Определение № 429 от 04.06.2019, Окръжен съд - Стара Загора

О

П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 429 04.06.2019г. гр.Стара Загора

СТАРОЗАГОРСКИЯТ окръжен съд,

ГРАЖДАНСКО отделение, ІІ състав на четвърти юни две хиляди и деветнадесета година в закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ ЧЛЕНОВЕ :

МАРИАНА МАВРОДИЕВА

ВЕСЕЛИНА

МИШОВА

Секретар Стойка Стоилова като разгледа докладваното от съдията- докладчик ЗЛАТЕВ частно гр.дело N 1214 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното :

Производството е на основание чл.274-

278 във вр. с чл.262, ал.2, т.2 и ал.3 от ГПК и във вр. с чл.4 и чл.18 от ЗЗДН.

Производството е образувано по частната жалба вх.№ 12271/24.04.2019г. по приключеното гр.д.№ 5631/2018г. по описа на РС- С., подадена от ответника Т.Р.Т.

***, против постановеното в з.з. Разпореждане №

3391/29.03.2019г. на РС- С., с което е върната на осн. чл.262, ал.2, т.2 и ал.3 от ГПК въззивната му жалба срещу постановеното против него Решение № 1297/11.12.2018г. по чл.4 и чл.12 във вр. с чл.18 от ЗЗДН. Счита, че атакуваното от него Разпореждане е незаконосъобразно, тъй като той не бил юрист и не можел да посочи конкретно в какво се състои незаконосъбразността на това решение, още повече, че не бил запознат със същото.

Счита Решението на РС за незаконосъобразно, тъй като бил отстранен от единствения му имот в с.Д., общ.С. и сега живеел по улиците, не му била дадена възможност да има адвокат и въобще не разбрал какво се случило на делото срещу него. Заявява, че никога не бил малтретирал жена си, но с няколко фалшиви свидетеля го изгонили от къщата му. Моли въззивния съд да отмени атакуваното от него Разпореждане, като неправилно и незаконосъобразно, и да задължи РС да изпрати делото на въззивната инстанция. След като се запознаел с Решението на РС- С., щял да посочи в какво се състояла незаконосъобразността на същото, като противното означавало отказ от правосъдие. Няма претенции за разноски в това производство.

Против тази ч.жалба в законния 1- седмичен срок е подаден писмен Отговор от ищцата М.П.Д.- лично и действаща, като майка и законен представител на малолетното дете Г. Т.Т./и двамата с постоянен адрес *** и с настоящ адрес ***/, в който взема становище, че въззивната частна жалба е неоснователна и необоснована, и моли да бъде оставена без уважение, а обжалваното Разпореждане следвало да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно, със законните последици от това.

Излага подробно своите фактически и правни основания в подкрепа на тезата си.

Моли съдът да потвърди атакуваното Разпореждане, със законните последици.

Претендира разноските си в това съдебно производство.

Настоящият въззивен

ОС- С., след като обсъди направените в ч.жалба оплаквания и изложените в отговора аргументи, като взе предвид мотивите в атакуваното Разпореждане на РС, приложимите материалноправни и процесуални норми, и провери допустимостта и основателността му, намери за установено и доказано следното :

Ч.жалбата е подадена своевременно, от надлежен ч.жалбоподател/ответник по основния иск/, същата е процесуално допустимо и по нея настоящият въззивен съд следва да се произнесе по съществото на направеното оплакване.

Разгледана по същество, процесната ч.жалба се явява изцяло необоснована и недоказана, тъй като видно от материалите по приложеното приключено първоинстанционно гр.д.№ 5631/2018г. по описа на РС- С. и най- вече от мотивите на атакуваното Разпореждане, първото открито съдебно заседание по делото е било на

11.12.2018г., от датата на връчването на ответника на издадената от РС заповед за незабавна защита до провеждането на откритоТО съдебно заседание е изминал период от около 1 месец, през който ответникът- ч.жалбоподател е имал на разположение достатъчно време да се консултира с адвокат и да организира защитата си. Поради което неговата очевидна пасивност и незаинтересованост от случващото се не може да се приравнява на недаване на възможност да си наеме защитник- адвокат по делото. Поради което оправданието му, че не е юрист не може да оправдае неразмбирането му в какво конкретно се състояла незаконосъобразността на първоинстанционното Решение.

