Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 4253 от 11.12.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно наказателно дело 5797/2025
Вид
Определение № 4253
Подписан
11.12.2025
В сила
11.12.2025
Състав
Мина Мумджиева, Кирил Георгиев Димитров, Анна-Мария Мирославова Събева

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4253 гр. София, 11.12.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мина Мумджиева

Членове:

Кирил Г. Димитров

Анна-Мария М. Събева като разгледа докладваното от Кирил Г. Димитров Въззивно частно наказателно дело № 20251100605797 по описа за 2025 година Производството е по реда на 243, ал. 7-8 от НПК.

Образувано е по частен протест на СРП срещу Определение рег. № 2858 от 30.06.2025 г. по НЧД № 807/2025 г. по описа на СРС, НО, 22-ри състав, с което съдът е отменил Постановление на СРП от 07.01.2025 г., с което на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 6, вр. ал. 5, т. 1 НПК е прекратено наказателното производство по ДП № 165/2015 г. по описа на СО-СГП, пр. пр.

№ 29565/2014 г. по описа на СРП, образувано и водено за престъпление по чл.

182, ал. 2 НК и делото е върнато на СРП за продължаване на процесуалноследствените действия.

В депозирания частен протест се излагат съображения за неправилност на атакуваното определение. Твърди се, че при прекратяване на наказателното производство с процесното постановление са били изпълнени задължителните указания по приложение на закона, дадени от страна на СГС с Определение от 16.05.2024 г. На следващо място е изложено, че постановлението на СРП от 04.06.2024 г. за спиране на наказателното производство не е било обжалвано в срок, поради което е влязло в сила, като дори след отмяна на процесното постановление за прекратяване на наказателното производство, производството остава спряно без възможност от извършване на действия по разследване по същото. Изложено е и че още на 24.05.2017 г. е изтекъл давностният срок по чл. 80, ал. 1, т. 5 НПК, поради което е невъзможно да се 1 извършват допълнителни действия по разследването. Посочено е, че в атакуваното определение на СРС не са дадени конкретни указания по приложение на закона от страна на СРП, вкл. и за извършване на действия по разследването за разкриване на обективната истина. С оглед на изложеното, от въззивния съд се иска да отмени атакуваното определение на СРС, като потвърди постановлението на СРП за прекратяване на наказателното производство.

В постъпило възражение от пострадалия И. С. Ц. срещу подадения частен протест са изложени съображения, че последният е неоснователен, доколкото атакуваното определение на СРС е правилно и законосъобразно. Твърди се, че съдът правилно е установил допуснатите от прокуратурата груби нарушения на материалния и процесуалния закон, като СРП е прикривала извършителя на продължаваното престъпление. Твърди се, че не е изтекла давността за наказателно преследване на твърдяното престъпление, доколкото деецът не е прекратил инкриминираната дейност. Изложено е, че прокуратурата незаконосъобразно отказва да изпълни указанията на съда относно привличането на дееца като обвиняем. Акцентирано е върху разпоредбата на § 91 от ПЗР на НК, съгласно която висящите производства за престъпления по чл. 172, ал. 2, чл. 182, ал. 2 и чл. 183 НК се довършват по досегашния ред. С оглед на изложеното, от съда се иска да отмени като правилно и законосъобразно атакуваното определение на СРС, като се иска отвод на наблюдаващия прокурор.

Софийски градски съд, след като се запозна с материалите по делото, счита, че частният протест е процесуално допустим, доколкото е подаден от легитимирана страна и в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на проверка от въззивния съд. Разгледан по същество, същият се явява основателен.

Въззивният съд приема за установена следната фактическа обстановка, изводима от събраните в хода на досъдебното производство доказателства:

С Постановление от 06.10.2014 г. на СРП е образувано досъдебно производство № 167/2015 г. по описа на СО-СГП, пр. пр. № 29565/2014 г. по описа на СРП за това, че като родител на различни дати през 2014 г. в гр. ****, не е изпълнил съдебно решение - Определение от 10.04.2014 г. по гр. д.

№18277/2013 г. по описа на СРС, 117-ти състав относно лични контакти с дете 2

- М. И. Ц., роден на **** г. (не дал възможност на бащата И. С. Ц. да вижда и взема детето М. И. Ц., съгласно постановеното в цитирания съдебен акт) – престъпление по чл. 182, ал. 2 НК.

