Решение № 444 от 22.10.2021, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 444 гр. Пловдив, 21.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Борис Д. Илиев

Мирела Г. Чипова при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело № 20215300501511 по описа за 2021 година

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано по въззивна жалба, подадена от Д. Р. АНД., ЕГН:**********, в лично качество и като майка и законен представител на малолетното дете Н. Р. АНД., ЕГН: **********, против решение №260823 от 15.03.2021г., постановено по гр.д. № 4340/2020 г., по описа на Пловдивски районен съд, VI гр.състав, в частта, с която е допуснато извършване на съдебна делба на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, находящ се в гр. Пловдив, ул. „***, с предназначение: жилище, апартамент, с площ от 115,13 кв.м., прилежащи части: таван две – 23 кв.м., при квоти в съсобствеността: 8/12 ид.ч. за Н. Д. АНД., 2/12 ид.ч. за Щ. Й. АНД. и по 1/12 ид.ч. за Д. Р. АНД. и Н. Р. АНД..

Във въззивната жалба са релевирани подробни оплаквания за неправилност и необоснованост на решението в обжалваната част досежно определените от съда квоти на страните в съсобствения недвижим имот.

Искането към въззивния съд е за неговата отмяна и постановяване на ново , с което да се допусне делба на недвижимия имот при квоти: по 1/3 ид.ч. за Н.

Д. АНД. и Щ. Й. АНД. и по 1/6 и.ч. за Д. Р. АНД. и Н. Р. АНД..

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК са подадени отговори на въззивната жалба от въззиваемите страни Н. Д. АНД. и от Щ. Й. АНД., в които се взема становище за нейната неоснователност и се настоява за потвърждаване на обжалваното решение.

1

Пловдивският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК намира следното:

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна с правен интерес от обжалване и е процесуално допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

При проверка за неговата правилност съдът констатира следното:

Производството е по иск за допускане на съдебна делба между ищците Н. Д. АНД., ЕГН: **********, Щ. Й. АНД., ЕГН: **********, и ответниците Д. Р. АНД., ЕГН:**********, в лично качество и като майка и законен представител на малолетното дете Н. Р. АНД., ЕГН: **********, по отношение на жилище, апартамент, с площ 115,13 кв.м., в гр. Пловдив, район Южен, ул. „***, съставляващо самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК , ведно с прилежащия таван две с площ от 23 кв.м., ведно с прилежащата към самостоятелния обект ¼ ид. част от поземлен имот с идентификатор ***, с площ 385 кв.м.

С постановеното на

15.03.2021г. решение

№260823, първоинстанционният съд е допуснал извършване на съдебна делба на недвижимия имот, при квоти в собствеността по отношение на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***: за Н. Д. АНД. – 8/12 ид.ч.;за Щ. Й. АНД. – 2/12 ид. ч.; за Д. Р. АНД. – 1/12 ид. ч. и за Н. Р. АНД., действаща чрез законния си представител – Д. Р. АНД. – 1/12 ид. ч., и при квоти в собствеността по отношение на ¼ ид. част от поземлен имот с идентификатор ***: за Н. Д. АНД. – 2/6 ид. ч.;за Щ. Й. АНД. –2/6 ид. ч.; за Д. Р. АНД. – 1/6 ид. ч. и за Н. Р. АНД., действаща чрез законния си представител – Д. Р. АНД. – 1/6 ид. ч.

Спорът между страните във въззивната инстанция е само досежно квотите на съделителите в съсобствеността по отношение на жилището, като в останалата част решението на районния съд, като необжалвано , е влязло в законна сила.

Установено е безспорно от фактическа страна и спор пред въззивната инстанция не се повдига, че страните по делото са законни наследници на Й.Щ. А. , починал на 17.09.2016 г., като ищците са съответно преживяла съпруга и син на наследодателя, а ответниците- снаха и внучка , като са заместили починалия на 07.01.2020г., след наследодателя негов син Р. Й.ов А..

Й. А. е бил собственик по сила на договор за покупко-продажба на недвижим имот от 30.11.1976г. , оформен с нотариален акт № 131, том X, 2 дело № 4723/1976 г., на 1/4 ид. ч. от дворно място, с площ от 400 кв.м. в гр.

Пловдив, по плана на града съставляващо парцел III-1855 в кв. 68-72, идентично с поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр.

Пловдив, ***-21. Й.Щ. А. и ищцата Н. Д. АНД. са сключили граждански брак на 07.11.1978 г. По време на брака на съпрузите в дворното място и без учредено право на строеж по реда на чл.56,ал.3 от ЗТСУ/отм./, е била изградена четириетажна, четирифамилна жилищна сграда , въведена в експлоатация на 20.01.1986г. , видно и представения по делото протокол от 09.01.1986г. на приемателна комисия за приемане и въвеждане в действие на обект по чл.304 от ППЗТСУ/отм./. На 14.03.1986 г. е сключен между съсобствениците договор за делба на дворното място и на построената в него четириетажна жилищна сграда, съгласно който в дял на Й. А. се дават процесния жилищен етаж, таванско помещение №2 , ведно с ¼ ид.ч. от дворното място, като делът на съделителя не е уравнен с парични средства.

Основният спорен между страните въпрос, пренесен и пред въззивната инстанция е дали, евентуално върху каква част от процесната сграда, построена без учредено право на строеж по време на брака върху имот – съсобствен между наследодателя на страните и трети лица, е възникнала съпружеска имуществена общност.

По въпроса при извършен строеж от съпрузи по време на брака им, без учредено право на строеж, в поземлен имот, съсобствен между единия съпруг и трето лице, придобива ли се в режим на съпружеска имуществена общност частта от построеното, съответстваща на правата на съпруга от съсобствеността върху терена, е образувано тълкувателно дело № 4/2019 г. на ОСГК на ВКС, поради противоречива съдебна практика.

