Определение № 49 от 29.01.2024, Софийски окръжен съд
- Съд
- Софийски окръжен съд
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 30/2024
- Вид
- Определение № 49
- Подписан
- 29.01.2024
- В сила
- 29.01.2024
- Състав
- Дора Димитрова Михайлова, Росина Николаева Дончева, Адриана Атанасова Велева
Цитирани разпоредби
- чл. 23, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 275, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал. 2, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 95, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 23, ал. 2 · Закон за правната помощ
- чл. 32 · Семеен кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 49 гр. София, 28.01.2024 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Дора Д. Михайлова
Членове:
Росина Н. Дончева
Адриана Ат. Велева като разгледа докладваното от Дора Д. Михайлова Въззивно частно гражданско дело № 20241800500030 по описа за 2024 година Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1, вр. чл. 83, ал. 2 ГПК и чл.
95, ал. 5 ГПК.
Въззивният съд е сезиран с частна жалба от Е. Д. М. срещу Определение № 779/08.12.2023 г., постановено по гр. д. № 869/2023 г. по описа на РС – гр. Костинброд, с което е отхвърлена молбата на ищеца за освобождаване от държавни такси по производството.
Жалбоподателят твърди, че изводът на първоинстанционния съд за отсъствие на предпоставките за освобождаване от заплащане на държавни такси по производството е неправилен, тъй като материалното му положение не позволява това. Искането е за отмяна на обжалвания акт и вместо него – постановяване на определение, с което молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК да бъде уважена изцяло.
Ищецът обжалва и Определение № 781/08.12.2023 г., постановено по гр. д. № 869/2023 г. по описа на РС – гр. Костинброд, с което е отхвърлена молбата му за предоставяне на правна помощ.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима.
При преценка на частната жалба по същество окръжният съд намира следното.
Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК такси и разноски по производството не се внасят от физическите лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. Преценката за наличие на предпоставките за освобождаване от внасяне на държавни 1 такси и разноски се извършва от съда въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, здравословното състояние, трудова заетост, възраст и всички други обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавни такси и разноски по производството.
За да обоснове извод налице ли са предпоставките по чл. 83, ал. 2 ГПК съдът преценява данните, отразени в декларацията по чл. 83, ал.
2, т. 2 ГПК, относими към възможността на страната за внасяне на суми за такси и разноски по производството. В настоящия случай ищецът, който е на 58 години, се намира от повече от десет години в затвора, като е посочил, че не разполага с каквито и да е средства за издръжка. Изискана от районния съд е информация от Затвора – гр.
София за здравословното състояние на ищеца, като, видно от писмо с изх. № 9353/23.10.2023 г. на директор МЦ – затвора в гр. София, ищецът страда от артериална хипертония и неврологични проблеми.
При тези фактически данни въззивният съд намира, че ищецът не разполага съ с средства да заплаща сумите за държавни такси по делото. Повече от десет години същият се намира в затвор и не получава каквито и да е доходи. Обстоятелството, че съпругата на ищеца притежава недвижим имот и работи по трудово правоотношение, не обосновава извод в обратна посока, тъй като задължението за заплащане на държавна такса по производството не е сред разходите по чл. 32 СК, а задължена по него е единствено страната по делото.
Произнасянето на съда по чл. 83, ал. 2 от ГПК следва да осигури ефективно осъществяване от страната на правото на достъп до съд при съобразяване на чл. 6, § 1 от ЕКПЧ в неговите гражданскоправни аспекти, изискващ да не се налага значителна финансова тежест с възпиращ и ограничаващ ефект върху достъпа до съд. Съгласно практиката на ЕСПЧ изискването за плащане на такси в производствата пред гражданските съдилища не е несъвместимо с правото на достъп до съд по чл. 6 от ЕКПЧ, но то трябва да се прилага пропорционално, като се преценяват особеностите на всеки конкретен случай, включително размера на таксата и възможността на лицето да плати, както и фазата на процеса, в която това ограничение е наложено (Kreuz v. Poland, жалба № 28249/95, Chorbadzhiyski and Krasteva v. Bulgaria, жалба № 54991/10 и др.).
Ето защо искането на ищеца следва да се уважи изцяло.
Съгласно нормата на чл. 23, ал. 2 от ЗПП системата за правна 2 помощ обхваща и случаите, когато страната по гражданско дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това. Посочени са и обстоятелствата, които съдът взема предвид при произнасяне по направеното искане (чл. 23, ал. 4 ГПК).
Както бе посочено по-горе, представените доказателства са основа за извод, че ищецът не разполага със средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. В случая обаче интересите не правосъдието не обуславят основателност на искането за предоставяне на безплатна правна помощ, която да бъде ползвана за представителство по процесуалните действия, които следва да бъдат извършени делото. Това е така, защото исковата молба е редовна – в нея е посочен ответникът, очертани са всички правопроизводящи претенцията на ищеца юридически факти, въз основа на които е формулиран и петитумът. Нещо повече – отправени са относими и допустими доказателствени искания за установяване на значимите за претенцията факти. Ето защо в конкретния случай предоставянето на правна помощ е нецелесъобразно.
Като е достигнал до същите изводи, районният съд е постановил правилно определение, което следва да се потвърди.
Така мотивиран, Софийски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 779/08.12.2023 г., постановено по гр. д. № 869/2023 г. по описа на РС – гр. Костинброд, с което е отхвърлена молбата на ищеца за освобождаване от държавни такси по производството, като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСВОБОЖДАВА на основание чл. 83, ал. 2 ГПК ищеца Е. Д.
М. от заплащане на държавни такси в производството по гр. д. № 869/2023 г. по описа на РС – гр. Костинброд изцяло.
ПОТВЪРЖДАВА
Определение
№
781/08.12.2023 г., постановено по гр. д. № 869/2023 г. по описа на РС – гр. Костинброд, с което е отхвърлена молбата на ищеца за предоставяне на правна помощ.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
3
1. _______________________
2. _______________________
4