С постановление от 05.04.2016 г. наблюдаващият горепосоченото досъдебно производството прокурор е прекратил последното на основание чл.

9, ал. 2 от НК.

По жалба на И. С. Ц. посоченото постановление е било отменено от СРС с Определение № 5078 от 29.06.2016 г. по НЧД № 7906/2016 г. по описа на СРС, НО, 100-ен състав, като делото било върнато на СРП за продължаване на действията по разследване.

С постановление от 29.03.2017 г. на СРП наказателното производство отново било прекратено поради малозначителност на извършеното деяние по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК.

Постановлението било обжалвано пред СРС, който с Определение от 06.12.2023 г. по НЧД № 15093/2022 г. по описа на СРС, НО, 14-ти състав изменил последното в частта относно основанието за прекратяване на наказателното производство от чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, вр. чл. 9, ал. 2 НК на чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК – поради изтичане на предвидената в закона погасителна давност за наказателно преследване.

Посоченото определение на първоинстанционния съд било обжалвано, като с Определение от 16.05.2024 г. по ВНЧД № 2724/2024 г. по описа на СГС, НО, IV-ти въззивен състав, първоинстанционният акт бил отменен, тъй като нормата на чл. 193а от НК (ред. ДВ, бр. 16 от 2019 г.), с която законодателят приема, че наказателното преследване за престъпление по чл. 182, ал. 2 НК се възбужда по тъжба на пострадалия до съда, представлява по-благоприятен за дееца закон по смисъла на чл. 2, ал. 2 от НК, като са дадени указания на СРП да изпълни процедурата по чл. 24, ал. 6, вр. ал. 5, т. 1, вр. чл. 25, ал. 1, т. 6 НПК.

В изпълнение на така дадени указания от въззивния съд, с постановление от 04.06.2024 г. прокурор от СРП е спрял наказателното производство на основание чл. 244, ал. 1, т. 1, вр. чл. 25, ал. 1, т. 6 от НПК, тъй като деянието, за което е образувано и водено досъдебното производство, не покрива съставомерните признаци на престъпление от общ характер, а представлява престъпление, което съгласно НК се преследват по тъжба на пострадалия 3 такова по чл. 182, ал. 2 от НК. Съобразно същото постановление, на пострадалия И. С. Ц. е указано, че от получаването на постановлението са спиране на наказателното производство, започва да тече преклузивният 6месечен срок по чл. 81, ал. 3 НПК, в който, ако желае, може да подаде тъжба за престъпление по чл. 182, ал. 2 от НК пред Софийски районен съд. Препис от постановлението на СРП за спиране на наказателното производство, ведно с уведомление по чл. 50 и чл. 81 от НПК, са връчени на И. С. Ц. на 18.06.2024 г., като същото не било обжалвано в законоустановения срок.

На 07.01.2025 г. в СРП е постъпила служебна справка от СРС, от която се установявало, че в периода от 18.06.2024 г. до 27.12.2024 г. И. С. Ц. не е подал тъжба в съда за същото деяние.

С оглед на така постъпилата справка от СРС, с Постановление от 07.01.2025 г. прокурор при Софийска районна прокуратура е прекратил наказателно производство по ДП № 167/2015 г. по описа на СО-СГП, пр. пр.

№ 29565/2014 г. по описа на СРП, водено за престъпление по чл. 182, ал. 2 от НК на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 6, вр. ал. 5, т. 1 от НПК.

За да прекрати наказателното производство с горепосоченото постановление от 07.01.2025 г., СРП е приела следното от фактическа страна:

Свидетелите В.Л.Д. и И. С. Ц. са родители на М. И. Ц., роден на **** г.

Родителите не са сключвали граждански брак, а отношенията помежду им били проблемни още преди раждането на детето. Бащата И. Ц. припознава детето около година след раждането му (промяната на имената на детето от М.

В.Д. на М. И. Ц. е от 13.04.2010 г., видно от изисканата справка).

Към настоящия момент детето се отглежда от майката, която живее с родителите и сестра си, като бащата няма редовни контакти с него. По делото има данни, че до началото на 2014 г. последният проявява спорадичен интерес към сина си, а срещите му с майката обичайно приключват със скандал.

В показанията си св. В.Д. заявява, че това е в резултат на грубото отношение на И. Ц. както към сина им, така и към нея, в присъствието на детето. Същата твърди, че бащата И. Ц. няма очакваните и подразбиращите се родителски чувства и интерес към детето си, което води и до неподходящо за възрастта на детето грубо поведение.