Първоинстанционният съд е споделил практиката и застъпил тезата, че собствеността върху процесния апартамент е придобита от наследодателя Й.

А. в режим на съпружеска имуществена общност с Н.А., тъй като е построен по време на брака им.

Настоящият състав на съда напълно споделя това становище следните съображения: по

Съгласно разпоредбата на чл.92 ЗС собственикът на земята е собственик на постройките в нея , освен ако е установено друго.

Изключение от общия принцип на чл.92 ЗС е предвидено по отношение на сгради, които макар и изградени в имот лична собственост на единия съпруг, са придобити по време на брака в резултат на съвместен принос на двамата съпрузи, предвид на което същите са станали СИО. Съгласно ППВС 5/1972г., представляващо задължителна за съдилищата съдебна практика, в обхвата на СИО се включва сграда, построена по време на брака върху земя, индивидуална собственост на единия съпруг, без да е учредено право на строеж в полза на другия съпруг. Следователно , когато собствеността на спорната вещ е придобита по време на брака, включително и в хипотезата на изграждане на самостоятелен обект на правото на собственост в личен имот на единия съпруг, законовата презумпция намира приложение, ако са налице посочените в нея предпоставки- да е по време на брака на 3 страните и да е резултат от съвместен принос. Съдебната практика приема, че сградата възниква като обект на собственост при изграждането й в „груб строеж“, по смисъла на пар.5, т.46 на ДР на ЗУТ, а именно когато са изпълнени ограждащите стени и покривът, без или в различна степен довършителни работи.

Приетото в т. 4 от ППВС № 5/1972 г. намира приложение и в хипотезата при извършен строеж от съпрузи по време на брака им, без учредено право на строеж, в поземлен имот, съсобствен между единия съпруг и трето лице.В този случай особеният режим на имуществените отношения между съпрузите изключва действието на приращението, като трайно прикрепеното не става изключителна собственост на собственика на земята, а се придобива от него в неделима съсобственост с неговия съпруг. Режимът на съпружеска имуществена собственост е „установеното друго“ по смисъла на чл. 92 ЗС.

С оглед на така възприетото от въззивния съд, следва да се приеме , че процесното жилище, изградено по време на брака от съпрузите Й. и Н. А.и върху терен, собственост на съпруга и трети лица попада под имуществения режим на съпружеска общност и с това елиминира приращението, инкорпорирано в нормата на чл. 92 ЗС, т.е. съпругът — съсобственик с трето лице на земята няма да бъде изключителен собственик на частта от постройката, съответстваща на правата му, изградена по време на брака, а същата попада в режим на СИО.

Сключеният между съсобствениците на 14.03.1986 г. договор за доброволна делба има прехвърлителен ефект на правото на собственост върху определен самостоятелен обект в общата сграда.Това разпределение

/трансформиране/ в индивидуална собственост на обектите , е довело до придобиване на процесното жилище от съпрузите Й. и Н. А.и при режим на СИО, тъй като е построено по време на брака им. Обстоятелството, че доброволната делба е извършена без участието на съпругата не влече нейната нищожност на основание чл.75, ал.2 ЗН. Тя е непротивопоставима на неучаствалия съпруг и може да бъде оспорена само от него по реда на чл.24, ал.4 СК /чл.22, ал.3 СК, отм./, ако делбеният имот не е получен в дял от съпруга – съделител, в който смисъл е разрешението дадено с т.3 от Тълкувателно решение № 5/29.12.2014 г., постановено по тълк. дело № 5/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Предвид изложените съображения въззивният съд приема, че делбеният имот е придобит в режим на СИО от съпрузите Й. и Н. А.и, която е прекратена със смъртта на

Й. А. на 17.09.2016г. След смъртта на наследодателя на страните притежаваната от него ½ ид. ч. от имота е преминала в полза на наследниците му по закон – преживялата съпруга Н.А. и синовете му Щ.А. и Р. А. при равни права , поради което ищцата Н.А. притежава – 4/6 ид. части, а Щ.А. и Р. А. – по 1/6 ид.ч. След смъртта на Р. А. на 07.01.2020г. , притежаваната от него 1/6 ид. ч. е преминала в полза на наследниците му по закон – преживялата съпруга Д.А. и дъщеря му Н. Р.

АНД., при равни права или всяка от тях се легитимира като собственик на 1/12 ид.ч. от процесния недвижим имот.

4

Ето защо, искът за делба на недвижимия имот е основателен и следва да се допусне при квотите посочени в решението на районния съд :8/12 ид.ч. за Н. Д. АНД., 2/12 ид.ч. за Щ. Й. АНД. и по 1/12 ид.ч. за Д. Р. АНД. и Н. Р.

АНД.

Като е достигнал да същите изводи , районният съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено.

Водим от горните съображения, Пловдивският окръжен съд:

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №260823 от 15.03.2021г., постановено по гр.д. № 4340/2020 г., по описа на Пловдивски районен съд, VI гр.състав , в обжалваната част с която е допуснато извършване на съдебна делба на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, находящ се в гр. Пловдив, ул. „***, с предназначение: жилище, апартамент, с площ от 115,13 кв.м., прилежащи части: таван две – 23 кв.м., при квоти в съсобствеността: 8/12 ид.ч. за Н. Д. АНД., ЕГН: **********; 2/12 ид.ч. за Щ.

Й. АНД., ЕГН: ********** и по 1/12 ид.ч. за Д. Р. АНД. ЕГН: ********** и Н. Р. АНД., ЕГН: **********.

Решението в останалата част,като необжалвано, е влязло в законна сила.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните по реда и условията на чл.280 и сл. ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5