Решение № 723 от 30.09.2025, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 723 гр. Казанлък, 30.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря ЕЛЕНА ИВ. СТОИЛОВА като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20255510100460 по описа за 2025 година

Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание по чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 6 ЗПФУР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от „ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК 205559807, със седалище и адрес на управление: **********, представлявано от Р.Г.А., чрез пълномощника юрисконсулт З.Г.Х., против Д. И. Г., ЕГН **********, с адрес:

**********, с която са предявени искове за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми, за които има издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № **** г. по описа на Районен съд Казанлък, както следва: 1472,64 лева главница, представляваща неизпълнено задължение по Договор за кредит № ********** от ********** г., Рамково споразумение на „ЮтеКредит България“ ЕООД към него, сключен между „ЮтеКредит България“ ЕООД и Д. И. Г.; 52,28 лева – възнаградителна лихва, дължима за периода 05.06.2024 г. до 25.07.2024 г.; 263,95 лева – обезщетение за забава от 05.06.2024 г. до 01.11.2024 г. и законна лихва върху главницата, считано от 06.11.2024 г. до изплащане на вземането.

В исковата си молба ищецът "ЮТЕКРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК 205559807, твърди, че вземанията му произтичат от сключен между страните Договор за кредит № ********** от ********** г. , по силата на който на ответника бил отпуснат кредит в размер на 1790,78 лв. с краен срок на погасяване - 05.10.2025 г. Поддържа, че ответникът не е извършвал погасявания по договора, поради което след неизплащане на вноските , първата от които е от 05.06.2024г. , на основание клаузите на Рамковото споразумение за потребителски кредити, подписано между страните, е 1 настъпила предсрочна изискуемост на целия непогасен остатък по кредита, вкл. лихвите. Моли за уважаване на исковете. Претендира присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Д. И. Г., депозира отговор на исковата молба, с който оспорва исковите претенции. Поддържа, че процесният договор, е нищожен на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК, вр. чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД. Твърди, че не били спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20, и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.

7-9 ЗПК. Оспорва в ГПР да са включени всички разходи по кредита, респ. не били посочени по ясен и разбираем за потребителя начин разходите, инкорпорирани в ГПР. Твърди, че действителният размер на ГПР надхвърлял максималния праг, като по тази начин се заобикаляла разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Също така поддържа, че договорът е в противоречие с чл. 10а, ал. 2 ЗПК и чл. 19, ал. 4 и 5 ЗПК, вр. чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, поради което клаузата относно таксата за разглеждане е недействителна като неравноправна. Твърди, че оспорената клауза е следвало да бъде взета предвид при изчисляване на ГПР. Предвид недействителността на договора за кредит твърди, че следва да бъде върната само чистата стойност на непогасената главница. Моли за отхвърляне на исковете.

Настоящият съдебен състав, след като взе предвид подадената искова молба, предявените с нея искове и възраженията на ответника, съобразявайки приетите по делото доказателства, основавайки се на закона и вътрешното си убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 9, ал. 1 ЗПКр., чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В доказателствена тежест на ищеца е да докаже сключването на описания в исковата молба договор за кредит и реалното предоставяне на договорената кредитна сума, в т. ч. вземанията си по отделните пера главница, включително размера на дължимата лихва за забава и възнаградителна лихва.

Относно искането си за присъждане на обезщетение за забава ищецът следва да докаже изпадането в забава на ответника и размера на дължимото обезщетение. В случай че ищецът изпълни доказателствената си тежест, на ответника е възложено да докаже възражението си за нищожност на договор.

По делото не е спорно, че между страните е бил сключен Договор за кредит № ********** от ********** г. , по силата на който на ответника бил отпуснат кредит в размер на 1790,78 лв. с краен срок на погасяване 05.10.2025 г.

Ответникът не оспорва получаването на сумата, както и че не е върнал кредита в уговорения срок.

По делото са представен във вид на заверени копия Договор за кредит № ********** от ********** г., ведно с Приложение № 1 към него, представляващо Погасителен план към ДПК, СЕФ за предоставяне на информация за потребителските кредити, Рамково споразумение за потребителски кредити № № ********** г. , които са приети по делото като неоспорени от ответника и от които се установява, че "ЮТЕКРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК 205559807 като заемодател е предоставил на Д. И. Г., като заемател, в заем сумата от 1790,78 лева, като същата следва да бъде 2 върната съгласно погасителен план на 21 месечни вноски с падежи в периода 05.02.2024 г. - 05.10.2025 г., при фиксиран годишен лихвен процент /ГЛП/ от 27,00 %, при посочен в договора ГПР от 65,60%.

Съгласно Договора заемателят следвало да плати на заемодателя и такса за разглеждане /еднократна/ в размер на 457,31 лева, която се дължи от заемателя при сключване на договора и се изплаща заедно с дължимите месечни вноски по погасителния план, като таксата е разсрочена по подобие на главното задължение на месечни вноски от по 49, 00 лева всяка. Така всяка месечна вноска по договора възлизала на 129,73 лева, с изключение на последната, която била в размер на 104,60 лева.