От своя страна св. И. Ц. твърди, че В.Д., възползвайки се от 4 обстоятелството, че е служител в МВР и подкрепяна от семейството си, найвече от майка си (която също е служител в МВР), не го е „допуснала“ до раждането на сина му и не е пожелала той да го припознае, както и че непрекъснато го настройва против него. Според св. Ц., Д. възпрепятства установяването на нормални взаимоотношения между него и сина му, поради което той е решил да „потърси правата си“ по съдебен ред, за да може да вижда детето си в отсъствието на майката.

В хода на разследването е установено, че от началото на 2014 г. И. Ц. и В.Д. водят множество граждански дела един срещу друг, както с предмет родителските права и упражняването им, така и други - по Закона за защита срещу домашното насилие; за непозволено увреждане и др.

На 18.02.2014 г. е издадена заповед за незабавна защита, с която И. Ц. е задължен да не упражнява домашно насилие по отношение на В.Д. и малолетния М.. На 09.01.2015 г. е постановено идентично решение, което влиза в сила на 24.07.2015 г. след като е обжалвано и потвърдено на втора инстанция. На 10.04.2014 г. е постановено съдебно решение, с което са взети привременни мерки и е определен режим на лични контакти на И. Ц. със сина му, а именно да взема детето всяка втора и четвърта събота от месеца от 10.00 часа с преспиване до 18.00 часа на следващия ден, както и за две седмици през лятото, извън платения годишен отпуск на майката. На 15.04.2014 г. е издаден изпълнителен лист.

На 24.05.2014 г. е подадена молба от И. Ц. до Началника на 07 РУ-СДВР, с която се иска съдействие при евентуален отказ от страна на В.Д. да изпълни съдебното решение, както и с оглед на евентуални безпочвени твърдения за тормоз. След извършена предварителна проверка, е образувано настоящото досъдебно производство.

С решение от 05.06.2014 г. режимът на лични контакти с детето е променен, като е определено до 18.02.2016 г. майката да води детето в дома на бащата всяка втора и четвърта събота от месеца от 10.00 часа до 16.00 часа и контактите на бащата с детето да са в присъствието на майката. Съдът е взел предвид възрастта на детето, както и обстоятелството, че за него практически бащата е непознат човек и между двамата няма изградени отношения родител - дете.

На 26.04.2014 г. около 10.00 часа И. Ц. отишъл на адреса, на който живеят 5

В.Д. и малолетния му син, придружен от свидетелите адв. Й.Г., баща си С.Ц.

Ц. и свой приятел и колега И.М.Н.. Четиримата твърдят в показанията си, че св. В.Д. е отказала да предаде детето М. на баща му, въпреки желанието на самото дете, което според тях се е зарадвало на срещата с баща си, като твърдяла, че спрямо нея и детето в момента се упражнява насилие.

Относно въпросния случай от показанията на В.Д. е видно, че при идването на И. Ц. и придружаващите го в дома й, в присъствието на детето адв. Г. е заявил, че са дошли да го вземат, а тя им е казала, че могат да го вземат. По данни на майката, като разбрал, че трябва да тръгне с баща си, малолетният М. е изпаднал в истерия и е започнал да пищи: „Мамо, не ме давай!“. Това било чуто от св. М.Д. Д. (майка на В.Д.), която веднага излязла на входната врата на жилището. М. Д. свидетелства, че детето М. е отказало категорично да тръгне с баща си и единственият начин да му бъде предадено е бил да стане насилствено. М. Д. заявява също така, че адв. Г. е подал сигнал на тел. 112 за това, че е заплашван с оръжие и се страхува за живота си.

И. Ц., Й.Г., С. Ц. и И.Н. твърдят, че след като конфликтът е продължил около половин или един час, адв. Г. се е обадил на тел. 112 и е поискал на адреса да се изпратят служители на МВР, както поради ескалирането на конфликта, така и за да удостоверят отказа на св. В.Д. да изпълни съдебното решение и да предаде малолетния М. на баща му. Уведомили са ги, че в момента не е възможно да бъде изпратен патрул, поради което четиримата отишли в 07 РУ-СДВР и са разговаряли с полицейски служители, за което обаче не са били съставени никакви документи.