Решение № 137 от 16.05.2018, Окръжен съд - Враца

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш

Е

Н

И

Е № 137 гр. ВРАЦА, 16.05.2018 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Врачанският окръжен съд,гражданско отделение в ,публичното заседание на 18 април две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Председател:Надя Пеловска

Членове:Рената Г.Мишонова- Хальова

Веселина Павлова- мл.с. при участието на секретар Веселка Николова като разгледа докладваното от съдия Мишонова- Хальова въз. гр. дело N` 145 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид:

М.Е.Л. ***,чрез процесуалния си представител адв. Т.Т. от САК, адрес *** партер, е подала въззивна жалба срещу решение №754 от 20.11.2017 г по гр.д.№ 4920/16 г по описа на ВРСъд.

В жалбата се навеждат доводи,че обжалваното изцяло решение е неправилно, тъй като било постановено в нарушение на материалния закон-чл.45,чл.61 от ЗЗД и чл.224 и 224а от ЗУТ, както и немотивирано.

Твърди се, че съдът е дал погрешна правна квалификация по насрещния иск на Ц. като е приел ,че извършените от него строителни и монтажни работи " не представляват незаконно строителство",въпреки че, наетата от него строителна фирма е пробила отвор в стената между двата имота без наличието на строителни книжа и разрешения за преустройство. Освен това всички извършени СМР били изпълнени в противоречие с нормативно установения ред за получаване разрешение за строеж т.е. съгласие на съсобствениците -чл.38 и 149 от ЗУТ.

От друга страна се излагат съображения ,че съдът е дал противоположно тълкуване на установените в хода на делото факти и обстоятелства, което е дал същият решаващ първоинстанционен съдия за същите факти при друго спорно дело между същите страни / гр. дело № 4945/15 г на ВРСъд/.

С жалбата са направени доказателствени искания, а именно:

- да бъде приобщено към въззивното производство гр.д.№ 4945//15 г по описа на Врачанския районен съд.

- да бъде назначена по делото съдебно — техническа експертиза със задача към вещото лице да даде заключение с конкретни въпроси на стр.9 от въззивната жалба - да се постанови издаване съдебно удостоверение по силата на което проц. представител на М.Л. да се снабди с необходимата документация от главния архитект на

Община Враца и РДСНК, която да установи дали извършените от ответника М.Ц. СМР имат характера на

"незаконно строителство" или са изпълнени в съответствие с действащите нормативни изисквания?

В срока за отговор на въззивната жалба ответникът М.Ц. е депозирал писмен отговор,чрез пълномощника си адв. К.К. от САК, с който счита въззивната жалба за неоснователна и моли да се отхвърли като такава. Излага се становище ,че извършените от Ц. подобрения са увеличили стойността на имота и представляват подобрения необходими за запазването му.

Ответникът твърди още,че несъстоятелно е позоваването на жалбоподателката на мотиви от решение по друго дело между същите страни, тъй като то е било с друго правно основание-чл. 32 ал.2 от ЗС, където обстоятелствата , обема и предмета на доказване били съвсем различни и касаели различна фактическа обстановка и не на последно място решението на ВРС по това дело 4945/15 г било обезсилено от ВОС по въз.гр.д.№414/17 г и производството било прекратено.

По отношение на исканите допълнителни доказателства ответникът е заявил, че те са несвоевременно поискани и са недопустими на осн. чл. 266 от ТПК.

С отговора не се правят нови доказателствени искания от страна на М.Ц..

М.П.Ц., чрез проц. му представител адв. К. К. от

САК също е подал въззивна жалба срещу решение №754/20.11.2017 г по гр.д.№ 4920/16 г по описа на ВРСъд в частта, в която иска на Ц. с прав. основание чл. 61 ал.2 от ЗЗД е отхвърлен за сумата над 2 341,51 лв до 3 518,25 лв с решение№63/31.01.2018 г за поправка на ОФГ.

В жалбата се твърди, че първоинстанционното решение в отхвърлената част по иска с прав. осн.чл.61 ал.2 от ЗЗД , над сумата от 2

341,51 лв е неправилно и необосновано.

Навеждат се доводи ,че извода на решаващият съдия относно квотата на съсобственост между страните по делото за процесния имот бил необоснован, поради което неправилно е изчислена претендираната от Ц. сума само в размер на 2 345,51 лв. В жалбата се посочва математическо изчисляване квотите на страните от процесния съсобствен имот

,поради което били доказани подобрения за 4 691 лв, от които М. и В. Л. съобразно квотата им от 3/4 трябвало да заплатят солидарно на М.Ц. сумата от 3 518,25 лв, а не само 2 345151 лв.