По делото е изслушано заключение по съдебно-счетоводна експертиза с вх. № 14269/11.09.2025г.. Общата сума, която е заплатил кредитополучателя по Договор за кредит от ********** г. е 670,00 лева. След като се вземат предвид всички параметри по договора ГПР ще бъде - 30,6031. След като се добави и таксата за разглеждане - ГПР ще бъде 63,3768.

В процесния договор за кредит са налице нищожни клаузи относно посочения ГПР и включените в него разходи, както и за таксата за разглеждане на искането за кредит, без които договорът изобщо не би бил сключен, поради което наличието им в договора в този им вид, води до пълната недействителност на Договора за потребителски кредит.

От съдържанието на процесния договор с оглед предмета, страните и съдържанието на правата и задълженията, се установява, че същият представлява договор за потребителски кредит, по смисъла на чл. 9 от ЗПК.

Кредитополучателят е физическо лице, на което по силата на процесния договор е предоставен заем, който не е предназначен за извършването на търговска или професионална дейност, поради което същия има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а съответно ищецът /кредитор/ е търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП. Съдържанието на договора сочи на съглашение, по силата на което кредиторът се задължава да предостави на потребителя – физическо лице, кредит (потребителски кредит) за общо ползване (за задоволяване на лични нужди), като не са налице изключенията по чл. 4 от ЗПК. При така възприето съдът приема, че за валидността на този договор са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит.

Страните могат да определят свободно съдържанието на договора, в т. ч. да уговорят такси, което е ограничено от разпоредбата на чл. 9 от ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, както и на добрите нрави.

Възможността кредиторът да въвежда такси и неустойки извън стойността на договорения размер на заема, е регламентирана в чл. 10а ЗПК и е предвидена за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Налице е обаче изрична забрана, съгласно чл. 10а, ал. 2 ЗПК, да се изискват такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита.

Ответникът е възразил относно недействителност на договора за заем.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПКр, договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, 3 дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора, като се посочват и взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 начин. В настоящия случай, таксата за разглеждане, посочена като част от основните условия по договора за кредит не е била включена при изчислението на посочения в договора ГПР.

Неправилното посочване на ГПР в договора е равносилно на липсващ ГПР, съобразно константната практика на съдилищата в страната.

Според чл. 19, ал. 1 от ЗПКр., ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи и бъдещи /лихви, други преки и косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид/ изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Приема се в практиката, че в ГПР следва по ясен и разбираем за потребителя начин следва да са посочени всички разходи, които ще бъдат извършени и които ще са пряко свързани с кредитното правоотношение. Такъв разход безспорно в случая се явява и уговорената в договора такса за разглеждане, но същата не е намерила своето отразяване в общия процент разходи по кредита и посочения в договора ГПР.

Според чл. 10а, ал. 1 ЗПКр. кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Разглеждането на документите преди предоставянето на заетата сума безспорно е типично действие по усвояване на кредита и съставлява присъщ за основния предмет на договора, разход. Целта на таксите и комисионите по смисъла на разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 от ЗПКр е да се покрият административните разходи на кредитора при предоставяне на допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но различни от основната услуга за предоставяне на заемни средства. Тя реално е пряк разход, свързан с усвояване на кредита, и нейното събиране е изрично забранено с разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, което води до нищожност на тази клауза сама по себе си, поради противоречие със закона. Ето защо, съдът приема, че тази такса има за цел единствено да генерира допълнителна печалба /лихва възнаградителна/ за кредитора, като така се прикрие и действителния размер на оскъпяването на кредита и разходите по него. Така, освен че се нарушава и заобикаля чл. 19, ал. 4 ЗПКр, потребителят бива и въведен в заблуждение относно реалната стойност на разходите, които следва да стори по обслужването на кредита си, в противоречие с изискванията на чл.

11 от ЗПКр. Стига се и до нарушение във връзка с чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, тъй като се касае за скрито оскъпяване на кредита.

Съгласно разп. на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, "Неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя". В случаите, когато в договора за потребителски кредит е посочен годишен процент на разходите, който обаче не включва всички разходи, които нормативната база изисква да бъдат отчетени при изчислението му, както и се предвиждат клаузи в договора, които съставляват такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, каквато безспорно е таксата за разглеждане, вкл. в процесния договор за потребителски кредит, то такъв договор за потребителски кредит, следва да се счита за нищожен /арг. Решение от 21.03.2024 г. по дело № С-714/2022 г. на 4

СЕС; решение № С-321/22 от 23.11.2023 г. и др. /, за която нищожност съдът следи и служебно.

При това положение и въз основа на съвкупната преценка на всяка от уговорките съдът счита, че макар формално процесният договор да покрива изискуеми реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри не кореспондират на изискуемото съдържание по т. 10 – годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. Тази част от сделката е особено съществена за интересите на потребителите, тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения.