Решение № 1061 от 17.09.2025, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 5348/2024
- Вид
- Решение № 1061
- Подписан
- 17.09.2025
- В сила
- 29.10.2025
- Състав
- Методи Неделчев Антонов
Цитирани разпоредби
- чл.100 ал.1 т.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.137а ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.137а ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 183, ал.1, т.1, пр.3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 1061 гр. Пловдив, 17.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Методи Н. Антонов при участието на секретаря М.а В. Георгиева като разгледа докладваното от Методи Н. Антонов Административно наказателно дело № 20245330205348 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление№ 24-1030-007204/03.09.2024г. на Началника на Група към ОДМВР – гр.Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, упълномощен с МЗ № 8121з-1632/02.12.2021г. на МВР, с което на М. Ж. Ш., ЕГН **********, с адрес: *** е наложено административно наказание за нарушение на чл.137а ал.1 от Закона за движение по пътищата и на основание чл. 183 ал4 т.7 пр.1 от Закона за движение по пътищата е наложена ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/лева и е наложено административно наказание за нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от Закона за движение по пътищата и на основание чл. 183, ал.1, т.1, пр.3 от Закона за движение по пътищата е наложена ГЛОБА в размер на 10 /десет/лева.
Жалбоподателят М. Ж. Ш. се явява, редовно призован и се представлява в съдебно заседание от упълномощения защитник – адв. Х.. В жалбата и в съдебно заседание се поддържа искане за отмяна на НП като неправилно и незаконосъобразно.
Административнонаказващия орган – ОД на МВР гр. Пловдив, редовно призован, не изпраща представител и не взема становище по подадената жалба.
1
Пловдивският районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
На 12.08.2024 г. от актосъставителя Л. И. Д. е съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ против М. Ж. Ш. за това, че на 12.08.2024г. около 22.14 часа в гр.Пловдив, бул. Цар Борис III Обединител 58 посока юг, управлява лека автомобил Хонда с регистрационен номер ***, чужда собственост като извършва следното нарушение – водачът управлява МПС без поставен обезопасителен колан, с който е оборудван автомобила. Не носи СРМПС втора част. Актосъставителят квалифицирал извършеното от жалбоподателя като нарушение на разпоредбите на чл. 137а ал.1 от Закона за движение по пътищата и чл.100, ал.1, т.2 от Закона за движение по пътищата.
Въз основа на така съставения акт е издадено и обжалваното наказателно постановление.
Разпитан в съдебно заседание, актосъставителят Д. заявява, че поддържа съставения от него акт. Твърди, че при рутинна проверка с колега, спрели процесния лек автомобил на бул. Цар Борис III Обединител 58 и установили ,че водачът не бил поставил обезопасителен колан, както и не представил СРМПС- част втора, поради което бил съставен и настоящия АУАН.
С оглед приложените по делото писмени и гласни доказателства, съдът направи следните правни изводи:
Разпоредбата на чл.6 от ЗАНН сочи за административно нарушение онова деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. От цитираната легална дефиниция е видно, че за да представлява дадено деяние административно нарушение следва в условията на кумулативност да са налице два елемента-обективен и субективен /вина на нарушителя, която може да под формата на умисъл и непредпазливост/.
Съдът прие че жалбоподателят безспорно
2 е извършил описаното нарушение по чл.137а ал.1 от ЗДвП. Нормата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП указва на водачите и пътниците в моторни превозни средства когато са в движение да използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. Като не го е сторил жалбоподателя е нарушил и посочената разпоредба. В конкретния случай настоящата инстанция счита, че след като при извършената проверка от актосъставителя е установено, че жалбоподателят не е представил СРМПС – част 2 е извършил нарушение на чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП.
Видно от чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. По делото не се събраха доказателства оборващи доказателствената сила на съставения акт по отношение на възведените административни деяния.
Изложените възражения в жалбата и в съдебно заседние, досежно наличие на обстоятелства по чл.137а ал.2 от ЗДвП не бяха доказани от жалбоподателя, поради което се приема, че не е налице оборване на доказателствената сила на съставените в хода на административно – наказателното производство актове.
Основание е обаче за квалификация на деянията като маловажни административни нарушения в смисъла на чл. 28 от ЗАНН във вр. с чл. 93 т. 9 от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН. Тези безспорно административни нарушения на ЗДвП и именно по посочените разпоредби, са формални по своя характер, и реализирани в условие на смекчаващи отговорността обстоятелства. Това дава основание деянието да се определят като такива, с по-малка степен на обществена опасност, сравнено с обикновените случаи на нарушения от същия вид. И доколкото преквалификацията по чл. 28 от ЗАНН не съставлява оневиняване или заличаване на противоправния характер на поведението на Ш. приложението й в пълна степен би изпълнило целите на закона, в случая да се предупреди нарушителят, че дължи спазване на установения правен ред и че при повторно извършване на нарушения на ЗДвП в тази му част ще му бъде наложено административно наказание.
Не се доказа от страна на жалбоподателя реално платени разноски при процесуално представителство от адвокат пред настоящата инстанция, поради което такива не се дължат за присъждане от съда.
По тези съображения съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде отменено.
3
Мотивиран от гореизложеното, ПРС – VІІ наказателен състав, постанови решението си.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 24-1030-007204/03.09.2024г. на Началника на Група към ОДМВР – гр.Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, упълномощен с МЗ № 8121з-1632/02.12.2021г. на МВР, с което на М. Ж. Ш., ЕГН **********, с адрес: *** е наложено административно наказание за нарушение на чл.137а ал.1 от Закона за движение по пътищата и на основание чл. 183 ал4 т.7 пр.1 от Закона за движение по пътищата е наложена ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/лева и е наложено административно наказание за нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от Закона за движение по пътищата и на основание чл. 183, ал.1, т.1, пр.3 от Закона за движение по пътищата е наложена ГЛОБА в размер на 10 /десет/лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив в 14 – дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4