Моли се решението на ВРСъд ,в отхвърлената част по иска с прав. основание чл. 61 от ЗЗД, да бъде отменено и иска уважен за разликата над 2 345,51 лв до 3 518,25 лв, ведно със законната лихва от 21.02.2017 г до окончателното заплащане ,заедно с всички разноски пред двете съдебни инстанции.

С въззивната жалба не се правят нови доказателствени искания.

В срока за отговор на въззивната жалба на М.Ц., ответниците М. и В. Л. не са депозирали писмен отговор по въззивната жалба на М.

Ц..

ВОС се е произнесъл по отношение исканите допълнителни доказателства пред въззивната инстанция във въззивната жалба на М.Л. , като е приел ,че са недопустими с оглед забраната на чл. 266 от ГПК .Прието е за необосновано е и искането за прилагане на гр.д.№ 4945/15 г по описа на ВРСъд между същите страни с правно основание чл. 32 ал.2 от ЗС , тъй като след служебна справка ВОС установи ,че решението е обезсилено от ВОС по въз. гр.д.№ 414/17 по описа на ВОС и производството е прекратено.

След становищата на страните и предвид събраните доказателства по делото , въз. състав приема следното:

По жалбата на М.Е.Л. *** по иска с правно основание чл. 45 от ЗЗД: жалбата е процесуално допустима ,тъй като е подадена в законния срок от страна с правен интерес от обжалване, срещу акт от категорията на обжалваемите. Разгледана по същество е н е о с н о в а т е л н а.

От приложените писмени доказателства по делото се установява ,че по силата на делба между М.Ц.,

П.Ц. , с решение влязло в законна сила на

25.04.2013 г. под № 859/11.07.2011 г. по гр.д.№ 1232/2002 г. по описа на ВрРС, постановено във втора фаза на съдебна делба, в дял на М.П.Ц., с ЕГН ********** - парцел V в кв.1 на Промишлената зона на гр.Враца, с площ 595 кв.м. /част от поземлен имот с идентификатор *** с площ 17 365.6 кв.м./, заедно с 343 кв.м. от сграда с идентификатор ***, попадаща в парцела, съгласно инвестиционния проект по делото, който е обявил за неразделна част от решението, а в дял на П.П.Ц., с ЕГН **********

- парцел ІV в кв.1 на Промишлената зона на гр.Враца, с площ 992 кв.м.

/част от поземлен имот с идентификатор *** с площ 17 365.6 кв.м./, заедно с 680 кв.м. от сграда с идентификатор ***, попадаща в парцела, съгласно инвестиционния проект по делото.

След представена заповед №

КД-14-06-244/17.10.2013 г. на началника на СГКК – гр.Враца, се установява, че по заявление на М.Ц. и въз основа на горепосоченото съдебно решение по втора фаза на делбата, е одобрено изменение в КККР на гр.Враца, като са нанесени нови обекти, както следва: поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 992 кв.м., начин на трайно ползване: за друг вид производствен, складов обект, собственост на П.П.Ц.; поземлен имот с идентификатор ***, с площ

595 кв.м., начин на трайно ползване: за друг вид производствен, складов обект, собственост на М.П.Ц.; сграда с идентификатор ***, с площ от 580 кв.м., предназначение: промишлена сграда, собственост на ”Втори юни” АД; сграда с идентификатор ***, с площ от 671 кв.м., предназначение: промишлена сграда, П.П.Ц. и сграда с идентификатор ***, с площ от 344 кв.м., предназначение: промишлена сграда, собственост на М.П.Ц.. Видно още от заповедта е, че са нанесени промени в границите на съществуващи обекти в КККР и е извършена промяна в собствеността на такива, които съдът не намира за необходимо да обсъжда, тъй като не касаят настоящото производство.

По делото е представен и нотариален акт № 93, том VIII, рег. № 9690, дело № 875/2009 г. по описа на нотариус В. *** действие РС - Враца, в който е обективиран договор за дарение, по силата на който П.П.Ц.

/трето за делото лице/ дарява на М.Е.Л. /нейна *** / цялата притежавана от нея 1/3 ид. част от притежаваните в съсобственост 10,57 % от поземлен имот с идентификатор *** по КК на гр.Враца и общо 14 сгради, находящи се в имота, 1/3 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ***, 1/3 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор 12259.354. и 1/6 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ***, подробно посочени и описани в нотариалния акт.

