Решение № 736 от 14.08.2024, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 736 гр. Бургас, 14.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Златомира М. С.а при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Вяра Ив. Камбурова Въззивно гражданско дело № 20222100501899 по описа за 2022 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК и е образувано по въззивни жалби, предявени от А. Г. М., ЕГН ********** и Р. А.а М., ЕГН **********, чрез адв.Женета Иванова-БАК и от С. Х. Х., ЕГН **********, чрез пълномощника си Х. С. Х., със съдебен адрес: Адвокатска кантора „Д.

В.“, гр.София-1113, ***, срещу Решение № 203 от

05.07.2022г. по гр.д.№1319/2021г. по описа на Районен съд- Несебър.

С посоченото решение, съдът е признал за установено по отношение на С. Х.

Х., А. Г. М. и Р. А. М., че Д. П. Д. е собственик на основание саморъчно завещание от 01.04.2013г, направено от Д. Х. С., бивш жител на гр.Поморие, починал на 11.10.2016г., обявено на 19.10.2016г. от нотариус Красимир Петков, вписан в регистър на НК под №1556 и район на действие - Районен съдПоморие, на ПИ с идентификатор *** по КККР на с.Тънково на площ от 7998кв.м., находящ се в местността „Върбалака“, представляващ нива, при граници: имоти с идентификатори ***, *** и ***, а по предходен план - с №003011 и на поземлен имот с идентификатор ***, на площ от 4394 кв.м. в местност „Саръямач“, представляващ нива, при граници: ***, ***, *** и *** , а по предходен план- с №041003.

Със същото решение, съдът е осъдил, на основание чл.108 от ЗС, А. Г. М. и Р.

А.а М., да предадат на Д. П. Д., владението върху ПИ с идентификатор *** по КККР на с.Тънково на площ от 7998кв.м„ находящ се в местността „Върбалака“, представляващ нива, при граници: имоти с идентификатори ***, *** и ***, а по предходен план - с 1

№003011 и на ПИ с идентификатор ***, на площ от 4394 кв.м., в местност „Саръямач“, представляващ нива, при граници: имоти с идентификатор ***, ***, ***, *** и ***, а по предходен план- с №041003.

Съдът е осъдил, на основание чл.78, ал.1 от ГПК С. Х. Х., А. Г. М. и Р. А.а М., да заплатят на Д. П. Д., сумата от 700 лева, представляваща направени по делото разноски, от които 600 лева- платено адвокатско възнаграждение и 100 лева- държавна такса.

С въззивна жалба вх.№7033/12.08.2022г., подадена о т А. Г. М. и Р. А.а М., чрез адв.Женета Иванова-БАК, се изразява недоволство от решението, като се излагат съображения за неправилност и необоснованост, както и нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила.

На първо място се твърди, че първоинстанционният съд изложил противоречиви мотиви към постановения съдебен акт, приемайки за безспорно по делото, че на 01.04.2013г. Д. Х. С. изготвил саморъчно завещание.

Навеждат се доводи, че съдът следвало да уважи искането за открие производство по чл.193 от ГПК (по оспорване истинността на саморъчно завещание). Подчертава се, че влязлото в сила Решение №209 от 17.08.2020г. по гр.д.№5/2020г. по описа на ОС- Габрово не се ползвало със СПН по отношение на Р. М. и А. М., тъй като последните не били страна по делото.

Посочва се, че при постановяване на съдебния акт, районният съд се позовавал на неотносима съдебна практика на ВКС. Заявява се, че нарушението на процесуалните правила довело до погрешно установяване на релевантни за спора факти.

Твърди се, че неправилно било прието по делото, че завещанието е универсално по своя характер, като при тълкуване волята на завещателя, съдът не съобразил разпоредбата на чл.20 от ЗЗД. Излагат се подробни съображения в тази насока.

Заявява се, че в първоинстанционното производство не били обсъдени доводите на ответниците, както и представените писмени доказателства, че към момента на съставяне на завещанието и към момента на смъртта, завещателят притежавал и други имоти(подробно описани). Горното водело до извод, че завещанието не било универсално, а представлявало завет(ищцата се явявала заветник).

Излагат се аргументи за нищожност на завещанието и в частта, в която Д. Х.

