13 от делото/, по инициатива на съсобственицата и ответник Л. Р. партидата за монтирания в процесния апартамент водомер, разкрита от праводателя при ищеца е прехвърлена на тримата съсобственици - приобретатели. Това е и основанието за възникване на валидни облигационни отношения между страните по делото, като несъмнено ответниците са придобили качеството „потребител“ по отношение на притежавания от тях водоснабден имот и на основание чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.

Действително, с отговора на исковата молба е направено общо оспорване на съдържанието на представените от ищеца частни документи – справки и фактури, но след анализа им и съпоставянето им с останалите доказателства по делото, съдът намира, че същите отразяват вярно, посочените в тях обстоятелства. Наред с изложеното, следва да се отбележи, че общите условия, при които се доставят услуги от ищеца са публично оповестени и обвързват ответниците.

В случая отчитането на процесния водомер за обекта на ответниците е станало на 07.10.2021 г., като водомерът на ответниците е бил „видян“. Както се установява в чл. 23, ал. 1, т. 3 от публично оповестените Общи условия, при обекти, имащи сезонен характер е допустимо отчитане на водомерите два пъти годишно. Процесните суми са фактурирани по отчитане, извършено през есента на 2021 г. С оглед обстоятелството, че в процесния случай се касае за обект, който се ползва от чужди граждани, то е напълно логично отчитането да се извърши при условията на чл. 24, ал. 4 от Общите условия, като подобно отчитане е изцяло в интерес на потребителя, тъй като след като отчетникът е „видял“ показанията на водомера, на практика са отчетени действително потребните количества вода. В противен случай и по арг. от чл. 24, ал. 4 от ОУ би следвало да се начислят прогнози количества по реда на чл. 49 от Общите условия, които не биха съответствали на реалното потребление, доколкото обсъдените по-горе протоколи се установява, че през посещения на инкасатор в отчетния период - на 04.11.2020 г. и на 29.03.2021 г. - не му е бил указан достъп до водоснабдения обект.

Налага се извод, че с процесното отчитане, макар и извършено в отклонение от рамките на сроковете по чл. 24, ал. 4 от ОУ, са избегнати по-неблагоприятни последици за ответниците, като е отчетено действително потребеното количество вода в периода 01.10.2019 г. – 07.10.2021 г. Правата на ответниците са били запазени, като в тяхно присъствие, през периодите на пребиваването им в имота е извършено реално отчитане на потреблението в собствения им водоснабден обект, съобразно представената по делото справка. Тук следва да се посочи, че резонно отсъстват данни обекта на ответниците да е бил посещаван от инкасатор през пролетта на 2020 г. предвид обявеното по това време извънредно положение във връзка с разразилата се пандемия от Ковид 19 и въведените в тази връзка правила за социална дистанция и карантина на населението.