По делото е представен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане №41, т.X, peг. №10743, дело № 1321/01.10.2007 г. по описа на нотариус В. *** действие РС - Враца, сключен между М.Г.Ц. и П.П.Ц. за прехвърляне на 2/6 идеални части от притежаваните в съсобстевност 10,57 % от ПИ с идентификатор *** /нов идентификатор ***/ и общо 14 сгради, находящи се в имота, както и идеални части от други недвижими имоти, които не са предмет на настоящото производство

Представен е и заверен препис от договор за продажба на наследствени права по чл.212 ЗЗД от 29.11.2007 г., с нотариална заверка на подписите рег.№ 13260/29.11.2007 г. на нотариус В. *** действие РС – Враца, по силата на който П.П.Ц. продава на *** си жалбоподател- ищец по настоящото дело М.Е.Л. наследствените си права /като съвкупност от права и задължения/, оставени й от наследодателя П.М.Ц..

Към доказателствата в делото е и препис от влязло в законна сила на 21.04.2015 г. решение № 337/01.08.2014 г. по в.гр.д.№ 424/2014 г. по описа на ОС – Враца, с което съдът се е произнесъл по въззивна жалба на настоящия ищец М.Ц. против решение на РС – Враца, с което са отхвърлени предявените от него искове с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД, чл.26 ЗЗД, чл.135, ал.3 ЗЗД и чл.108 ЗС. Видно от решението на въззивния съд е, че първоинстанционното решение е изцяло отменено, като на основание чл.87, ал.3 ЗЗД договор за покупко-продажба срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № 41, том X, рег. № 10743, дело № 1321/2007 г. на нотариус В. *** действие РС - гр.Враца, сключен между М.Г.Ц. и П.П.Ц. за прехвърляне на 2/6 идеални части от притежаваните в съсобственост 10,57 % от ПИ с идентификатор *** /нов идентификатор ***/ и общо 14 сгради, находящи се в имота, до размера на 1/6 ид.ч., както и по отношение на още пет недвижими имота, които нямат отношение към настоящото производство. Със същото решение, въззивния съд е обявил на основание чл.135 ЗЗД за недействителен спрямо настоящия ищец М.Ц. до размера на 1/6 ид.ч. гореописания договор за дарение, сключен на 06.11.2009 г. между П.П.Ц. и М.Е.Л., обективиран в НА № 93, том VIII, рег. № 9690, дело № 875/2009 г. по описа на нотариус В. *** действие РС – Враца по отношение на процесния поземлен имот с идентификатор *** и построените в него 14 сгради, както и по отношение на други недвижими имоти, които не касаят настоящото производство. Със решението на ОС – Враца е признато за установено между М.П.Ц., от една страна и М.Е.Л., от друга страна, че първият е собственик на 1/6 ид.ч. от притежаваните в съсобственост 10,57 % от поземлен имот с идентификатор *** /предмет на настоящото производство/ и построените в него 14 сгради, както и на 1/6 ид.ч. и 1/12 ид.ч. от други недвижими имоти, които не са предмет на настоящото производство.

М.Ц. е приложил и нотариален акт за признаване право на собственост на недвижим имот № 97, том ІІ, рег.№ 3550, дело № 274/23.07.2015 г. по описа на нотариус И.Л., с район на действие РС - Враца е, че на основание чл.587, ал.1 ГПК М.Ц. е признат за собственик на ¼ ид.част от ПИ с идентификатор *** по КККР на гр.Враца, находящ се в гр.Враца, кв.”***”, ул.”***” № ***, целият с площ от 992, кв.м., ведно с ¼ ид.ч. от сграда с идентификатор ***, цялата със застроена площ от 671 кв.м.

Първоинстанционният съд е назначил първоначална и допълнителна технически експертизи,които са установили след извършен оглед на процесните поземлени имоти и находящите се в тях самостоятелни обекти, същото е констатирало, че е налице ограда по границата на ПИ с идентификатор ***, между ПИ с идентификатор *** и имот с идентификатор ***, както и между части от сграда с идентификатор *** и с идентификатор *** и вътре в сграда с идентификатор ***. Вещото лице е констатирало и метална врата между имот с идентификатор *** и имот с идентификатор ***. Според заключението самостоятелни обекти с идентификатор *** с площ от 671 кв.м. и с идентификатор *** с площ от 344 кв.м. граничат един с друг и между тях има преградна стена. Според заключението тази преградна стена е неносеща, като при преустройството не се засягат конструктивни елементи. Отварянето на врата в преградната стена не променя по никакъв начин носимоспособността на сградата. Вещото лице е отразило още, че направените по границите на имотите прозирни огради отговарят на чл.48, ал.8 ЗУТ и за тях не се изисква одобряване на инвестиционни проекти за разрешение за строеж съгласно чл.147, ал.2 ЗУТ, а само становище на инженер-конструктор с указания за изпълнението им, като такова становище е приложено по делото. Според вещото лице изпълнената в процесните имоти ограда може да се счита за подобрение, тъй като отграничава две отделни собствености и по този начин функционалното обезценяване на съсобствения ПИ с идентификатор *** намалява.