С. завещал на Д. П. Д. „земеделска земя в с.Тънково, общ. Несебър“. Навеждат се доводи, като в подкрепа на изложеното се цитира съдебна практика(Решение №268 от 29.09.2012г. по гр.д.№410/2011г. на ВКС, I-во г.о.) .

Твърди се, че въззиваемата не се легитимирала като собственик на процесните имоти, тъй като праводателят Д. Х. С. придобил само 2/3 от същите, а не изцяло (Нотариален акт №45, том 31, дело№5336, рег.№8658 от 21.09.2011г. на СВ- Поморие).

Посочва се, че след обявяване на завещанието, същото подлежало на вписване по чл. 112, б. „и“ от ЗС, което не било сторено до настоящия момент.

Изчерпателно се изброяват целите на вписването в имотния регистър, с оглед осигуряване противопоставимост на правата на трети лица и публичност.

2

Пояснява се, че ответниците в първоинстанционното производство М.и, при условията на евентуалност направили възражение, че придобили собствеността върху имотите в резултат на упражнявано от тях добросъвестно владение. Изтъкват се факти и обстоятелства, установени чрез свидетелски показания.

Иска се отмяна на решението на първоинстанционния съд и отхвърляне на исковите претенции. Претендира се присъждане на сторените съдебноделоводни разноски пред двете инстанции. С въззивната жалба са направени доказателствени искания.

С въззивна жалба вх.№7942 от 15.09.2022г., подадена от С. Х. Х., чрез пълномощника си Х. С. Х., се изразява несъгласие с обжалвания съдебен акт.

Излагат се съображения за неговата неправилност, нарушение на материалния закон и процесуалните правила.

Навеждат се доводи, че районният съд следвало да допусне откриеването на производство по чл.193 от ГПК- по оспорване истинността на саморъчно завещание.

Изразява се несъгласие с приетото за установено по задължителен начин от съда, че саморъчно завещание от 01.04.2013г., написано от Д. Х. С. се явявал истински и автентичен документ (Решение №66 от 25.04.2013г. на ВКС по гр.д№807/2012г. 1-во г.о.).

Твърди се, че липсвала индивидуализация на имотите, посочени в завещанието(,,земеделски земи в с.Тънково“), като не ставало ясно кой точно бил посочен от наследодателя. Посочва се, че не били изпълнени изискванията на ЗС за надлежно вписване на завещанието след неговото обявяване.

Излага се становище във връзка с характера на процесното завещание.

Развиват се съображения, че неправилно районният съд приел, че същото имало универсален характер. Твърди се, че в първоинстанционното производство не била допусната процедура по оспорване характера на завещанието, което довело до ограничаване правата на страните.

Посочва се, че след като по делото не били събрани достатъчно доказателства, ищщцата (въззиваема) не следвало да бъде възприемана като универсален правоприемник. Навеждат се доводи в тази насока.

Иска се обжалваното първоинстанционно решение да бъде отменено, а исковите претнции - отхвърлени изцяло. Претендира се присъждане на сторените по делото съдебно- деловодни разноски.

Страните се явяват в с.з. редовно и своевременно уведомени. Представляват се от надлежно упълномощени процесуални представители-адвокати, които поддържат одадените въззивна жалба, респ. отговор на въззивните жалби.

В хода на съдебното производство е починал въззивника С. Х. Х., като с определение № 174/19.01.2024 г. в качеството му на негов наследник е конституиран Х. С. Х..

Страните сочат нови доказателства пред въззивната инстанция.

В указания срок представят писмени защити.

Въззивните жалби са постъпили в срока по чл.259, ал.1 ГПК, подадени са от надлежно упълномощен представител на страна, която има правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение и следователно същите са допустими за разглеждане по същество.

3

Бургаският окръжен съд, при служебната проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, на осн. чл.269 ГПК намира, че същото е валидно и допустимо. Като взе пред вид събраните по делото доказателства, становищата на страните и като съобрази Закона намира, че същото е правилно и законосъобразно.

От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

Д. Х. С. е придобил процесните два имота по наследство и договор за покупко - продажба, обективиран в нотариален акт № 45, том 31, вх. рег. №8658, дело №5356 от 21.09.2011 г. на Службата по вписвания – Несебър. Със саморъчно завещание от 01.04.2013 г., той се е разпоредил с притежаваното от него имуществото в полза на въззиваемата Д. П. Д.. Видно от представения по делото препис – извлечение от акт за смърт № 1148/12.10.2016 г., Д. Х. С. е починал на 11.10.2016 г., на 19.10.2016 г. е изготвен протокол за приемане и обявяване на процесното саморъчно завещание от нотариус Красимир Петков, с район на действие – Районен съд Поморие.

С нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 43, том 24, вх. рег. № 8052, дело № 4663 от 16.11.2016 г. на Службата по вписвания – Несебър, С. Х. Х. продава на А. Г. М. процесните два имота, като в нотариалния акт е посочено, че те са придобити от продавача по наследство от брат му Д. Х. С.. От представено по дето удостоверение за наследници изх. № 291/11.03.2022 г. е видно, че С. Х. Х. е единствен наследник по закон на Д. Х.

С..

В производството по делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля Х. Х. (син на С. Х.), от показанията на който се установява, че С. Х. считал имотите за свои собствени, тъй като приел цялото наследство оставено от брат му Д. С. и не знаел за процесното завещание. На 13.10.2016 г. се състояла среща между С. Х., свидетеля и А. М., на която С. Х. предоставил имотите за обработване на арендатора А. М., като се договорили в по – късен момент, след подготовка на необходимите документи, да прехвърлят собствеността им.

Във връзка с исканията и оспорванията на страните, по делото са назначени съдебно – почеркова и повторна съдебно - почеркова експертизи, като вещите лица и по двете дават заключение, че текстът в саморъчното завещание от месец април е изписан от наследодателя Д. С., както и че подписът положен под това завещание също е негов.

При така установените фактически обстоятелства съдът прави следните изводи:

Наследодателят Д. С. е бил собственик на процените имоти, които е придобил по наследство и с договор за покупко – продажба. Със саморъчно завещание от 01.04.2013 год., Д. Х. С. се е разпоредил с цялото притежаваното от него имуществото като го е завещал на Д. П. Д..

Недоказани оставаха оспорванията на въззивниците А. и Р. М.и, че завещанието не е изготвено от завещателя, както и че дата и подписа не са положени от него. По отношение на въззивника С. Х. Х. този въпрос е бил разрешен със сила на присъдено нещо, тъй като той е бил страна в производството по гр.д. № 5/2020 г- по описа на Габровския окръжен съд, в което производство, в диспозитева на решението, с влязло в сила решение е прието, че оспорването на истинността /автентичността/ на документи 4 саморъчно завещание от 01.04.2013 г. написано от Д. Х. С. е недоказано. На основание чл. 298, ал. 2 от ГПК, пределите на силата на присъдено нещо се разпростират и върху правоприемника на С. Х. Х. – конституирания в хода на производството негов наследник Х. С. Х..

За установяване на автентичността на процесното завещание, по делото са изслушани и приети заключенията на две вещи лица. Вещите лица и по двете приети експертизи категорично установяват, че текстът в саморъчното завещание е изписан от наследодателя Д. С., както и че подписът положен под това завещание също е негов. Съдът кредитира изцяло заключенията на експертите, тъй като експертизите са изготвени от вещите лица компетентно, обективно и безпристрастно, не страдат от вътрешни противоречия, обосновани са и изводите им не противоречат на останалия събран по делото доказателствен материал.

От изложеното се налага извода, че завещанието е валидно. То отговаря на изискванията на чл. 25, ал. 1 от ЗН - написано е ръкописно от завещателя С.; посочена е датата на която е съставено;подписано е, подписът е положен под завещателните разпореждания. Представените по делото решения от ТЕЛК, не променят изводите на съда, тъй като от тях не може да бъде установено, че наследодателят не е могъл да напише саморъчно завещание, нито че към момента на изготвянето му не е разбирал свойството и значението на извършваните от него действия. Неработоспособността на едно лице не е равнозначна на липса на воля у него, нито че не е било в състояние да разбира свойството и значението на постъпките си. Поради изложеното следва да се приеме, че наследодателя се е разпоредил със своето имущество в полза на въззиваемата Д. П. Д.. Завещанието е обявено на 19.10.2016 г. от нотариус Красимир Петков, с рег. № 556 в НК, с протокол за приемане и обявяване на саморъчно завещание от същата дата.

Разпечатката съдържа 59 от 83 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/26de42a8-4d0a-46d1-af1c-c86bd1dd925a