Наред с това въз основа на подадената от ответника въззивна жалба срещу първоинстанционното Решение е била изпратена от РС- С. на молителката- ищца, като е постъпил и нейния писмен Отговор на в.жалба, делото е било изпратено за разглеждане на въззивния ОС- С., като е било образувано съответното в.гр.д.№ 1067/2019г., по което с постановено в з.з. Определение № 136/21.02.2019г. въззивният съд е констатирал, че подадената от ответника- ч.жалбоподател въззивна жалба е нередовна, като бланкетна и с липсва на изложение в какво се състои порочността на обжалваното решение, в резултата на което производството пред ОС- С. е било изцяло прекратено, и делото е било върнато обратно на РС- С. с указания за администриране на въззивната жалба. В резултат на това и в изпълнение на задължителните указания в Определението на въззивния съд, РС-

С. е оставил въззивната жалба без движение, като е дал на ответника Т. законния 1- седмичен срок за отстраняване на нередовностите, но същите очевидно не са били отстранени от него в дадения му от съда срок, поради което и РС- С. правилно и законосъобразно е върнал въззивната жалба, като такава с неотстранени нередовности.

Конкретно в обжалваното Разпореждане на РС- С. изрично е посочено, че РС е констатирал, че препис от постановеното

Решение по гр.д.№ 5631/2018г. по описа на РС- С. е бил връчен лично на жалбоподателя на 21.01.2019г., поради което очевидно не следва то да му се връчва за втори път. Поради което напълно неоснователно е и твърдението на ответника- ч.жалбоподател, че не бил запознат с това Решение против него. Дори евентуално да му е бил връчен препис само от диспозитива на това Решение, в срока си за обжалване Т. е имал пълната възможност да се запознае и с мотивите към Решението в канцеларията на РС, както и да получи препис от всеки документ по делото, с който евентуално е искал да се запознае. Но и тук е налице проява на пасивност и незаинтересуваност от страна на ч.жалбоподател- ответника.

А относно оплакването на ч.жалбоподател, че бил отстранен от единствения си имот и се скитал по улиците, за това няма представени и/или посочени каквито и да са писмени и/или гласни доказателства по делото, поради което настоящия въззивен съд не може да се произнесе по този въпрос.

Следователно в обжалваното Разпореждане РС- С. напълно мотивирано, законосъобразно и правилно е приел, че нередовностите в подадената от ответника Т.Р.Т. въззивна жалба срещу първоинстанционното Решение № 1297/11.12.2018г. по това гр.д.№ 5631/2018г. по описа на РС- С. , не са били въобще отстранени и му е била върна обратно подадената нередовна въззивна жалба.

Поради което искането на ответника се явява неоснователно, и следва да се остави без уважение подадената от него в.ч.жалба, като неоснователна и необоснована, и да се потвърди изцяло обжалваното Разпореждане на РС- С., като правилно и законосъобразно.

С оглед изхода на спора и на основание чл.273 във вр. с чл.78, ал.2 и чл.80 от ГПК, ч.жалбоподател Т. следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата Д. направени пред настоящата съдебна инстанция разноски за възнаграждение за един адвокат-пълномощник в размер на 200 лв.

Това въззивно съдебно Определение на осн. чл.274, ал.4 във вр. с чл.280, ал.3 от ГПК е окончателно и не подлежи на по- нататъшно обжалване пред по- горен съд.

Ето защо водим от горните мотиви и на основание чл.274- 278 във вр. с чл.274- 278 във вр. с чл.262, ал.2, т.2 и ал.3 и чл.280, ал.3 от ГПК и във вр. с чл.4 и чл.18 от ЗЗДН, въззивният ОС-гр.Ст. Загора О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА изцяло

Разпореждане № 3391/29.03.2019г. по гр.д.№

5631/2018г. по описа на РС-

С..

ОСЪЖДА Т.Р.Т.- ЕГН ********** *** да заплати на М.П.Д.- ЕГН ********** *** 200 лв./двеста лева/ разноски по делото/.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване пред по- горен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :