Решение № 252 от 23.03.2026, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 252 гр. Стара Загора, 23.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Таня Илкова при участието на секретаря Анастасия П. Балабанова като разгледа докладваното от Таня Илкова Гражданско дело №

20255530103253 по описа за 2025 година

Производството е по спорна съдебна администрация по чл. 57, ал.2 от СК.

Ищецът И. Д. М., чрез пълномощника си, твърди в исковата си молба, че страните са бивши съпрузи, като бракът им е прекратен по реда на чл. 50 от СК, с влязло в сила Решение № 128 от 17.11.2023 г., постановено по гр. д. № *************г., по описа на Районен съд Раднево. От брака си имат родени две деца, Г. И. М., с ЕГН **********, и Е. И.

М., с **********, родителските права върху които били предоставени на майката. С решението, семейното жилище, находящо се в гр. Стара Загора, *************, било предоставено за ползване на ответницата, безвъзмездно до навършване на пълнолетие на всяко от децата. Семейно жилище било придобито по време на брака на страните, като след прекратяването му, страните станали съсобственици при равни квоти от по 1/2 идеална част.

Според ищеца, предоставянето на семейното жилище на съпруг - съсобственик, упражняващ родителските права, можело да се уреди срещу насрещна престация или безвъзмездно. В първия случай, отношенията ще се уреждали като при договор за наем, а във втория - като при заем за послужване (така решение № 71/29.06.2018 г. по гр.д. № 2750/2017 г. ВКС, определение № 358/16.06.2015 г. по ч. гр. д. № 301/2015 г. и др.). Видно от бракоразводното решение, страните по делото били уговорили в споразумение по чл. 51 СК, че ползването на процесното жилище щяло да е безвъзмездно, т.е. при условията на заем за послужване.

Правната уредба на заема за послужване позволявала на заемодателя всякога да поиска връщането на вещта от заемополучателя (така решение № 199/15.01.2018 г. по гр. д.

1

№154/2017 г. на ВКС, решение № 96/14.03.2016 г. по гр.д. № 4842/2015 г. на ВКС и др.). По силата на отправено от заемодателя волеизявление да бъде дадена обратно предоставената вещ настъпвало и прекратяването на правото на заемателя да ползва същата безвъзмездно.

Прекратяване на договора за заем за послужване можело да настъпи, както когато било налице искане от заемодателя за връщане на вещта, така и когато имало отправено към заемателя предложение за заплащане на наемна цена. Продължаването на облигационната връзка следвало да бъде резултат от еднозначна идентичност в намеренията на страните да продължат създаденото между тях правоотношение на заем за послужване. В случай, че нямало такава идентичност, на разположение на заемателя бил дадения в закона ред за прекратяване на договора, като волята за прекратяване следвала да е несъмнена.

В случая, с нотариална покана, акт № 40, том I, per. № 724/13.05.2025 г., по описа на нотариус Елка Тенчева, per. № 364 при НК, връчена на ответницата лично на 15.05.2025 г., ищецът заявил ясно и несъмнено намерението си за прекратяване на заема за послужване.

Със същата, ищецът оттеглил даденото съгласие за безвъзмездно ползване на недвижимия имот, което било необходимо за съществуването на договора, с което от датата на получаване на поканата, 15.05.2025 г., договорът за заем за послужване бил прекратен. В поканата ищецът ясно заявил и намерението си да се възползва от възможността да претендира заплащане на обезщетение за лишаването от ползване занапред, с каквото право разполагал, тъй като ползването на процесното жилище било уговорено като безвъзмездно (така Решение № 199/2017 г. по гр.д. № 154/2017 г. на ВКС). Така, с връчването на нотариалната покана, отношенията между страните следвало да се уредят като при договор за наем.

Ищецът счита, че предвид обстоятелството, че семейното жилище се ползва от съпругата и непълнолетните им деца, дължимият от ответницата наем е в размер на 100 лв., от общия пазарен наем в размер на 400 лв.

Моли съда да определи за ползването на семейното жилище, представляващо апартамент, находящ се в гр. С* З*, ул. *************, наемна цена в размер на 100 лв., представляваща част от общата наемна цена от 400 лв., който наем да се заплаща от К. Г. М., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С* З* , ул. *************, на И. Д. М., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С* З*, *************, считано от датата на исковата молба до настъпване на основания за прекратяване на ползването, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

Претендира за направените съдебни и деловодни разноски и възнаграждение за един адвокат.

Ответницата К. Г. М., чрез пълномощника си, в депозирания писмен отговор навежда доводи за недопустимост на иска. Източник на отношенията във връзка с ползването на семейното жилище след прекратяването на брака било взаимното съгласие на бившите съпрузи. По тяхната обща воля били уредени условията за ползване на семейното жилище от съпругата, а именно безвъзмездно със срок до навършване на пълнолетие на всяко едно от децата. При прекратяването на гражданския брак със споразумение между 2 страните правилото на чл. 57, ал. 2 СК изобщо било неприложимо, което предопределяло недопустимост на иска.

Алтернативно, моли съда да отхвърли като неоснователен иска. В настоящия случай източник на отношенията, които възниквали след прекратяването на брака, било взаимното съгласие на бившите съпрузи. Съгласието на страните при прекратяването на брака било семейното жилище да бъде предоставено за безвъзмездно ползване на съпругата, като същата до навършване на пълнолетие на всяко едно от децата, няма да дължи наем за ползването. Тъй като липсвало наемно правоотношение, то не било налице основание съдът да определя наемна цена. Счита, че настоящият случай е извън хипотезата на чл. 249, ал. 2 от ЗЗД, при която заемодателят може едностранно да прекрати сключения между страните договор. В одобреното от съда споразумение ясно бил посочен срока - до навършване на пълнолетие на всяко едно от двете деца на страните, а така също и условията упражняването от страна на майката на родителските права по отношение на двете непълнолетни деца. С посоченото споразумение също така било определено и местоживеенето на двете деца в дома на майката на адрес: гр. Стара Загора, ул. “П. Р.

Славейков” № 1, вх. 0, ет. 5, ап.24. Това още веднъж подчертавало категорично изразената воля на страните семейното жилище да се ползва от майката във връзка с отглеждането на двете деца.

С оглед на изложеното следвало да се приеме, че ищецът не притежава защитимо от закона право да прекратява едностранно уговореното от страните безвъзмездно ползване на семейното жилище, още по-малко да претендира определянето на наем за лишаването му от ползване на същото.

За изчерпателност, посочва, че предоставеното за ползване семейно жилище се обитава и ползва в цялост от двете деца на страните. Площта на съсобствения апартамент била изключително малка - 50,84 кв. м., и същото се състои от спалня, дневна, кухня, тераса и сервизни помещения. Твърди, че децата ползват всички помещения в апартамента, като счита, че съгласно чл. 57, ал. 2, изр. второ от СК, не се дължи наем за ползваната от ненавършилите пълнолетие деца жилищна площ.

На последно място следвало да се подчертае, че подобна неоснователна претенция била единствено и само злоупотреба с право от страна на ищеца. Във връзка с напълно обоснованата претенция на ответницата за увеличаване на заплащаната издръжка за двете деца, на 25.04.2025 г. в откритото съдебно заседание по гр. дело № **** / ***** г. на Районен съд Стара Загора, страните постигнали споразумение, в резултат на значителни отстъпки от страна на К. М.. По този начин общо заплащаната от ищеца издръжка за двете деца се увеличила със 160 лв. Още на 13.05.2025 г. от ищеца била отправена нотариална покана, с която заявил претенция за заплащане на наем в размер на 100 лв., месечно, считано от датата на исковата молба.

Моли съда да прекрати производството по делото, поради недопустимост на иска.

Алтернативно, в случай че приеме иска за допустим, моли да го отхвърли като 3 неоснователен.

Претендира за направените по делото разноски.

В съдебно заседание ищецът не се явява, като се представлява пълномощника се, който поддържа исковата молба. Претендира за разноски.

В съдебно заседание за ответницата се явява упълномощения й представител, който пледира за недопустимост и неоснователност на исковата молба. Претендира за разноски.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, ведно със становищата и доводите на страните, приема за установено следното:

По делото не се спори, че страните са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен по силата на съдебно одобрено споразумение по чл. 51 от СК, по гр.д. № *************г., по описа на РС – Раднево. В решението е обективирано постигнатото между страните желание относно ползването на семейното жилище, находящо се в гр. С* З*, ул. „************* - да се ползва от ответницата К. М., като същата, до навършване пълнолетие на всяко от двете родени от брака деца, няма да заплаща наем. Страните имат родени две деца – Г. М., роден на 27.07.2008г. /непълнолетен/, и Е* М., родена на 19.06.2017г. /малолетна/.

Видно от представената по делото нотариална покана акт № 40, том I, peг. № 724/13.05.2025 г., по описа на нотариус Елка Тенчева, с peг. № 364 при НК, ищецът е уведомил ответницата, че оттегля даденото му съгласие за безвъзмездност на ползването на семейното жилище, като прекратява договора за послужване, като е поканил ответницата да му заплаща, до 5-то число за всеки месец, сумата от 100 лв., която сума представлява ¼ от общия пазарен наем на жилището от 400 лв.

По делото е прието за безспорно, че семейното жилище е придобито по време на брака между страните, като след прекратяването му, същите притежават равни права върху собствеността му. Безспорно също е и, че средният пазарен наем на жилището е 400 лв.

Като взе предвид изложената фактическа обстановка, съдът стига до следните правни изводи:

Съгласно чл. 57, ал. 2 от СК, всяка от страните може да поиска съдът да определи размера на наема за предоставеното на единия съпруг за ползване семейно жилище.

Искането може да бъде направено във всеки момент до отпадане на основанието за ползването на семейното жилище, т.е. както до приключване на делото за развод, така и покъсно с отделен иск, както е в случая. (определение № 196/07.04.2014 г. по ч.гр.д.

№1568/2014 г. ВКС). Производството по реда на чл.57, ал.2 от СК е по спорна съдебна администрация, по която съдът не следва да се произнася като при осъдителен иск, а само да се ограничи единствено до определяне на месечна наемна цена. Действително разпоредбата на чл.56 от СК урежда хипотезите, в които съдът се произнася по въпроса за ползването на семейното жилище, когато разводът е по исков ред, а не по взаимно съгласие. В случаите, когато разводът е по взаимно съгласие, въпросът за ползването на семейното жилище поначало се урежда със споразумението между страните по чл.51, ал.1 от СК. Следователно, по силата на съдебното решение, с което се одобрява споразумение между страните за развод по взаимно съгласие, в което споразумение е уреден и въпросът за ползването на семейното жилище, не възниква наемно правоотношение съгласно чл.57, ал.1 от СК, тъй като такова правоотношение може да възникне, само ако въпросът е решен от съда на основание чл.56 от СК. Това, обаче, не обуславя недопустимост на иска по чл. 57, ал.2 от СК.

В този смисъл, неоснователно се явява възражението на ответницата, направено чрез пълномощника й.

Както е посочено в чл.49, ал.4 от СК, при развод по исков ред страните могат да се 4 споразумеят по всички или по някои последици на развода, като при наличие на споразумение законът предпочита да се зачетат последиците на това споразумение.

В случая, при постигнато между страните споразумение за ползването на семейното жилище, правилата, приложими спрямо това ползване, са тези, за които страните са постигали съгласие. Самото споразумение, макар и утвърдено от съда, има характер на договор. Предоставянето на временно право да се ползва определен имот на договорно основание може да бъде възмездно - в този случай поначало е налице договор за наем, или безвъзмездно - в този случай поначало е налице договор за заем за послужване.